Гвен,честит празник!!!
- Публикувана: 8 ноем. 2008, 09:20 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2008, 13:39 ч.
ПАЗАРДЖИК-29
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, Gwen!
Честито и на другите празнуващи!
Яна, много интересна играчка.Колежки ми казаха, че цеха бил в началото на с.Ивайло.Ако успееш да се свържеш моля те дай информация после.
Soniamari, тук си още.
Леко раждане ти пожелавам.
Аз пък не исках Вики да е Дева, бях решила, че до 22 август трябва да съм родила. Колко километри навъртях...такива разходки си правихме из целия град пеш.Не знам дали е помогнало, но родих 2 дни преди крайния срок. 
След малко ще ви разкажа какво ходене по мъките беше в събота...
Честито и на другите празнуващи!
Яна, много интересна играчка.Колежки ми казаха, че цеха бил в началото на с.Ивайло.Ако успееш да се свържеш моля те дай информация после.
Soniamari, тук си още.
Леко раждане ти пожелавам.
Аз пък не исках Вики да е Дева, бях решила, че до 22 август трябва да съм родила.
Колко километри навъртях...такива разходки си правихме из целия град пеш.Не знам дали е помогнало, но родих 2 дни преди крайния срок. След малко ще ви разкажа какво ходене по мъките беше в събота...
В събота ми беше най-инфарктния ден откакто Вики се е родила. 
Та да разкажа: В петък вечер Вики повърна, помислих, че е инцидентно (яде мандарини и в последствие видях, че почти не ги е дъвкала, реших че е от тях), а й тя беше спокойна, сложихме я да спи.През нощта се буди няколко пъти, но само да пишка и всичко уж беше ок.Към 5 часа сутринта обаче се събуди с рев и каза, че я боли корема.Каза, че има пиш, сложих я на гърне, повърна...И от тук се започна ужаса.
Казва че има пиш, а в гърнето само две-три капки и корема я боли на спазми.През 5 минути се присвива и пищи.Грабнахме я с баща й и право към „Здраве” (там е личната ни и има дежурен, които поема пациентите в неработно време).Слизайки от колата виждаме, че доктора си тръгва, но Вики започна пак да повръща и се забавихме.Като влязохме естествено нямаше доктор, единия си тръгнал, другия още не е дошъл и жената на информацията вдига рамене, трябвало да изчакаме, всеки момент щял да дойде.Този момент беше в продължение на повече от 40 минути.С ревящо и пищящо дете можете да си представите какво чудо беше.И с нищо не можем да й помогнем.Забравих да спомена, че в това време звънихме на личната, която е педиатър, но телефона й беше изключен.Успяхме да се свържем само със сестрата, която работи с нея (позната ни е) и разбрахме, че личната е в Пловдив и няма как да ни види.Тъкмо решихме да тръгваме за друга болница и „доктора” се появи.Само да вмъкна, че съм болна и гласа ми почти е изчезнал.Опитвайки се да надвикам ревящото си дете за да му обясня „доктора” се обърна към мъжа ми с изречението: „Кажи ти, че тая не може да говори.”Единствено факта, че детето ни се дере ни спря да си тръгнем на секундата.Та прегледа я и заключи, че не е до излекувана от преди, има хрипове, за корема нищо не можел да каже, да сме си търсили личната.Той не можел да поеме отговорност да я лекува…С една дума нищо не направи и ни отпрати да си вървим.
От там се грабнахме към „Хигия” – платихме си, резултата почти същия, но казано по друг начин.Супер любезен доктор ни обясни, че това е вирус, изписа ни сиропи против обезводняване, АБ, биха й Бусколизин и айде по живо по здраво ни прати да си ходим.
Да, ама не.Половин час по късно (явно отмина действието на Бусколизина) се започна отново, спазъм след спазъм през 5-10 минути.
Айде пак тръгнахме, този път към спешния кабинет в болницата.Вкараха ни първи, прегледа я доктора и каза, че или е апандисит или при малките деца се случвало да се получава затъкване (точно тази дума използва), прати ни на изследвания за кръв и урина и от там на хирург.Хирурга каза, че не е апандисит, а колики и ни прати пак в спешния кабинет.Доктора там се учуди, че не я е гледал на ехограф и ни обясни, че не можел нищо да изпише, не можел да си сложи главата в торбата, това било задължение на хирурга.Той за това ни бил изпратил при специалист, но щом като хирурга бил така категоричен , че не е апандисит трябвало той да ни изпише нещо.В крайна сметка ми каза да й давам Еспумизан и Саб Симплекс и да я наблюдаваме.Прибрахме се отново в къщи, сложих я да спи, но през 15 минути се будеше с рев. И така до следобед, когато каза, че има аки и… напълни гърнето.Сама стана и каза:”Вече не бои емчето”( Вече не боли коремчето).
Та така завърши сагата.Само ние си знаем какво изживяхме с ревящо и пищящо от болка дете.Без да можеш да му помогнеш…
За нас си остават изводите за състоянието на здравното ни обслужване.Отношението и компетентността на лекарите…
За наша сметка са и разходите за купените лекарства, които останаха неизползвани.
Слава богу, че не се оказа по-сериозен проблем.
Ще си имаме обица на ухото, при проблем (да не дава Господ) направо отиваме в спешното.Лекаря там въпреки всичко ни даде най-адекватни съвети и говори с нас като хора.
Ами това е.Извинявам се за дългия пост
, но пък може да е полезен за някой.
Та да разкажа: В петък вечер Вики повърна, помислих, че е инцидентно (яде мандарини и в последствие видях, че почти не ги е дъвкала, реших че е от тях), а й тя беше спокойна, сложихме я да спи.През нощта се буди няколко пъти, но само да пишка и всичко уж беше ок.Към 5 часа сутринта обаче се събуди с рев и каза, че я боли корема.Каза, че има пиш, сложих я на гърне, повърна...И от тук се започна ужаса.
Казва че има пиш, а в гърнето само две-три капки и корема я боли на спазми.През 5 минути се присвива и пищи.Грабнахме я с баща й и право към „Здраве” (там е личната ни и има дежурен, които поема пациентите в неработно време).Слизайки от колата виждаме, че доктора си тръгва, но Вики започна пак да повръща и се забавихме.Като влязохме естествено нямаше доктор, единия си тръгнал, другия още не е дошъл и жената на информацията вдига рамене, трябвало да изчакаме, всеки момент щял да дойде.Този момент беше в продължение на повече от 40 минути.С ревящо и пищящо дете можете да си представите какво чудо беше.И с нищо не можем да й помогнем.Забравих да спомена, че в това време звънихме на личната, която е педиатър, но телефона й беше изключен.Успяхме да се свържем само със сестрата, която работи с нея (позната ни е) и разбрахме, че личната е в Пловдив и няма как да ни види.Тъкмо решихме да тръгваме за друга болница и „доктора” се появи.Само да вмъкна, че съм болна и гласа ми почти е изчезнал.Опитвайки се да надвикам ревящото си дете за да му обясня „доктора” се обърна към мъжа ми с изречението: „Кажи ти, че тая не може да говори.”Единствено факта, че детето ни се дере ни спря да си тръгнем на секундата.Та прегледа я и заключи, че не е до излекувана от преди, има хрипове, за корема нищо не можел да каже, да сме си търсили личната.Той не можел да поеме отговорност да я лекува…С една дума нищо не направи и ни отпрати да си вървим.
От там се грабнахме към „Хигия” – платихме си, резултата почти същия, но казано по друг начин.Супер любезен доктор ни обясни, че това е вирус, изписа ни сиропи против обезводняване, АБ, биха й Бусколизин и айде по живо по здраво ни прати да си ходим.
Да, ама не.Половин час по късно (явно отмина действието на Бусколизина) се започна отново, спазъм след спазъм през 5-10 минути.
Айде пак тръгнахме, този път към спешния кабинет в болницата.Вкараха ни първи, прегледа я доктора и каза, че или е апандисит или при малките деца се случвало да се получава затъкване (точно тази дума използва), прати ни на изследвания за кръв и урина и от там на хирург.Хирурга каза, че не е апандисит, а колики и ни прати пак в спешния кабинет.Доктора там се учуди, че не я е гледал на ехограф и ни обясни, че не можел нищо да изпише, не можел да си сложи главата в торбата, това било задължение на хирурга.Той за това ни бил изпратил при специалист, но щом като хирурга бил така категоричен , че не е апандисит трябвало той да ни изпише нещо.В крайна сметка ми каза да й давам Еспумизан и Саб Симплекс и да я наблюдаваме.Прибрахме се отново в къщи, сложих я да спи, но през 15 минути се будеше с рев. И така до следобед, когато каза, че има аки и… напълни гърнето.Сама стана и каза:”Вече не бои емчето”( Вече не боли коремчето).
Та така завърши сагата.Само ние си знаем какво изживяхме с ревящо и пищящо от болка дете.Без да можеш да му помогнеш…
За нас си остават изводите за състоянието на здравното ни обслужване.Отношението и компетентността на лекарите…
За наша сметка са и разходите за купените лекарства, които останаха неизползвани.
Слава богу, че не се оказа по-сериозен проблем.
Ще си имаме обица на ухото, при проблем (да не дава Господ) направо отиваме в спешното.Лекаря там въпреки всичко ни даде най-адекватни съвети и говори с нас като хора.
Ами това е.Извинявам се за дългия пост
, но пък може да е полезен за някой.
Леле, Жана, какво си изживяла 
То е хубаво, че не споменаваш лекари, ама
Дано Вики вече е ок и да няма проблеми!
добре, че разказа за да знаем как и какво да правим в нужда
Ние вече трета седмица сме болни също. Състоянието на Божо рязко се влоши в събота и сега сме с втори Аб и е
То е хубаво, че не споменаваш лекари, ама
Дано Вики вече е ок и да няма проблеми!
добре, че разказа за да знаем как и какво да правим в нужда
Ние вече трета седмица сме болни също. Състоянието на Божо рязко се влоши в събота и сега сме с втори Аб и е
Днес ми се случи случката на Яна - Отивам да си плащам тока в клона на пощата при полицейското и т.к. съм чест посетител кога да вземам нещо кога да плащам и все с детето и с количката днес отидохме без количката с идеята че бързо ще свършим работа, но какво да направя че пощаджийката е туткава и Младен взе да си търси игра като тропа по масата и да бута столове по пода /не да ги сломява а просто да ги подбутва, но пак се издава шум/. След което в разговор с една жена при нея пощаджийката казва "Оф, то това дете е много лошо! Все нещо ще прави или ще тропа или ще бута!" При което аз 
Хванах Младен за ръка и излязох не исках да си развалям деня с нея, но после установих че тя вече ми го развали 
Тези хора не са ли гледали деца
Ember, голям ужас си изживяла Добре че всичко се е разминало леко 
Яна, за цех за дървени играчки и аз знам че има в Ивайло.
Извинявайте за обърканото ми писание, но съм ошашавене и ядосана
Хванах Младен за ръка и излязох не исках да си развалям деня с нея, но после установих че тя вече ми го развали
Тези хора не са ли гледали деца
Ember, голям ужас си изживяла
Добре че всичко се е разминало леко Яна, за цех за дървени играчки и аз знам че има в Ивайло.
Извинявайте за обърканото ми писание, но съм ошашавене и ядосана
Жана, съжалявам за това, което си преживяла. 
Дано вече да сте добре! Аз съм почти сигурна на кои лекари си попаднала - в "Здраве" - на Дойчинов, в "Хигия" - на Агов или Бухов. 
Убедена съм, че си доволна наистина от лекарите в Спешна помощ. За две седмици на мен (по-точно - на членове на моето семейство, не лично на мен) три пъти ни се наложи да ползваме помощта им, и трите пъти лекарите
бяха бързи, любезни и, което за мен е най- важното, АДЕКВАТНИ!
За съжаление не можах да разбера имената им, (то в тоя зор!), но от сърце им благодаря пак!
Дано вече да сте добре! Аз съм почти сигурна на кои лекари си попаднала - в "Здраве" - на Дойчинов, в "Хигия" - на Агов или Бухов. Убедена съм, че си доволна наистина от лекарите в Спешна помощ. За две седмици на мен (по-точно - на членове на моето семейство, не лично на мен) три пъти ни се наложи да ползваме помощта им, и трите пъти лекарите
бяха бързи, любезни и, което за мен е най- важното, АДЕКВАТНИ!
За съжаление не можах да разбера имената им, (то в тоя зор!), но от сърце им благодаря пак!
Министерството на здравеопазването ограничава секциото
Министерството на здравеопазване издаде нова наредба за критериите за акредитация на лечебните заведения, която ограничава процента на цезарови сечения до 35% (за специализирани болници по акушерство и гинекология и университетски болници), 25% (за многопрофилни областни болници, в които има отделение / клиника) по акушерство и гинекология) и 13 % (за останалите видове болници).
Министерството на здравеопазване издаде нова наредба за критериите за акредитация на лечебните заведения, която ограничава процента на цезарови сечения до 35% (за специализирани болници по акушерство и гинекология и университетски болници), 25% (за многопрофилни областни болници, в които има отделение / клиника) по акушерство и гинекология) и 13 % (за останалите видове болници).
Министерството на здравеопазването ограничава секциото
Министерството на здравеопазване издаде нова наредба за критериите за акредитация на лечебните заведения, която ограничава процента на цезарови сечения до 35% (за специализирани болници по акушерство и гинекология и университетски болници), 25% (за многопрофилни областни болници, в които има отделение / клиника) по акушерство и гинекология) и 13 % (за останалите видове болници).
Министерството на здравеопазване издаде нова наредба за критериите за акредитация на лечебните заведения, която ограничава процента на цезарови сечения до 35% (за специализирани болници по акушерство и гинекология и университетски болници), 25% (за многопрофилни областни болници, в които има отделение / клиника) по акушерство и гинекология) и 13 % (за останалите видове болници).
Лекарите нарекоха решението за 35-процентно ограничение абсурд. Майки се възмутиха, че по този начин им се отнема правото на избор как да родят. Разбира се, и ние, майките от "Естествено", не можем да сме безразлични към тази мярка.
Нашата позиция
Всъщност 35% не е никак малко. За сравнение в страните от ЕС процентът на секцио е около 20 и по-малко (с изключение единствено на Италия), като в Норвегия, Швеция и Финландия , които са с най-добри показатели по майчина и неонатална смъртност, процентът цезарови сечения е по-малко от 15.
За Щатите, където този процент е около 30, майчината смъртност (пряко свързана с раждането) е много по-висока в сравнение със западноевропейските страни като стойностите и са близки до тези на Босна и Херцеговина. По-отношение на неонаталната смъртност също са нa "опашката" на индустриализираните страни - 5 на 1000 (заедно със Словакия, Полша и Малта), като за сравнение в Норвегия и Финландия е 2 на 1000.
Положителното е, че все повече се говори за тази тревожна тенденция и че Министерството на здравеопазването признава за съществуването на проблема. За съжаление обаче да се ограничи дела на ражданията с цезарово сечение с наредба е крайно недостатъчно. При липсата на други мерки това би могло да доведе до много сериозни негативни последици, например по-голям брой усложнения при нормални раждания, по-често прилагане на форцепс, вакуум и други интервенции по време на раждането, вдигане на „тарифата” на секциото по желание.
Какво тогава трябва да се направи?
На първо място трябва да разберат причините, водещи до този висок процент на раждания с цезарово сечение. Ние, майките от "Естествено", сме убедени, че в голямата си част цезаровите сечения у нас се дължат на опитите на медицината да контролира и дирижира естественият процес на раждането, ненужните интервенции, стресиращата болнична обстановка, и не на последно място – на изкуствено насаждани страхове от активното раждане, стигащи до откровено манипулиране на бременните да изберат секциото като уж по-леко, безболезнено и безопасно. След това трябва да се работи за отстраняването на тези причини и замяната им с нови практики, в крак с европейските и световни тенденции за насърчаване на естествените, активни и неинтервенирани раждания.
В тази връзка отново искаме да подчертаем необходимостта от:
Подготовка на бъдещите майки през бременността. Да се възприеме практиката за изготвяне на план за раждане, всички интервенции и рискове да бъдат подробно разяснявани, а консултацията по време на бременността да включва и психологическа подкрепа, немедикаментозни методи за справяне с болката и други мерки, целящи да подпомогнат бременните да преодолеят страха от раждането и да ги уверят, че активното раждане е напълно естествен и здравословен процес за майката и бебето.
Хуманно отношение към бебето и майката по време на раждането. Всеки отделен случай да се разглежда индивидуално – да не се прилагат рутинни процедури и ограничения, да се оказва емоционална подкрепа на майката, да се полагат грижи за задоволяване на ключовите потребности на раждащата жена в съответствие с нейните желания (присъстващи лица, заемана позиция, възможност да приема течности и т.н.).
Мотивиран медицински персонал, обучен в съответствие с най-добрите световни практики и научни достижения. Необходимо е осъвременяване на практиките и обучението, преразглеждане на преподавания в университетите материал, квалификационни и опресняващи курсове, обмен на знания и опит с чуждестранни болници и родилни центрове.
Законова, институционална и материална база, които насърчават естественото раждане и позволяват на жената да роди на мястото и в присъствието на хората, които ще и дадат нужната сигурност и подкрепа.
Епидемията от оперативни раждания придоби глобални размери, но не случайно в световен мащаб има много силно движение в обратна посока, към естествени и неинтервенирани раждания; към центрове за раждане, наподобяващи домашна обстановка; към раждане в домашни условия под контрола на акушерка; към уважаване на природните закони, които медицината подпомага, а не опитва да контролира и манипулира; към едно партньорско отношение между пациент и лекар и насърчаване на естественото раждане винаги, когато това е възможно. Това е пътят, по който трябва да се тръгне. Докато "нормалното" раждане в България си остава такова, каквото е в момента, всеки опит за изкуствено ограничаване на секциото може единствено да задълбочи съществуващите проблеми.
От "Естествено"
Нашата позиция
Всъщност 35% не е никак малко. За сравнение в страните от ЕС процентът на секцио е около 20 и по-малко (с изключение единствено на Италия), като в Норвегия, Швеция и Финландия , които са с най-добри показатели по майчина и неонатална смъртност, процентът цезарови сечения е по-малко от 15.
За Щатите, където този процент е около 30, майчината смъртност (пряко свързана с раждането) е много по-висока в сравнение със западноевропейските страни като стойностите и са близки до тези на Босна и Херцеговина. По-отношение на неонаталната смъртност също са нa "опашката" на индустриализираните страни - 5 на 1000 (заедно със Словакия, Полша и Малта), като за сравнение в Норвегия и Финландия е 2 на 1000.
Положителното е, че все повече се говори за тази тревожна тенденция и че Министерството на здравеопазването признава за съществуването на проблема. За съжаление обаче да се ограничи дела на ражданията с цезарово сечение с наредба е крайно недостатъчно. При липсата на други мерки това би могло да доведе до много сериозни негативни последици, например по-голям брой усложнения при нормални раждания, по-често прилагане на форцепс, вакуум и други интервенции по време на раждането, вдигане на „тарифата” на секциото по желание.
Какво тогава трябва да се направи?
На първо място трябва да разберат причините, водещи до този висок процент на раждания с цезарово сечение. Ние, майките от "Естествено", сме убедени, че в голямата си част цезаровите сечения у нас се дължат на опитите на медицината да контролира и дирижира естественият процес на раждането, ненужните интервенции, стресиращата болнична обстановка, и не на последно място – на изкуствено насаждани страхове от активното раждане, стигащи до откровено манипулиране на бременните да изберат секциото като уж по-леко, безболезнено и безопасно. След това трябва да се работи за отстраняването на тези причини и замяната им с нови практики, в крак с европейските и световни тенденции за насърчаване на естествените, активни и неинтервенирани раждания.
В тази връзка отново искаме да подчертаем необходимостта от:
Подготовка на бъдещите майки през бременността. Да се възприеме практиката за изготвяне на план за раждане, всички интервенции и рискове да бъдат подробно разяснявани, а консултацията по време на бременността да включва и психологическа подкрепа, немедикаментозни методи за справяне с болката и други мерки, целящи да подпомогнат бременните да преодолеят страха от раждането и да ги уверят, че активното раждане е напълно естествен и здравословен процес за майката и бебето.
Хуманно отношение към бебето и майката по време на раждането. Всеки отделен случай да се разглежда индивидуално – да не се прилагат рутинни процедури и ограничения, да се оказва емоционална подкрепа на майката, да се полагат грижи за задоволяване на ключовите потребности на раждащата жена в съответствие с нейните желания (присъстващи лица, заемана позиция, възможност да приема течности и т.н.).
Мотивиран медицински персонал, обучен в съответствие с най-добрите световни практики и научни достижения. Необходимо е осъвременяване на практиките и обучението, преразглеждане на преподавания в университетите материал, квалификационни и опресняващи курсове, обмен на знания и опит с чуждестранни болници и родилни центрове.
Законова, институционална и материална база, които насърчават естественото раждане и позволяват на жената да роди на мястото и в присъствието на хората, които ще и дадат нужната сигурност и подкрепа.
Епидемията от оперативни раждания придоби глобални размери, но не случайно в световен мащаб има много силно движение в обратна посока, към естествени и неинтервенирани раждания; към центрове за раждане, наподобяващи домашна обстановка; към раждане в домашни условия под контрола на акушерка; към уважаване на природните закони, които медицината подпомага, а не опитва да контролира и манипулира; към едно партньорско отношение между пациент и лекар и насърчаване на естественото раждане винаги, когато това е възможно. Това е пътят, по който трябва да се тръгне. Докато "нормалното" раждане в България си остава такова, каквото е в момента, всеки опит за изкуствено ограничаване на секциото може единствено да задълбочи съществуващите проблеми.
От "Естествено"
