Подсъзнанието може всичко 3

Момичета, чета новото и препрочитам старото  в темата тази сутрин и искам още веднъж да ви благодаря на всички!     

Като си помисля за колко много неща имам да благодаря ...  ми става толкова хубаво, светло и топло на душата! 

Хубав ден на всички! 

Добро утро момичета 

Поста цитиран горе ме "накара" да споделя нещичко  за моето  преди 
И на мен много от докторите ми бяха казали че има мн.голям процент да нямам рожбичка  бе ми много тъжно . Не мисля че бях зациклила над това но все казвах : "Ако имам детенце , това и това ....."  после постепенно незнам и аз как почнах относно този "проблем" да милля позитивно или въобще да не го "мисля"  Също така смених дучичката Ако с Като! т.е. не казвах "Ако имим дотенце ..... "  а "Като имам детенце ..... "

Всичко това  си спомням едва сега като почнах да чета книги и да се интересувам от подобен вид литература,  позитивния  мироглед  който обсъждаме , споделяме тук в тази тема   

Колко е лесно само , сменяш думичката Ако с Като     


Слънчев ден от мен 

Добър ден и от мен
Desss,наистина трябва да се казва думата като,това е истинска вяра,другото е съмнение.
галето123,и аз загубих баща си преди 3 години ,отиде си прекалено рано и нео4аквано,но избирам да си мисля,4е е на по -хубаво място,понякога го виждам ,както и баба ми. А 4есто и сънувам. Не мога да приема ,4е физи4еската смърт е краят.
Наскоро синът ми каза,4е си говорил с дядовците(другият не го е виждал никога,по4инал е отдавна) в трудни моменти и им искал съвет или отговор.
Хубав ден от мен! 

Момичета,благодаря за споделените истории.
Настръхнах направо и мен ме полазиха тръпки докато четях.

Сега не мога много да пиша,но като заспи довечера детето и аз ще ви разкажа няколко.

Хубав ден  на всички

Брей, колко сте изписали...  отивам да чета.

Здравейте отнава на всички !
Изкушавам се да ви разкажа и още нищо , което се случи преди десетина дни. Прибирам се от работа , а мъжът ми бе в къщи , но болен с температура , ще кажете - че не е нещо кой знае какво , но като си го знам , че си е "кеклю" и се оправя от инжекции САМО, си казах :"отиде ми седмицата - пак мъки ......"И като се започна една борба с температурата , с болката - хапчета , термометри и безсъние.Тази температура ту спада , ту се вдига до 39.2, вече ми се ревеше и ми идеше да скоча от терасата .Тогава започнах да се моля на Господ, даже в паниката казвах :"Незнам Господ ли си Вселена ли си - как да те нарека , но знам че можеш да му помогнеш и т.н. ......".Даже да ви кажа такова спокойствие нахлу в мен , че даже съм заспала докато се моля. По едно време ме събужда мъжът ми , да му помогна да се преоблече , защото е потен .- и така 5-6 пъти . На сутринта му нямаше нищо и той едва повярва на състоянието си и дори отиде на работа. За него и за мен , случилото се бе чудо .
Значи наистина когато имаш истинска и силна вяра се оправя всичко .вярата може всичко
Ама защо не стова с молбата ми за рожба - незнам .
Лека вечер на всички. 

Стана ми интересна темата ви.
И на мен ми се е случвалода желая нещо много силно и то да стане.Даже съм се учудвала как се получава.Не съм се молила на Господ, защото не съм особенно вярваща, но в моментите съм се обръщала по-скоро към себе си.

И до сега когато кажа нещо много твърдо, че то ще стане и то става.Радвам се, че и при други се получава - явно това наистина е вярата в себе си.Мъжът ми дори понякога много се чуди, защото го казвам и за неща, които е невероятно да се случат, но се получават.

Момичета, вярвайте в себе си и успехите ще дойдат.

За рожбата... Аз си имам две прекрасни рожби. И не беше нужно да  ги родя. Щъркелът ми ги донесе. и съм най-щастливата майка. исках деца и ги имам.

Възхищавам ти се - браво.Аз все още нямам смелост за това.Вярвам че сте щастливи.
Аз искам да изпитам какво е да те ритне бебо докато е в корема ти и т.н. , но и съзнавам , че тове не е най- важното .Да го отгледаш  и да го възпиташ е по - голямо геройство - затова ти се възхищавам.

Радвам се че успяваш дори и без някакви медитации и прочие.Явно на някои им се отдава докато на други се налага да  учат.

Исках дете - получих две. Когато си пожелавах, като молех, когато чаках сякаш се фиксирах в идеята за притежание, а не за раждане. Исках да чувствам миризмата на бебе и получих две. И всяко си миришеше омайно на себе си. Всъщност получих повече, отколкото очаквах.Получих и равновесие.

Момичета..само минавам да  набързо да ви прочета!   Нямам много време за форумчето тези дни, но искам да ви  поздравя и благодаря за това че пишете! Това е любимата ми тема!   

Здравейте, момичета! И аз съм една от вас! От два дни чета какво сте писали и не исках да се включа преди да съм прочела всичко. Радвам се, че ви открих, защото имам страхотни приятели, но никой, с който мога да говоря за тия неща. Май не им е интересно или не вярват.
Първо: какво мисля за помощта. Наистина, ако не е поискана - не трябва да се помага. Има хора, които обичат да се оплакват и както е случая с двете приятелки на ЧервеноВинце, колкото и да искаш да помогнеш - полза няма. Все пак аз предлагам помощ без да ми е поискана - така ме кара. Но ако бъде поискана помощ, според мен тя трябва да се даде. Щом пътищата ни са се пресекли и отсрещната страна е решила, че може да поиска от мен помощ - може би точно това е причината да се познаваме, да се срещнем в такъв момент. Защото, както вече писахте - няма нищо случайно. Така че и поисканата помощ не е случайна. Така е и с нашите духовни водачи и учители, които срещаме в някой момент от живота си. Ние ги срещаме, за да получим помощ от тях да продължим напред, да ни бъдат отворени очите.
Относно помощта се сещам за един разказ на Норбеков. Неговият настойник е можел да вижда бъдещето /характерно за такава степен на ментално развитие/. При разговор с него, настойникът му му казал: След две минути на онова място ще кацне врабче. Една котка ще го види, ще го хване и изяде. Ти или ще уплашиш врабеца, за да го спасиш, или ще оставиш котката да го хване. В този момент Норбеков си помислил: Разбира се, че ще спася врабеца! А наставникът му продължил: Ще ти кажа само, че ако спасиш врабчето, на есен то ще отиде да яде в ей онзи изоставен обор, който е на ...км, ще се арази от нея храна и после ще зарази други хиляди птици в еди-какъв си радиус /пиша по спомен/. Вече ви е ясно как е постъпил Норбеков.
Но уви, ние като не можем да виждаме бъдещето, не можем да предположим каква цена ще има нашата помощ.
Много ми хареса притчата за монасите, разказана от ЧервеноВинце. Но се питам, как стои въпросът със самоубийците? Не е възможно Бог да е поискал от тях да се самоубият, нали!
Питам, защото братовчед ми се самоуби преди две години. И аз, и  сестра му, а сигурно и всички близки се измъчваме, че той не е поискал помощ и най-вече, че не сме успяли да разберем за проблемите и състоянието му. През цялото време, докрай, се преструваше, че всичко е наред.
Аз мисля, че от малка вярвам в безсмъртието на душата, в прераждането и пр. На колко години бях, когато с приятелка викахме духове... Искахме в полунощ да ходим на гробищата, че бяхме чули, че тогава се виждали духовете на мъртвите. ...Та така до днес. До преди 5 години четях такива книги, когато ми попаднеха или чуех за някоя. Само Ошо четох усилено от 1998г. В последните години обаче започнах да търся само такива книги, а от тази година вече и аз спрях да чета романи, а ги обожавам...
И аз сънувах, че душата ми излиза от тялото. До ден-днешен всъщност мисля, че не беше сън, а действителност. След като душата ми излезе от тялото, се издигна до тавана, обърна се и загледа тялото ми. А тялото се гърчеше в мъка и сълзи и казваше "Върни се, искам да живея, върни се в мен". Тогава се събудих, обляна в сълзи.
Още веднъж излязох от тялото си, но този път беше много приятно. По време на първата ми медитация през 2000г. Тогава със сигурност повярвах на теорията, че душите ни живеят по-добре вън от тялото /и книги съм чела затова/.
За Дежа ву: Напоследък не ми се е случвало, но през годините често го получавах. Мисля си нещо, не знам дали е вярно, но ще го споделя набързо. През 1998г учителят ми по Рейки ми обясни, че ние хората възприемаме времето хоризонтално. От точка А към точкаБ, после С /представете си тия точки на една хоризонтална линия. Докато Космическото време е вертикално и там няма движение от една точка към друга, от един момент към друг, от една година към друга. Там има само една точка А. Няма минало, бъдеще, сезони, остаряване, умиране... Там всичко е вечност, постоянство и т.н. Учителят ми ми каза, че хората, които виждат миналото и бъдещето успяват да влязат в това Космично вертикално време. Та относно Дежа ву си мисля, че и ние понякога по някакъв начин успяваме за секунди, за миг да влезем в тази вечност и да видим нещо, което ни се е случвало. Не знам дали съм права.
Не исках толкова дълъг пост да правя, ама на... По-късно ще ви разкажа как ходих на човек, който разговаря с моя ангел-хранител.
Радват ме нещата, които пишете, продължавайте!

Това, което казваш не е съвсем така. В костите има съединения с участието на фосфор. Когато тъканите се разлагат фосфорът се освобождава и взаимодейства с кислорода от въздуха, при което се отделя светлина. В резултат на това се наблюдават светлинки, които хората са си обяснявали с духове. В интерес на истината и аз съм ходила посред нощ на гробището, защото много исках да видя светлинките отделени при окислението на фосфора, но не се получи. Има значение колко време е минало от смъртта, за да се улучи момента на реакцията.

kalin@ искам да те прегърна

И като стана въпрос за деца да кажа,че си взех една страхотна книжка от авторката на книгата за Ангелите- за Кристалните деца.Много е интересна,прочетох я на един дъх.
Харесва ми как пише тази жена,как се изразява-леко и с тънко чувство за хумор,напомня ми на Линда Гудман и Барбара Мацарела    Жалко,че няма други издадени нейни книги на български

Баща ми има доста пророчески сънища.Мисля,че баща му го закриля,а той  вярва,че са баба и дядо му по бащина линия,към които е бил силно привързан.Ще разкажа само един случай,че ще стане дълго.
Преди няколко години беше студент/пенсионер-студент както го майтапехме / във Варна.Отива за очните там и както ли лежи в хотелската стая с книгата заспива.Присънва му се как кара навръщане и точно на една отсечка малко след Разград към Русе насреща му идва каруца,той губи управлението над колата и точно когато се сблъскват се събужда облян в пот.Поуспокоява се и пак задрямва.Сънят се повтаря.И така общо три пъти.
Забравих да кажа,че всичко това/насън/ се случва вечерта,т.е. по тъмно.Решава,че за нищо на света няма да си тръгне вечерта,а ще остане да преспи в хотела.
Обаче следобед майка ми му се обажда,че трябва спешно да се прибере,не си спомням какво беше,но наистина не е търпяло отлагане и той ще не ще е тръгнал.
Карал е много внимателно и наистина когато наближава точно този път след Разград съвсем е намалил скоростта.След няколко минути точно както в съня му и на същото място изскача една каруца с възрастни баба и дядо,конят кривва от пътя и тъкмо да се сблъскат баща ми е успял да отбие.Разминали са се на косъм.Точно както му се е присънило.

Лека нощ момичета.