Авторката просто е загубила отношение към неговия свят,а именно музиката и прсто са се оказали в един момент на различна вълна,още когато е решила да продължи пътя си с човек като него е било нужно да си помисли,че с такъв човек са необходими много компромиси,стремеж да не загубиш единтичната духовната нагласа и да не се поддаваш на битовизма,защото в един момент няма начин този човек да не те изостави емоционално...
- Публикувана: 9 ноем. 2008, 17:29 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2009, 16:55 ч.
проблеми в брака и как разбрахте дали е дошъл края
RadostinaHZ , не си ме разбрала или аз не съм се изразила ясно.Изобщо нямах предвид,да ставаш слугиня и да угаждаш за всичко....
Разбрах какво си написала.
Постът ми не е израз на несъгласие, а емоционална реакция изобщо на патриархалното мислене.За съжаление като се появи бебе в семейството двамата започват да живеят в паралелни светове за известно време. Връщането назад е много трудно, но не е невъзможно. Единственото условие, според мен е все още да се обичат, ама истински.
Давам пример ,за да разберете какво имам предвид.
Преди две вечери отивам в спалнята да си облека хавлията за баня, за вечерния душ и да си лягам.
Виждам,че печката не е включена /уточнявам,че обикновено съпруга ми я включва,защото ходи да пуши на терасата на спалнята,аз докато не стане време за лягане,почти не влизам/.Обличам си хавлията и отивам в хола да питам защо не е включил печката.Отговор:"Ами,забравих,отивам." и ми се усмихва...при което става,идва до мен и ми прошепва "А не искаш ли аз да те стопля?" ... и се "стоплихме"...Да добавям ли,че беше провокация от моя страна...че сме семейство от 20 години...и че животът става битовизъм,ако сам си го направиш...и че никой няма да дойде да ти създаде романтика или емоции...и че каквото повикало-такова се обадило...
От един пост трудно можеш да разбереш душевния свят на една двойка,но аз на мястото на авторката бих приготвила по-специална вечеря,бих приспала детето...има толкова много теми в областта на музиката,които могат да провокират разговори и не само...
Между другото ,мъжете се нуждаят от много малко,за да се почувстват специални и да са готови да направят всичко за една жена...
Преди две вечери отивам в спалнята да си облека хавлията за баня, за вечерния душ и да си лягам.
Виждам,че печката не е включена /уточнявам,че обикновено съпруга ми я включва,защото ходи да пуши на терасата на спалнята,аз докато не стане време за лягане,почти не влизам/.Обличам си хавлията и отивам в хола да питам защо не е включил печката.Отговор:"Ами,забравих,отивам." и ми се усмихва...при което става,идва до мен и ми прошепва "А не искаш ли аз да те стопля?" ... и се "стоплихме"...Да добавям ли,че беше провокация от моя страна...че сме семейство от 20 години...и че животът става битовизъм,ако сам си го направиш...и че никой няма да дойде да ти създаде романтика или емоции...и че каквото повикало-такова се обадило...
От един пост трудно можеш да разбереш душевния свят на една двойка,но аз на мястото на авторката бих приготвила по-специална вечеря,бих приспала детето...има толкова много теми в областта на музиката,които могат да провокират разговори и не само...
Между другото ,мъжете се нуждаят от много малко,за да се почувстват специални и да са готови да направят всичко за една жена...
Краси.мира, хубав пример си дала, но нали знаеш - всяко нещастно семейство е нещастно по своему: ако нещо важи за един случай, не е сигурно, че е валидно в друг. Затова и се опитах да не изхождам нито от моя опит, нито да генерализирам, като не изключвам активно участие на двете страни. Казват, че жената създавала уюта в къщи, но трябва да има и кой да го види и усети, когато нещата са стигнали до състояние само един да се ангажира, става по-трудно решаването на проблемите. Затова и написах, че колкото тя е отговорна това да се чувстват добре заедно, толкова е и работа, с която трябва да се захване и съпругът й. Аз не бих натоварила с нея само домакинята,защото е важно не само той да се чувства "специален".
Съгласна съм, разбира се, с мнението ти, опитах се да го допълня и от друга страна.
Съгласна съм, разбира се, с мнението ти, опитах се да го допълня и от друга страна.
Наистина е вярно,че трябва да има някой насреща ти, за да се получат нещата.Но нали в началото е било така,тя пише,че той й е свирил,нещата са били различни...И,не го оправдавам,но за да се стигне до това положение по-късно,вина имат и двамата,не само той...Значи,в началото е имало романтика,музика,емоции ,той е имал желанието да помага,забавлявали са се заедно,и в един момент той се променя...от само себе си...ами достатъчно съм голяма ,за да ми е ясно,че хората не се променят току-така...
и в този смисъл написах,че битовизмът може и да не надделее над останалото,ако не го допуснем.
Никой не може да избяга от прането,готвенето,децата,болестите им и прочие проблеми,но защо трябва да са център на общуването в семейството?
И като потвърждение на това,че от жената зависи много...в моя пример,другия вариант на реакция ...можех да се разсърдя,или да му се навикам,че е забравил /което си е човешко/ с една дума да му прочета конското,съответно според възпитанието си,той да ми тегли една наум или на глас ...и какво ?Двама сърдити,обтегнати отношения,хабене на нерви -ето ви го битовизма.
и в този смисъл написах,че битовизмът може и да не надделее над останалото,ако не го допуснем.
Никой не може да избяга от прането,готвенето,децата,болестите им и прочие проблеми,но защо трябва да са център на общуването в семейството?
И като потвърждение на това,че от жената зависи много...в моя пример,другия вариант на реакция ...можех да се разсърдя,или да му се навикам,че е забравил /което си е човешко/ с една дума да му прочета конското,съответно според възпитанието си,той да ми тегли една наум или на глас ...и какво ?Двама сърдити,обтегнати отношения,хабене на нерви -ето ви го битовизма.
Разбира се,че до този момент съм се сещала за подобни "изненади" и са се получавали.
Това, което не мога да приема е именно липсата на диалог между нас. Ясно трябва да има две страни, но аз наистина полагам усилия,а от негова страна получавам отричане .Когато съм му обяснявала как се чувствам, той винаги ми е казвал,че си въобразявам, че няма нищо такова...на края завършва- нали знаеш,че те обичам. Не, не знам, искам да ми го показваш,не да ми го казваш.... Дори понякога когато пътуваме в колата, детето задава въпроси, въпроси...винаги са насочени към мен- мамо, защо..мамо, какво....Питам го- добре, защо понякога не й отговориш ти? Дори и на детето казвам, питай за това тати, той ще ти каже... Все едно пътуваме с такси, все едно не е с нас. То дори таксиметраджиите няма как да не те заговорят.
Истина е,че от един пост не може да добиете педстава за цялостта на връзката ни, може да пропускам най-същественното без да разбирам...
Беше ми интересно семейства при които единия е музикант, как стоят нещата при тях? Дали и тяхната половинка живее свой живот.
Аз също мисля,че постепенно се нагърбих с цялата домакинска работа, с по-голямата част по отглеждането на детето, и може и това да е грешка. Може би не трябваше да съм толкова "оправна". Няма задължение,което той да знае,че е негово. За него работата не че е на първо място, но не може да я пренебрегне,защото трябва да ни закара до гарата например, на преглед...знае,че ще се справя и сама.
А всичко го правех за да се върне от работата, да му е чисто, повечето пъти сготвено, да има време именно за мен и детето. Мобе би наистина се сливам с тапетите...
Това, което не мога да приема е именно липсата на диалог между нас. Ясно трябва да има две страни, но аз наистина полагам усилия,а от негова страна получавам отричане .Когато съм му обяснявала как се чувствам, той винаги ми е казвал,че си въобразявам, че няма нищо такова...на края завършва- нали знаеш,че те обичам. Не, не знам, искам да ми го показваш,не да ми го казваш.... Дори понякога когато пътуваме в колата, детето задава въпроси, въпроси...винаги са насочени към мен- мамо, защо..мамо, какво....Питам го- добре, защо понякога не й отговориш ти? Дори и на детето казвам, питай за това тати, той ще ти каже... Все едно пътуваме с такси, все едно не е с нас. То дори таксиметраджиите няма как да не те заговорят.
Истина е,че от един пост не може да добиете педстава за цялостта на връзката ни, може да пропускам най-същественното без да разбирам...
Беше ми интересно семейства при които единия е музикант, как стоят нещата при тях? Дали и тяхната половинка живее свой живот.
Аз също мисля,че постепенно се нагърбих с цялата домакинска работа, с по-голямата част по отглеждането на детето, и може и това да е грешка. Може би не трябваше да съм толкова "оправна". Няма задължение,което той да знае,че е негово. За него работата не че е на първо място, но не може да я пренебрегне,защото трябва да ни закара до гарата например, на преглед...знае,че ще се справя и сама.
А всичко го правех за да се върне от работата, да му е чисто, повечето пъти сготвено, да има време именно за мен и детето. Мобе би наистина се сливам с тапетите...
Много е трудно да дадеш съвет или просто да изкажеш мнение,защото,както по-горе някой беше писал,семействата са толкова различни...и ако при мен едно нещо дава резултат, то при други може да доведе дори до конфликт...
От това ,което пишеш,не ми се струва,че бракът ви е приключил...или да върви натам...може би ви трябва нещо ,което да раздели релсите,в които сте влезли...знам ли,може би ,ако е възможно,да отидете двамата сами някъде,за 2-3 дни...далеч от обикновеното и делничното...
А по отношение на домакинството и детето,тук си права,не трябва да си толкова оправна.Ако той знае,че имаш нужда от него и разчиташ на него,може би нещата няма да са такива...
И аз не работя,но нито мъжът ми,нито децата ми живеят като на хотел.Всеки се включва и помага с каквото и колкото може.
От това ,което пишеш,не ми се струва,че бракът ви е приключил...или да върви натам...може би ви трябва нещо ,което да раздели релсите,в които сте влезли...знам ли,може би ,ако е възможно,да отидете двамата сами някъде,за 2-3 дни...далеч от обикновеното и делничното...
А по отношение на домакинството и детето,тук си права,не трябва да си толкова оправна.Ако той знае,че имаш нужда от него и разчиташ на него,може би нещата няма да са такива...
И аз не работя,но нито мъжът ми,нито децата ми живеят като на хотел.Всеки се включва и помага с каквото и колкото може.
Цитат
Беше ми интересно семейства при които единия е музикант, как стоят нещата при тях? Дали и тяхната половинка живее свой живот.
Дадох ти точно този отговор,който търсиш,въпроса при теб е ,че делиш нещата,а не трябва,хората на изкуството са си една общност,един кръг независимо дали са музиканти,художници,приложници или изкуствоведи и т.н.
Според мен най-здравословно за тези хора е да се събират помежду си или поне с партньори,които имат поглед и отношение въобще към изкуството без то да бъде разделяно...никога не бих се събрала с човек,който съм сигурна,че няма да разбере защо примерно давам 250 евро за четка и 500евро за бои или за албум,или защо сядам да работя в 2 през нощта и не си лягам до 10 сутринта примерно ,след като той мисли за тенджери тигани и ходене по кръчмета...просто не става,няма как да ангажираш такъв човек най-вече с битовизъм,нито можеш да го впечатлиш с ново сутиенче...тези хора просто не могат да усетят света,който на теб би те си искала,те се нуждаят от постоянно емоционално и психическо стимулиране на духовно ниво,нещо,което би ги накарало да мислят.Разбирай го както искаш,но техните рецептори за усет са в мозъка...
Цитат
Беше ми интересно семейства при които единия е музикант, как стоят нещата при тях? Дали и тяхната половинка живее свой живот.
Дадох ти точно този отговор,който търсиш,въпроса при теб е ,че делиш нещата,а не трябва,хората на изкуството са си една общност,един кръг независимо дали са музиканти,художници,приложници или изкуствоведи и т.н.
Според мен най-здравословно за тези хора е да се събират помежду си или поне с партньори,които имат поглед и отношение въобще към изкуството без то да бъде разделяно...никога не бих се събрала с човек,който съм сигурна,че няма да разбере защо примерно давам 250 евро за четка и 500евро за бои или за албум,или защо сядам да работя в 2 през нощта и не си лягам до 10 сутринта примерно ,след като той мисли за тенджери тигани и ходене по кръчмета...просто не става,няма как да ангажираш такъв човек най-вече с битовизъм,нито можеш да го впечатлиш с ново сутиенче...тези хора просто не могат да усетят света,който на теб би те си искала,те се нуждаят от постоянно емоционално и психическо стимулиране на духовно ниво,нещо,което би ги накарало да мислят.Разбирай го както искаш,но техните рецептори за усет са в мозъка...
Въпреки всичко виждам светлина в тунела. Попаднах на още едно положително мнение-"Дори и само искрица да има в семейното огнище шанс огънят отново да се разгори има! Да се научим да го разпалваме!!! "
Сериозно обмислям и консултация със специалист,защото явно някъде бъркаме.
Благодаря на всички!!! Имах нужда да поговоря с някого! Благодаря Ви!
Мисля,че съм го разбирала. Не мисля,че мога да чувствам музиката като него, но ми харесва когато той се занимава с музика. Дори аз съм била тази, която е настоявала да си купи нещо свързано с това му хоби (тъй като той е по-пестелив 
Но искам да забелязва и нас, да ни обгръща с любов, да има нужда да е с нас...искам да сме част от него и той от нас
Но искам да забелязва и нас, да ни обгръща с любов, да има нужда да е с нас...искам да сме част от него и той от нас
Мисля,че съм го разбирала. Не мисля,че мога да чувствам музиката като него, но ми харесва когато той се занимава с музика. Дори аз съм била тази, която е настоявала да си купи нещо свързано с това му хоби (тъй като той е по-пестелив
Но искам да забелязва и нас, да ни обгръща с любов, да има нужда да е с нас...искам да сме част от него и той от нас
Но искам да забелязва и нас, да ни обгръща с любов, да има нужда да е с нас...искам да сме част от него и той от нас
Мисля, че вие живеете добре заедно и се обичате. Просто рутината в този момент е взела връх. И си го научила да не поема отговорности вкъщи, което наистина може да се промени с малко усилия от твоя страна. Не с мрънкане, а като си заявиш и ти позиции - работа и време за твое хоби. Знам, че с дете е трудно, но когато започнеш да ги оставяш по-често заедно ще свикне и да говори с детето и да се занимава повече с него. Но подходи към него с любов, не с обвинения, изисквания и мрънкане, както правят повечето жени. Промяната у теб ще промени и него. Казвам ти го от малко личен опит. Не се предавай!
миличка,съчувствам ти.но недей да очакваш да водиш пълноценен диалог с мъж,те просто не го умеят.много лошо си направила,че вършиш всичко вкъщи/няма да го оцени/ винаги,когато на един мъж не му се поставят задачки за вършене -започва да мисли за ГлупостИ!!!!!!!!!!/внимавяй/ направи му изненада.резерверай един уикенд някъде.купи си секси бельо и т.н. мисля че когато споделиш с родителите си какъв ти е проблема-ще ти помогнат.домакинството не е всичко.трябва да има игра. 
.ама пък и той да не ти е подарил цвете за рож.ден и за именния ден това вече е прекалено 
но ако го натякваш няма да стане. пожелавам ти успех.правете секс.не го пренебрегвай това ,важно е !!!!!.ще започне да се заглежда по други.
.ама пък и той да не ти е подарил цвете за рож.ден и за именния ден това вече е прекалено но ако го натякваш няма да стане. пожелавам ти успех.правете секс.не го пренебрегвай това ,важно е !!!!!.ще започне да се заглежда по други. 
мм,не че има някаква връзка с темата,де.. 
от това което чета виждам че го обичаш, струва ми се че рутината и ежедневните проблеми са ви превзели и просто трябва да освежите връзката си,което би било добре и за вас и за детето.
То и при нас е почти така, ама ние сме от 2 години заедно и детето ни е на 1 г,но пък при нас се меси много свекървата и от там и повечето ни скандали.Като е мамин синко моя мъж.Както ще да е, успех с разведряването на личните ви отношения
То и при нас е почти така, ама ние сме от 2 години заедно и детето ни е на 1 г,но пък при нас се меси много свекървата и от там и повечето ни скандали.Като е мамин синко моя мъж.Както ще да е, успех с разведряването на личните ви отношения
Нямам опит, който да ми позволи да отговоря, но защо просто не попиташ мъжа ти в един откровен разговор- дали това е краят според него ? Провокирай го, така може да разбереш много неща. Може да го стимулираш да говори за някъкъв проблем, а може и да се окаже, че изобщо нямаш повод да си мислиш за край 