Ученик, между 6 и 7?

 И моята е родена на същата дата и сега е в трета група.
 Не мисля да я пускам по-рано,ще изкара 2 години в предучилищна група.
 Има време да учи,няма да и се размине.

Нищо сложно няма в първи клас. Като гледам какво учи сина ми, ами първи клас е един досаден клас, в който той няма да научи почти нищо ново.
В първи клас децата се учат да четат, пишат и смятат до 20. И толкова. НО всичко това изисква много постоянство и практика, която е досадна дори за мен, а какво остава за едно дете. И от тук според мен идва и въпроса готово ли е детето за първи клас - има ли волята необходима, за да учи и то само, без да му се виси на главата.
Напоследък много мисля по въпроса, по повод малкия ми син. И виждам, че въпреки, че детето научава всичко от брат си и изпреварва връстниците си много (чете, пише ченгели и смята задачите на брат си), не е готов да пише ченгели и да чете едно и също с часове. И за това ще го оставя да върви с набора си.
Всеки си знае детето и си преценява. 

Мисля си, че "досадното" писане на ченгели, букви и цифри в началото на І клас /понеже втория срок почват по- интересни неща- четене, диктовки, решаване на задачки/ зависи не толкова от това, дали "детето" е готово и на колко е години, колкото от темперамента му, който го съпътства по време на целия му живот, от момента на самото му раждане.
Аз съм бърза, експанзивна, повърхностна, но поемаща голямо количество разностранна информация, като не обичам да задълбавам много в нея и за мен това е ужасен начин за запълване на времето. Побърквах се просто. Независимо на колко съм години, винаги бих се чувствала така. Това не ми попречи по никакъв начин да съм отлична ученичка и студентка, нищо, че съм родена в края на годината и на практика съм била само с месец- до три "по- голяма" от "6- годишните" /даже не ползвам това понятие, толкова е условно и погрешно за мен/.
Синът ми е по- бавничък, има по- флегматичен темперамент. На него също му беше досадно това писане и повторение, но не се е противил като мен, навремето, не го приемал точно толкова ужасно- изписваше си редовете и караше нататък. Писането не му оправи почерка, той си е грозен и едър и ще си остане такъв, но това също не му пречи да се справя с лекота с учебния материал, заради който се ходи на училище /понеже досадното изписване не е целта на обучението/.
Независимо, дали детето е на 6 или на близо 8 години в І клас, това писане няма как да не му е досадно, на кого- повече, на кого- по малко, но през него трябва да се мине. За мен не това е определящо. Определящо е степента на развитие на детето като общо- интелектуално, физическо и психическо развитие, което не се изразява само в една насока. Никога няма да забравя, как в яслата синът ми плачеше, защото децата там "не говорели" и "не играели". Това за мен беше много по- важно от факта, че е роден на 11. 01 от едикоя си година и принадлежал към нам кой си набор. Че промяната, която предприехме, беше правилна видях, когато го прехвърлих с "предходния набор", където се чувстваше чудесно.
Второто ми дете е едва на две години и половина и да искам, на този етап не мога да направя преценка, кога е най- добре за него да стане ученик. За да я направя, трябва да започне с градината и да опитвам, да порастне достатъчно, затова на този етап не го мисля изобщо. Каквото и да реша сега, ще е спонтанно и несъобразено с него, самият.

И аз мисля, че минаването през ченгелчетата е необходимо. Така се тренира моториката и устойчивостта на вниманието. Разбирам майките, които досега не са имали ученици, но няма нужда да се притеснявате. Няма дете, което е останало ненаучено да чете и да пише, както и няма дете, което да не е минало успешно през ченгелчетата. А нещата много зависят от нагласата на учителката. Аз не съм фен на амбициозните учителки, които дават невъобразимо количество домашни още от първия час. Но много родители го смятат за нормално. Така че е въпрос на отношение на родителя също толкова, колкото и до темперамента на детето. А и вие не можете да си представите колко много се променят децата само за месец като започнат училище.

Колкото и да исках да пиша по темата - това мнение изчерпа всичките ми доводи!
Преди 2 години се чудех на моя приятелка /учителска дъщеря, която пусна сина си роден през декември със следващия набор на училище/.
Сега донякъде съжалявам, че и аз не постъпих така или поне не подбрах по внимателно избора на предучилищна!
Съветвам те най-приятелски да се вслушаш в мнението по-горе.

Синът ми е роден в средата на 2003. Решила съм да го пусна на училище на 15.09.2010, и няма сила, която да ме накара да променя решението си 
Мнението си съм излагала много пъти, основно във връзка с петицията ПРОТИВ задължителното тръгване на училище на 6 годишна възраст. Инка62 е обяснила най-главното. Достатъчно съм уверена в интелектуалния потенциал на сина ми, за да тръгна да експериментирам с емоционалната му и чисто физиологична готовност да тръгне на училище, само за да се изтъквам, че е тръгнал на 6... Вече няколко майки на наборчета ги прехвърлиха в предучилищна група, и ми подхвърлят ехидно: "Ама той ти е умничък, защо не го пуснеш на 6?!?"  Ами защото не искам.

Махам се, че много неуместно звуча. 
Извинете, че се намесих

Момичетаааааа... темата не е за и против ранното тръгване на училище.
Разбирам, че имате собствено мнение по темата и нямам нищо против него, но някак неуместо ми звучат някой съвети, като например "Оставете детето да изживее детството си".
Просто всички сме различни и всеки приема качественото изживяване на детството по различен начин, съответно действа с детето си според собствените си разбирания и преценки.

Нали никой от вас не мисли, че ще променя намеренията си, заради вашето мнение?
Пак казвам, нямам нищо против други гледни точки, стига да не са оформени като назидателни съвети и потенциални заплахи за бъдещето на детето ми.

Благодаря!

Аз по градинки много не съм ходила, но в някое кафене като нищо може да сме се засичали

Ха - вярно, че са на една дата.
Аз мога само да я оставя да повтри 3-та група. Не било добра идея /според директорката/ другите да отидат в 1-ви клас, а тя да повтори предучилищната група, която е също в училището. Лошото е, че децата от нейната група ще са в предучилищна и тя ще трябва да е с други... А после и в училище ще са все преди нея.

Имам време да се чудя все още...

Напълно съм съгласна - извини ни, че натрапваме различно мнение..........

Както казах, нямам нищо против различното мнение. Роптая срещу неисканите съвети

"Изживяването на детството" и на мен ми звучи като неуместна позиция по всяка подобна тема. Не мога да разбера логиката на родител, според който детството свършва със започване на училището.
Училището може да бъде едно изключително приятно изживяване, зависи от настройката и от отношението на нас самите, като родители, към него. За мен беше приятно, за детето ми- също. И за игри има повече време, и повече места посещава, и има повече свое лично време /не ходи по занимални/, т.е. чувства се по- свободен, а не е затворен по 10-12 часа в едно помещение с група, която не той си е избирал. Най- хубавите ми, точно детски, спомени свързва именно с училището, а не с градината.
И аз не мисля, че темата има нещо общо със задължителното тръгване на училище от 6 години. Въпросът беше съвсем друг.

 Едното няма нищо общо с другото.Дъщеря ми е първи клас и мнооого и харесва там.
 Но аз виждам,че на детето му се играе,а затова почти не и остава време.
 Училището няма да им се размине,всички ще стигнат до там,не виждам смисъл да бързат.

 

 И странно как му остава време,моето няма никакво такова.
 А за посещението на различни места може много да се спори,това вече много си зависи от родителите.
 С децата обикаляме 100-те национални туристически обекти,като тати е страхотен гид.Водим ги на театър,кино и където пожелаят,викендите сме извън София на различни и нтересни места.И занм,че им е приятно.Не ходят просто на задължителни екскурзии,където по мои спомени децата повече се гонят и закачат отколкото да слушат за какво им се говори.
 

Време за игра има. Дори и с най-дългите домашни в първи клас ученето отнема не повече от час - час и половина. И на нещо да ходи извън училище пак има време за игра. Те и в ДГ не играят кой знае колко много.

Може би това какво ни е отношението и как приемаме разликите между училището и детската градина зависи от нашите собствени спомени.
Аз например страшно ненавиждах градината. Всеки ден, влизайки там усещах една студена, почти военна обстановка. Мразех спането на обяд. Всичко се правеше под строй и под час. Всичко ми изглеждаше враждебно и много чуждо. Нямах търпение да тръгна на училище, за да сменя обстановката и хората.
Не, че бях добра ученичка, напротив - винаги съм имала проблеми със "задължителните" неща, но някак по-свободна се чувствах на училище. Радвах се, че детската градина ми е останала в миналото.

Вероятно тези мои преживявания и впечатления оказват влияние върху отношението ми към настоящия въпрос.
Но за мен свободата винаги е била от първостепенна важност. В градината не я получавах, а в училище си я издействах сама когато мога.
Така, че от моите спомени градината не позволява изживяване на детството, по-скоро ограничаване. Така го усещах аз...