Или на мене нещо ми има? Вчера в детския отдел на библиотеката без малко да извикам от радост като видях друга българка с две деца на възраст почти като моите, още повече че живеем на ново място. Опитах да установя контакт, оказа се, че сме на 10 минути пеша, и толкова. Дадено ми беше да разбера, че контакта не е желателен. Случвало ли ви се е? Защото не ми е за първи път и се чудя аз ли имам сбъркани очаквания, чужбината ли ни променя, или какво?
- Публикувана: 14 юли 2005, 23:12 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2005, 15:17 ч.
Случвало ли ви се е това при среща с други българки?
Не ми се е случвало слава богу. Но хора разни по цял свят. Нищо не трябва да те учудва.
За района на Лондон примерно съм чувала, че се крият един от друг българите, но там е разбираемо. Има много, които са незаконно и предполагам, че всеки гледа да прецака другият.
А ти къде си?
За района на Лондон примерно съм чувала, че се крият един от друг българите, но там е разбираемо. Има много, които са незаконно и предполагам, че всеки гледа да прецака другият.
А ти къде си?
Не ми се е случвало, но ти съчувствам. И на мен ЩеШе да ми стане беzкрайно гадно да zнам, че на 10 мин. от нас има българка с дечица пък тя да ми се надува (на мен най- блиzката zасега ми е на 40-50 км). Ами нека да си се надува, zабрави я просто и дано си намериШ скоро сродна дуШица там където си 
Иначе и аz мисля, че е до човека, а не до националността...
Иначе и аz мисля, че е до човека, а не до националността...
Сигурно ти е станало много терсене. Може пък тя да има неприятни спомени от предишни срещи с българи. Не си мисли, че причината е в теб.
Аз един ден видях млада жена с дълга тъмна коса, слабо бледо лице с грим посред бял ден, облечена с розово сако, черен панталон и със сандали с много висок ток. Лошо няма, но буташе количка пред себе си с тези токчета. Веднага ми мина през главата, че е българка, но не се престраших да се обадя и какво да кажа, ми ако "не контактува с българи
". И си отминах. Със сигурност знам, че има друга сънародничка тук защото мъжът ми е дал тел. да се обади, но нищо не се случи. Чак да не повярваш, по-бих заприказвала англичанка.
Аз един ден видях млада жена с дълга тъмна коса, слабо бледо лице с грим посред бял ден, облечена с розово сако, черен панталон и със сандали с много висок ток. Лошо няма, но буташе количка пред себе си с тези токчета. Веднага ми мина през главата, че е българка, но не се престраших да се обадя и какво да кажа, ми ако "не контактува с българи
". И си отминах. Със сигурност знам, че има друга сънародничка тук защото мъжът ми е дал тел. да се обади, но нищо не се случи. Чак да не повярваш, по-бих заприказвала англичанка. Или на мене нещо ми има? Вчера в детския отдел на библиотеката без малко да извикам от радост като видях друга българка с две деца на възраст почти като моите, още повече че живеем на ново място. Опитах да установя контакт, оказа се, че сме на 10 минути пеша, и толкова. Дадено ми беше да разбера, че контакта не е желателен. Случвало ли ви се е? Защото не ми е за първи път и се чудя аз ли имам сбъркани очаквания, чужбината ли ни променя, или какво?
На мен ми се е случвало нещо подобно. Живеех в малък град, където нямаше много българи. Бях в един magazin с майка ми и там видяхме 2 момичета горе-долу моя възраст които говорех български. И понеже майка ми е най-контактния човек когото познавам, веднага ги заговори. Те и отговориха че да, българки са и продължиха като всячески ни показаха че контактът от там нататък е нежелателен. Ами какво да направя, хора всякави...
Имала съм обаче и много приятни запознанства. Веднъж чух в университета една жена да говори по обществен телефон на български. Изчаках я да приключи и я заговорих. Тя реагира много ентусиазирано и макар да беше доста по-възрастна от мен, станахме много добри приятелки. След това пък тя косвено ме свърза с други българи и така попаднах в една много голяма група от сънародници.
Имала съм обаче и много приятни запознанства. Веднъж чух в университета една жена да говори по обществен телефон на български. Изчаках я да приключи и я заговорих. Тя реагира много ентусиазирано и макар да беше доста по-възрастна от мен, станахме много добри приятелки. След това пък тя косвено ме свърза с други българи и така попаднах в една много голяма група от сънародници.
На мен ми се е слу4вало няколко пъти. Веднъж в парка едно семейство, само като ме 4у, 4е подвиквам след Мила 
(ами тя си е щура и не може да стои мирна, все я гоня ), ги 4ух, 4е си казаха нещо на български, си тръгнаха.
Друг път, то4но на люлката до нас, една българка сложи да люлее детенцето си. Ние веднага й се обадихме, 4е и ние сме българи. Тя поговори с нас 5 мин., след което каза "Много ми беше приятно", и си тръгна. Постоя, то4но колкото да не си свали веднага детето от люлката.
Веднъж ми се слу4и, със съпруга ми да си говорим нещо на български, пак в парка, и ми направи впе4атление, 4е една жена ни позагледа. После разбрахме, 4е е българка, но не защото тя ни се обади. Просто стоеше и ни слушаше, какво си говорим
. По4увствах се, все едно ни подслушва.
Много е кофти това, аз не знам друга общност, освен нас (и румънците, една румънка тук ми се оплакваше), която да прави така. Вси4ки останали са основали общности, регистрирали са се като малцинства, което им дава куп предимства, вклю4ително при наемане на работа. Само ние се делим, в момента, доколкото знам, в Монтреал има 2 официални (но не регистрирани) и куп неофициални общности и групи4ки. И като видя гръцката общност, примерно, която е едно от най-големите и силните, със свои у4илища, църкви, единна и задуржна, и ми става едно такова
...
И на мен така ми се иска, ама няма с кого. И ние не сме опасни 
, уверявам ви. Може пък някой път да отско4им при вас на 4ашка кафе 
.
(ами тя си е щура и не може да стои мирна, все я гоня ), ги 4ух, 4е си казаха нещо на български, си тръгнаха.Друг път, то4но на люлката до нас, една българка сложи да люлее детенцето си. Ние веднага й се обадихме, 4е и ние сме българи. Тя поговори с нас 5 мин., след което каза "Много ми беше приятно", и си тръгна. Постоя, то4но колкото да не си свали веднага детето от люлката.
Веднъж ми се слу4и, със съпруга ми да си говорим нещо на български, пак в парка, и ми направи впе4атление, 4е една жена ни позагледа. После разбрахме, 4е е българка, но не защото тя ни се обади. Просто стоеше и ни слушаше, какво си говорим
. По4увствах се, все едно ни подслушва.Много е кофти това, аз не знам друга общност, освен нас (и румънците, една румънка тук ми се оплакваше), която да прави така. Вси4ки останали са основали общности, регистрирали са се като малцинства, което им дава куп предимства, вклю4ително при наемане на работа. Само ние се делим, в момента, доколкото знам, в Монтреал има 2 официални (но не регистрирани) и куп неофициални общности и групи4ки. И като видя гръцката общност, примерно, която е едно от най-големите и силните, със свои у4илища, църкви, единна и задуржна, и ми става едно такова
...Честно казано, писна ми от български надувки, комплекси, или не знам какво ... А понякога ми се ще да си приказвам с българка на чашка кафенце. Ние сме от 6 години тук и сме си насмогнали достатъчно, не сме опасни. Но кой ли те пита ...
И на мен така ми се иска, ама няма с кого
. И ние не сме опасни , уверявам ви. Може пък някой път да отско4им при вас на 4ашка кафе . На мен ми се е слу4вало няколко пъти. Веднъж в парка едно семейство, само като ме 4у, 4е подвиквам след Мила (ами тя си е щура и не може да стои мирна, все я гоня ), ги 4ух, 4е си казаха нещо на български, си тръгнаха.
Друг път, то4но на люлката до нас, една българка сложи да люлее детенцето си. Ние веднага й се обадихме, 4е и ние сме българи. Тя поговори с нас 5 мин., след което каза "Много ми беше приятно", и си тръгна. Постоя, то4но колкото да не си свали веднага детето от люлката.
Веднъж ми се слу4и, със съпруга ми да си говорим нещо на български, пак в парка, и ми направи впе4атление, 4е една жена ни позагледа. После разбрахме, 4е е българка, но не защото тя ни се обади. Просто стоеше и ни слушаше, какво си говорим . По4увствах се, все едно ни подслушва.
Много е кофти това, аз не знам друга общност, освен нас (и румънците, една румънка тук ми се оплакваше), която да прави така. Вси4ки останали са основали общности, регистрирали са се като малцинства, което им дава куп предимства, вклю4ително при наемане на работа. Само ние се делим, в момента, доколкото знам, в Монтреал има 2 официални (но не регистрирани) и куп неофициални общности и групи4ки. И като видя гръцката общност, примерно, която е едно от най-големите и силните, със свои у4илища, църкви, единна и задуржна, и ми става едно такова ...
(ами тя си е щура и не може да стои мирна, все я гоня ), ги 4ух, 4е си казаха нещо на български, си тръгнаха.Друг път, то4но на люлката до нас, една българка сложи да люлее детенцето си. Ние веднага й се обадихме, 4е и ние сме българи. Тя поговори с нас 5 мин., след което каза "Много ми беше приятно", и си тръгна. Постоя, то4но колкото да не си свали веднага детето от люлката.
Веднъж ми се слу4и, със съпруга ми да си говорим нещо на български, пак в парка, и ми направи впе4атление, 4е една жена ни позагледа. После разбрахме, 4е е българка, но не защото тя ни се обади. Просто стоеше и ни слушаше, какво си говорим
. По4увствах се, все едно ни подслушва.Много е кофти това, аз не знам друга общност, освен нас (и румънците, една румънка тук ми се оплакваше), която да прави така. Вси4ки останали са основали общности, регистрирали са се като малцинства, което им дава куп предимства, вклю4ително при наемане на работа. Само ние се делим, в момента, доколкото знам, в Монтреал има 2 официални (но не регистрирани) и куп неофициални общности и групи4ки. И като видя гръцката общност, примерно, която е едно от най-големите и силните, със свои у4илища, църкви, единна и задуржна, и ми става едно такова
...Абе чудя се теzи българи така ли са се държали като попарени като са живели в България и някой българин ги е zаговарял на улуцата
zаЩото то голяма раzлика няма на каква територия Ще си говорим... някои наистина zабравят от къде са... ама да са живи и zдрави Цитат на: neznakomka Момичета, много сте свежи. Добре, че сте вие.
[quote
[quote
Това на Шега.
На мен ли4но не ми се е слу4вало, ама си признавам, 4е и аз бих реагирала като теб с у4удване от какво толкова се дьрпа тази жена. Вярно, аз тука сьм заобиколена от бьлгари( специално от Северозападна Бьлгария), обЩуваме си...Ама едно семейство на плажа цялото минало лято ме отбягваха, даже не поздравяваха ако аз пьрва не ги поздравя тях. А хавлия до хавлия сме.
Това лято малко стопихме леда, де 
Не се коси, neznakomka, пожелавам ти скоро да си намерите дружки, за теб и за децата, ако ли не имаШ нас.
..и на мен ми се слу4и преди 2 дни!Разглеждам си аз в един магазин тук до нас и до мен млада жена с малко моми4енце.В квартала ни има много българи и се знаем по физиономии поне,а тези не бях виждала!Детенцето заговаря на български и аз ухилена до ушите казвам "Здравейте,как сте!"и запо4вам да зака4ам малката!Жената се опули сякаш си помисли 4е съм се припознала,измърмори нещо под носа си после хвана детето за ръ4и4ка,фръцна се и си тръгна! 
Разбирам, че си се почуствала неловко и неприятно. Аз бих казала, че много зависи къде живее човек. Ако е в град, където има много българи и често се чува бг реч, не е задължително да се заговаряш с всички - че то и в БГ не са ни били всички приятни нали?? Разбира се нищо не пречи да поздравиш и да размениш две три думи, но много българи реагират зле. На мен също ми се е случвало и затова просто престанах да се обаждам. А то тези , с които ти се пийва кафенце с желание, с тях ще се намерите - хората се надушват както се казва
И на мен ми се е случвало да ме гледат на криво и което е най-интересното, само жени (2бр.). По едно време дори бях инструктирала голямата щерка да си мълчи като пазаруваме, за да не си изпрося още някой убийствен поглед. Сега вече не ми пука - българка съм, говоря на български и никого не карам насила да контактува с мен. Имам достатъчно приятели (с някои сме се запознали тук и в един друг форум) и се чувствам щастлива с тях и вас
на мен ми се е случвало няколко пъти даже единият път бяхме на църква в съседния град и там видяхме малка групичка българи.казахме си " здравейте,как сте?" и тем подобни и после"чао" и кой от къде е.вторият път пиехме по бира с една приятелка и изведнъж се чува висока реч на български.оказаха се бг ,дошли да разгледат нашия град.пиха по бира с нас и побъбрихме,но не оставиха никакви координати-сигурно се изплашиха от бебоците 
все пак не може да сме приятели с всички българи които срещнем,но поне като се видим може да се държим човечно,като сънародници,нали
единият път бяхме на църква в съседния град и там видяхме малка групичка българи.казахме си " здравейте,как сте?" и тем подобни и после"чао" и кой от къде е.вторият път пиехме по бира с една приятелка и изведнъж се чува висока реч на български.оказаха се бг ,дошли да разгледат нашия град.пиха по бира с нас и побъбрихме,но не оставиха никакви координати-сигурно се изплашиха от бебоците все пак не може да сме приятели с всички българи които срещнем,но поне като се видим може да се държим човечно,като сънародници,нали
Аз в един магазин срещнах една българка - работеше там - така се зарадва като я заговорих на български. Запрегръща ме и за малко да ме рацелува. Много мила жена беше. Друг път срешнах една жена, която след 2 минути разговор ми предложи да ми гледа детето - ей така, ако искаме с мъжа ми да отидем на кино Даде ми нейния телфон, аз не си дадох моя нещо не ми се стори добра идея. Може и тя да се оплаква от мен колко грубо съм се държала, въпреки, че според мен те се държа неадекватно. Въпрос на гледна точка е
Даде ми нейния телфон, аз не си дадох моя нещо не ми се стори добра идея. Може и тя да се оплаква от мен колко грубо съм се държала, въпреки, че според мен те се държа неадекватно. Въпрос на гледна точка е
Честно казано, трогнах се навътре не толкова заради себе си, а заради децата, защото са на възраст, когато обичат да са с приятели, да ходят на гости, да им идват гости. И ми се щеше да имат и приятели българчета, и да чуват отвреме-навреме български и от другиго освен от нас. Тук, където живеем, изобщо не може и да става дума за град, градче, дори село. Навсякъде се ходи само с кола. Така че вероятността за българско семейство на пешеходно разстояние е равносилна на 6-ца от тотото. Но - явно има хора, които виждат света другояче. На всички вас обаче много благодаря за успокоителните думи и куража!
Обаче все пак , ако трябва да съм откровена, не може с всеки срещнат да се държиш супер топло само защото е българин.Всички знаем, че има свестни българи и такива дето само като ги видя и ги заобикалям отдалече.И фактът, че някой не става и че бихте го подминали в България си важи с пълна сила и за чужбина.Просто това, че сме в чужбина не означава, че трябва да се контактува с всякакви бастуни, с хора които са под санитарния интелектуален минимум.Трябва да се държи ниво и да се общува с хора, които са ни наистина приятни.това ми е мнението и само не ме разкъсвайте сега.Ние имаме комшии българи и не си и помислям да се събирам с тях.......Например аз не контактувам с хора, на които единствената цел още от БГ е да си стоят на социал , да работят на черно и да се чудят какви далаверки да въртят , за да "изработят държавата", и такива дето само четат промоциите и им забавление е да ходят в Уолмарт и Зелерс..........и такива дето не биха ти дали капка инфо за каквото и да било и само ти броят парите и.....абе да не разводнявам темата.
... хора които са под санитарния интелектуален минимум ...
Ха, това беше смешно ! Истината е че даже и да искаш повече приятели понякога просто трябва да си знаеш възможностите. Ние сме имали много разочарования от запознанства в Канада, също така и много приятни с момичета и майки сме се запознали, от форума а и от случайни срещи. Но живота е толкова напрегнат тук, работата ми е изстискваща, малкия иска много грижи, къщата ми прилича на поразена от бомба през повечето време, свободното време е много малко и не мога да се видя даже с тези, с които много искам. Много съм контактна
, на работата ми минават по 40-50 човека на ден, поне 1-2 българи седмично. В началото се обаждах но вече спрях , срам ме е от адресите и телефоните натрупани в моя бележник, и празните обещания които се трупат също . Понякога е по-честно просто да се извиниш и да се измъкнеш ...
Не, не ми се е случвало, иначе и аz бих била учудена. Но от друга страна, какво да ти кажа, има раzлични хора. Освен това не може да се очаква, че само zащото хората са българи, трябва непременно да се сприятеляват, от друга страна не мога да раzбера такива, които се държат така надуто.
Ами случвало ми се е и ще ми се случва за съжаление
Изпадала съм и в двете положения
И аз да се крия и те от мен
Ами разни хора разни идеали
Когато пристигнах в началото така се стекоха нещата ,че не бях чувала БГ реч от 4-5 мес.(и така ми бе дожаляло),та пазарувам си аз и пред мен на касата майка с дъщеричката си (около 15год.)си говорят на български,съответно аз цъфам и се опитвам да ги заговоря ама общи неща колкото да си почеша езика ама не би
Врътнаха се най-деминстративно и до там
(много ми стана кофти ей)
Иначе съм работела в доста магазини и са минавали през мен много българи,на едни се обаждам на други не зависи
Мисля,че повечето се пазят от контакт с други българи от страх
Защото за съжаление при нас все още важи в пълна сила"защто пък Вуте да е добре,като може да не е "
Много ми е мъчно като гледам как другите националности се подкрепят(няма,гърци, няма албанци)
Може би не сме дорасли като нация ли
Но пък във форума как сме единни Няма грешка
Изпадала съм и в двете положения
И аз да се крия и те от мен
Ами разни хора разни идеали
Когато пристигнах в началото така се стекоха нещата ,че не бях чувала БГ реч от 4-5 мес.(и така ми бе дожаляло),та пазарувам си аз и пред мен на касата майка с дъщеричката си (около 15год.)си говорят на български,съответно аз цъфам и се опитвам да ги заговоря ама общи неща колкото да си почеша езика ама не би
Врътнаха се най-деминстративно и до там
(много ми стана кофти ей)Иначе съм работела в доста магазини и са минавали през мен много българи,на едни се обаждам на други не зависи
Мисля,че повечето се пазят от контакт с други българи от страх
Защото за съжаление при нас все още важи в пълна сила"защто пък Вуте да е добре,като може да не е "
Много ми е мъчно като гледам как другите националности се подкрепят(няма,гърци, няма албанци)
Може би не сме дорасли като нация ли
Но пък във форума как сме единни Няма грешка
На мен не ми се е случвало, но са ми разказвали такива случаи, единия беше даже за среща с девойка, с която са се познавали още от БГ. И първата българка, с която се запознах тук ме предупреди да внимавам, че е имала много лоши преживявания. Иначе ние сме се заформили една групичка от 4-5 българки, които живеем не на 10, а на 5 минутки една от друга. Има още няколко готини мами, които живеят малко по-далече и се виждаме по-рядко, но с голяяяяяяяяма радост! И са нааааай-сладките хамбургки! С най-готините хамбурски бебешоци!
Не знам дали е защото съм пристрастена, но толкова сладки чисто немски бебета не съм виждала!
Не знам дали е защото съм пристрастена, но толкова сладки чисто немски бебета не съм виждала!
Нормално е да слу4ва .Нали си се познаваме 
,това си е бьлгарски манталитет-гаден.
На мен не ми се е слу4вало майка с малки деца да избяга така опарено,но ина4е други бьлгари.........еххххххх,книга мога да напиша.Пьк аз уж не сьм толкова страшна,отивам да се погледна в огледалото ,4е може и да греша
.Нали си се познаваме ,това си е бьлгарски манталитет-гаден.На мен не ми се е слу4вало майка с малки деца да избяга така опарено,но ина4е други бьлгари.........еххххххх,книга мога да напиша.Пьк аз уж не сьм толкова страшна
,отивам да се погледна в огледалото ,4е може и да греша
Аz съЩо не държа да обЩувам с всяка българка или с всеки българин, дето среЩам.
Замислете се, говорите ли с всеки, когато сте в България?
Раzбира се, че е нормално човек да си подбира средата,
лоШото е, че като сме в чужбина, ни се налага по неволя
да имаме контакт с хора, дето у дома бихме подминали (или те нас).
Не се връzвай, ниЩо лоШо не е станало.
Замислете се, говорите ли с всеки, когато сте в България?
Раzбира се, че е нормално човек да си подбира средата,
лоШото е, че като сме в чужбина, ни се налага по неволя
да имаме контакт с хора, дето у дома бихме подминали (или те нас).
Не се връzвай, ниЩо лоШо не е станало.
Слава Богу, тук, където живеем, има доста българи. Познавам много от тях, но не с вси4ки сам първа приятелка, де. То би било нелоги4но и странно.
Това, което описваш, ми се е слу4вало и на мен - веднъж на една детска площадка и веднъж в супермаркета до нас. Аз ентусиазирано се представям и усмихвам, а те - гледат "натровено" 
, обелват по някоя дума и толкова... Но съм завързвала и доста 4итави познанства пак така ... някои от тях са ни семеини приатели сега.
Хора всякакви ...
Това, което описваш, ми се е слу4вало и на мен - веднъж на една детска площадка и веднъж в супермаркета до нас. Аз ентусиазирано се представям и усмихвам, а те - гледат "натровено"
, обелват по някоя дума и толкова... Но съм завързвала и доста 4итави познанства пак така ... някои от тях са ни семеини приатели сега. Хора всякакви ...
На мен ми се е случвало.В нашата къща имаме наематели от БГ.Никога не са искали да общуват с мен,не че вече ми прави впечатление ,но в началото ми беше криво.Дори не ме поздравяват.Когато дойдат да си плащат наема ми казват "Добър ден" на гръцки .Мисля си,че прости хора има навсякъде.
В един магазин работи една българка и около година аз и говорех на български ,а тя ми отговаряше на гръцки .
,но в началото ми беше криво.Дори не ме поздравяват.Когато дойдат да си плащат наема ми казват "Добър ден" на гръцки .Мисля си,че прости хора има навсякъде.В един магазин работи една българка и около година аз и говорех на български ,а тя ми отговаряше на гръцки
.....Когато дойдат да си плащат наема ми казват "Добър ден" на гръцки .Мисля си,че прости хора има навсякъде.
В един магазин работи една българка и около година аз и говорех на български ,а тя ми отговаряше на гръцки .
.Мисля си,че прости хора има навсякъде.В един магазин работи една българка и около година аз и говорех на български ,а тя ми отговаряше на гръцки
. 
) Майка, от лиубопитство, колко са българите в Нова Зеландия?
, Българско дружество... даже тази година, за първи път българите в НЗ имаха възможност да гласуват. В градската библиотека - централната, има раздел с книги на български, дарени от дружеството и други българи. Събираме се на 24 май, Коледа и т.н. 
По този повод се сетих:когато запо4нах да се виждам с братов4едка ми тук се запознах с една нейна приятелка българка. Щях да падна, когато ги 4ух,4е двете,българки, говорят помежду си на италиански
Да ама аз нали съм 4епата и не можах да преглътна и им казах,4е аз не мога така и си говорех упорито на български . После като я питам браф4едката "Е,заЩо така " и тя ми вика " Ми за по_лесно:нали с децата и с мъжете се говори на италиански и то става малко така по инерция".
Да ама аз нали съм 4епата и не можах да преглътна и им казах,4е аз не мога така и си говорех упорито на български . После като я питам браф4едката "Е,заЩо така " и тя ми вика " Ми за по_лесно:нали с децата и с мъжете се говори на италиански и то става малко така по инерция".
....Когато дойдат да си плащат наема ми казват "Добър ден" на гръцки .Мисля си,че прости хора има навсякъде.
В един магазин работи една българка и около година аз и говорех на български ,а тя ми отговаряше на гръцки .
.Мисля си,че прости хора има навсякъде.В един магазин работи една българка и около година аз и говорех на български ,а тя ми отговаряше на гръцки
. )Малко встрани от темата, но като казахте да не би да са забравили българският език се сетих за друга случка сега като си бяхме в БГ. Майка ми работи в един хотел в Сл.Бряг и имали една гостенка-нашенка омъжена в Германия, която категорично отказвала да говори с персонала на български, въпреки че бързо я разконспирирали, че е от "наште", камериерките я питали нещо (на български), а тя или не им отговаряла (правила се че не схваща) или им отговаряла на немски
А с детето си си говорила на български Защо? Да го учи на езика от който тя самата се срамува и не иска да използва по предназначение? Абе свят шарен, някои човешки постъпки никога няма да мога да ги разбера... Ама майка ми много й се беши изнервила на тази, че се надува така... Та ако тази някъде в Германия бъде заговорена от българин сигурно съвсем ще се покрие и дума няма да обели Жената се опули сякаш си помисли 4е съм се припознала,измърмори нещо под носа си после хвана детето за ръ4и4ка,фръцна се и си тръгна!
Ами как няма да се фръцне бе Холи, нали може да й заръбаш детето, признай си, че беше наточила зъби да хапиш
Просто това, че сме в чужбина не означава, че трябва да се контактува с всякакви бастуни, с хора които са под санитарния интелектуален минимум.Трябва да се държи ниво и да се общува с хора, които са ни наистина приятни.това ми е мнението и само не ме разкъсвайте сега.
Няма да те разкъсваме
и аз по принцип съм на това мнение. Въпроса обаче е, че не можеш от едно "здравей" или няколко думи казани с приятелски тон да разбереш веднага този бастун ли е, какъв е и дали е под всякакъв минимум. Аз лично бих дала малко възможност на човека, който съвсем човешки ме е заговорил, да покаже какъв е, а не веднага да си мисля- ами този е българин, значи бастун , иска да ме използва, хайде да изчезвам от тук без много приказки. Как иначе ще открием приятните за нас хора, ако всеки път реагираме като "познатата" на незнакомка и гледаме да се изнесем на прибежки и припълзявания? .Я незнакомка да сложи тук една снимка в цял ръст, да обсъдим колективно дали на пръв поглед си личи дали е под или над санитарния интелектуален минимум (много готино определение)
Майтап
Аз не знам къде се крият - в големите или в малките градове, ама тук дето съм има една нашенка дето като ме види и бяга на другия тротоар
Вие що си мислите че вися тука денонощно - ми пия си кафето с вас
Незнакомке - Ири е права, само ние сме тия дето можеш с нас да си пиеш кафето
Едно голямо семейство луди глави сме - и за добро и за лошо!
Добре дошла сред нас - няма да съжаляваш
Вие що си мислите че вися тука денонощно - ми пия си кафето с вас
Незнакомке - Ири е права, само ние сме тия дето можеш с нас да си пиеш кафето
Едно голямо семейство луди глави сме - и за добро и за лошо!
Добре дошла сред нас - няма да съжаляваш
Що не ги пита, да не би да са забравили българският език (или вече го говорят развалено )
)Не знам дали са забравили или не езика, но чак пък такова желание да се "скриеш" от сънародниците си не бях виждала.
Определено отношението им към мен е такова,защото съм омъжена за грък, не зная защо,но е факт.Да ви кажа честно наистина вече нищо не ме изненадва и въобще не обръщам внимание
.
Не ми се е случвало. Аз си мисля че човек се предпазва по този начин от беди защото името на българите в чужбина което са си създали е лошо. Аз също се радвам на българи,но все се сещам по някоя история за българин прецакал българин и ми става криво. И от подбиране попаднах на Канадка досадка. Едвам я разкарах. Не се знае кога на какъв ще попаднеш. А като гледам Полякините на площадките как си говорят и си пят кафенце и децата им как си играят...направо ме боли.
Майка ми работи в един хотел в Сл.Бряг и имали една гостенка-нашенка омъжена в Германия, която категорично отказвала да говори с персонала на български, въпреки че бързо я разконспирирали, че е от "наште", камериерките я питали нещо (на български), а тя или не им отговаряла (правила се че не схваща) или им отговаряла на немски ....
....
теzи пък са ми най смешни.... 
И аz имам един такъв подобен случай от нашето море с българка, женена zа германец. Явно иzбиват някакви комплекси, zа да се надуват по тоzи начин. Тя дори не говореше правилен немски, zатова пък със силен акцент. 
Всъщност да кажам мога да разбера, ако се страхуват, че ще вземе да иска някой нещо от тях... Уф знам ли и аз от какво се страхуват... или че искат да говорят повече чуждия език за да не се главоблъскат между два езика... Ама не мога да проумея желанието да се скрие, че е българка 
. Отврат! Мен пък в такива случаи ме хваща голяма агресия 
и много искам да заяждам с някой такъв...ааааааауу!
. Отврат! Мен пък в такива случаи ме хваща голяма агресия и много искам да заяждам с някой такъв...ааааааауу!Просто това, че сме в чужбина не означава, че трябва да се контактува с всякакви бастуни, с хора които са под санитарния интелектуален минимум.Трябва да се държи ниво и да се общува с хора, които са ни наистина приятни.това ми е мнението и само не ме разкъсвайте сега.
, иска да ме използва, хайде да изчезвам от тук без много приказки.То4но това има предвид и аз - не може само от няколко думи, разменени с някого, да определиш, какъв 4овек е. Аз поне мисля така.
Ина4е се сетих за още един слу4ай - веднъж вървим по улицата и си говорим нещо на български. В един момент 4увам едно моми4енце, което говори на баща си на български. Бащата, в момента, в който се разминавахме, изглежда ни 4у, 4е говорим на български, и каза на детето "Careful, careful"
. Детето оба4е не се усети, милото, и продължи да си му говори и обяснява на български. После няколко пъти съм ги виждала, но никога не им се обаждам - пове4е от явно е, 4е не искат да контактуват с други българи.Все си мисля, 4е и аз не съм толкова страшна, ама де да знам, може и да ги плаша хората
. Ина4е имаме и познанства с други българи, които са запо4нали то4но по този на4ин - като сме се заговорили на улицата. Явно не вси4ки се плашат . Всъщност да кажам мога да разбера, ако се страхуват, че ще вземе да иска някой нещо от тях... Уф знам ли и аз от какво се страхуват... или че искат да говорят повече чуждия език за да не се главоблъскат между два езика... Ама не мога да проумея желанието да се скрие, че е българка . Отврат! Мен пък в такива случаи ме хваща голяма агресия и много искам да заяждам с някой такъв...ааааааауу!
. Отврат! Мен пък в такива случаи ме хваща голяма агресия и много искам да заяждам с някой такъв...ааааааауу!може не да искат да се крият а просто да не могат да възприемат чужд човек пък макар и сънародник от първия момент. и на мен ми сее случвало да срещна някой българин и да не се сприятелим веднага, но като се срещнем случайно пак да се поздравим доста радушно и вече да завържем някой разговор.
Днес сутринта в поликлиниката срещнах едно момиче от българия и се заговорихме малко какво що кои къде, обсъдихме болницата, но не се задълбочихме на лични теми веднага и не обменихме тел. и адреси - и ми се вижда много нормално. Може би ако пак се срещнем на някой преглед обстановката вече ще е по-разчупена.
Но и аз не разбирам такива хора каквито фиданката описа в тяхното градче и каквито биба описа на слънчев бряг
Майка ми работи в един хотел в Сл.Бряг и имали една гостенка-нашенка омъжена в Германия, която категорично отказвала да говори с персонала на български, въпреки че бързо я разконспирирали, че е от "наште", камериерките я питали нещо (на български), а тя или не им отговаряла (правила се че не схваща) или им отговаряла на немски ....
.... теzи пък са ми най смешни.... И аz имам един такъв подобен случай от нашето море с българка, женена zа германец. Явно иzбиват някакви комплекси, zа да се надуват по тоzи начин. Тя дори не говореше правилен немски, zатова пък със силен акцент. 
) ) и като разбра кой какво ще пие се обръща към мен и ми дава поръчката на НЕМСКИ 
. Аз сигурно доста съм се облещила от изненада, защото родителите й сведоха поглед и взеха да се правят, че се занимават с други работи и не чуват какви ги плещи дъщеря ми. Майка ми горката ако присъства на подобна надувка от моя страна сигурно ще се навре под масата, а и накрая едно конско ще изям сигурно. Та тази госпожа до края на почивката продължаваше най-демонстративно да ми говори на немски, ама аз си предашех на български де, че и на другите колеги я "издадох" . ... Та тази госпожа до края на почивката продължаваше най-демонстративно да ми говори на немски, ама аз си предашех на български де, че и на другите колеги я "издадох" .
. 
Та тази госпожа до края на почивката продължаваше най-демонстративно да ми говори на немски
аз пък си мисля 4е има хора които си допадат и не си допадат ..понякога само от пръв поглед може6 да прецени6.може и за темерути да ни вземат с мъжо ..но аз така лесно телефон и адрес не си оставям ..имам гор4ивия опит от "приятели " в Б-я и затова съм малко мнителна . другата при4ина е 4е например не сме срещали Български двоики които да ни допадат - интереси ,разбирания - имаме много приятели тук , но те са ни още от България и 2-3 семеиства с които ве4е се запознахме тук . преди няколко месеца в един магазин ни заговориха едни мъже - ами кажи ,какво да кажа на мъж на 50 г като аз съм на 27 . културно си поговорихме .. и толкова ..оба4е ме дразни 4е втория въпрос на пове4ето Българи като се запознае6 е - колко пари взема6 ? - ако ми го зададат -ти4ам на дале4. мисля 4е рядко приятелство може да се изгради ако "срещнеш " някого на улицата .разбира се и аз в на4алото се опитвах да заговоря всеки българин когото срещнех ..и ме боле6е от реакцията ..но претръпва6 и изстива6 .
просто има сърде4ни и студени хора .може би и срамежливи и надути .
просто има сърде4ни и студени хора .може би и срамежливи и надути .
Ние сме в Лондон в квартал, където има много, ама много българи. Може би, защото са толкова много /има и 4-5 български заведения в близост/, не ми прави впечатление, когато срещна българи . Дори мога да кажа, че съм разочарована много, защото най-добрата ми приятелка от ученическите ми години, която полчуи виза за тук благодарение на баща ми, живее на 10 мин. с кола от нас, но-дори не се чуваме с месеци! Всичко се забравя! На мъжа ми най-добрия му /бивш/ приятел е също недалеч оттук /може би, 20 мин/, но- положението е подобно. Когато бях бременна, живеехме в къща с още 7 българи /тогава така се налагаше / и никой никога не се сети да ми предложи парченце от хрната си /колети от БГ, вкуснотии и т.н./ Завистта преобладава сред общността тук. Знам, че всичко опира до човека, но по-скоро изпитавам липса от приятели, а не от среща с българи... Сигурно и затова ставам все по-пристрастена към този форум...
. Дори мога да кажа, че съм разочарована много, защото най-добрата ми приятелка от ученическите ми години, която полчуи виза за тук благодарение на баща ми, живее на 10 мин. с кола от нас, но-дори не се чуваме с месеци! Всичко се забравя! На мъжа ми най-добрия му /бивш/ приятел е също недалеч оттук /може би, 20 мин/, но- положението е подобно. Когато бях бременна, живеехме в къща с още 7 българи /тогава така се налагаше / и никой никога не се сети да ми предложи парченце от хрната си /колети от БГ, вкуснотии и т.н./ Завистта преобладава сред общността тук. Знам, че всичко опира до човека, но по-скоро изпитавам липса от приятели, а не от среща с българи... Сигурно и затова ставам все по-пристрастена към този форум...
Аз също с българи се запознавам повече от форума
Като видя някои българин в чужбина и съм с моя мъж му казвам - Тези хора са българи - той става много ентусиазиран и хем не знае да говори бълграски иска да ги заговори (защото мен понякога ме е срам) а мъжа ми почва да изрежда всички думи които са му в главата на български:
- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
Като видя някои българин в чужбина и съм с моя мъж му казвам - Тези хора са българи - той става много ентусиазиран и хем не знае да говори бълграски иска да ги заговори (защото мен понякога ме е срам
) а мъжа ми почва да изрежда всички думи които са му в главата на български:- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
Майка ми работи в един хотел в Сл.Бряг и имали една гостенка-нашенка омъжена в Германия, която категорично отказвала да говори с персонала на български, въпреки че бързо я разконспирирали, че е от "наште",
камериерките я питали нещо (на български), а тя или не им отговаряла (правила се че не схваща) или им отговаряла на немски ....
камериерките я питали нещо (на български), а тя или не им отговаряла (правила се че не схваща) или им отговаряла на немски
.... теzи пък са ми най смешни.... И аz имам един такъв подобен случай от нашето море с българка, женена zа германец. Явно иzбиват някакви комплекси, zа да се надуват по тоzи начин. Тя дори не говореше правилен немски, zатова пък със силен акцент. Абе аз уж не съм по санитарния интелектуален минимум, ама тук в Босна има една българка женена от 10 години за американец (съвсем обикновен), която като й написах имейл (на български)и я поканих да се видим ми отговори много любезно с 5 реда на английски, че ще се радва да се видим някой ден. Направо зяпнах от изненада.
В същото време се запознах с едно момиче, 2-3 години по- младо от мен от Франция. Родителите му са българи- емигранти още от комунистическо време, което като чу че съм българка се нахвърли да ме целува, ама пак в говореше на английски. Обясни ми, че за съжаление не можела да говори на български (но разбира), защото едно време родителите не са й позволявали да учи този език.
Аз също с българи се запознавам повече от форума
Като видя някои българин в чужбина и съм с моя мъж му казвам - Тези хора са българи - той става много ентусиазиран и хем не знае да говори бълграски иска да ги заговори (защото мен понякога ме е срам) а мъжа ми почва да изрежда всички думи които са му в главата на български:
- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
Като видя някои българин в чужбина и съм с моя мъж му казвам - Тези хора са българи - той става много ентусиазиран и хем не знае да говори бълграски иска да ги заговори (защото мен понякога ме е срам
) а мъжа ми почва да изрежда всички думи които са му в главата на български:- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
Аз имам приятелка, женена в Холандия. Неиния мъж даже се записа на курс по български от голям мерак да общува с българите, както и с родата на жена си.
Не ми се е случвало. Аз си мисля че човек се предпазва по този начин от беди защото името на българите в чужбина което са си създали е лошо. Аз също се радвам на българи,.......
...и дано не ми се случва
Противна е наистина такава ситуация за съжаление
Аз съм на принципа, че човека трябва да ти харесва. Ако някой те заговори или ти заговориш, няма значение дали е българин или не, след относително кратък разговор ако не ти хареса просто се разотивате учтиво. А по отношение на българи- ако ще са ти приятели в БГ, значи могат да са ти приятели и тук. Не гледам хората по националност, а по съдържание.
а мъжа ми почва да изрежда всички думи които са му в главата на български:
- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
Сладур
а мъжа ми почва да изрежда всички думи които са му в главата на български:
- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
Така мадамата индикира кой клиент ще създава проблеми Като видя някои българин в чужбина и съм с моя мъж му казвам - Тези хора са българи - той става много ентусиазиран и хем не знае да говори бълграски иска да ги заговори (защото мен понякога ме е срам ) а мъжа ми почва да изрежда всички думи които са му в главата на български:
- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
) а мъжа ми почва да изрежда всички думи които са му в главата на български:- да
- здравей
- шопска салата
- ракия
и моят беШе така, но след първите двийсет парчета не можеШе да ги раzличава вече, нито по имена , нито по фиzиономия.
Аz от иzвестно време престанах да се обаждам
, но в университета студентите от България вече сме повече от китайците и логично станаха няколко груби иzдънки и сега секретарките много внимават с българите. Не мога да се спирам с всеки на улицата(че аz няма да мога да се прибера иначе). Имам си моята малка групичка и това е. Много ми е странно като ме поzдравяват хора на бг а аz не се сеЩам откъде се zнаем и по какъв повод сме се zапоzнали. ама прикаzвам, усмихвам се и накрая "айде до следваЩото бг_парти". толкоz 
Но най малкото е супер невъzпитано да се "фръцнеШ" и да си тръгнеШ
Абе аз уж не съм по санитарния интелектуален минимум, ама тук в Босна има една българка женена от 10 години за американец (съвсем обикновен), която като й написах имейл (на български)и я поканих да се видим ми отговори много любезно с 5 реда на английски, че ще се радва да се видим някой ден. Направо зяпнах от изненада.
....
....
и аз дотам, не и писах повече, защото с българин на друг език да комуникирам хич не ми е лесно....дали пък тя не е между нас тук
Да ви кажа, мина ми покрай вас. А и отидох днес дообяд пак на работа, поразсеях се с други неща, и си казвам "защо ли съм толкова глупава и така се връзвам, вместо да изпитвам удоволствие от хубавите неща в страната, в която съм". Но като не съм била в България от лятото на 2001-ва ... пуста носталгия. Много започвам да идеализирам, добре че току някой ме цапне с мокър парцал да се освестя.
На всички, които ще пътувате скоро до БГ, много поздрави от мене! Ние евентуално ще си ходим чак догодина налято
На всички, които ще пътувате скоро до БГ, много поздрави от мене! Ние евентуално ще си ходим чак догодина налято
.Преди година-2години след това,аз отдавна напуснала моя бивша колежка италиянка ми се обажда и ми казва, че сега цялия Мадам Тиусо я наричал Кучка. Голям майтап. Тя напуснала наскоро след много разправии с HR и директорите и. Мисълта ми беше за кучката де.
Това Ще да е българската следа.....
.
Като иzключим срещата с блиzките и малкото останали приятели, спомените от "отминалата" младост, бьрzо ти се отщява.
Като иzключим срещата с блиzките и малкото останали приятели, спомените от "отминалата" младост, бьрzо ти се отщява.
Ако ги изключа няма за какво да се прибирам, наистина
оба4е ме дразни 4е втория въпрос на пове4ето Българи като се запознае6 е - колко пари взема6 ? - ако ми го зададат -ти4ам на дале4.
а като ти се случи и вторият въпрос да е "абе, брато, закъсал съм го, колко пари назаем можеш да ми дадеш?", не ще бягаш, ами ще хвърчиш...
а като ти се случи и вторият въпрос да е "абе, брато, закъсал съм го, колко пари назаем можеш да ми дадеш?", не ще бягаш, ами ще хвърчиш...
Абе аз уж не съм по санитарния интелектуален минимум, ама тук в Босна има една българка женена от 10 години за американец (съвсем обикновен), която като й написах имейл (на български)и я поканих да се видим ми отговори много любезно с 5 реда на английски, че ще се радва да се видим някой ден. Направо зяпнах от изненада.
и аз съм получавала емейли от българка живееща в щатите на английски
. на всичко отгоре я познавах от българия, макар и бегло... аз и пиша на български, тя ми отговаря на лош английски. след третия емейл, над който дълго си блъсках главата да разбера какво точно иска да ми разкаже, я помолих да ми пише на български, пък ако ще да е на латиница. отчитам, че веднага се коригира и дори не се обиди.
а като ти се случи и вторият въпрос да е "абе, брато, закъсал съм го, колко пари назаем можеш да ми дадеш?", не ще бягаш, ами ще хвърчиш...
а после те и оплюва за благодарност.
всъщност визирах случаи когато не успяваш и да подадеш ръка - запознаваш се със сънародник случайно на улицата и след три разменени думи вече ти иска заем.
слу4и ми се веднъж докато работих в ресторант.дойдоха 2 българки (разбрах по разговора ,който водеха докато сядаха) казах им у4тиво "здравейте , искате ли да ви помогна да се ориентирате в менюто" ,като добър сервитьор,но те ме погледнаха като 4е съм крастава и аз помолих колежка да ги обслужва.
откакто съм омъжена за местен ми се слу4ва да ме търсят българи само за съвети и услуги. но наистина си е до 4овека.
откакто съм омъжена за местен ми се слу4ва да ме търсят българи само за съвети и услуги. но наистина си е до 4овека.
Хора всякакви, аз лично не бих си общувала с някой, който не ми е симпатичен, само защото е българин. Вече имам доста случайни запознанства с българи, с които се срещаме веднъж и толкова. Никога повече не се търсим.
Това, което ми е много странно е една приятелка българка, на която като и се обадя по телефона в службата и ми говори на немски. Не искала пред колегите да говори на български - не че те не знаят, че е българка, ама да не си помислели, че говори кой знай какво - не било учтиво. Ето това не мога да го разбера...
А иначе и аз, като ми е пие кафе с приятни хора, чета във форума 
, не се запознавам по улиците с българскоговорещи - обикновено нямаме много общи теми...
Това, което ми е много странно е една приятелка българка, на която като и се обадя по телефона в службата и ми говори на немски. Не искала пред колегите да говори на български - не че те не знаят, че е българка, ама да не си помислели, че говори кой знай какво - не било учтиво. Ето това не мога да го разбера...
А иначе и аз, като ми е пие кафе с приятни хора, чета във форума
, не се запознавам по улиците с българскоговорещи - обикновено нямаме много общи теми... 
Това, което ми е много странно е една приятелка българка, на която като и се обадя по телефона в службата и ми говори на немски. Не искала пред колегите да говори на български - не че те не знаят, че е българка, ама да не си помислели, че говори кой знай какво - не било учтиво. Ето това не мога да го разбера...
Ами мисля, че е проява на добър етикет когато има чужденци около теб да не говориш на български. Аз също правя така. Ако имам колеги около мен говоря на английски или поне се опитвам да отида някъде насаме и да говоря на БГ. Ти как би се чувствала,ако някои около теб примерно говори на арабски и ти нищо не отбираш.....ама въпрос на гледна точка.
Иначе не се срещам често с БГ ,пък и нямам желание. В моето село няма БГ. Преди години случаино се запознахме на един маркет с БГ и се оказаха свястни хора,поддържаме връзка,но живеят на около 1 час път. Имам и една женска компания - българки,събираме се почти всяка събота за приказки,шопинг т.н, но те са от доста години тук и им е по лесно да говорят на англииски,та се меша ту англ. ту Бг.
Иначе се радвам като чуя Бг реч .....
На мен на улицата не ми се е случвало да се запозая с някой и нямам впечатления
Но благодарение не и-нет и клубчето имам 2-3 запознанства и съм доволна от тях.
Никакви проблеми не съм имала дори напротив, много ми е приятно да се виждам с момичетата, с които съм се запознала!
Надявам се чувствата ни да са взаимни:)
Но благодарение не и-нет и клубчето имам 2-3 запознанства и съм доволна от тях.
Никакви проблеми не съм имала дори напротив, много ми е приятно да се виждам с момичетата, с които съм се запознала!
Надявам се чувствата ни да са взаимни:)