Щом така са се държали значи наистина не ти е важно дали ще контактуваш с такива хора.По-скоро - важно е - не трябва в никакъв случай да се сближаваш с такива. 
- Публикувана: 14 юли 2005, 23:12 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2005, 15:17 ч.
Случвало ли ви се е това при среща с други българки?
Разбирам, че си се почуствала неловко и неприятно. Аз бих казала, че много зависи къде живее човек. Ако е в град, където има много българи и често се чува бг реч, не е задължително да се заговаряш с всички - че то и в БГ не са ни били всички приятни нали?? Разбира се нищо не пречи да поздравиш и да размениш две три думи, но много българи реагират зле. На мен също ми се е случвало и затова просто престанах да се обаждам. А то тези , с които ти се пийва кафенце с желание, с тях ще се намерите - хората се надушват както се казва 
И на мен ми се е случвало да ме гледат на криво и което е най-интересното, само жени (2бр.). По едно време дори бях инструктирала голямата щерка да си мълчи като пазаруваме, за да не си изпрося още някой убийствен поглед. Сега вече не ми пука - българка съм, говоря на български и никого не карам насила да контактува с мен. Имам достатъчно приятели (с някои сме се запознали тук и в един друг форум) и се чувствам щастлива с тях и вас 
на мен ми се е случвало няколко пъти даже единият път бяхме на църква в съседния град и там видяхме малка групичка българи.казахме си " здравейте,как сте?" и тем подобни и после"чао" и кой от къде е.вторият път пиехме по бира с една приятелка и изведнъж се чува висока реч на български.оказаха се бг ,дошли да разгледат нашия град.пиха по бира с нас и побъбрихме,но не оставиха никакви координати-сигурно се изплашиха от бебоците 
все пак не може да сме приятели с всички българи които срещнем,но поне като се видим може да се държим човечно,като сънародници,нали
единият път бяхме на църква в съседния град и там видяхме малка групичка българи.казахме си " здравейте,как сте?" и тем подобни и после"чао" и кой от къде е.вторият път пиехме по бира с една приятелка и изведнъж се чува висока реч на български.оказаха се бг ,дошли да разгледат нашия град.пиха по бира с нас и побъбрихме,но не оставиха никакви координати-сигурно се изплашиха от бебоците все пак не може да сме приятели с всички българи които срещнем,но поне като се видим може да се държим човечно,като сънародници,нали
Аз в един магазин срещнах една българка - работеше там - така се зарадва като я заговорих на български. Запрегръща ме и за малко да ме рацелува. Много мила жена беше. Друг път срешнах една жена, която след 2 минути разговор ми предложи да ми гледа детето - ей така, ако искаме с мъжа ми да отидем на кино 
Даде ми нейния телфон, аз не си дадох моя нещо не ми се стори добра идея. Може и тя да се оплаква от мен колко грубо съм се държала, въпреки, че според мен те се държа неадекватно. Въпрос на гледна точка е 
Даде ми нейния телфон, аз не си дадох моя нещо не ми се стори добра идея. Може и тя да се оплаква от мен колко грубо съм се държала, въпреки, че според мен те се държа неадекватно. Въпрос на гледна точка е
Честно казано, трогнах се навътре не толкова заради себе си, а заради децата, защото са на възраст, когато обичат да са с приятели, да ходят на гости, да им идват гости. И ми се щеше да имат и приятели българчета, и да чуват отвреме-навреме български и от другиго освен от нас. Тук, където живеем, изобщо не може и да става дума за град, градче, дори село. Навсякъде се ходи само с кола. Така че вероятността за българско семейство на пешеходно разстояние е равносилна на 6-ца от тотото. Но - явно има хора, които виждат света другояче. На всички вас обаче много благодаря за успокоителните думи и куража!
Обаче все пак , ако трябва да съм откровена, не може с всеки срещнат да се държиш супер топло само защото е българин.Всички знаем, че има свестни българи и такива дето само като ги видя и ги заобикалям отдалече.И фактът, че някой не става и че бихте го подминали в България си важи с пълна сила и за чужбина.Просто това, че сме в чужбина не означава, че трябва да се контактува с всякакви бастуни, с хора които са под санитарния интелектуален минимум.Трябва да се държи ниво и да се общува с хора, които са ни наистина приятни.това ми е мнението и само не ме разкъсвайте сега.Ние имаме комшии българи и не си и помислям да се събирам с тях.......Например аз не контактувам с хора, на които единствената цел още от БГ е да си стоят на социал , да работят на черно и да се чудят какви далаверки да въртят , за да "изработят държавата", и такива дето само четат промоциите и им забавление е да ходят в Уолмарт и Зелерс..........и такива дето не биха ти дали капка инфо за каквото и да било и само ти броят парите и.....абе да не разводнявам темата.
... хора които са под санитарния интелектуален минимум ...
Ха, това беше смешно ! Истината е че даже и да искаш повече приятели понякога просто трябва да си знаеш възможностите. Ние сме имали много разочарования от запознанства в Канада, също така и много приятни с момичета и майки сме се запознали, от форума а и от случайни срещи. Но живота е толкова напрегнат тук, работата ми е изстискваща, малкия иска много грижи, къщата ми прилича на поразена от бомба през повечето време, свободното време е много малко и не мога да се видя даже с тези, с които много искам. Много съм контактна
, на работата ми минават по 40-50 човека на ден, поне 1-2 българи седмично. В началото се обаждах но вече спрях 
, срам ме е от адресите и телефоните натрупани в моя бележник, и празните обещания които се трупат също . Понякога е по-честно просто да се извиниш и да се измъкнеш ...
Не, не ми се е случвало, иначе и аz бих била учудена. Но от друга страна, какво да ти кажа, има раzлични хора. Освен това не може да се очаква, че само zащото хората са българи, трябва непременно да се сприятеляват, от друга страна не мога да раzбера такива, които се държат така надуто. 
Ами случвало ми се е и ще ми се случва за съжаление
Изпадала съм и в двете положения
И аз да се крия и те от мен
Ами разни хора разни идеали
Когато пристигнах в началото така се стекоха нещата ,че не бях чувала БГ реч от 4-5 мес.(и така ми бе дожаляло),та пазарувам си аз и пред мен на касата майка с дъщеричката си (около 15год.)си говорят на български,съответно аз цъфам и се опитвам да ги заговоря ама общи неща колкото да си почеша езика ама не би
Врътнаха се най-деминстративно и до там
(много ми стана кофти ей)
Иначе съм работела в доста магазини и са минавали през мен много българи,на едни се обаждам на други не зависи
Мисля,че повечето се пазят от контакт с други българи от страх
Защото за съжаление при нас все още важи в пълна сила"защто пък Вуте да е добре,като може да не е "
Много ми е мъчно като гледам как другите националности се подкрепят(няма,гърци, няма албанци)
Може би не сме дорасли като нация ли
Но пък във форума как сме единни Няма грешка
Изпадала съм и в двете положения
И аз да се крия и те от мен
Ами разни хора разни идеали
Когато пристигнах в началото така се стекоха нещата ,че не бях чувала БГ реч от 4-5 мес.(и така ми бе дожаляло),та пазарувам си аз и пред мен на касата майка с дъщеричката си (около 15год.)си говорят на български,съответно аз цъфам и се опитвам да ги заговоря ама общи неща колкото да си почеша езика ама не би
Врътнаха се най-деминстративно и до там
(много ми стана кофти ей)Иначе съм работела в доста магазини и са минавали през мен много българи,на едни се обаждам на други не зависи
Мисля,че повечето се пазят от контакт с други българи от страх
Защото за съжаление при нас все още важи в пълна сила"защто пък Вуте да е добре,като може да не е "
Много ми е мъчно като гледам как другите националности се подкрепят(няма,гърци, няма албанци)
Може би не сме дорасли като нация ли
Но пък във форума как сме единни Няма грешка
На мен не ми се е случвало, но са ми разказвали такива случаи, единия беше даже за среща с девойка, с която са се познавали още от БГ. И първата българка, с която се запознах тук ме предупреди да внимавам, че е имала много лоши преживявания. Иначе ние сме се заформили една групичка от 4-5 българки, които живеем не на 10, а на 5 минутки една от друга. Има още няколко готини мами, които живеят малко по-далече и се виждаме по-рядко, но с голяяяяяяяяма радост! И са нааааай-сладките хамбургки! С най-готините хамбурски бебешоци!
Не знам дали е защото съм пристрастена, но толкова сладки чисто немски бебета не съм виждала!
Не знам дали е защото съм пристрастена, но толкова сладки чисто немски бебета не съм виждала!
Нормално е да слу4ва .Нали си се познаваме 
,това си е бьлгарски манталитет-гаден.
На мен не ми се е слу4вало майка с малки деца да избяга така опарено,но ина4е други бьлгари.........еххххххх,книга мога да напиша.Пьк аз уж не сьм толкова страшна
,отивам да се погледна в огледалото ,4е може и да греша
.Нали си се познаваме ,това си е бьлгарски манталитет-гаден.На мен не ми се е слу4вало майка с малки деца да избяга така опарено,но ина4е други бьлгари.........еххххххх,книга мога да напиша.Пьк аз уж не сьм толкова страшна
,отивам да се погледна в огледалото ,4е може и да греша
Аz съЩо не държа да обЩувам с всяка българка или с всеки българин, дето среЩам.
Замислете се, говорите ли с всеки, когато сте в България?
Раzбира се, че е нормално човек да си подбира средата,
лоШото е, че като сме в чужбина, ни се налага по неволя
да имаме контакт с хора, дето у дома бихме подминали (или те нас).
Не се връzвай, ниЩо лоШо не е станало.
Замислете се, говорите ли с всеки, когато сте в България?
Раzбира се, че е нормално човек да си подбира средата,
лоШото е, че като сме в чужбина, ни се налага по неволя
да имаме контакт с хора, дето у дома бихме подминали (или те нас).
Не се връzвай, ниЩо лоШо не е станало.
Слава Богу, тук, където живеем, има доста българи. Познавам много от тях, но не с вси4ки сам първа приятелка, де. То би било нелоги4но и странно.
Това, което описваш, ми се е слу4вало и на мен - веднъж на една детска площадка и веднъж в супермаркета до нас. Аз ентусиазирано се представям и усмихвам, а те - гледат "натровено" 
, обелват по някоя дума и толкова... Но съм завързвала и доста 4итави познанства пак така ... някои от тях са ни семеини приатели сега.
Хора всякакви ...
Това, което описваш, ми се е слу4вало и на мен - веднъж на една детска площадка и веднъж в супермаркета до нас. Аз ентусиазирано се представям и усмихвам, а те - гледат "натровено"
, обелват по някоя дума и толкова... Но съм завързвала и доста 4итави познанства пак така ... някои от тях са ни семеини приатели сега. Хора всякакви ...