Опция 1. Изобщо не смятам колегите си за длъжни да знаят колко вкусна мусака съм сготвила 
.
. - Публикувана: 10 ноем. 2008, 14:13 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2008, 15:00 ч.
Въпросче към съфорумството, работещо в офис
Мен именно една доста гласовита колежка ме провокира да пусна анкетата.
Тя все нещо за уреждане има и такава воля дава на на гласа, емоциите и разговорите си, че ако трябва да излиза всеки път, сигурно ще изкара цялата зима със хрема.
Тя все нещо за уреждане има и такава воля дава на на гласа, емоциите и разговорите си, че ако трябва да излиза всеки път, сигурно ще изкара цялата зима със хрема.
А пък аз имам една колежка, която по цял ден водеше лични разговори, но го прави ужасно тихо и най-интересното/тъпото е, че отсрещните я чуват, а аз не съвсем, а седя до нея. Няколко пъти съм се опитвала като нея да говоря по телефона, но става нещо средно между жужене и мучене и не ми разбират.
Слава Богу, гореописаната колежка вече не е с мен в един офис.
Водя понякога лични разговори от офиса, но аз работя в една стая с един колега, мъж, вече седем години и го имам почти като сестра
та не ми е неудобно пред него да говоря. Не прекалявам обаче, само ако е важно. Много ме дразнят хора, които злоупотребяват и по цял ден или водят лични разговори, или си почиват, или се занимават с каквото и да било друго, само не и да работят. И не за друго, а защото като се замотат се налага понякога да седя след 17.00 часа, а за мен това е табу. Мразя.
Гореописаната колежка има много трикове за неработене. След като я сядох, че чете вестник нон стоп, тя започна да си ксерокопира страниците от вестника, слага ги между документите и пак си го чете
Опасна работа. Тя е патологичен случай.
NinoTino за шумното шепнене ли става въпрос? Аз го умея много добре, хем шушнеш, хем и в другия край на стаята могат да те чуят, за тва има ли за шушнене, бегам надалеч.
А именно ! Ей така като се мота цял ден някоя , баш на края на деня се сеща,че имала работа- налагало се е и аз нервно да чакам. Пфууу. Ужас
А именно ! Ей така като се мота цял ден някоя , баш на края на деня се сеща,че имала работа- налагало се е и аз нервно да чакам. Пфууу. Ужас
МиУто и 80% от приятелките ми са онлайн по цял ден. В нашия офис е разрешен, даже задължителен Скайп - така че мноого рядко ми се налага да провеждам лични разговори по телефона. И винаги излизам. Все пак ние тук сме страшно много хора ... и шефовете се навъртат ... така че по-добре на вън Иначе и аз имам колежка, която се чува с мъжа си поне по 5 пъти на ден - знаем кого и кога е поканила на гости и какво ще сготви .... забавно е дори по някога
Иначе и аз имам колежка, която се чува с мъжа си поне по 5 пъти на ден - знаем кого и кога е поканила на гости и какво ще сготви .... забавно е дори по някога 
В момента работя в самостоятелна стая. Разговорите - всички, с които говоря аз ги набирам от стаята си. Не ме вълнува, че съм под постоянно наблюдение - Големия Брат е буквално навсякъде в сградата или двора. Просто познавам хората, изградили системата за сигурност и съм наясно, че и в коридора ще ме слуша охраната. Да си слушат, няма какво да крия в разговорите си, тел. ми е собствен и сама си плащам сметките. Не ми пречи, че колежки идват при мене да си провеждат разговорите. Засега не съм ги светнала, че и при мене се слуша.
Работя в офис, където никой не разбира български. Въпреки това задължително излизам навън, за да говоря - достатъчно хора сме в едно помещение и достатъчно си пречим (неволно), че да трябва другите да слушат и моите лични разговори.
Не излизам единствено, ако всички са се изнесли преди мен - тогава просто няма на кого да преча.
Не излизам единствено, ако всички са се изнесли преди мен - тогава просто няма на кого да преча.
Имам късмета да съм сама в офиса и в повечето случаи не ми е проблем, ако се наложи разговор. Но доста често влизат колеги и външни лица и или директно отказвам обаждането или вдигам и набързо казвам, че ще се обадя по-късно, или ако в момента говоря, казвам дочуване и прекратявам. Не обичам да говоря пред чужди хора, както и не обичам да слушам чужди разговори.