Публикувана: 10 ноем. 2008, 16:53 ч.
Последно мнение: 11 ноем. 2008, 14:28 ч.

Да си присвоиш града /не за имоти и избори иде реч/

1 820
31
1

# 15 10 ноем. 2008, 19:52 ч.

Мнения: 2 478

Този град е моят дом.Знам го.
Познавам го по мириса на водорасли през януари,по препълнените улици през юли.
Всичко е толкова очарователно,не бих го сменила.
На мен,за разлика от повечто ми съграждани,не ми пречи застрояването или двойното увеличение на населението.
Градът е прекрасен,нормално е да се разраства.

# 16 10 ноем. 2008, 20:45 ч.

под дъгата
Мнения: 630

Не е само до определена сграда, улица, мост, река, пейка, липи, уютно кафене и др. И те са важни, но няма ли ги хората любими, отношенията, случките, преживяванията, атмосферата, с които ги свързвам, те ще са просто сградата, улицата, моста... Някак няма да са моите, ще са познати, но същевременно чужди.

# 17 10 ноем. 2008, 21:14 ч.

Мнения: 1 629

Вървя по улица в неделя следобед и прахът се набива в обувките ми. Мъгла или смог, обагрени листа, хартийки, котки и таксита. Фасади от двайсетте години на миналия век, магазини, преливащи от бамбукови боклуци, кафене на тротоара, малко дъжд. Винаги някой когото познавам, както и много непознати, по пейки, спирки, просто вървящи нанякъде. Уютът на счупените плочки по Владислав и бабата просеща в подлеза на Тракия откъм офис уан. Познавам песента на града си, пея и където не знам текста. Нещо таквоз.

# 18 10 ноем. 2008, 22:33 ч.

Мнения: 4 292

Цял живот съм искала да се махна от родния си град. Да отида колкото се може по-далеч. Винаги съм си мислила, че това непознато чувство "носталгия" ми е чуждо и едва ли някога ще го изпитам. Но... Някъде по пътя осъзнах, че май другаде няма да се чувствам добре. И, че май другаде не искам да отглеждам децата си. Странно нещо е това живота. Rolling Eyes

# 19 10 ноем. 2008, 22:45 ч.

Мнения: 2 386

Гъбата и драсканиците по нея за среща в 7 на Дръмс-а, Чучурите и пътя към тях, Класико кафето под прозореца, улицата с липите до училище, басейна в който се събирахме да пушим, градската градина с китарите, Аязмото и ходенето на гости на мама, миризмата на печени кестени, руския пазар и покупките с баба и дядо, конфуто ни и кофите с пресни плодове и зеленчуци, които си беряхме и раздавахме на децата на площадката... Това беше моят град. Обожавах го.

Сега няма писаници по гъбата, защото има джиесеми. Пътят към Чучурите е задръстен с коли, Класикото отдавна е чалга кръчма, а и да го имаше приятелите са далече.. Гостито у мама вече не ми носи детската радост, като преди. В градската градина има всичко друго, но не и деца с китари.. Конфуто няма кой да го работи вече..

Изгубих го и не мисля, че имам вина. Поне го пазя в сърцето си. Толкова много ми липсва понякога.. Искам да зърна блокчето, близките на прозореца, които ми махат за поредното довиждане.. От всичко най-много мразя старозагорската гарата, а казват, че човек е найщастлив, когато е на път..

Последна редакция: пн, 10 ное 2008, 23:20 от Ева на сцена

# 20 10 ноем. 2008, 23:02 ч.

Мнения: 5 940

Преди няколко дни осъзнах, че си губя някои от опорните точки в моя град. Нещо като да са ти счупили любимата пейка пред вкъщи. Мястото за събиране.
По-малко шарени хора. Жени с тупирани коси и усещане, че си говорят с нещо в космоса. Прекалено слаби мъже, всякак слаби.
Не чувах китара. Листата бяха пометени. Кафенето на Художествената академия го няма. Там има още някакво място, но хората пият капучино и сок, а някога масите бяха пълни с празни, несъбрани бутилки и разговор за Камю. А всъщност никой не беше "чужденец".
Раковска е шумна, но не от подкупващия шум на театрите, а от многото коли. Пренаселена е не с лутащи се, заради младостта си млади, а от забързани таксита.
Бабите пред "Св. Александър Невски " с плетени на една кука покривки не ми изглеждат като баби, а като продавачки.
Добре, че имах среща с приятели. Те бяха в неделните си дрехи, със съботното си настроение. Спря ни продаващ сам таланта си актьор да ни покани на неговата постановка. Избирал си зрители, харесвал си ги. Беше ни харесал сигурно, защото и постановката е леко носталгична. Като нас.
Бях без семейството ми и може би затова имах време да не видя моят град такъв, какъвто го помня. Защото нашият, на тримата град, е хубав. Пълен с нови значения.

# 21 10 ноем. 2008, 23:41 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: valerie в пн, 10 ное 2008, 16:53

Градът като дом. Какво ви създава усещането, че това е вашият град? Конкретна сграда, хора, улици, събития? Любимо кафене, будка за вестници, магазинче, ресторант? Място за срещи, за раздели? Това са само първосигнални примери, всеки си среща по различен начин града.
Губили ли сте го?

не съм го губила, в спомените ми е, но няма много общо с града, какъвто е в момента Rolling Eyes

липсва ми стария квартал, павираните улички до училище, бабите ни надвесени от балконите, сладкарничката на ъгъла с най-вкусната боза, чистите паркове и градинки, старите кооперации и задните дворове, аромати - много аромати помня - печени чушки, царевицата на котлона у баба, кестените на плоча по Граф Игнатиев, един позабравен дезодорант, който леличките обичаха много тогава, люляците по Канала...
намерих и други места... те пък се държат, и сега са каквито бяха и ми дават надежда, че мога един ден да остарея там и да се върна назад...
много топла тема, valerie , но и много носталгична... май днес пак ще си пуснем "Деца играят вън" или "Таралежите се раждат без бодли", или някое друго филмче, което ни напомня за онзи наш град, когато всичко изглеждаше просто и лесно, близко и уютно.

# 22 11 ноем. 2008, 00:12 ч.

Мнения: 12 669

Много бързо си ги присвоявам. Няма град, който да не ми е харесал. Обичам за се разхождам безцелно из уличките.
Но си обичам моя град - или спомените за него. Булевардът с лиричния ритъм и цъфтящите кестени. Паметнкът с кончето.
Скоро гледах Тихият беглец - 1972 г. Константин Коцев се побърка от адския шум и движение.

# 23 11 ноем. 2008, 00:18 ч.

Мнения: 4 187

Обичам ВАРНА Heart Eyes

! Това е моят град! Харесвам пустите улици рано сутрин, местата на които обикновено пия кафе. Дърветата на "Цар Освободител", които лятото правят страхотен зелен тунел. Кварталът в който съм израснала, пейката пред входа, бабите почти винаги са си там...
Морето естествено, не бих могла да живея в град, който няма море, или поне би ми било трудно. Морската градина, прекрасна за разходка и винаги претъпкана в събота и неделя Grinning

. Винаги съм била тук, надявам се и за напред да е така.

# 24 11 ноем. 2008, 10:44 ч.

Мнения: 105

Мръсна, кална, претъпкана, опушена, намачкана... грозна. Такава е, но по дяволите, обичам я тая София. Мисля, че където и да живея, Тя ще си остане моя си град.

В топлите вечери през август градът се преобразява, направо не прилича на себе си. Е тогава най-много прилича на София от детството ми.

Понякога, сутрин, имам чувстото, че ще се пръсне. А дали няма?

# 25 11 ноем. 2008, 11:26 ч.

Мнения: 301

Не съм губила град Mr. Green

може би, защото географски местоположението ми не е определящо за начина, по който се чувствам. Приспособима съм, не се привързвам към къщи, дървета и фонтани. Атмосферата ми е по-важна.
София е моят град. Не е роден, но родният ми град след 15 години извън него, ми е някак чужд и празен. Студентски град ми е като оазис, но не сегашният, а този отпреди десетина години.
София е моят град, въпреки задръстванията и забързаността и шума и т. н. негативи. Мой е, защото тук и сега са хората, които обичам, семейството и приятелите. Някакси с напускането на Ст. град всички се разхвърляхме из София, но не хаотично, а някак със скрит замисъл Laughing

Приятелката ми е на другия край на града, но пак е близо. "Хващам зелената вълна и газ. Ето ме при теб съм." - ми казва тя.
Уютно ми е там, където съм сега заради хората, с които съм. Ще се местим скоро. Пак в София, но в друг квартал. Някъде, където има непрекъсната зелена вълна Mr. Green

# 26 11 ноем. 2008, 12:35 ч.

Мнения: 71

Преди година посетих малко градче в С.Ирландия. И сърцето ми остана там. За пръв път в живота си се почувствах "у дома". Бях там 5 дни. Посетих го отново за 1 седмица след 7 месеца и отново същото чувство ме завладя. Малко уютно градче, на върха на един хълм, с извиващи се улици ( с движещи се в погрешната лента коли ). Не мога да обясня защо и как - но сякаш цял живот бях чакала именно там да стъпя, за да се почувствам като у дома. Дано намеря снимка да ви покажа.

# 27 11 ноем. 2008, 13:56 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Дилянка в пн, 10 ное 2008, 17:59

Оня ден имах малко свободно време и поседях и си поплаках в градинката зад баня Мадара.
За нещата, които още са тук и за нещата, които вече ги няма.
Това е едно късче от този град, което ми е "родно".

Реставрираха шадравана Mr. Green

Нямам спомен от детството ми да е имало вода, ама сега има. И светлини има нощем. Оправиха му онази част, която преди години остана в ръцете на една девойка при подской със захват.
Каменната пързалка, от която още нося белези по коленете, си стои. На сина ми му е забранена.
И костенурката си е тук.
И чешмичката работи, но я няма полегналата каменна лелка на нея.

Липсва ми сърничката.
Баща ми има детска снимка на нея, а аз - само спомени.

Моите липси са кестените по бул. "Пенчо Славейков". Площад "Баба Неделя" Сладкарница "Роза", в която пиехме боза с надеждата, че пълним гръд. И старата зоологическа градина ми липсва.

Иначе, аз се чувствам добре навсякъде. Напоследък откривам, че много лесно се адаптирам навсякъде, където има дървета и "стари тухлени сгради". Панелите винаги са били отделна вселена за мен, никога не опознах кварталите на града. Нито на моя, нито на който и да било.

# 28 11 ноем. 2008, 14:23 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

Графа - това е "моята" улица.
Шарено, глъчка, печена царевица, трамваи.

Единствено там есента не ме дразни като сезон.

# 29 11 ноем. 2008, 14:26 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Цитат на: КЛОНКА в вт, 11 ное 2008, 13:56

Иначе, аз се чувствам добре навсякъде. Напоследък откривам, че много лесно се адаптирам навсякъде, където има дървета и "стари тухлени сгради". Панелите винаги са били отделна вселена за мен, никога не опознах кварталите на града. Нито на моя, нито на който и да било.

Хаха, не просто сградите, а дори "стари дувари" от където и да надничат. Хващам се, че се заглеждам и дори ми се приисква да ги снимам, защото утре-вдругиден няма да ги има.
Старите дворове, павираните улички също могат да влязат в колекцията.
В моя град знам къде да ги търся и неволно се заглеждам в такива и в другите градове.
Отделно от това - нищо морско не ми е чуждо.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

ХАМАС нападна Израел

Русия 2

Причина:

Причина: