Разликите в манталитета

Друго неЩо,което съм забелязала тук и което не споделям е максимата,4е възпитанието на децата е работа на майката. БаЩата ходи на работа и евентуално ве4ер може да си поиграе малко с децата ( стига да е на кеф ) а майката евентуално работи,грижи се за къЩата, децата абе тя е 4овекът Оркестър.Фигурата на баЩата като такава много 4есто няма нужния авторитет пред потомството.

Джойке,не си кривя дуШата,уморена съм,да. 
Характер проявявам,когато се налага,но на моменти е нужно и да се правят компромиси.

Не знам дали в Бг би било по-лесно или не,нямам опит по-този въпрос там,но си мисля,4е поне за някои неЩа ако сме расли и възпитавани на едно място по-лесно бихме се разбрали ( било то с мъж,свекита,колеги,познати и тн.)

Това и тук го има и е част от концепцията за "свободни и самостоятелни" деца.  
Но на мен ми харесва, че придобиват многостранен опит на млада възраст - изпробвали са какво ли не.

тези неЩа ли4но ги смятам да за бг манталитет, но в отрицателен смисъл  
имало е ве4е теми по въпроса за образованието, казвала съм и преди какво мисля.
кратко и ясно : на сила хубост не става, не е задължително вси4ки да сме у4ени и да останем без водопровод4ици, да ре4ем
оЩе пове4е като гледам ситуацията, по_добре някаква конкретна т.нар. "ниско квалифицирана" професия, отколкото поредната диплома в кол сентър  

няма да допълвам какво мисля за едно времеШните, ама май и сегаЩи родителски болни амбиции по отноШение на децата.
май съм поела ит. манталитет  

тук с обувките и събуването няма проблеми-като в БГ е
но пък това което ме дразни или до сега не мога да им свикна -е безграни4ното им спокойствие,и липса на представа за времето-ако ти кажат в 16 4аса могат да се появят към 20,или идвам след 15 мин-това е поне 4ас или факта 4е могат да ти дойдат гости без предупреждение в 10 сутринта или 23,30 ве4ерта

за обли4ането на децата-страшно са навле4ени-щом лятото в жеги над 40 градуса са с потници под тениските,а зимата можеш да ги видиш с 4ехли на бос крак -но с шапка на главата и шал и яке

за възпитанието на свеки-отделно сме и рядко ходин там,а и големите ве4е са големи-но преди сме имали търканици
,за  възпитанието в къщи-поне за сега с мъжо сме на едни мнение/е все казва 4е съм ги разглезила/-само за ено нещо не достигнахме консенсус-моми4етата искаха да ходят на тенировки по карате-не се съгласи-с довода,4е от такива аз си докарах операция на коляното

о,оба4е за у4енето и 2мата сме на едно мнение-по възможност отли4ници-той дори и е решил  към какво да се насо4ат госпожиците-микробиология

Макдирокче, много сладурска тема

Имам два любими момента свързани с нея, и двата безобидни, все още не  довели до семейни катаклизми. Първият, по 100 пъти на ден ме пита  "How are you?", като се очаква да отговоря с "Еxcellent" поне, "fine" е много слабо и не вдъхновяващо. Малкото пъти, когато съм имала неблагоразумието да се отклоня от канона, отсрещната реплика е била "but you are fine.....", какво да му отговориш на това.

Другият момент е с размяната на картички, от 6 човека у нас се очаква да си разменят картички по всеки повод, само за Коледа и само за в къщи трябват 30, ако ще спазваме ритуала

За друго не се сещам, за някои неща от живота сме го побългарили, за други не се дава, за трети може би ние сме се изчанчили, абе, хармонията е пълна. За обувките, никога, в България или където и да сме били не сме се събували, нито са ни подканвали да го правим. Някак си не върви да те поканят на официален повод и да пристъпваш по чорапки.


Това е логиката на пустинята, през лятото навлечен, да не ти е топло, през зимата разголен, последното не мога да си го обясня, но много хора са така и тук, даже и климатиците ги надуват на максимално студено през този период.

Разлики има и то много. Не визирам само съпругът.

Не разбирам как жените в заведенията просто оставят дамската си чанта на земята до стола или масата - независимо колко е скъпа и какво носят в нея.

Освен това се оказва, че доста от жените изглеждат супер на улицата (дрехи, грим, прическа), а в домовете си са абсолютни мърли  .

По отношение възпитанието на детето разногласия нямаме. Мъжът ми ме  оставя аз да съм "лошата". Основно се карам аз, а той позволява всичко.

Иначе проблеми със събуването/не събуването на гостите нямам. Кой както му е удобно така да прави.

Забравих да спомена, че тук "всеки следи всеки"  . Все някой наднича от някъде   

  Тъкмо Щях да пиШа zа моя гледна то4ка когато съм в БГ и това ЩеШе да е номер 1. Бийте ме, не мога да раzбера какво толкова лоШо има? Ами и обувките съЩо са на zемята, неzависимо колко са скъпи и какво има в тях 

Та аz когато съм в БГ......ами zа някои неЩа ми е трудно, примерно тук вси4ки са много директни, а там трябва да внимавам какво каzвам и как го каzвам и то дори при блиzки. Давам пример, 4и4о ми, стринка ми и братов4едките бяха на гости (при баЩа ми, където отсядаме когато сме в БГ) и стринка ми много хареса десерта и каzа, 4е нямало ниЩо против оЩе едно пар4е торта или каквото беШе. Каzах "А, споко, имаме оЩе в кухнята", което явно я е обидило, както раzбрах в последствие. 3 дена по късно си zаминахме и минахме преz тях zа да си вzемем довиждане, както винаги, а тях ги нямаШе (zнаеха кога Ще минем). После раzбрах 4е наро4но са иzлеzли zаЩото ми била обидена  Пък аz с ниЩо лоШо не го каzах и zа миг не подоzирах 4е мога да я обидя    Та раzни такива работи са ми много трудни, неписани zакони.

Друго раzли4ие в манталитета е суеверието. Тук го няма, или поне не до такава степен. Тук няма кой да ми каже "пу пу, красива дъЩеря, да я наакат кокоШките"  и после друг да ме посъветва да й иzмия о4ите 

Миленка, иzброеното от теб според мен може да ти се слу4ва и в БГ/с български мъж. Съгласна съм с мнението, 4е е до 4овек 

Ааа, тук си носят специални чисти обувки за такива поводи, които си обуват като влязат, и си тропкат с чистите обувчици по паркета 
Понеже споменахте отделянето на децата ... тук се отделят като завършат гимназия.
Отиват да учат в университет и стават самостоятелни.
Но пак си е до семейство, познавам някои студенти, които още са с мама и тате, но като завършат университет - самостоятелност.
За бащата има задължително "бащинство", което е част от "майчинството" на майката, така че бащата участва в отглеждането на детето активно.
Който може да си позволи да издържа семейство с една заплата, го прави.
Но по принцип и майката, и бащата работят.

Това нещо го имаше и в София , когато бях дете. Не само за гости вкъщи. Виждала съм хора и в операта, и на едновремешния ресторант на Военния клуб, които си обуваха по-. бални обувки пред гардероба.

къде е това? как следят, гледат между пердетата или слагат миникамери?

като казахте кенефи, дамски чанти по земята се сетих за нещо гледано  по филмите
като тръгнат да повръщат героите все коленичат пред седалката, прегръщат я и почти си напъхват главата вътре. изглежда че не връщат, ами ядат от там.
дали е част от манталитета чужбински? щото аз това у дОма не си го представям

друго дето се сещам- не сядай на земята, че ще ти изстинат яйчниците. това не си го представям тук някой да го рече

Татяна, това е суеверие. Било на бедност да си държиш Чантата на земята. И аз макар да не съм особено суеверна, след като цял живот съм го слушала, не мога да се преборя със себе си и да си просна Чантата на пода. 
А леля ти за какво ти се е обидила, аз като българка не разбрах, защото не видях нищо обидно в думите ти. Напротив, струва ми се като покана, ако иска да не се притеснява, има още. 

МакдироЧка, много сладка тема се е заформила.  Посмях се доста. Културни разлиЧия, разлики в манталитета или както и да ги нариЧаме разбира се има. Но в нашия конкретен слуЧай, с мъжа ми сме толкова отдавна заедно, Че са останали само много маловажни неща. Някои са дори комиЧни и в никакъв слуЧай не водят до проблеми. Като цяло мислим на една вълна, много Често се разбираме без думи, а ако все пак споделим например впеЧатления от общи преживявания, се оказва Че те са абсолтно еднакви. Удивително е понякога. По отношение на възпитанието нямаме разлиЧия, искаме горе-долу едно и също за детето си. Друг е въпроса Че той е мека Мария, но това е до характер, а не до националност.

Със свекърва ми обаЧе си имаме доста културни разлиЧия. На нея не смея дори да и Честитя нова приЧеска, защото ако покажа Че съм забелязала Че си е боядисала косата, тя се обижда. Жената е на над 60 години и я е срам от това Че носи оЧила или Че и се налага да си боядисва косата.

Големите културни разлиЧия имам с колегите си например. И понеже питаш как се справяме, та да ти кажа. Там където няма наЧин, правя компромис и се държа според техните установени правила, колкото и да ми е неприятно понякога. За нещата за които мога да си позволя, се държа по български. Най-трудно е да улуЧиш границата така Че хем да не им изглеждаш много странен, хем все пак да си останеш ти и да не се претопиш напълно.

А най-големите разлики в манталитета, забелязвам с вас.  Толкова много примери сте дали, които за мен са тоЧно с обратен знак, Че Чак запоЧвам да ги обърквам. Но например за мен в БГ е много лесно да говоря директно с хората. Тук е нещо кошмарно ако трябва да изложиш някакъв проблем защото самата дума проблем е срамна. (Съгласна съм обаЧе Че комуникациите между Членове на семейството в БГ е много тежко и Често има обидени без приЧина.) Помагането в отсервирането когато сме на гости за мен е типиЧно българско поведение и ужасно го мразя. Нито помагам, нито искам някой да ми помага. Събуването на обувките е сравнително толерирано. Често питат, може би с надеждата да им кажа да не се събуват, но е прието събуването. Според мен тоЧно жените в БГ са много нагласени на улицата, вкъщи е нещо друго и т.н. и т.н. Та с една дума се опитвам да ви кажа Че много от нещата които ги отдавате на национални разлиЧия, са Чисто Човешки разлиЧия.

А де, аz то4но с такава мисъл и го каzах. Все пак е 4овек от семейството, виждаме се 4есто (когато съм там  ), не е някой слу4аен, вънШен 4овек. О4аквала е да ско4а от стола и да й донеса оЩе десерт