Борбата с рака- духовното оцеляване и физическото преодоляване-6

Осем години са много изгубено време Sibulet. Дано се стабилизира майка ти. Ако е по- възрастна, процесите в организма протичат много  по- бавно, което не знам колко е успокояващо в случая, но все пак е нещо положително. Лекарите помагат според възможностите си и според стадия. Вярвай и не се отчайваай съвсем предварително,  човешката природа  е неузнаваема.

Оptimistche, наистина е голяма сладурана! Да ти е жива и здрава!

Здравейте момичета 
Оptimistche голяма сладурка си имаш,обужавам ги тези топчици.
Мамамария ти ходи ли скоро пак при Гаврилов.
Момичета онзи ден ви питах за ръката ми.След като ви писах отидох до един познат доктор който ми знае състоянието.Измери ми ръката и каза,че се е подула само с полувин сантиметър.Предписа ми да попия малко хапчета на билкова основа и едно спреиче.Вчера пак спах с копмрес от риванол.Гледам да я вдигам нагоре по-често.Но ме дърпа от лакътя към пръстите.Незнам но все си мисля че е от изотопа,преди това нямах никакви проблеми.Кажете какво да правя,нещо изпитано.Упражнения някакви. 

Привет момичета Ето ме и мен вече работещо момиче. Адски много се радвам, много съм щастлива и развълнувана. Като че ли все още не мога да повярвам, че ми се случва. Днес бях на ТЕЛК. Дадоха и 75% да цяяяла една година. Оттук нататък не знам точно какво следва. Утре ще ходя при личния ни състав.
Оптимистче, много е сладичка мъничката Айра. Съкровище. . . Въпреки че и аз си имам куче, мъъъничко ти завиждам точно защото е още бебок.
sibulet и аз много съжалявам за мами. Дано лекарите успеят да помогнат.
Ангелари, с теб съм, дано е по-леко този път. 
Хули, за кой ли път  Не знам какво щяхме да правим без теб - толкова си всеотдайна и винаги готова да помогнеш  Възхищавам ти се, че имаш сили за всичко това.
Без страх, не зная какво да те посъветвам. Сега като пиеш тези лекарства, може пък бързо да се оправи.
Кана ти къде се изгуби?   
Целувки на всички!!! 

Аз пък нали съм клюкарка, да взема да ви кажа под сурдинка - Кана хем се лекува, хем почива, дете гледа и на всичкото отгоре май работи /ама не съм ви го казала аз, нали/.
Нас Нина, кое да махна от ника ти, щото ми е дълго ? Дали Нина , дали Нас ?
Ама мисля да си оставя Нас щом на 18.01 имаш имен ден 
Аз имам много неща да ви кажа, но съм ужасно уморена пък и нищо конкретно не мога да напиша за този момент. Има време, ще го споделя като стане реалност.
А кученцето на Оптимистчето е просто едно бижу. Написах ти - дай му обич и ще разбереш какво е любов.
Без Страшната - не си втълпявай невъзможни неща. Престани да се вглъбяваш в болежките.
Ако нямаше диагнозата дали, щеше да им обръщаш внимание ?
Както съм казвала нееднократно - ръцете винаги високо вдигнати, ако се събира лимфна течност /едва ли/.
Да не забравя да кажа за лека с алоето, пък и с всички зеленчуци - НИКОГА не стържете на ренде, не докосвайте с метал зеленчуците. Чукат се в дървено хаванче, разбрахте ли 

Както ти харесва, Хули, нямам претенции - става и Нас, става и НИна
А това със зеленчуците?!? Как да счукам морков в хаванче??? Трудно ми е да си го представя?!? Ама щом казваш ще пробвам. Приятна почивка и спокойна нощ!!!

Здравейте, мацки!
Днес, четейки тази тема, а и малко от предишните, реших и аз да се включа.
Преди по-малко от година ми поставиха диагноза "рак на гърдата". Операция. Хубавите новини: ранен стадий, чисти лимфни възли, не се откриват метастази. Не чак толкова добри новини: положителен HER2.
Химиотерапия - 8 курса, лъчетерапия, сега хормонотерапия /Zoladex, Femara/, Херцептин. Абе, всичко каквото може да приложат, го приложиха .
При поставянето на диагнозата си казах - навреме е хванато, няма страшно! След това попрочетох някои неща и разбрах, че ще има зор. Казах си - Я, горе главата! Ще бъдеш силна, както винаги!
За мен важният детайл в цялата история беше и все още е, да се задържа психически и да не позволявам на страха да ме събаря. Е, понякога ме събаря, честно казано. Психоложката, която се включваше отвреме навреме казваше : "Силните хора понякога имат сривове. Те си задават много въпроси и търсят решение. Слабите се оставят на произвола на съдбата и чакат безропотно. Ти си силна, подреди мислите си, приоритетите си и продължавай". Тук искам да спомена, че разговорите с психолог са изключително мотивиращи. Ако имате възможност, правете го всеки път, когато ви стегне шапката.
Не знам дали ще ми повярвате, но тази една година, която преживях с рака и последвалите разнополюсни емоционални състояния, беше една от най- ползотворните до сега. Някои жени ще кажат, че върховният момент за тях е бил раждането на децата им, влюбванията, професионалните възходи и падения и тем подобни. Да, това са върховни преживявания. Родила съм две деца, влюбвала съм се много пъти, минавала съм през  ситуации, в които съм си казвала, че "ето това е най-важният момент"... до деня, в който лекарят застана срещу мен и каза :" Резултатите не са добри...". След първоначалното стъписване, последваха странни дни - такива, които ме хвърляха в отчаяние /те не бяха ценни/ , но и такива, които ме караха да се вгледам в себе си и да си направя равносметка за всичко това, което ме доведе дотук. Това са едни от дните, в които съм обръщала внимание изцяло и само на себе си, вглеждала съм се в ежедневието си и открих, че всичко, което съм считала за проблем, всъщност не е никакъв, ама никакъв проблем! И, осъзнавайки, колко малко и как непълноценно съм живяла , стигнах до извода, че ракът ме кара да търся най-красивото и най-важното, да поставям себе си на предна позиция /нека не звучи егоистично, но моментите, в които се питаш какви са МОИТЕ лични потребности, не са много. И липсват/.
Засега - това. Поздрави на всички!

Много стабилен пост! На това му казвам да извлечеш максимум полза.   

Здравей, Тилилейска! Лъха оптимизъм от думите ти и много мъдрост. Би ми било приятно да пишеш тук, защото си открила много важни неща, които ще дадат на много четящи и пишещи лъч надежда и правилна посока на мислене.

В едно и също време сме писали .....и само ще потвърдя думите ти Абигале!!! Обичам ви момичета!!!!

Нас Нина, счука ли моркова? Днес мисля да правя зелева салата ... -това за Хули).
Много си права Хули. Пошегувах се горе, ама ми стана смешно как Нас нина гони моркова.

Няма да повтарям Аби и Маги 
Приветствам те и добре дошла при нас.
А вие кво се смеете бе, алоето наистина се чука в хаванче 
И на мен ми стана много смешно.  Аби, внимавай със салатата 

Привет, Тилилейска  Усещам, че сме от една порода  Ще бъде удоволствие да си "кореспондира" с теб човек. Така че пиши и разказвай!
Офффф, момичета, какво да ви кажа. Големи мъки с тоя морков. Не можах да го счукам и си го гризках
В Сз денят пак е топъл, слънчев и усмихнат. Пожелавам ви и на вас такъв! 

Да ама така е по-здравословно 
На всичкото отгоре като чукаш морков в хаванче си е своего рода гимнастика на ръцете 
Нас Нина, голяма грешка е това с гризането, пропусна гимнастиката 

Днес се попиках от смях с вас

Аз защото вчера бях на зъбар и си имам нови коронки. Трябваше да пробвам дали вършат работа. Повече никога няма да правя така. Обещавам само в хаванчето и гимнастика до спукване
И аз ви обичам 
Ангелари, липсваш ми!!!