Ами вместо да се оплакваш от свекито тук, интелигентно поговори с нея.
И свекървите са хора, все пак
И свекървите са хора, все пак
- Публикувана: 13 ноем. 2008, 08:29 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2008, 10:39 ч.
Свекърва и бебе
явно си попаднала на свекърва,аз не мога да кажа същото,моите опити да разговарям интелигентно с нея бяха безуспешни,както и да и се опъна
Здравей и от мен все едно говориш за моята свекърва,тя по същия начин си правеше каквото иска всякаш тя е майката а аз служа само като млекоцистерна(извинявам се за израза)аз и казвам едно тя прави каквото си е наумила.Когато Росен беше бебенце(новороден)не можеше да суче и му давах от шише,а той много се давеше......и така храня го аз и се задави а тя като скочи и каза ето,задави детето и понечи да ми го вземе от рацете представете си как се почувствах тогава,но като се случи при нея тя само се усмихна и му каза да не я излага така.Не знам защо се даржът така,може би мислят,че след като са гледали деца знаят всичко а ние като бъдещи майки сме невежи(поне такова е мнението на моята свеки)С течение на времето се научих да е и обръщам внимание-така е по-лесно,но ти казваш,че твоите свекита са свестни така че можете де се разберете от един разговор.Желая ти успех и да ти е живо и здраво бебенцето 
Мисля, че трябва ясно да дадеш да се разбре, че ти си човекът, който взема решения по отношение на детето. Няма нужда да се карате, просто твърдо казваш какво може и какво не, и не позволяваш някой да решава вместо теб.
Щях да направя същото - в случая на Eli_83 - да събуя чорапките.
Има случаи, когато подбно поведение не е непременно опит за вмешателство, но този не ми изглежда такъв. Най-добре от самото начало ги изяснете тези неща, по-късно ще ти бъде по-трудно. Възприемат ли те веднъж като човек, който не си отстоява позициите, ще ти се качат на главата. Може да звуча малко рязко, но ми е доста странно при почти всички теми за свекъви, как позволявате някой да ви с меси в живота. Това не означава, че трябва да се карате, просто трябва да покажете от самото начало, че вие определяте правилата.
Аз без много да се церемоня, накрая взех шишето и демонстративно излях водата.
Щях да направя същото - в случая на Eli_83 - да събуя чорапките.
Има случаи, когато подбно поведение не е непременно опит за вмешателство, но този не ми изглежда такъв. Най-добре от самото начало ги изяснете тези неща, по-късно ще ти бъде по-трудно. Възприемат ли те веднъж като човек, който не си отстоява позициите, ще ти се качат на главата. Може да звуча малко рязко, но ми е доста странно при почти всички теми за свекъви, как позволявате някой да ви с меси в живота. Това не означава, че трябва да се карате, просто трябва да покажете от самото начало, че вие определяте правилата.
Еми вместо да пишеш във форума и ги кажи тези неща. Моята свекърва не ми се бърка. Като се прибрахме от родилното каза- Сега трябва да питам как да и направим водата(по нейно време са давали) и аз и казах, че вода няма да даваме, обясних защо и тя се съгласи. Е аз за разни неща я оставям да прави каквото иска де, но за тези които мисля за важни казвам какво искам и трябва да се спазва. Недей да се дразниш за такива дребни неща като дали да му сложи чорапи или не
Моята свекърва не ми се бърка. Като се прибрахме от родилното каза- Сега трябва да питам как да и направим водата(по нейно време са давали) и аз и казах, че вода няма да даваме, обясних защо и тя се съгласи. Е аз за разни неща я оставям да прави каквото иска де, но за тези които мисля за важни казвам какво искам и трябва да се спазва. Недей да се дразниш за такива дребни неща като дали да му сложи чорапи или не Винаги съм била на мнение, че първо трябва да се обясни спокойно и човешки на дразнителя, че решенията как да си гледаме собственото дете взимаме единствено и само ние със съпруга ми.При липса на резултат аз лично действам грубо, даже мога да стигна до крайности.
И при нас в началото беше долу горе така, но нещата се промениха, като й казах, че каквото и да ми каже, ние с мъжа ми ще си го гледаме както ние си знаем. При нас е хубавото, че не живеем в един град/ на 250 км/ и те идват много рядко. Не си премълчавай за нищо, защото ще ти се качи на главата, тя трябва да уважава твоето мнение и да те остави да си гледаш детето както ти си знаеш. Успех!!! 
Винаги съм била на мнение, че първо трябва да се обясни спокойно и човешки на дразнителя, че решенията как да си гледаме собственото дете взимаме единствено и само ние със съпруга ми.При липса на резултат аз лично действам грубо, даже мога да стигна до крайности.
Всички дават съвети.
Аз със свеки се разбирам перфектно, и много ми е помагала.
Като почне да дава съвети я изслушвам, и или си правя каквото знам, или и казвам, че вече това не се прави, или че имам мои си методи.
Тя си замълчава, според майка ми се обижда, когато съм по-рязка, но приема и ме оставя да си гледам детето така, както преценя.
Лятото малко се понацупи, ама бяхме на разходка и детето, се беше научило, да вдига от земята стъкла и да ги лапа. Аз я дебнех непрекъснато, не и казвах не, защото почва да ми прави нарочно, а и обяснявах, че не се лапа и че камъните и тревата са по интересни от стъклата, на 10-тият път, свеки скочи и каза, не-не така, лошо дете.
Само изсъсках "буквално", моето дете не е лошо и ако обичаш не и казвай никога, че е лоша.
Тя млъкна и от тогава, съм забелязала, че много внимава какво говори.
Аз със свеки се разбирам перфектно, и много ми е помагала.
Като почне да дава съвети я изслушвам, и или си правя каквото знам, или и казвам, че вече това не се прави, или че имам мои си методи.
Тя си замълчава, според майка ми се обижда, когато съм по-рязка, но приема и ме оставя да си гледам детето така, както преценя.
Лятото малко се понацупи, ама бяхме на разходка и детето, се беше научило, да вдига от земята стъкла и да ги лапа. Аз я дебнех непрекъснато, не и казвах не, защото почва да ми прави нарочно, а и обяснявах, че не се лапа и че камъните и тревата са по интересни от стъклата, на 10-тият път, свеки скочи и каза, не-не така, лошо дете.
Само изсъсках "буквално", моето дете не е лошо и ако обичаш не и казвай никога, че е лоша.
Тя млъкна и от тогава, съм забелязала, че много внимава какво говори.
Опитай първо човешки да и обясниш това,което те дразни.В противен случай може и по-грубичко и обясни и на мъжа ти.Но всички са такива...а и с времето ще премине-не се ядосвай.Дъщеря ми,докато беше на кърма не пиеше вода,но и държах едно шише-е,умираха си свекърва ми и свекър ми да я поудавят във вода /всеки път като идваха/-тя плюе,задавя се и всеки път едно и също. 
Говори с нея. Опитай спокойно, ако не става пробвай и по-настоятелно. Иначе както някои тук спомена все по-зле ще става...Аз не позволявам подобни волности на никого, детето е твое, отговорността е твоя и правото да решаваш как да го гледаш също! Как са гледали децата си преди години е без значение - сега времената са други!
Напълно те разбирам. Мисля, че тя абсолютно злоупотребява с теб и твоя такт. Ако сега не се опиташ да отстоиш своето - да й заявиш открито, при следващия подобен случай, че това което прави не ти допада и няма да толерираш подобно поведение - потърпевшата ще си само ти.
И аз се считам за неконфликтна личност и винаги съм избягвала (когато е възможно) ОТКРИТИТЕ конфронтации, но определено се промених към свеки, когато се роди детето. Да отбележа, че тя е звяр, много властна и още толкова по-безпардонна. Тя живее далеч, много е заета и рядко вижда детето и именно заради това хич не можех да понасям негативните й коментари свързани с възпитанието, храненето и пр. Най-накрая не се стърпях и й го казах - и аз не подходих най-дипломатично, но и тя реагира остро, аз отвърнах и така спретнахме си скандал. В резултат не си говорим вече 4 месеца. Не давам себе си за пример. Едва ли е добре да се стига до подобно крайности, но определено ми олекна... не очаквах.
И аз се считам за неконфликтна личност и винаги съм избягвала (когато е възможно) ОТКРИТИТЕ конфронтации, но определено се промених към свеки, когато се роди детето. Да отбележа, че тя е звяр, много властна и още толкова по-безпардонна. Тя живее далеч, много е заета и рядко вижда детето и именно заради това хич не можех да понасям негативните й коментари свързани с възпитанието, храненето и пр. Най-накрая не се стърпях и й го казах - и аз не подходих най-дипломатично, но и тя реагира остро, аз отвърнах и така спретнахме си скандал. В резултат не си говорим вече 4 месеца. Не давам себе си за пример. Едва ли е добре да се стига до подобно крайности, но определено ми олекна... не очаквах.
Поговори с нея, че не желаеш да се меси в отглеждането на детето ти, освен ако не си й поискала съвет, че ти е неприятно. Ако тя не прояви разбиране, спри да се ядосваш от поведението й и когато направи нещо, което ти не искаш, ти направи това, което ти смяташ за добре. Например, ако му обуе чорапи, а ти не искаш, взимаш бебето и му ги сваляш. Просто отстоявай позицията си. Но друг е въпросът дали ще бъдеш права. Все пак можеш много неща да научиш от нея, вместо да се ядосваш на действията й. Понякога и майките грешат и не взимат най-правилното решение за децата си. Затова, преди да я "поправяш", се замисли, дали тази жена не е права.
Но друг е въпросът дали ще бъдеш права. Все пак можеш много неща да научиш от нея, вместо да се ядосваш на действията й. Понякога и майките грешат и не взимат най-правилното решение за децата си. Затова, преди да я "поправяш", се замисли, дали тази жена не е права.
Вярно е, че могат да се получат ценни съвети от по-възрастните. Според мен обаче, е притеснителен фактът, че свекървата тотално игнорира забележките й, и прави каквото си е наумила. Аз също слушам и търся съвети, но крайното решение си остава мое и всички са наясно с това. Така няма и сърдити, защото никой не очаква предложението му да бъде автоматично прието.
При мен резултатът е-правя каквото е правилно според мен;отказах се да й обяснявам каквото и да е,защото е от типа,които винаги са прави,независимо от доводите,които ще изтъкнеш.
Съгласна съм с мненията дотук.Има и друг момент,обаче
!
Дали съпругът ти изцяло те подкрепя ,или не смее да каже нищо на мама,за да не я обиди ?
!От собствен опит знам,че този фактор е от огромно значение както за начина,по който ти се държиш към нея,така и за степента на нейната намеса Ако и двамата сте на едно мнение,тя е безсилна 
Съгласна съм с мненията дотук.Има и друг момент,обаче
!Дали съпругът ти изцяло те подкрепя ,или не смее да каже нищо на мама,за да не я обиди ?
!От собствен опит знам,че този фактор е от огромно значение както за начина,по който ти се държиш към нея,така и за степента на нейната намеса Ако и двамата сте на едно мнение,тя е безсилна