Дребо, чудесна новина, особено по Коледа!!! Честита двойна бременност! Пожелавам ти леко и спокойно да износиш бебчетата до финала!
- Публикувана: 14 ноем. 2008, 17:07 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2021, 11:26 ч.
Майки на бебета от замразени ембриони
Здравейте момичета!
Искам да разкажа моята история и се надявам да вдъхна кураж на много от вас.
Поради тежко заболяване на съпруга ми преди години, резултатите от спермограмите бяха повече от плачевни и не можеше и дума да става за естествено оплождане. Опитвахме повече от 3 години, но без успех (той пиеше всякакви витамини от типа на Фертилед и Еромакс, но без резулата). Така че в края на миналата година отидохме в клиниката на д-р Владимиров. Там започнахме стимулация за процедура ИКСИ. Аз взех, че произведох цели 13 яйцеклетки, от които само една се оказа куха. Оплодихме ги всичките, декември месец върнахме 2, а останалите замразихме. Тъй като качеството на ембрионите беше много добро, а и аз съм здрава и все още млада
(29г), решихме че 2 ембриона са оптималният избор. Тук е мястото да отбележа, че поради ниското ми кръвно понесох пункцията много зле - бях на системи от глюкоза около 3 часа след това. Отделно имам поликистозни яйчници и имаше риск от хиперстимулация, така че постоянно ми следяха дозите и ми направи впечатление че ми предписваха абсолютния минимум хормонални инжекции.
Докторът каза, че в деня на трансфера трябва да си почивам, но на другия ден вече мога да продължа да си водя нормалния вижот отпреди манипулацията. Така и направих - шофирах, чистех, готвех, разхождах се, ходих на срещи с приятели... Изобщо, ако изключим подутия корем от хормоните, всичко си течеше нормално. Чувствах някаква тежест в корема и се уморявах от елементарни неща, но го отдавах на хормоните. Точно на Никулден вечерта обаче, след като изпратихме гостите, взех че прокървих... Никога в живота си не се бях чувствала толкова виновна за нещо. Бях абсолютно убедена, че тъй като не съм се пазила и не съм лежала нещата са се провалили заради мен. Доста време ми трябваше, за да го превъзмогна.
Януари месец 2010 обаче отидохме отново в клиниката. Започнахме процедура с размразените ембриони. Размразихме 5, а от тях 3 оцеляха и този път всичките ги върнахме. Казах на мъжа ми, че ако иска да му е чисто, ще трябва да се научи да използва прахосмукачката, ще яде ако си сготви и изобщо реших че ще бъда пълен егоист поне до 10-тия ден.
На 10-тия ден отидохме за кръвни изследвания. Около 2 часа чакахме, а на мен направо сърцето щеше да ми изскочи. Появи се лекарката, извика ме е кабинета и с един сериозен тон ми съобщи че ЧХГ-то ми е ... 138! Направо щях да падна. изведнъж се разревах и й се метнах на врата, след което си взех нещата и изкочих от кабинета циврейки. Мъжът ми чакаше отвън и само като ме видя, целият побеля - явно реши че пак нищо не е станало. Аз едвам успях да му кажа, че този път нещата са се получили. Казаха ни, че при такива високи резултати, може да се окаже че ще си имаме тризнаци 
Върнахме се вкъщи и аз казах, че матриархатът продължава
Лежах си, почивах си, а той вършееше с домакинската работа. Продължих обаче да шофирам всеки ден, но истината е че живея много близо до офиса, така че не се натоварвах особено. През уикендите обаче ми тежеше, че не мога да изляза на една по-дълга разходка или шопинг с приятелка - просто се изморявах много бързо и гледах да правя по-кратки излизания. Коремът лека полека започна да ми спада. Продължих да взимам утрогестан и естрофем. Някъде на 15-тия ден забелязах леко розово течение и изведнъж се почувствах като във филм, който вече съм гледала... Уплаших се много, но нищо не казах на мъжа ми, защото течението беше по-различно от това първия път (тогава беше доста по-тъмно). Реших че няма да мърдам от леглото.
2 седмици след първия преглед, отидох на втори. И там вече видях .. една малка черна семка на екрана След още 2 - отидох за сърдечен ритъм и семката вече беше станала на бобено зърно (цели 10 мм, а сърчицето му беше 1мм).
В момента съм в 8-ма ГС, продлжавам да си взимам хормоните, гледам да не се натоварвам - нито физически, нито психически - и продължавам да си стискам палци
Опитвам се да не се "самозаливам" с информация от различни статии и форуми (нищо лично 
) и по този начин да мисля как нещата могат и да не се получат. Живях с мисълта, че трябва да съм егоист, да съм спокойна и да не живея със страховете на другите. При всеки нещата са индивидуални, но спокойствието е наистина най-важно. Лично се убедих в това.
Пожелавам ви и на всички вас - да сте спокойни и да не се самонавивате с излишни страхове!
Успех!
Искам да разкажа моята история и се надявам да вдъхна кураж на много от вас.
Поради тежко заболяване на съпруга ми преди години, резултатите от спермограмите бяха повече от плачевни и не можеше и дума да става за естествено оплождане. Опитвахме повече от 3 години, но без успех (той пиеше всякакви витамини от типа на Фертилед и Еромакс, но без резулата). Така че в края на миналата година отидохме в клиниката на д-р Владимиров. Там започнахме стимулация за процедура ИКСИ. Аз взех, че произведох цели 13 яйцеклетки, от които само една се оказа куха. Оплодихме ги всичките, декември месец върнахме 2, а останалите замразихме. Тъй като качеството на ембрионите беше много добро, а и аз съм здрава и все още млада
(29г), решихме че 2 ембриона са оптималният избор. Тук е мястото да отбележа, че поради ниското ми кръвно понесох пункцията много зле - бях на системи от глюкоза около 3 часа след това. Отделно имам поликистозни яйчници и имаше риск от хиперстимулация, така че постоянно ми следяха дозите и ми направи впечатление че ми предписваха абсолютния минимум хормонални инжекции.Докторът каза, че в деня на трансфера трябва да си почивам, но на другия ден вече мога да продължа да си водя нормалния вижот отпреди манипулацията. Така и направих - шофирах, чистех, готвех, разхождах се, ходих на срещи с приятели... Изобщо, ако изключим подутия корем от хормоните, всичко си течеше нормално. Чувствах някаква тежест в корема и се уморявах от елементарни неща, но го отдавах на хормоните. Точно на Никулден вечерта обаче, след като изпратихме гостите, взех че прокървих... Никога в живота си не се бях чувствала толкова виновна за нещо. Бях абсолютно убедена, че тъй като не съм се пазила и не съм лежала нещата са се провалили заради мен. Доста време ми трябваше, за да го превъзмогна.
Януари месец 2010 обаче отидохме отново в клиниката. Започнахме процедура с размразените ембриони. Размразихме 5, а от тях 3 оцеляха и този път всичките ги върнахме. Казах на мъжа ми, че ако иска да му е чисто, ще трябва да се научи да използва прахосмукачката, ще яде ако си сготви и изобщо реших че ще бъда пълен егоист поне до 10-тия ден.
На 10-тия ден отидохме за кръвни изследвания. Около 2 часа чакахме, а на мен направо сърцето щеше да ми изскочи. Появи се лекарката, извика ме е кабинета и с един сериозен тон ми съобщи че ЧХГ-то ми е ... 138! Направо щях да падна. изведнъж се разревах и й се метнах на врата, след което си взех нещата и изкочих от кабинета циврейки. Мъжът ми чакаше отвън и само като ме видя, целият побеля - явно реши че пак нищо не е станало. Аз едвам успях да му кажа, че този път нещата са се получили. Казаха ни, че при такива високи резултати, може да се окаже че ще си имаме тризнаци Върнахме се вкъщи и аз казах, че матриархатът продължава
Лежах си, почивах си, а той вършееше с домакинската работа. Продължих обаче да шофирам всеки ден, но истината е че живея много близо до офиса, така че не се натоварвах особено. През уикендите обаче ми тежеше, че не мога да изляза на една по-дълга разходка или шопинг с приятелка - просто се изморявах много бързо и гледах да правя по-кратки излизания. Коремът лека полека започна да ми спада. Продължих да взимам утрогестан и естрофем. Някъде на 15-тия ден забелязах леко розово течение и изведнъж се почувствах като във филм, който вече съм гледала... Уплаших се много, но нищо не казах на мъжа ми, защото течението беше по-различно от това първия път (тогава беше доста по-тъмно). Реших че няма да мърдам от леглото. 2 седмици след първия преглед, отидох на втори. И там вече видях .. една малка черна семка на екрана
След още 2 - отидох за сърдечен ритъм и семката вече беше станала на бобено зърно (цели 10 мм, а сърчицето му беше 1мм). В момента съм в 8-ма ГС, продлжавам да си взимам хормоните, гледам да не се натоварвам - нито физически, нито психически - и продължавам да си стискам палци
Опитвам се да не се "самозаливам" с информация от различни статии и форуми (нищо лично ) и по този начин да мисля как нещата могат и да не се получат. Живях с мисълта, че трябва да съм егоист, да съм спокойна и да не живея със страховете на другите. При всеки нещата са индивидуални, но спокойствието е наистина най-важно. Лично се убедих в това.Пожелавам ви и на всички вас - да сте спокойни и да не се самонавивате с излишни страхове!
Успех!
Честита бременност, нека бъде лека и успешна!
И аз да кажа че в вторник ще ми е трансфера на снежковци,Успех на всички,
И аз да кажа че в вторник ще ми е трансфера на снежковци,Успех на всички,
