Невидими ли сме?

Всеки път, когато изляза извън България и ми правят впечатление широките тротоари, сниженията там, където има пешеходни пътеки, специализираните тоалетни на обществени места и рампите по стълбищата на сградите... все едно е друг свят, в който на всеки се дава възможност за достъп.

В блока, в който живеех до скоро има едно момиче със силно увредено зрение, което се бори за нормален живот... истината е, че се получава горе-долу като това, което описвате вие - хората, които не я познават просто не я залбелязват. Но май не е точно така - те я виждат, но се правят, че не я, за да не се налага да "се занимават" и да като че ли - за да не си натоварват собственото ежедневие с чужди грижи и проблеми. Такова отношение  се получава и при другите хора с проблеми, които познавам или просто срещам по-често.

Все си мисля, че всички трябва да "се занимават" с проблемите на хората, които нямат "общодостъпните" физически дадености. В името на собствената си съвест. В името на общественото добро. И в името на емпатията, която явно недостига на нашия народ...

А това за грубото отношение на ватмани и минувачи... потресена съм
 

Като гледам снимката на рампата не знам колко е удобна и безопасна за самото момиче.
Виждала съм  едни като седалки, които се монтират за парапета на стълбището и с механизъм (електрически) се изкачва човека. Но и това, което има сега прави качествена разлика в живота й!
Аз лично съм съгласна да вървя по 10см. стълбища, но да може човека да излиза откъщи.
Друг е въпрост, че в конкретния случай ( коментарите) явно се разиграват и някакви допълнителни простотии, нямащи връзка с факта, че това момиче има нужда от начин да живее нормално.

погар, колко струват 2 такива релси?
т

Не сте невидими, но някои хора се правят, че не ви виждат и така заблуждават съвестта си.

За релсите -нямам идея,но за рампата на Александра-зависи колко стъпала и колко завоя прави,за едно семейство(не на бизнесмени) е скъпо,над 10-15000лв.За външна не зная,там има и други фактори-трябва архитект и подобни-не зная,директорката на училището каза,че ще попита и ще сложат.

не, не сте невидими. но има прекалено много хора, които си слагат тъмни очила и поглеждат на другата страна, когато се появите.
много е тъжно.

а за вас безумно трудно.

не мога да коментирам поведението на съседката, защото съм си наложила запор за нецензурните изрази.
трудно ми е да повярвам, че има такива хора и те спят спокойно, обременени единствено от мисълта как ще си разхождат всеки ден пианото и колко ще им падне цената на имота.

 

Едно уточнение- това на снимката не е въпросната платформа, нито Александра.Това е случайна снимка.Платформата е механична върви по парапета.Детето може с количката само да слиза и се качва.

Уффф омръзва ми от всичко вече в тая държава. Идва ми да викам, когато видя някой по-различен човек.  Нямам коментар за тази  непоръбена!  Никой не си дава сметка, че утре и той може да е в това положение. И не е само за вас това отношение. Хората са толкова злобни (повечето). Не си дават сметка колко нараняват с думите си! Като бях бременна един мъж ми се разкрещя и ми каза да ми умре бебето и аз с него и знаете ли що? Щото моя мъж беше паркирал така, че той имаше 60см да си влезне в колата, а от другата страна друг шофьор беше направил същото. Аз бях в колата, защото трябваше само едни пирони да се купят! Така, че лошото отношение е към всички, срещу всички! Докато не си променим начинът на мислене оправия няма.

Мда,вървим към Европа,но май в обратна посока.

В България сте невидими.
Представям си колко е трудно да се справяш сам при такива ситуации.
В Германия и в най-забутаното село има достъп за инвалидни колички почти навсякъде, инвалидите се справят сами без придружители. Жалко е, много е жалко.

Без коментар! Не знам в коя посока вървим, знам само, че трябва да бутаме нанякъде, понеже в момента изобщо не се движим според мен. Но има някакъв шанс да ни дадат начален тласък, трябва яко да се потрудим, след тласъка да сме в правилната посока.

От много време чета в този форум, но едва сега реших и да пиша. А реших, защото това момиче - Александра - е моя съученичка и мога да внеса малко разяснение по случая. Става дума за външна рампа, от тези, за които се спомена и по горе. Рампата е доста скъпа - мисля, че струва около 60 000 лева (ако не и повече). И това са пари от "Българската Коледа". Рампата струва толкова не само заради конструкцията, но и заради нуждата от подсилване на самата сграда, която беше стара и недобре поддържана. Преди да се появи тази рампа Съни (както предпочита да я наричат Александра) беше принудена наистина да лази по стълбите, за да се качи до горе. А тя живее на таванския етаж. През зимата ставаше още по-лошо - стъпалата бяха ледени. Като по-малка Съни бе качвана от баща си. Но тя вече е твърде тежка, а и баща й не е и няма винаги до нея. А гледката на 15-16-17-годишно момиче, принудено да лази като бебе е наистина болезнена.
А по-темата - имам чувството, че наистина хората с увреждания са невидими за обикновените хора, нямащи някакъв досег с тях (в училище, на работа, в блока). Почти никъде няма изградени удобства за тях. Но това не е най-важното. Първо трябва да се промени отношението на обикновените хора към тези с увреждания. Те да не се считат за по-низши създания, а за равни с другите хора. Скоро се ужасих от още нещо. В центъра на София има заведение, намиращо се на втория етаж. До него се стига само по стълби. Представете си ужаса на Съни и родителите й, когато разбраха, че ще трябва да я качат на гръб - все пак тя беше поканена на рожден ден, който се провеждаше в това заведение. Но това не беше най-лошото - за да се стигне до сепаретата, където щяха да са гостите трябваше да се изкачат 2 стъпала, високи по 25-30 сантиметра - нещо, което ходещ човек извършва за около 2 секунди. Но на Съни и бяха необходими не 2 секунди, нито 2 минути, а може би 5 минути - наложи се да помагат няколко човека, за да качат количката 60 см по-високо. А колко просто би било част от стъпалата да се махната и да се сложи рампа... Но най-лошото стана, когато Александра пожела да посети тоалетната. Като начало трябваше да се преодолеят тези 60 см, след това нови 30 - към самата тоалетна имаше също стъпало, но какъв беше ужасът ни, когато се видя, че количката на Съни е с около 5 см по-широка от входа на кабинката... Беше ужасно... Но не само заради това разказвам тази история. Това, което най ме потресе бе реакцията на жената, отговорна за тоалетната: "Майка й (на Съни) хубаво дойде и си остави детето. А кой ще се грижи за него не й пука!" Та .... много се отклоних от темата, но исках да разкажа тази история - да невидими сте. За съжаление в България всеки неудобен проблем се "разрешава" по най-удобния начин - игнорира се. И докато в Германия за един единствен човек се прави асансьор между етажите на 2-етажна сграда, то тук, в България, искат да се разруши вече направеното.

Съжалявам че поста стана толкова дълъг и не е съвсем по темата, но ми е трудно да се побера в по-малко думи. Надявам се да не съм ви досадила. В училище има идея да се направи подписка сред учениците в помощ на Александра. Ако подписката се разрасне, се надявам на вашата помощ. Надявам се това, че съм абсолютно нова тук да не е проблем. И само като последно - снимката дадена в статията в дир.бг е само примерна и направена в подлеза на метростанция "Сердика".

Илайза, не само не е проблем това, че си нова в този форум, ами е хубаво, че се включваш, защото колкото повече хора пишат по тези въпроси, толкова по-голям е шансът за промяна.
промяната, както и ти си споменала трябва да дойде първо вътре в нас. в тези, които не се замислят прекрачвайки високия праг или скачайки от бордюра на платното, за да пресекат улицата. за нас това е само едно досадно препятствие, докато за хората в колички това са непреодолими пречки за елементарно съществуване.
реплики от типа на ""Майка й хубаво дойде и си остави детето. А кой ще се грижи за него не й пука!" само показват колко далече сме, за съжаление, от разрешаване на елементарните проблеми на хората с увреждания. проблеми, които идват  от нашето отношение към тях, не само от заобикалящата ги среда. жената, която може да си позволи да изрече нещо толкова ужасно не е по-различна от жената, за която цената на имота е по-важен от норланото съществуване и общуване на ендо младо момиче.
много е тъжно.

признавам си, че понякога губя вяра, че поколението, за което такива хора НЯМАШЕ, защото не ги виждаха, ще се промени.
а съм оптимист по природа.

И сувсем по темата -когато ние невидимите бъдем забелязани
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=348814.0