По-точно знам, но няма да прозвучи успокоително.
Много страшни неща преживяваш.
Това за мъжът ти не ме изумява, но за синът ти, просто нямам думи.
Мисля си, че твоето търпение и прошка към мъжът ти, е показало на момчето, че може да третира жените както си иска безнаказано.
Някой ден неговата жена, ще пише тук. Дано греша.
Не мога да ти дам съвет да зарежеш сина си, но какво чакаш, защо търпиш мъжът си?
Дъщеря ти гледа и страда.
Извинявам се много но това не е заради децата, и слепият вижда, че децата ти страдат от това твое покорство към мъжът ти.
В случая ти си жертва, затова се извинявам пак, че съм по-рязка, но ако сама не си помогнеш, няма кой.
Има телефони, за жени страдащи от насилие, предполагам, че там ако не да ти помогнат, поне могат да дадът съвет, или да ти вдъхнат самоовереност.
Направи го заради момиченцето ти, не го прави бъдеща жертва.
Успех и дано успееш да прекрачиш границата на страха.