Днес пак ми се случва. Гадост!
- Публикувана: 17 ноем. 2008, 00:47 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2008, 11:21 ч.
Колко е малък света !
Любимата история на моята свекърва:
През 1989 година са били на гости на техни приятели.В определен ден посещението в Лавъра било безплатно и решили да отидат.Имало опашка и хората се предвиждали бавно.Един мъж я настъпил по обувката и се обърнал да се извини и
Това бил съседа от втория етаж/тя живее на четвъртия/ със съпругата ,но не неговата.
Ето хванал си човека любовница.Отишли на романтично пътешествие.Но света е малък.
Свекърва ми казва че не е сигурна кой е бил по изненадан.
През 1989 година са били на гости на техни приятели.В определен ден посещението в Лавъра било безплатно и решили да отидат.Имало опашка и хората се предвиждали бавно.Един мъж я настъпил по обувката и се обърнал да се извини и
Това бил съседа от втория етаж/тя живее на четвъртия/ със съпругата ,но не неговата.
Ето хванал си човека любовница.Отишли на романтично пътешествие.Но света е малък.
Свекърва ми казва че не е сигурна кой е бил по изненадан.
Баща ми ходи по работа в Китай , в Пекин се запознава с българин, който се оказва не само от нашия град, но се оказа , че живее в блока отсреща 
Една вечер се бяхме събрали моята най добра приятелка и мъжа и за пореден път на вилата, да си починем и да разпуснем. От приказка на приказка се оказа , че с мъжа ми са били в една група в детската градина и са били наказвани заедно за разни пакости много се смяхме, защото се познаваме от близо 3 години 
Една вечер се бяхме събрали моята най добра приятелка и мъжа и за пореден път на вилата, да си починем и да разпуснем. От приказка на приказка се оказа , че с мъжа ми са били в една група в детската градина и са били наказвани заедно за разни пакости много се смяхме, защото се познаваме от близо 3 години 
Във форума се засякох с внучката на съседката на тъщата. Това брои ли се?
Това може би трябва да отиде в тема "Колко е малък интернет!"
На гости идва брата на мъжът ми с приятелката си.
Аз с малко бебе и с възторг разказвам за една сестра в Майчин дом,която ми помогна страшно много в първите дни-кърмене,къпане,обличане......................
И аз Снежа това,Снежа онова,Снежа е страхотна..........................
И както си бърбора,момичето ми казва- това е майка ми.
Аз с малко бебе и с възторг разказвам за една сестра в Майчин дом,която ми помогна страшно много в първите дни-кърмене,къпане,обличане......................
И аз Снежа това,Снежа онова,Снежа е страхотна..........................
И както си бърбора,момичето ми казва- това е майка ми.
Много често, но аз мисля, че няма нищо случайно. Един пример - баща ми /лека му пръст/ и свекърва ми са работили много години заедно /ние сме били още деца/ и са се майтапили да вземат да ни оженят, когато пораснем. Нали знаете едно време как все се сватосваха. После, когато срещнах мъжа ми, баща ми вече, не беше между живите, но съвпадението беше налице.
Знаток, и аз все не ги помня.
Знаток, и аз все не ги помня.
Малък е, но и голям.
С първото ми гадже имаме някаква карма да се срещаме по невъзможни места. В София живеем квартал до квартал, но не се бяхме засичали почти 4 години. За сметка на това се оказахме нос срещу нос в едно тъпо село с 200 жители в Перу
. Ако на някого му се изчислява може сам да си поиграе и пресметне какъв е шансът двама българи да се озоват по едно и също време на неорганизирано посещение на Латинска Америка...Че на всичкото отгоре и да са спали преди години един с друг.
Второ действие - тази година преди месец. Аз гоня детето из летището на Франкфурт, тя пада, вдигам я, нарамвам я, обръщам се и почти настъпвам отново същото бившо гадже. А здравей, здрасти, как си, кога се омъжи, а и детете имаш - браво, в кой град си, аз-в Нюрнберг, ти - ми и аз там
.
А и още един пример. Със съфорумката mystic се запознаваме тук. Тя във Франция, аз в Германия, тя от найсе години тук, аз още прясна-росна емигрантка, тя от Казанлък, аз от София, обаче кумата и е сестра на един сладур, с когото се закачах докато студентствах
. Не е малък света ли?
С първото ми гадже имаме някаква карма да се срещаме по невъзможни места. В София живеем квартал до квартал, но не се бяхме засичали почти 4 години. За сметка на това се оказахме нос срещу нос в едно тъпо село с 200 жители в Перу
. Ако на някого му се изчислява може сам да си поиграе и пресметне какъв е шансът двама българи да се озоват по едно и също време на неорганизирано посещение на Латинска Америка...Че на всичкото отгоре и да са спали преди години един с друг.Второ действие - тази година преди месец. Аз гоня детето из летището на Франкфурт, тя пада, вдигам я, нарамвам я, обръщам се и почти настъпвам отново същото бившо гадже. А здравей, здрасти, как си, кога се омъжи, а и детете имаш - браво, в кой град си, аз-в Нюрнберг, ти - ми и аз там
.А и още един пример. Със съфорумката mystic се запознаваме тук. Тя във Франция, аз в Германия, тя от найсе години тук, аз още прясна-росна емигрантка, тя от Казанлък, аз от София, обаче кумата и е сестра на един сладур, с когото се закачах докато студентствах
. Не е малък света ли? 
Като бях ученичка, с едно момиче от махалата станахме големи приятелки. После се оказа , че нашите майки са били приятелки на същата възраст, но в друг квартал. След години аз се омъжих, преместих се в друг град , тя също изчезна на някъде. Родителите и се бяха преместили и загубих всякаква връзка с нея. Един ден мъжът ми замина за Мадрид в командировка и както си се разхождал по "Гран Вия" срещнал брата на моята приятелка, а тя работела в съседното заведение. След няколко месеца получихме бележка от нея по един американец, който просто работеше на същото място, на което и мъжът ми ( както и други няколко-стотин човека). След две години , като се връщахме в България, братът беше в нашия самолет. Но в крайна сметка аз и тя така и не се видяхме.
Шефката на отдела ми излиза в майчинство.
Преди обаче да се случи това имаме среща
с Кий акаунта на МТел за да ми го представи,
защото аз ще бъда контактното лице, докато
нея я няма.
Идват въпросния Кий акаунт с шефката си,
влизат, но аз имах много работа и само кимнах,
без дори да ги огледам. След половин час, шефката ме
вика в нейния кабинет, да си разменим визитки с хората
и да се запознаем. Влизайки щях да падна
Човекът срещу мен ми беше адски познат и превъртайки
в ума си, откъде може да го познавам, ми присветва.
Той обаче не ме позна. След 2-3 мейла обаче, всичко си дойде на
мястото и аз бях много щастлива, че ще работя с познат,
а както и той каза - с познати се работи много по-лесно
Умишлено не пиша всичко в историята по обективни причини.
Някои обаче веднага ще се сетят защо
Преди обаче да се случи това имаме среща
с Кий акаунта на МТел за да ми го представи,
защото аз ще бъда контактното лице, докато
нея я няма.
Идват въпросния Кий акаунт с шефката си,
влизат, но аз имах много работа и само кимнах,
без дори да ги огледам. След половин час, шефката ме
вика в нейния кабинет, да си разменим визитки с хората
и да се запознаем. Влизайки щях да падна
Човекът срещу мен ми беше адски познат и превъртайки
в ума си, откъде може да го познавам, ми присветва.
Той обаче не ме позна. След 2-3 мейла обаче, всичко си дойде на
мястото и аз бях много щастлива, че ще работя с познат,
а както и той каза - с познати се работи много по-лесно
Умишлено не пиша всичко в историята по обективни причини.
Някои обаче веднага ще се сетят защо
Сега се сетих още една история, която направо си е странна.
Дядо беше оперен пеевец и от операта му бяха дали ведомствено жилище,
на ул. Искър 14 - баш в центъра. Там са израстнали майка ми и вуйчо ми,
живяхме там докато ни се построи блока - изобщо доста години.
Апартамента беше на последния етаж - на покрива
Минават доста години, може би 10 и повече откакто не живеем там.
Мама кандидатства за работа в новосъздадената по онова време
"Първа частна банка". Канят я да си подаде документите къде мислите ........
на ул. Искър 14, в апартамента, в който е израстнала, в собствения й хол.
Каза, че като влезнала, направо й се подкосили краката
Странна работа е това
Дядо беше оперен пеевец и от операта му бяха дали ведомствено жилище,
на ул. Искър 14 - баш в центъра. Там са израстнали майка ми и вуйчо ми,
живяхме там докато ни се построи блока - изобщо доста години.
Апартамента беше на последния етаж - на покрива
Минават доста години, може би 10 и повече откакто не живеем там.
Мама кандидатства за работа в новосъздадената по онова време
"Първа частна банка". Канят я да си подаде документите къде мислите ........
на ул. Искър 14, в апартамента, в който е израстнала, в собствения й хол.
Каза, че като влезнала, направо й се подкосили краката
Странна работа е това
от последния пост се сетих за учителя си по психология, който ни обясняваше, че съществува реална възможност да познаваш целия свят според теорията, че в нормалното си ежедневно общуване познаваш близки 500 души, които имат също 500 души кръг познати, непознати за теб, и така ако ти потрябва някой на принципа "познат" можеш да стигнеш докрай света 