Помогнете - искам да осиновя чернокожо дете!

Наистина, когато не си бил изправен пред точно определен проблем, в точно определен момент от живота ти е лесно да "коментираш". Отстрани изглежда така - всички деца са прекрасни и трябва да бъдат осиновени. Т.е. отиваш в дома и първото дете, което видиш - хоп! осиновяваш го. Да, ама не е така. И няма нищо нередно и осъдително, че не е така.
И няма нищо нередно, защото всяка жена знае, че не може да роди дете от всеки мъж. Трябва да я има магията, привличането, за да се пристъпи въобще до действия, предшестващи раждането на дете, нали? А не - решаваш, че трябва да имаш дете и - хоп! излизаш на улицата и се хващаш с първия ти попаднал мъж. Авторката не би тръгнала да създава деца с всеки синеок и русокос мъж, само защото иска това, нали? Трябва да има и нещо друго. И искам да уточня, че не става въпрос за етническа и религиозна принадлежност, външен вид, възраст, образование, богатство и т.н., а за появата на чувства на хората един към друг.

Е, това друго нещо търсят и хората, решили да осиновят дете не за да "направят добро", а за да станат родители - търсят взаимното омагьосване. И имат изконно право да го търсят, защото това ще е тяхното дете.

При мен и съпруга ми стана от втория и третия път това омагьосване. Много мислих за онези две братчета, които видяхме първи и отказахме да ги осиновим. Ами нищо не почувствах, ама абсолютно нищо, въпреки че бях чакала този момент дълги години. А и по-голямото братче въобще не ни обърна внимание - искаше да си играе на компютъра с една от лелите. Това е, не се получи.
Със сина ми и дъщеря ми беше друго - още като ги зърнах на вратата, сърцето ми подскочи и си остана в гърлото до края на срещата. А и те много бързо се сгушиха в мен, което също е много важно, защото и детето трябва да хареса родителите си.
Това са моите деца! Не съм си ги представяла визуално така, просто го почувствах и това чувство става все по-силно и по-силно.
Придържам се към мнението на Мата - нека авторката на темата слуша сърцето си, защото там е семенцето на любов към нейните бъдещи деца. И то най-вярно ще я посъветва как да постъпи в предстоящите изпитания. А трепне ли сърцето, тогава нещата стават много по-лесни.
Успех желая от сърце!

Много "не-осиновители"   мислят като теб. Чувала съм подобни изречения поне милион пъти  .  Щом много хора мислят така, значи има нужда от дебат. Ще  напиша какво мисля аз:

1. Емоционално - когато господ затваря една врата, отваря друга. На нас не е дадено да бременеем и родим деца, позволено ни е обаче да избираме. Поне към настоящия момент в България е така...

2. Рационално - когато осиновяваш - ти се събираш за цял живот с  едно същество, на което ти си тотално чужд, а и то на теб също. Няма го повика на кръвта, няма я невидимата връзка мама бебе, изграждаща е по време на бременността. Добре е да поставиш едно добро начало на връзката като приемеш детето от самото начало. Категорично нямам предвид т.нар. любов от пръв поглед, в която категорично не вярвам.   Какво имам предвид ще ти дам личен пример:
Преди Никола ни бяха показани 3 дечица. Описвала съм историята много пъти тук, сега не ми се описва пак. Истината е, че изпитвах невероятна вътрешна съпротива, макар, че много се старах и самобичувах... Е трябваше ли да осиновим едно от тези три дечица, само поради простото сравнение, че биологичните родители на избират децата си...
Преди да осиновим, децата ни са били изоставени и дълбоко наранени. Експерименти с детски души не бива да се правят. Не можем да се учим на толерантност и търпимост на гърба на децата ни.
Не мога да кажа, че съм познала Никола от първия момент, че ми е трепнало сърцето, че съм се разплакала или нещо подобно. Честно казано - нищо не усетих. Обаче и грам съпротива не съм изпитала - това ми беше достатъчно.

Убедена съм, че в името на децата  - осиновителите трябва да имат право на избор. Не е гаранция за нищо, но поне е едно добро начало

така че, Арвен, давай смело. черно, зелено, бяло или жълто. след като искаш нещо, бори се за да го имаш. при всички положения няма да стане от днес за утре, така че имаш време да обмислиш решението си и да намериш верния път. лично за теб и твоето семейство.
[/quote]

Ами и аз това казах - важното е детето. Цветнокожото дете е толкова прекрасно, колкото и русото със сини очи - всяко по своя си начин. И друг път съм казвала (дано не ви засегна пак), че се възхищавам на осиновителите. Ясно осъзнавам пътя, които изминавете с децата си един към друг. Хубаво е когато хората се намират и най-добре е когато изборът и срещата са  осъзнати и желани.

Малко не по темата, но в духа на последните коментари.

Вярвам в няколко малко "отвлечени" схващания.
Едно желание никога не идва, без да се даде и способността да се справим с всичко, за да го постигнем... (Това не е от Библията, а от една любима книга на Р. Бах, "Илюзии"...).
Това, което Вселената ни дава в отговор на нашите желания, е обикновено това, което получаваме с най-малко препятствия и затруднения. (Приблизително, но накратко, това е идеята.).
Ако има пререждане, карма и уроци свързани с нея (знам ли, аз не смея да отричам нещо, в което не съм 100%, само защото нямам лични изживявания и просветления, доказващи верността на това), какво постигам, ако и този път откажа да ги приема и науча?!

Затова, всеки осиновител със "стила" си.
Не смеех да заявя пред никого, че вътрешното ми убеждение и двата пъти е било: за което и дете да ми се обадят, това ще е.

А извън мистицизма и сие... при двете ми деца, усещанията ми бяха абсолютно контрастни при срещата. Което не попречи, в последствие и с двете да преживея своя си адаптационен период с всичките съпътстващи "прелести". Което ме кара да мисля напоследък, че не е до дете... а до нас самите, ако ме разбирате...

Защото в крайна сметка, днес с чиста съвест мога да кажа, че обичам и двете от сърце. Без колебания, без неубедителност. Тя любовта, се калява в "битката".
А децата ми дали ме обичат? Ами... така изглежда.

Арвен, имаш желанието, значи имаш и всичко останало. Ти решаваш дали да го сбъднеш или не.

Едно познато семейство не можеха да имат деца.Като студенти преди доста години, някой им подхвърля чернокожо дете. Веднага съобщили в полицията. Тогава май все още можеше децата да се избират та отишли те с детето при техни познати черно семейство и им предложили те да го вземат. Те отказали. А те го обикнали и след тогавшните процедури го осиновили. Две години по късно им се роди детенце. Сега май са общо 3. Та справят се мисля. Кой какво говорил не е важно, а дали решаваш да ходиш по този път. Хубави съвети са ти дали мамите и аз като теб искам да дам шанс по скоро на някой който няма такъв...но помисли за времето. Желая ти успех и в двете начинания. 

дар за мен 

Офф: Че бързам и пиша без да проверявам е видно. Обаче, егати лапсуса...