Искам да споделя нещо от което много ми е криво-от една седмица съм болна и не ходя на работа,а никой от колегите ми не е обадил нито веднъж да пита как съм.Някакси ми е мъчно,къде останаха добрите човешки отношения....
- Публикувана: 20 ноем. 2008, 12:28 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2008, 18:44 ч.
това нормално ли е....
Боже, а знаеш ли колко е досадно точно обратното!? На моите колеги им забраних като съм отпуска (примерно) да ми звънят, ако не всеки ден, то през ден, пък се и изреждат един след друг по отделно, ами изобщо! Като съм в отпуск, значи и от тях съм в отпуск. Вярно, дай си телефона, да те нагледам и аз по някое време. 
Я не се кахъри за глупости 
Я не се кахъри за глупости 
Като начало - мисля, че поради боледуването си с по-изострена чувствителност, и най-искрено ти пожелавам бързо и безпроблемно възстановяване 
По темата - аз лично винаги слагам разделителна линия между личния и служебния живот. Когато съм болна или отсъствам по някаква причина, предупреждавам шефа си, и то само за да знае, че от... до... няма да бъда на разположение. Никак не очаквам да се интересува от здравословното ми състояние, това е прекалено лично - ами може да имам венерическа болест, или да си правя естетична корекция, или опити за ин-витро - защо трябва здравословното състояние да става тема на обсъждания и всякакви коментари? Болен, отсъства, точка.
Виж, ако отношенията във фирмата ви са приятелски, тогава е друго, но ти не поставяш акцента на "приятели", а на "колеги".
По темата - аз лично винаги слагам разделителна линия между личния и служебния живот. Когато съм болна или отсъствам по някаква причина, предупреждавам шефа си, и то само за да знае, че от... до... няма да бъда на разположение. Никак не очаквам да се интересува от здравословното ми състояние, това е прекалено лично - ами може да имам венерическа болест, или да си правя естетична корекция, или опити за ин-витро - защо трябва здравословното състояние да става тема на обсъждания и всякакви коментари? Болен, отсъства, точка.
Виж, ако отношенията във фирмата ви са приятелски, тогава е друго, но ти не поставяш акцента на "приятели", а на "колеги".
И винаги съм звъняла,когато някой е болен,според мен е въпрос на възпитание.
Разбира се че е нормално да си го помислиш и да си леко огорчена. Но това да не се обадят може също да е нормално от тяхната гледна точка, мислят си, че няма нищо притеснително или обратното, че има и да не те притесняват още повече.
Аз ако съм болна от грип например, се радвам да ми се обаждат, но ако е по-сериозен проблем, не искам никой да ме търси, защото не ми се разговаря на болната тема.
Аз ако съм болна от грип например, се радвам да ми се обаждат, но ако е по-сериозен проблем, не искам никой да ме търси, защото не ми се разговаря на болната тема.
Настинката не е сифилис.
Настоящите ми колеги са страхотни хора, но не ми звъняха когато отсъствах, точно за да не ме безпокоят. Като се върнах на работа ме питаха как съм и ако аз отворя дума да разказвам ме изслушваха, ако не дискретно си замълчаваха.
Така че ако не си харесваш колегите по принцип си тълкуваш явно и настоящото мълчание със знак минус.
Така че ако не си харесваш колегите по принцип си тълкуваш явно и настоящото мълчание със знак минус.
Искам да споделя нещо от което много ми е криво-от една седмица съм болна и не ходя на работа,а никой от колегите ми не е обадил нито веднъж да пита как съм.Някакси ми е мъчно,къде останаха добрите човешки отношения....
Всичко зависи какви са ти взаимотношенията с колегите. Аз, например, съм си поставила нещата така, че това ми е само работната среда. и съответно не очаквам да ми звънят и да ме питат как съм. Обикновено звънят, защото не могат да се оправят и е по-лесно да се обадиш, отколкото да помислиш
Аз също не звъня, не се знае кой на какъв хал е, като легна с 40º хич не ми е до обаждания.
Моята логика е, че когато човек е в отпуска/болнични режимът му е съвсем свободен и не го безпокоя, особено при дребни неразположения. Виж, ако е нещо сериозно бих звъннала за да се информирам.
Моята логика е, че когато човек е в отпуска/болнични режимът му е съвсем свободен и не го безпокоя, особено при дребни неразположения. Виж, ако е нещо сериозно бих звъннала за да се информирам.
Шайн гърл, напомни ми онази малка героиня от филма с Мел Гибсън "Какво искат жените". В края на филма той отиде да я търси, защото папките, които иначе тя разнасяше насам-натам, се бяха натрупали върху бюрото й. Никой не беше обърнал внимание, че нея я няма от няколко дни.
Бъди здрава и щастлива!
Бъди здрава и щастлива!
Зависи за кои колеги става въпрос. На подчинените си бих се обадила, но пък и отношенията ни са по-скоро приятелски, отколкото шеф-подчинен. На някои от останалилите ми колеги също - от години работим заедно. На тях се обаждам и не само по работа или болест. Има и такива, на които не бих се обадила, не защото не ги забелязвам, а защото искам да не ги забелязвам.
Защо го приемаш като лично отношение? Не е ли по- важно какво правиш ти, а не какво правят другите хора?
Според мен, ако не се опитваш да правиш света по твой образ и подобие ще ти е много по- лесно не само по време на болест, а и през останалото време. Приеми, че хората са различни и не всички разсъждават и действат като теб. Ако някой колега се разболее му се обади и ще се почувстваш добре, но не защото и той ще ти се обади, а защото действаш според твоите представи за добро възпитание и уважение.
Леко оздравяване и се опитай да си починеш, а не да се тормозиш с неща, които и без това не можеш да промениш.
Според мен, ако не се опитваш да правиш света по твой образ и подобие ще ти е много по- лесно не само по време на болест, а и през останалото време. Приеми, че хората са различни и не всички разсъждават и действат като теб. Ако някой колега се разболее му се обади и ще се почувстваш добре, но не защото и той ще ти се обади, а защото действаш според твоите представи за добро възпитание и уважение.
Леко оздравяване и се опитай да си починеш, а не да се тормозиш с неща, които и без това не можеш да промениш.
Абе какви са тези драми ?
Първо- имат достатъчно работа, сега като са с по-малко хора.
Второ- не е нужно да звъниш на хората и да ги притесняваш- ако е в болница, пострадала, да може да отидат да я видят ако са в добри приятелски отношения и се събират по празници и тържества( семейни не фирмени). Трето- сърди се ако като се върнеш, не те питат по-добре ли си- това можеш да очакваш, не лични обаждания- не забравяй че и те си имат живот, и проблеми.
Първо- имат достатъчно работа, сега като са с по-малко хора.
Второ- не е нужно да звъниш на хората и да ги притесняваш- ако е в болница, пострадала, да може да отидат да я видят ако са в добри приятелски отношения и се събират по празници и тържества( семейни не фирмени). Трето- сърди се ако като се върнеш, не те питат по-добре ли си- това можеш да очакваш, не лични обаждания- не забравяй че и те си имат живот, и проблеми.