Шайни, не мисля че е чак такъв проблем. Аз не бих разчитала и очаквала колегите да ми звънят за да се осведомят за състоянието ми. Ако обаче някой от тях ми е станал с времето повече приятел отколкото колега, тогава вече би ми станало криво. Имаш ли приятели в службата?
- Публикувана: 20 ноем. 2008, 12:28 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2008, 18:44 ч.
това нормално ли е....
Искам да споделя нещо от което много ми е криво-от една седмица съм болна и не ходя на работа,а никой от колегите ми не е обадил нито веднъж да пита как съм.Някакси ми е мъчно,къде останаха добрите човешки отношения....
Всичко зависи какви са ти взаимотношенията с колегите. Аз, например, съм си поставила нещата така, че това ми е само работната среда. и съответно не очаквам да ми звънят и да ме питат как съм. Обикновено звънят, защото не могат да се оправят и е по-лесно да се обадиш, отколкото да помислиш
Аз също не звъня, не се знае кой на какъв хал е, като легна с 40º хич не ми е до обаждания.
Моята логика е, че когато човек е в отпуска/болнични режимът му е съвсем свободен и не го безпокоя, особено при дребни неразположения. Виж, ако е нещо сериозно бих звъннала за да се информирам.
Моята логика е, че когато човек е в отпуска/болнични режимът му е съвсем свободен и не го безпокоя, особено при дребни неразположения. Виж, ако е нещо сериозно бих звъннала за да се информирам.
Шайн гърл, напомни ми онази малка героиня от филма с Мел Гибсън "Какво искат жените". В края на филма той отиде да я търси, защото папките, които иначе тя разнасяше насам-натам, се бяха натрупали върху бюрото й. Никой не беше обърнал внимание, че нея я няма от няколко дни.
Бъди здрава и щастлива!
Бъди здрава и щастлива!
Зависи за кои колеги става въпрос. На подчинените си бих се обадила, но пък и отношенията ни са по-скоро приятелски, отколкото шеф-подчинен. На някои от останалилите ми колеги също - от години работим заедно. На тях се обаждам и не само по работа или болест. Има и такива, на които не бих се обадила, не защото не ги забелязвам, а защото искам да не ги забелязвам.
Защо го приемаш като лично отношение? Не е ли по- важно какво правиш ти, а не какво правят другите хора?
Според мен, ако не се опитваш да правиш света по твой образ и подобие ще ти е много по- лесно не само по време на болест, а и през останалото време. Приеми, че хората са различни и не всички разсъждават и действат като теб. Ако някой колега се разболее му се обади и ще се почувстваш добре, но не защото и той ще ти се обади, а защото действаш според твоите представи за добро възпитание и уважение.
Леко оздравяване и се опитай да си починеш, а не да се тормозиш с неща, които и без това не можеш да промениш.
Според мен, ако не се опитваш да правиш света по твой образ и подобие ще ти е много по- лесно не само по време на болест, а и през останалото време. Приеми, че хората са различни и не всички разсъждават и действат като теб. Ако някой колега се разболее му се обади и ще се почувстваш добре, но не защото и той ще ти се обади, а защото действаш според твоите представи за добро възпитание и уважение.
Леко оздравяване и се опитай да си починеш, а не да се тормозиш с неща, които и без това не можеш да промениш.