Публикувана: 20 ноем. 2008, 20:53 ч.
Последно мнение: 21 ноем. 2008, 13:02 ч.

Пътуване към себе си. Тема за повече размисли и по-малко страсти...

2 696
40
1

# 30 21 ноем. 2008, 10:36 ч.

Мнения: 113

Има един такъв роман от Блага Димитрова "Пътуване към себе си"...
Понякога и конкретна книга в конкретен момент е "голяма крачка".
За моменти на размисъл препоръчвам и "Към себе си" на Марк Аврелий.

# 31 21 ноем. 2008, 10:46 ч.

Мнения: 2 212

Препрочитам този роман за трети път и оттам бях провокирана да пусна и темата...а книгата за мен до голяма степен е алманах на живота и познанието на себе си и света.

# 32 21 ноем. 2008, 10:53 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Цитат на: Ева на сцена в пт, 21 ное 2008, 10:15

Цитат на: Анджелина в пт, 21 ное 2008, 08:54

Себепознанието е първата крачка към разбирането на другите.

На теория е така, но на практика - не съвсем. Защото много хора прекарват целия си живот в пътуване и себеопознаване без реален резултат. Това означава ли, че никога не разбират околните? Не, би било несериозно да си го помислим дори.

Да, според мен означава. Защото няма на каква основа да стъпят. Няма как да се науча да вървя, ако преди това не съм паднала няколко пъти.
А и какво означава "реален резултат"? Не всяко пътуване се увенчава с успех. Понякога човек се изгубва. Но търсейки верния път той учи. Доста често най-важните неща научаваме именно по пътя, а не когато стигнем до целта. Въпросът е да ги забележим, а не загледани в крайната точка, да ги пропуснем. Понякога там няма нищо. Истината е била някъде по трасето. Затова някои цял живот търсят и нищо не намират.

# 33 21 ноем. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 2 716

Винаги съм анализирала случващото се в мен, около мен, далеч от мен, ..... мен.
Изненадах се, когато раазбрах, че има хора, които не го правят.
Пътуване към себе си ли е самоанализа? Или бягство от себе си? Или емоционалност по отношение на себе си? Харесах се-изненадах се-познах се-промених се-.....- нещо друго се.
Онтология на пътуването. Или онтология на пътя.

Аватарът - единственото мъжко в мен Laughing

# 34 21 ноем. 2008, 11:08 ч.

София
Мнения: 1 176

Пътувам, защото ми е удобно, интересно, нужно, искам да познавам себе си, да бъда себе си и до себе си.
Пътувам, а всъщност искам да пропътувам колкото се може повече пътищата /пътеки/ водещи към мен, близо до мен, около мен, срещу мен ...

# 35 21 ноем. 2008, 11:14 ч.

София
Мнения: 1 783

Винаги си пътуваме заедно. Не се разделяме, затова не се търсим.

Много ми харесва написаното то Мюриел, в по- лежерен тон си го чела и от мен, Естер.

Колкото до локвите, като си мръднеш погледа от пъпа и се огледаш наоколо, ще осъзнаеш че локвите са като битките. Спечелените не винаги са тези, които са ти намокрили краката.

# 36 21 ноем. 2008, 11:42 ч.

Мнения: 1 413

Без да изчета темата отговарям направо на Естер! Първо Естерче, много обичам твоите теми! Hug

Тази година беше много важна за мен, смених работата и най-после попаднах в своя среда, за което пак съм задължена на любима форумка bouquet

и това ме провокира да съм себе си, да танцувам, да се радвам на музиката, може би ще започна отново да пиша и ще се наредя в поетичната тема Praynig

А освен това си говоря с една психоложка, която ми е и приятелка, много си пасваме като светоглед и тя ме провокира много да мисля, както и темата "Подсъзнанието може всичко" - там пишат страхотни хора! Проумях много от причините за своите комплекси, обясних си много събития и хора, които съм срещнала в живота си, изясних си много от приоритетите в живота си.
Тази година много ме промени, вярвам, че съм по-зряла, но и по-себе си отпреди и определено съм по-силна и жизнена.

# 37 21 ноем. 2008, 11:59 ч.

Мнения: 2 018

Знам коя съм и каква съм в момента, каква мога да бъда /ако пожелая силно/ и каква не искам, и не мога /всъщност мога, но не желая/ да бъда.

Мисля, че познавам себе си.

Джон Кехоу не го ли обвиниха в опити за сектантстване? Rolling Eyes

И аз харесах първите му книги, но една от последните /4-тата мисля че беше/, ми звучеше доста отвлечено. Направо я хвърлих.

# 38 21 ноем. 2008, 12:12 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: ester в чт, 20 ное 2008, 20:53

Пътувате ли към себе си и какво разбирате за себе си по този път? А мислите ли, че себепознанието е пътуване без край и винаги може да надскочим себе си, да се изненадаме за пореден път, тъкмо когато си мислим, че вече сме се познали...

Случвало се е да пътувам и против себе си.
Себепознанието е път без край или по точно краят е когато умрем, защото докато сме живи се променяме и можем да се изненадаме от себе си, дори когато мислим, че нищо в нас не би могло.

# 39 21 ноем. 2008, 12:50 ч.

Мнения: 2 070

Миналият уикенд две приятелки ми бяха на гости. Изговорихме се подробно, поспорихме, най-вече те двете. Всяка е избрала личен и най-удобен за момента начин за пътуване към себе си. Едната ходи при някъв аналитик неофройдист и само за секс говорят, преодоляват травми от детството, другата по комуни, медитации и Ошо истории, аз пък си гледам децата в дълбоката провинция. В едит момент говорехме за едни и същи неща с различни формулировки. Всеки си изтрещява както може.

Извинявай, много съм проста, забравих ти въпросите. Книгата е готина, наслаждавай се на твоите си процеси и гледай да не прекъснеш връзката със себе си, намери си твоят метод.

# 40 21 ноем. 2008, 13:02 ч.

Мнения: 712

Пътувам, разбира се. Към себе си, срещу себе си, отвъд себе си... Понякога си мисля, че у мен има безкрайно много личности, че не познавам нито една от тях, а и не искам да ги опозная.
Най-важен е Пътят. Да не спираш. Посоката няма значение. Винаги тревата на следващия хълм е по-зелена, водите на морето отвъд - по-сини, небето отсреща - по-дълбоко. И все пак, внимавам да не се изгубя напълно.
Някой ден може би ще се уморя от това пътуване. Не знам кога. И не знам какво ще се случи тогава.

Препоръчани теми

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Русия 2

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Причина:

Причина: