Гледам сега интервюто и съм изумена от злобата на Кеворкян! Голяма завист ,голямо нещо!! Коритаров малък, пък той се покъсва да го хули и пише за него! Отвращават ме клюкарските му нападки.
- Публикувана: 21 ноем. 2008, 14:25 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2008, 08:38 ч.
Уволниха Коритаров!
Това за Бареков е поредната плява. Просто една пикантна жълтина и какво? На никой не е навредил с опитите си да свири на дудук. Сега, като се подлага на този и онзи е доста по- вреден, ама не е толкова интересно.
Права сте. Но той самият не вреди, това не го може един водещ като него. Първо всичко зависи от поведението на медията катро цяло, след това от водещ на сутрешен блок. Освен това Бареков е само водещ и то не добър, докато Коритаров е капацитет в журналистиката, след това водещ.
Няма база за сравнение между двамата.
Иначе дудукът си е духов музикален инструмент и всеки може да си свири когато си иска. Няма лошо, че Бареков е по-добър с дудука, от колкото с микрофона. Можеше по-рано просто да се ориентира към забавно-развлекателните предавания, а не към това, с което се занимава в момента.
и Кево също го изхвърлиха от една ТВ преди време!! И понеже Коритаров се задържа дълго-Кево взе да го дразни!! Само си мерят п........детска работа?????? 
Само между другото, заради спекулациите, Коритаров НАИСТИНА борави с китайски език и чете публицистични текстове (най-трудните). Чудесен колега (китаист), чудесен приятел, умен, остър, внимателен.
Стискам палци и завиждим на следващия работодател, който успее да го привлече!
Пак интересен факт, че от тримата големи - Кеворкян, Инджев, Коритаров, двама владеят източни езици... Да не забравяме и арменския на Кеворкян, разбира се
Стискам палци и завиждим на следващия работодател, който успее да го привлече!
Пак интересен факт, че от тримата големи - Кеворкян, Инджев, Коритаров, двама владеят източни езици... Да не забравяме и арменския на Кеворкян, разбира се
Много празни приказки, нищо съществено! Дори и от самия Коритаров в интервюто с Велизар Енчев.... Интересно, с Гоце не се занимаваха много....А ЕС ни лиши от 220милиона!!! Този е важният въпрос на деня, а не Коритаров! Както и финасовата криза и нейните проявления в БГ! А също и 3пъти вдигнатата цена на природния газ от ГАЗПРОМ, която ще ни лиши от парно отопление занапред! Но някои винаги се стремят да отвличат вниманието от фундаменталните проблеми, като ги заменят с фалшиви!
Чудя се, как е възможно да сравнявате Кеворкян и Коритаров!?!?Първият е класи над Коритаров, изобщо не са в една категория. 
Струва ми се, че излишно се раздухва и се драматизира това уволнение. Кой има полза, обаче от всичко това? Май vl е права, отклонява ни се вниманието от същественото.
Струва ми се, че излишно се раздухва и се драматизира това уволнение. Кой има полза, обаче от всичко това? Май vl е права, отклонява ни се вниманието от същественото.
Дам, снощи Кеворкян припомни за величието си с избрани свои интервюта в ефира на Скат.
Всъщност, той преди години кандидатства заедно с новите собственици на Нова тв за честотите на сегашната бтв, така ли беше? И сега с активното си участие по темата се опитва да заема важна роля в Нова тв? Това ли става?
Всъщност, той преди години кандидатства заедно с новите собственици на Нова тв за честотите на сегашната бтв, така ли беше? И сега с активното си участие по темата се опитва да заема важна роля в Нова тв? Това ли става?
Здравейте 
Кеворкян е ясен - ДС елитен. Коритаров се опита да си изкупи миналото с журналистическа обективност и го свалиха оттам. Нова си сринаха репутацията, което в дългосрочен аспект ще ги погребе - една телевизия може да оцелее на всичко - спиране на реклами, преследване от властите, но не и на срив на репутацията
Кеворкян е ясен - ДС елитен. Коритаров се опита да си изкупи миналото с журналистическа обективност и го свалиха оттам. Нова си сринаха репутацията, което в дългосрочен аспект ще ги погребе - една телевизия може да оцелее на всичко - спиране на реклами, преследване от властите, но не и на срив на репутацията
Чудя се, как е възможно да сравнявате Кеворкян и Коритаров!?!?Първият е класи над Коритаров, изобщо не са в една категория.
Струва ми се, че излишно се раздухва и се драматизира това уволнение. Кой има полза, обаче от всичко това? Май vl е права, отклонява ни се вниманието от същественото.
Струва ми се, че излишно се раздухва и се драматизира това уволнение. Кой има полза, обаче от всичко това? Май vl е права, отклонява ни се вниманието от същественото.
Едно писъмце до класния Кеворкян от колежка:
Почтеността, господин Кеворкян, е силата въпреки всички лични дрязги, когато някой падне, да не го наритате с остри обувки. Почтеността е, когато пишете за Лора и Пена и прочие, да не го правите от позицията на отминали висини, а от тази на будни сетива, ако, разбира се, възприятията не са притъпени от зловонна изолираност и дълго таена злоба. Почтеността изисква критика, не храчки и епистоларни полюции.
Не съм ветеран на българската журналистика. Не съм водила предавания по БНТ и радио Свободна Европа. Не съм обслужвала никога ничии интереси. Не познавам нито Кеворк Кеворкян, нито Георги Коритаров. Не съм сътрудничила на Държавна сигурност. Нямам агентурно минало, агентурно настояще или бъдеще. Всичко това предвид възрастта ми. Нямам желание да размахвам пръста си от страниците на което и да било издание, нито да навлизам в територията на междуличностно дърпане на оредели, пак от възрастта, коси. Имам обаче усещане, че когато един журналист, признаван и признат, започне да пише от позицията на учителя Йода и да раздава присъди на махленско-екстремистки език, по-добре за него е в ръцете му да има единствено чаша „Хардис”, не писалка.
Журналистическата чистоплътност, господин Кеворкян, до голяма степен се ражда в момента. Т.е. професията едва сега започва да обтрива обилно със сапун превитото си и сбръчкано тяло. Журналистиката няма нужда от стари лаври, легитимиращи злобно джафкане. Защото по този начин колкото и да питате „Кои са журналистите?”, назидателните ви въпроси ще висят в пространството на беззъби коментари. Или в най-добрия случай захапката ще е или обратна… или от изкуствено чене. И когато в тях се появи думата „почтеност”, много ми се иска да ви имам телефона, за да кажа нещата, които ще напиша по-долу, лично.
Почтеността, господин Кеворкян, е силата въпреки всички лични дрязги, когато някой падне, да не го наритате с остри обувки. Почтеността е, когато пишете за Лора и Пена и прочие, да не го правите от позицията на отминали висини, а от тази на будни сетива, ако, разбира се, възприятията не са притъпени от зловонна изолираност и дълго таена злоба. Почтеността изисква критика, не храчки и епистоларни полюции. Защото съм на 22 години и ми писна от ченгеджийски похвати, за жалост доста добре усвоени. Защото се чувствам мръсна, когато бащите на словото от добре изгладени костюми скочат в дочени дрехи. Защото на 22 години нямам от кого да се уча на морал в занаята. И знам какво не искам да правя, защото получавам само отрицателни примери. А както вероятно знаете, за да стане човек майстор, трябва да се учи от такива, не от чираци. Защото, когато на вестникарска страница вие обвинявате лешоядно ваш поне по две линии колега в проява на даунов синдром, се замислете, че от позицията на изплашените ми 22 години мога да ви обвиня вас в друг синдром. Този на Турет.
Знам, че е трудно ветеран да се откъсне от славното си минало и вероятно пак ще припомните на младите, които заради него трябва да се съгласяват с вас, множеството си интервюта. Но знам и че всички имена, които са ви гостували, не могат да опростят едно-единствено име – Димитър. Аз не искам Димитър да ме учи как да не вярвам на Алберт. Защото вече не вярвам на никого, а сега ми е времето да съм наивна, нали? И като стана дума за доверие, господин Кеворкян, недопустимо от гледна точка на стажа ви е да кажете в ефир: „Аз избирам да вярвам на Валентин Златев, не на Коритаров.” Вие нямате право на избор. Личният ви избор трябва да се сведе до там дали да пиете австралийски или испански вина. И от началото на текста ви във в. „Труд” разбирам, че е добър. Всички останали избори говорят за синдроми. И за диагноза.
А вятърът, господин Кеворкян, на чиято милост смятате, че са оставени някои, всъщност е безпощаден. В това число и към вас. Затова няма смисъл да хвалите шведите, купили Нова телевизия. Няма да ви поканят за водещ, което вероятно би било най-големият ви триумф. Защото шведските тройки са само в секса, не и в журналистиката. Другото е нечистоплътно. Колкото до липсата на характер, която спрягате жизнеутвърждаващо в текста си, мога да ви кажа, че за нея има само едно мерило, и то е моралът. Който между многото думи е изпаднал, дори семантично. Още преди 1989 година, даже основно там. А уважението към миналото разграничава невежеството от интелигентността.
Така че уважавайте миналото си. И не превръщайте българската журналистика, за която риторично питате къде е, в зала 1 на НДК, която тръпне в очакване за концерт на Лили Иванова. Защото нямаме нужда от театрално естрадни прими, а от примери. Пък и Лили Иванова поне все още пее добре. Това го определя публиката, която е безпощадна към фалцетно фалшиви тонове. Ако ги усети, не си купува билет и си стои вкъщи.Моя билет го подарявам. Защото не искам дансинг с кючеци от ченгеджийско нескопосани халтури. А сюжетът – добро ченге, лошо ченге, дори на 22 години ме е отегчил. Одосадил е и всички останали. Оттук нататък работата ще си свърши вятърът.
Полина Паунова
В.”Новинар”
Оттук: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&a … 3545&Itemid=1
Почтеността, господин Кеворкян, е силата въпреки всички лични дрязги, когато някой падне, да не го наритате с остри обувки. Почтеността е, когато пишете за Лора и Пена и прочие, да не го правите от позицията на отминали висини, а от тази на будни сетива, ако, разбира се, възприятията не са притъпени от зловонна изолираност и дълго таена злоба. Почтеността изисква критика, не храчки и епистоларни полюции.
Не съм ветеран на българската журналистика. Не съм водила предавания по БНТ и радио Свободна Европа. Не съм обслужвала никога ничии интереси. Не познавам нито Кеворк Кеворкян, нито Георги Коритаров. Не съм сътрудничила на Държавна сигурност. Нямам агентурно минало, агентурно настояще или бъдеще. Всичко това предвид възрастта ми. Нямам желание да размахвам пръста си от страниците на което и да било издание, нито да навлизам в територията на междуличностно дърпане на оредели, пак от възрастта, коси. Имам обаче усещане, че когато един журналист, признаван и признат, започне да пише от позицията на учителя Йода и да раздава присъди на махленско-екстремистки език, по-добре за него е в ръцете му да има единствено чаша „Хардис”, не писалка.
Журналистическата чистоплътност, господин Кеворкян, до голяма степен се ражда в момента. Т.е. професията едва сега започва да обтрива обилно със сапун превитото си и сбръчкано тяло. Журналистиката няма нужда от стари лаври, легитимиращи злобно джафкане. Защото по този начин колкото и да питате „Кои са журналистите?”, назидателните ви въпроси ще висят в пространството на беззъби коментари. Или в най-добрия случай захапката ще е или обратна… или от изкуствено чене. И когато в тях се появи думата „почтеност”, много ми се иска да ви имам телефона, за да кажа нещата, които ще напиша по-долу, лично.
Почтеността, господин Кеворкян, е силата въпреки всички лични дрязги, когато някой падне, да не го наритате с остри обувки. Почтеността е, когато пишете за Лора и Пена и прочие, да не го правите от позицията на отминали висини, а от тази на будни сетива, ако, разбира се, възприятията не са притъпени от зловонна изолираност и дълго таена злоба. Почтеността изисква критика, не храчки и епистоларни полюции. Защото съм на 22 години и ми писна от ченгеджийски похвати, за жалост доста добре усвоени. Защото се чувствам мръсна, когато бащите на словото от добре изгладени костюми скочат в дочени дрехи. Защото на 22 години нямам от кого да се уча на морал в занаята. И знам какво не искам да правя, защото получавам само отрицателни примери. А както вероятно знаете, за да стане човек майстор, трябва да се учи от такива, не от чираци. Защото, когато на вестникарска страница вие обвинявате лешоядно ваш поне по две линии колега в проява на даунов синдром, се замислете, че от позицията на изплашените ми 22 години мога да ви обвиня вас в друг синдром. Този на Турет.
Знам, че е трудно ветеран да се откъсне от славното си минало и вероятно пак ще припомните на младите, които заради него трябва да се съгласяват с вас, множеството си интервюта. Но знам и че всички имена, които са ви гостували, не могат да опростят едно-единствено име – Димитър. Аз не искам Димитър да ме учи как да не вярвам на Алберт. Защото вече не вярвам на никого, а сега ми е времето да съм наивна, нали? И като стана дума за доверие, господин Кеворкян, недопустимо от гледна точка на стажа ви е да кажете в ефир: „Аз избирам да вярвам на Валентин Златев, не на Коритаров.” Вие нямате право на избор. Личният ви избор трябва да се сведе до там дали да пиете австралийски или испански вина. И от началото на текста ви във в. „Труд” разбирам, че е добър. Всички останали избори говорят за синдроми. И за диагноза.
А вятърът, господин Кеворкян, на чиято милост смятате, че са оставени някои, всъщност е безпощаден. В това число и към вас. Затова няма смисъл да хвалите шведите, купили Нова телевизия. Няма да ви поканят за водещ, което вероятно би било най-големият ви триумф. Защото шведските тройки са само в секса, не и в журналистиката. Другото е нечистоплътно. Колкото до липсата на характер, която спрягате жизнеутвърждаващо в текста си, мога да ви кажа, че за нея има само едно мерило, и то е моралът. Който между многото думи е изпаднал, дори семантично. Още преди 1989 година, даже основно там. А уважението към миналото разграничава невежеството от интелигентността.
Така че уважавайте миналото си. И не превръщайте българската журналистика, за която риторично питате къде е, в зала 1 на НДК, която тръпне в очакване за концерт на Лили Иванова. Защото нямаме нужда от театрално естрадни прими, а от примери. Пък и Лили Иванова поне все още пее добре. Това го определя публиката, която е безпощадна към фалцетно фалшиви тонове. Ако ги усети, не си купува билет и си стои вкъщи.Моя билет го подарявам. Защото не искам дансинг с кючеци от ченгеджийско нескопосани халтури. А сюжетът – добро ченге, лошо ченге, дори на 22 години ме е отегчил. Одосадил е и всички останали. Оттук нататък работата ще си свърши вятърът.
Полина Паунова
В.”Новинар”
Оттук: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&a … 3545&Itemid=1
Пъзел признавам, че не съм гледала предаването и не съм чела писаниците по темата. Мнението ми за двамата е формирано много преди конкретната случка и някоя и друга невъздържана проява на Кеворкян не може да го промени.
Коритаров не ми "блести" с нищо. Съжалявам, но ми е посредствен.
Коритаров не ми "блести" с нищо. Съжалявам, но ми е посредствен.
И Огнян Стефанов е написал една статия по въпроса.
Една част:
Много по-важно е нещо друго. Кеворкян и Коритаров може и да прекрачиха границата на добрия тон на моменти, но казаха много тежки истини за състоянието на българската журналистика в момента. Досега имаше само отделни опити да се вдигне завесата пред това, което се случва в родните медии. Сега вече е ясно: те не просто са в плен на свои грехове и грешки, а са поставени в ъгъла. Ухажвани от властта и политиците, купувани и препродавани от бизнеса, прелъстявани финансово от мнозина, които искат да са на първите им страници и в най-гледаното време, използвани и манипулирани в навечерието на избори, те изгубиха най-ценното - свободата си. Свободно слово просто няма, а е възможно никога и да не е имало. Това че Ботев е бил цензуриран от Каравелов например е потвърждение за този извод. Тъжен, но верен. Българското общество може и да се е правило, че вярва на медиите, но това е било повече поза, имитация на други общества, а най-често - отказ от спор.
Периодично се чуват и високодецибелни възгласи, че у нас нямало честни и смели журналисти. Че журналята криели истината, били поръчкови и се изживавяли като манипулатори на общественото мнение. Такива има със сигурност. Висоцки казваше, че не е бил на война, затова не може да каже дали е смел...
http://fro-spam156-/Frog/index.php?option=com_content&task=v … 58&Itemid=302
Една част:
Много по-важно е нещо друго. Кеворкян и Коритаров може и да прекрачиха границата на добрия тон на моменти, но казаха много тежки истини за състоянието на българската журналистика в момента. Досега имаше само отделни опити да се вдигне завесата пред това, което се случва в родните медии. Сега вече е ясно: те не просто са в плен на свои грехове и грешки, а са поставени в ъгъла. Ухажвани от властта и политиците, купувани и препродавани от бизнеса, прелъстявани финансово от мнозина, които искат да са на първите им страници и в най-гледаното време, използвани и манипулирани в навечерието на избори, те изгубиха най-ценното - свободата си. Свободно слово просто няма, а е възможно никога и да не е имало. Това че Ботев е бил цензуриран от Каравелов например е потвърждение за този извод. Тъжен, но верен. Българското общество може и да се е правило, че вярва на медиите, но това е било повече поза, имитация на други общества, а най-често - отказ от спор.
Периодично се чуват и високодецибелни възгласи, че у нас нямало честни и смели журналисти. Че журналята криели истината, били поръчкови и се изживавяли като манипулатори на общественото мнение. Такива има със сигурност. Висоцки казваше, че не е бил на война, затова не може да каже дали е смел...
http://fro-spam156-/Frog/index.php?option=com_content&task=v … 58&Itemid=302
Препоръчани теми