Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
. Започна да излиза много от релсите, а едно от правилата на форума е
Описала си много добре хората, традициите и тези снимки... 
На мъжО ми разказвам от 1/2 час впечатленията си от Дубай/т.е.твоите преживявания 
ама и аз съм много вдъхновена, защото научих много работи. За Дубай никога не съм имала лошо мнение, т.е. за хората, защото имам познати/далечни/, които работят там. Знам от общи познати, че са много добре.
Колко непридвидим е живота! Хората си имали къщи, дворци, охолен живот и изведнъж всичко това е разрушено, осъкатено. Убити невинни деца, майки, бащи. Баща ми е работил там преди години и само хубави неща ми е разказвал за иракчаните. Страшно честни и благородни. Даже ги е било срам да казват, че са българи, защото и тогава още/1986 г./ ни се е носило славата на мошенници. Разказаше една смешка: Били на пазара и се пазарили за някакви стоки и иракчанина ги попитал от къде са. Баща ми и колегите му казали, че са от Македония. Онзи се обърнал към другите търговци и започнал да вика нещо на арабски. Дошъл един човек и на чист македонски/моля, да не възникват полемики/ се обърнал към тях с усмивка и протегнал ръка. Нашите като замръзнали и хъката-мъката на чист български му отговорили. Той веднага ги хванал в лъжа, ама накрая се разбрали де, що така излъгали.
) 