Публикувана: 22 ноем. 2008, 21:51 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2008, 19:04 ч.

самочувствена

7 173
168
1

Отговори

1
...
8
9
10
...
12
Всички

# 120 25 ноем. 2008, 08:49 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Liska в пн, 24 ное 2008, 22:53

На мен ми стига собствената ми обич, другите просто
са отражението ми.

Цитат на: valerie в пн, 24 ное 2008, 20:15

Тайната е да виждаш себе си у онези, които те обичат.

; Може и да e eдно и също, но може и да не е.
Ще се опитам да го обясня малко по различен начин- дреме ми на мен, че ме харесва, например Петко от съседната улица, ако аз не го харесвам. Но това, че например Летящата и dodo dodo мислят по сходен на мен начин, заявяват подкрепа, означава нещо, защото откривам нещо от себе си у тях, защото и аз ги харесвам.
Самочувствието не е нещо, което идва отникъде, не ти се стоварва на главата без причина. И наистина не е само характер, с който се раждаш. То е натрупване. Наблюдавам децата. Поощрението от тези, които обичат има значение. Растат им крила.
И има връзка с казаното от pasinet .

Последна редакция: вт, 25 ное 2008, 09:17 от valerie

# 121 25 ноем. 2008, 09:00 ч.

София
Мнения: 3 099

Нещо като "Група за самочувствена взаимопомощ" ли е това?

Лиса добре го е формулирала и ако здравата опора е вътре в теб, защо ще превръщаме хората, които харесваме, в патерица за самочувствието си?

# 122 25 ноем. 2008, 10:37 ч.

Мнения: 2 018

"Тайната е да виждаш себе си у онези, които те обичат." - много точно казано, вал!

Любовта към себе си, любовта към околните и любовта на околните към теб са взаимосвързани. Ако първото не е изпълнено, то няма как да произтекат следващите две. Любовта на любимия към мен не я използвам като "патерица", а по-скоро като доказателство, че съм на прав път. За да се приведеш в добър външен вид сутрин, ти е необходимо да се погледнеш в огледалото. Същото важи и за душевността. Като огледалото са хората, които те заобикалят. Не е възможно да се считам за "нула" /ако се смятам за нищо, то наистина съм едно нищо - независимо от външната демонстрация на самочувствие/, а някой друг да ме харесва и обича. Така се изключва възможността някой да те харесва, а ти да се смяташ за нищожество. Те са несъвместими.
Не се смятам за толкова силна, че да кажа - аз съм си достатъчна и не ми трябва твоята обич, за да се уважавам. Напротив. Необходима ми е за да не се изгубя, да бъда това което съм и това което искам да съм - да видя себе си в твоите очи, както и ти искаш де се огледаш в моите.
Това комплекс ли е, Лиска?

# 123 25 ноем. 2008, 11:14 ч.

Мнения: 502

Самочувствието има различни степени. "Аз съм обикновен човек."-първа степен. Тук причислявам повечето умни и скромни хора.
"Аз съм малко по-различен от останалите."-втора степен,тук са хората,които все още търсят себе си. "Аз съм победител."-висша степен,това,за което говори Лиска. Такива хора са малко,но са наистина силни характери. При тях въпросът за самочувствието не е на дневен ред,защото гледат от съвсем различен ъгъл.

Последна редакция: вт, 25 ное 2008, 22:30 от maraidara

# 124 25 ноем. 2008, 11:49 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Бо_ в вт, 25 ное 2008, 10:37

Не се смятам за толкова силна, че да кажа - аз съм си достатъчна и не ми трябва твоята обич, за да се уважавам. Напротив. Необходима ми е за да не се изгубя, да бъда това което съм и това което искам да съм - да видя себе си в твоите очи, както и ти искаш де се огледаш в моите.
Това комплекс ли е, Лиска?

Необходима ти е обичта на другите, за
да не се изгубиш. Вече си се изгубила,
ако това ти е необходимо. Ами ако не я
получиш, тогава какво, има ли смисъл
да живееш изобщо, а. Комплекс дори да
не е, е зависимост, обезличаване, слабост.

# 125 25 ноем. 2008, 12:03 ч.

Мнения: 2 018

Цитираш само последната част от постта ми. Laughing

Не е възможно някой да те обича, ако ти не се обичаш. Ако не срещам обич в очите на близките, то тогава съм се изгубила и трябва да намеря отново пътя към себе си.

Това си е моята истина. Peace

Както искаш го наричай. Hug

# 126 25 ноем. 2008, 12:47 ч.

Мнения: 385

В тези ред на мисли - какъв е начина да се харесваш, да стоиш пред огледалото и да си го повтаряш (както пише в разни книжки) или... Питам, защото аз нямам самочувствие, никакво. Не съм сачочувствена, не съм самовлюбена и самодостатъчна не съм, признавам си и то без бой.

# 127 25 ноем. 2008, 13:03 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: КаЛей в вт, 25 ное 2008, 12:47

В тези ред на мисли - какъв е начина да се харесваш, да стоиш пред огледалото и да си го повтаряш (както пише в разни книжки) или...

Ами, да, и това.

Бо, наистина е все тая как го наричаме.
Щом ни устройва и сме щастливи, значи
имаме верния отговор. Другото е суета.

# 128 25 ноем. 2008, 13:11 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: КаЛей в вт, 25 ное 2008, 12:47

Питам, защото аз нямам самочувствие, никакво.

А поне едно твое положително качество ще споделиш ли? Моля.

Цитат на: valerie в сб, 22 ное 2008, 21:51

Ако ви се говори за това, което харесвате в себе си.

Да си дойдем на думата ми е мисълта........

# 129 25 ноем. 2008, 13:11 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: КаЛей в вт, 25 ное 2008, 12:47

Забелязала съм, че когато хората говорят за красивото, когато определят други като красиви, често набедените за хубави приличат на тях самите по нещо. Мисля, че самочувствието е инстинкт за самосъхранение също. Да си направиш естетически и критерии на етиката, които ти прилягат, е начин.

Последна редакция: вт, 25 ное 2008, 13:20 от valerie

# 130 25 ноем. 2008, 13:22 ч.

Мнения: 385

Не става въпрос да съм грозна, да съм тъпа или нещо подобно - абсолютно нормален човек съм си. Но не харесвам себе си, по скоро нещо ми пречи да се харесам, дали е това, че съм педант за всичко в/и около мен, не знам. Комплименти не приемам, някак си вътрешно ги отхвърлям. Може би съм неудовлетворена от живота си дотук, от постигнатото, знам ли. Но така като се замисля май имам нужда от психоаналитик Tired

, тъй че ако някой има желание да влезе в тази роля, моля...

# 131 25 ноем. 2008, 13:23 ч.

Sf
Мнения: 808

Всеки се нуждае от одобрението на другите понякога, за да се чуства самоуверен и с повишено самочуствие. Други се осланят на близки - половинки, приятели или дори колеги Simple Smile

Тези, които не се нуждаят /според собствени изказвания/ от нечие одобрение, защото твърдят, че си имат самочуствие и покртие взаимно пропоционално, то точно те се нуждаят най много, дори и да не го признават. Наблюдавам всеки ден точно такива хора - те са шумни, привличат внимание като наежени пауни и се радват на смеха и одобрението на другите около тях. Правят го при всеки удал им се момент, защото нуждата им за одобрение е огромна и се смятат за прави всеки път Simple Smile

Обсебват разговора в компания и ако някой им се противопостави, тежко и горко му.

А има и хора, които черпят самочуствие от нещата, които им се случват всеки ден. Хубавите неща, разбира се Simple Smile

Както и от действията си Simple Smile

Тези хора се учат да се харесват и приемат такива, каквито са.

Самочуствието е интересна '"птица", идва и отлита на моменти. Всеки си има своите горно и долно, полети и дупки...

Няма рецепта за перманентно самочуствие, но поне ако се приемеш и уважаваш за това, което си и което можеш и знаеш, както и в общуването ти с хора, които да те допълват в разсъждения и спорове, то и отношението ти към себе си и самочуствието ще е много по-добро и виско Simple Smile

# 132 25 ноем. 2008, 13:34 ч.

Мнения: 2 070

КаЛей, тъпо звучи сигурно, но може да започнеш така - направи си списък с нещата, за които си благодарна - че си, че ги имаш...например сравнявайки се с хора, които не харесваш особено. Става и без да се сравняваш,просто това идва в общуването с другите или когато ги наблюдаваш. След това можеш да си напишеш нещата, в които си добра и които харесваш как правиш, въпреки че може и по-добре. Не се разсейвай да мислиш колко и как може да стане по-добре, мисли само за това колко добре и се радвай на това. С огледалото също става. Също - може да си представиш, че си дете - проговаряш, прохождаш, откриваш света - и в същото време си си майка и се радваш на себе си, гушкаш се, окуражаваш...плачи ако щеш.

# 133 25 ноем. 2008, 13:41 ч.

Мнения: 17 546

КаЛей, ами това в подписа ти противоречи на онова, което си написала в поста си. Щом си го сложила там, поне се ръководи от него и няма да имаш нужда от психоаналитик! Peace

# 134 25 ноем. 2008, 13:43 ч.

Мнения: 2 018

КаЛей, всеки открива сам за себе си това, което му е необходимо за да се хареса и обича.
Когато се почувствам некомфортно правя две неща. Едното е да направя нещо лично за себе си /това, което обичам да правя, но все не ми остава време - да отида на масаж, маникюр, да изляза с приятелки, да си се поглезя, без да мисля за никого, чисто егоистично Laughing

.../. Започвам да се чуствам удовлетворена.
Следващата ми стъпка е да направя нещо за някой близък мой човек - да го зарадвам и изненадам с нещо приятно. Радостта в очите му, носи радост и на мен.
Не пропускам и да си се похваля сам самичка, дори и за наглед смешни победи. Намирам начин да игнорирам самоунищожаващи се мисли. Наскоро някой беше пуснал разказ за избора. Нещо подобно. Избирам обичта. Heart Eyes

Не влизам в ролята на психоаналитик. Пиша ти за моя си начин.

Сега чета, че си твърде взискателна и педантична - позволи си да сгрешиш и си прости. Няма идеални хора, като всеки човек и ти имаш право на своите грешки. Peace

Важното е да се научим да прощаваме.

Последна редакция: вт, 25 ное 2008, 13:49 от Бо_

Препоръчани теми

Криминални досиета

Времето е пари – колко ви „струва“ да намерите точните професионалисти?

ХАМАС нападна Израел

С какво ви дразнят хората?

Причина:

Причина: