как учим децата си на уважение съм личността на родителя

anette1104 ,не мога да ти дам съвет защото и аз съм със същият проблем  И аз искам точно 10 мин. да се изкъпя,но кой да разбере,тя си иска нейното 
Темата е много интересна,ще я следя,дано някой ни посъветва как става номера да научиш детето че и ти имаш нужда от свое си време,за най-елементарни нужди 

Това е въпрос, който и аз си задавам все по-често, защото дъщеря ми е на  3 г. 9 м. и е много разбрано дете, но не и в това отношение. Мисля, че са все още малки и енергията, с която са пълни, просто изключват това. Някак не мога да и се сърдя, за това, че иска да сподели с мен възторга си от нещо или да танцуваме заедно... А днес я попитах "Искаш ли да ти помогна със закуската?", а тя"Не, не...Ти седни там и си почини" 
После изведнъж ще дойде врмето, в което ще ни гонят от стаята и те ще искат време за себе си 

Здравейте!
Аз пак сам майка на 1.6год.малко създание-Белица(така съм я кръстила). Надявах се,4е след 1-2год.не6тата 6те се пооправят в това отно6ение,но явно..


-----
Моля, пишете на Кирилица!

Като се замисля, май не е от липса на уважение, а защото децата така са устроени. На мен понякога ми приличат на малки тасманийски дяволчета - искат всичко, веднага и по много. И като по правило точно в момента, когато имам нужда да си почина или правя нещо за себе си. Въпреки, че са вече сравнително големи и се опитват да се съобразяват, явно нещо отвътре ги кара да"досаждат" така. Мисля, че е нормално. Човешките деца не са като маймунските да се научават само с гледане. Човешките деца искат активно учене с общуване, като се започне още със соченето с пръстче в бебешката възраст. Затова са такива, искат да научат и получат по-бързо и сигурно. Особено, ако знаят, че родителят винаги има още много работа за вършене. Гледат да използват, какво да правят!

Анет, много държа на това децата да осъзнават, че родителят е отделно същество и не може на всяка минута да им бъде на разположение.

Голямата ми дъщеря е на 7. До голяма степен вече осъзнава, че и аз съм човек и имам нужда от своите 10 минути само за мен. На скоро даже я чувам как си говори с татко си в другата стая и на въпрос от страна на баща и защо не дойде да ме пита еди какво си - тя му отговори, че мама в момента вечеря и не иска да я безпокои. Но все пак е дете и в отделни моменти си е също безкрайно досадна.

Малката ми дъщеря е на 3 - при нея на този етап изобщо е невъзможно да се говори за това. В безумен истеричен период сме и искаме всичко на момента и с много тръшкане.

Не мисля, че "не-смущаването" има нещо общо с уважението. И май не разбирам съвсем темата 
Детето ми е импулсивно, впечатлително и енергично. Ако иска да ми каже нещо, то е важно за него сега, точно в този момент. Не виждам с какво едно изслушване или отговора на един въпрос ще ми попречи чак пък толкова на пиенето на кафе или четенето на книга. Понякога връхлита за да ми каже, че ме обича и съм най-прекрасната майка на света - е няма дейност, която да ми е по-важна от подобни моменти. Естествено, тук значение имат и спомените от моето детство - родителите ми толкова държаха на "личното си време", че така и не забелязаха момента, в който вече изобщо не ми пукаше за техните отговори и за тяхното мнение...
Прословутите "10 минути само за мен" си взимам или сутрин, преди да се събуди, или вечер, след като заспи.

 Не мисля, че на тази възраст може да се говори за неуважение, просто децата са имапулсивни и са си такива. Миаля, че в случая BirdsFlu е напълно права. Пък и моето дете идва при мен за да се гушне или да каже и попита нещо, което наистина не ми пречи нито на кафепиенето, нито форумстването. Иначе съм му обяснявала за личното пространство и тн, но не мисля, че е достатъчно голям за да може да разбере напълно смисъла.

Ако говоря за уважение, като такова, то не уча никого на това, ако си го заслужа- добре, ако ли не- ми не го заслужавам.
Ако става въпрос обаче да имам мое лично време у дома, то мисля, че просто трябва и малкото да стане на поне 3-4 години /като при големия/, едва ли трябва да се научи на нещо специално от мен в тази насока, просто трябва да си стане по естествен път по- самостоятелно. Това пък става за продължителен период от време, достатъчно игра до този момент, за да знае някога как да се забавлява само и не на последно място- когато имам да си свърша работа /ако ще и да се изкъпя/- просто се хващам и си я върша, не обяснявам н- на брой пъти, казвам, че имам да правя еди какво си и си го правя. Така малкото си свиква, че е естествено да имам и други ангажименти.
В момента ако искам лично време- плащам допълнително на бавачката или викам някоя от бабите или баща ми и излизаме навън, понеже ако си останем в къщи няма нужда да викам никого, пак няма да разполагам с такова. 

Конкретно моето малко теленце не може да те остави да пиеш кафе, трябва да си активно ангажиран с него, да взимаш говорно и физическо участие в играта. Та чакам просто да порастне. Не мисля, че има смисъл да обяснявам да 2,5 годишно дете. С него и на заведение не ходя, на гости- също избягвам. Даже с приятелки и близки, ако целта е да се видя точно с тях, се виждаме БЕЗ децата, понеже с тях просто не се виждаме- всяка си тича подир хлапето и няма смисъл.

На 4 г и половина големият ми определено ме е оставял намира и за по- дълго време. Не съм обяснявала нищо за правото ми на лично време, не ми се струва, че точно това има смисъл. Давала съм насока на какво да си поиграе. Понякога ме е чувал, друг път- не. Чуваемостта му стана по- устойчива с времето. Самостоятелността е от най- полезните човешки качества, но тя се развива много бавно и иска наистина активно отношение и на родителя и то така, че да не се прескача границата и детето да се чувства изолирано и изоставено. То трябва да я приеме като подарък- ето и ти, сине, можеш да си поиграеш сам като големите деца, няма да ти преча.

Това децата ти да разберат, че и ти като тяхна майка имаш нужда от 10 мин. спокойствие, не се нарича уважение, а осъзнаване на факта, че мама не ни е длъжна постоянно и за всичко.
Само дето това осъзнаване не е едностранен процес и зависи както от децата, така и от техните родители.
Научаването на детето на това, че и родителите имат нужда от собствено време и лично пространство за мен трябва да започва в съвсем ранна възраст.

Децата си искат своето. когато имам нужда да остана на саме със себе си и пускам детско филмче и знам че, докато то свърши съм свободна.

Обич е това, търси ти компанията, обича те.
И аз имам проблем с обясненията, че като взимам вана, искам да се изтегна на спокойствие вътре и никой да не ме занимава. На третата минута е влязла да ми разправя нещо. Проблемът е, че не съм последователна и обичайно я оставям.
Иначе с репликата "а ти прибра ли си стаята? Ей сега ще дойда да видя" си осигурявам десет-петнайсет минути - уж отива да прибира, а се зачита или заиграва, като гледа да не ми се мярка пред очите, за да не се присетя да я проверявам за прибраното.

Мисля си, че децата просто трябва малко да поотраснат, за да започнат да се занимават сами и да не търсят родителя / родителите си постоянно и да имат нужда от тяхното ежеминутно внимание. Но донякъде е и до дете. Моят голям син е колкото голямото дете на anette1104 и от поне година си играе самостоятелно - случвало се е с часове дори да се занимава самичък през почивните дни. Но имам приятелка чийто син е вече почти на 7 години, но иска винаги някой да взема участие в игрите му и другите му занимания. Така, че има известна роля и характера на детето.
Спомням си, когато бях дете аз винаги имах нужда да се усамотя с моите си занимания, а сестра ми постоянно ми висеше на главата или търсеше вниманието на майка ми, вкл. и за ученето в училищна възраст.

Това е страхотно изказване и аз съм на същото мнение .Моите деца  спят в отделна стая от 10 месечна възраст.Това не означава ,че когато са неразположени се крият в леглото на мама и тате.От много малки се опитвам да ги науча ,че всеки си има стая и там е неговото лично място ,там са неговите съкровища и това място е неприкосновено.И двете ми деца обичат общуването и игрите с нас , но колкото ми е възможно се опитвам да ги оставам сами в другата стая с четки и боички , с пъзел или книжки за оцветяване.Ние купуваме на Марио различни списания.От скоро за моя радост той започна да ги чете(а не само да разглежда картинките).В тези списания има много интересни неща за моделиране.Например от чорапче да си направиш мишле ,от цветни хартии - оригами.Сега той изучава света практически а малката гледа и разваля обикновено.
Не знам дали това е правилен подход към развиването на самостоятелността и изграждане на индивидуалност в децата,но и аз така намирам време за мен.

За това което се говори в темата - на този етап (3г. и 6м) си мисля, че е кауза пердута. Дъщеря ми не го осъзнава това с моите "10 минути", категорично.

А за уважението към личността ми - ами както си я възпитам, така и ще ме уважава.

Не й позволявам да повишава тон, и аз не го правя, не и позволявам да замахва, или удря, аз също не го правя, не разрешавам да използва заповедни форми на обръщение, както и "бе", аз също не го правя.

Ако не изпълнява - следва наказание - изолиране някъде, не задължително в друго помещение, но самия факт, че й казвам, че е наказана е достатъчен за нея, без реално да съм я наказала с отстраняване.

Естествено, моментално надува гайдата, но я успокоявам и й обяснявам спокойно или не дотам, зависи от провинението, че ще остане наказана, докато не си помисли и не се сети каква лоша постъпка е направила.

В началото нямаше резултат, но напоследък забелязвам, че след като си е помислила, идва и се извинява конкретно за това, което е направила, което пък от своя страна за мен означава, тя е осъзнала, че не просто изричането на едно `извинявай`я спасява, а това, че е разбрала за какво е отстранена.

Абе, не е лесно, ама се стараем.

дъщеря ми е мъничка (1.10м), но винаги е обсебвала всички на 100%. Не търпи да не и се обръща внимание,
Някак си се възприема като собственик на всичко и на всички.
От както почнахме да и пускаме филмчета на компа, не дава никой да седне пред него, и стола е неин, съответно, не гледа, не седи, ама усеща като го спреш.
Не мога да си представя да имам 10 минути без нея, и да е будна.
Честно казано засега ми е добре,  и не се оплаквам, представям си деня, в който няма да се прибира, ще щъка насам натам, и аз ще имам цялото време на света, но надали ще съм щастлива от това.

Големият син не си играеше с играчки. Дъщерята - също. Идвали са с мен до ОО и съм се къпала на отворена врата. Малкото обаче си играе само, за първи път видях дете, което само си играе с играчки. След 3г. му възраст имах време за себе си. Обесня, сложим играчки и аз можех да си открадна не само 10 мин. Може би си е до дете Но общо взето откакто са двама, а после и трима - имам време за себе си.

Преди всичко е до детето.Някак си няма определение как да се научават деца , (да ги възпитаваш е друго).Би било хубаво да знаят ,че мама и тате имат своите нужди,но.......не ги интересува.Те са в центъра на всичко.

Моето бебе е малко.
Но лъвиците, когато бебетата почнат твърде да досаждат - порасналите бебета - просто стават и се преместват. Или им изръмжават.

Демек, като съвет - ами, изтикай я, когато ти пречи в "твоето" време. И ти си човек, имаш право на него. Остави я да се къпе сама. като събуди брат си, прати я да го забавлява тя. Едва ли ще повтори... Като ти наднича в чашата - изгони я от стаята. Изобщо, не се опитвай да "живееш само за нея" - ще откачиш...

Аз също смятам че си зависи от детето. Дъщеря ми (3г. 10м.) е много обсебваща. Хем иска всичко да прави сама от край време, хем иска все някой да и е на разположение. Става в ранни зори, ляга по нощите и изисква целият свят да се върти около нея. Ако не беше малкият, който от малък си се занимава сам, щях да си мисля, че всички деца са такива.

Иска или не, на девойчето му се налага да разбере, че имам нужда от "глъдка въздх", просто защото без да искам изперквам и почвам да се карам към края на деня когата съм на предела на силите си. Не ми се искаше да се научава по този начин, но явно натовареното ни ежедневие го наложи 

Да, децата имат нужда от мама и тя не бива да ги пренебрегва, но смятам, че след определна възраст (около 3г и половина според мен) всичко си има граници. Не може, когато става въпрос не за 10 мин. пиене на кафе, а за 10 мин. разговор със съпруга, за обсъждане на наистина важна и не търпяща отлагане тема госпожицата да се надвиква с нас и да изпада в истерии, защото не и е обърнато внимание на секундата 

Не само ще повтори, а и ще намери начин изобщо да не забавлява брат си. Не можеш да накараш насила детето да се грижи за друго дете. А като ти наднича в чашата ще я изгониш един път, втори път, но ако детето е упорито накрая ще зарежеш кафето. Не става въпрос за живеене за детето, а за това колко упорити са децата в това да привличат вниманието. Затова някои неща се правят във време, когато децата спят или са заети с нещо. Можеш да дресираш едно дете да не ти пречи, но не и да го научиш, защото то си иска своето.

Сами трябва да си учим децата на уважение,на което аз явно не съм научила моето дете,но при следващото вече ще знам!

Blagodаря на включилите се.
И аз намирам че уважение се учи,това е поведенческа техника (да не се прекъсва,да се чака ред,да не се отрича без аргумент и пр),чуденката ми беше дали детето ни не е малко за подобна концепция що касае моето време.
Както казах тв не е решение за мен,ставането много рано също защото и тя скача макар да не си е доспала.
Време за мен си все намирам,но бих искала да не се налага да го търся, а да бъде уважено желанието ми за 10мин(пак да кажа,че това не е метафора,а точно!!! 10мин)/ден
Детето се занимава само много добре по научен пак от нас модел,но когато тя прецени,а аз кафе искам да пия на тишина сутрин когато тя е като фонтан от идеи, и мисли , и приказки, и сюжети и аааа.
Поведението и толерирам без драма,само се чудех дали има мозъчна зрялост за тази концепция и питах за мнение.

Личното ми мнение е, че можеш от сега да почнеш да повтаряш, че това е времето на мама и да не ставаш да и угаждаш през тези 10 мин (за шума ти ще трябва да го игнорираш) Ако почнеш всеки ден да го повтаряш от сега сигурно до няколко месеца ще си и създала навик, не съм сигурна че ще е узрала за да го разбира. Както се казва "ти не си човек, ти си мама"

Изглежда имам късмет, но моите са и по-големи - на 8 и на 3 годинки. Никакъв проблем нямам с тях, ако им обясня, че влизам в банята или имам работа някаква, изобщо не идват да ме безпокоят, докато не им кажа, че вече съм свободна. Но докато са били малки, особено до 3 години, нормално е да не разбират напълно... Моите двамата доста се забавляват заедно, даже забравят за мен понякога за по 1-2 часа.

В случая не става въпрос според мене за мозъчна зрялост за концепция, още по-малко за уважение, а чисто и просто за разминаване в графиците. Ти ставаш сутрин с желание за 10 минути тишина и спокойствие без прекъсване, детето става, пълно с енергия и желание за общуване. Все едно да искаш от него всяка сутрин да се стиска 10 минути да не ходи до тоалетната като стане. Просто конфликт на интереси, от който трябва да намерите изход, приемлив и за двете страни. Единият вариант е ти да го измислиш, познавайки си детето, вторият е да го измислите заедно - да я попиташ тя какво иска да прави, когато стане, и какво трябва да се случи, за да имаш ти твоите 10 минути. Например тя да си има 10 минути за мляко с какао и книжка?

МарияСт,абсол.си права,до момента си нагласям режима според техния и няма напрежение. Това к ми се иска (и се чудя дали не е рано)е да се научи че понякога не правим (или просто отлагаме малко) баш това к ни се иска защото то не е това к иска наш близък,к уважаваме. Давам често пример с баща им-ето,гладен е,но ме чака да седнем да ядем заедно; иска да чете списание-но реди лего защото са го помолили за помощ и пр. Искам да разбере че може да отложи потока от думи с 10мин сутрин и че в малки отразъци от време светът не се върти около тях (важна като цяло концепция). Уважение за мен е това,може би не всички това разбират под тази дума и оттам иде объркването.

Ами аз много добре те разбрах, но според мене е рано на този етап (съдейки по моите двама - разбира се, всичко си е до дете). Има моменти, в които много добре разбират, и дори проявяват търпението, което очакваме от тях (малко са при моите, но ги има, и тенденцията е да се увеличават). Ти също казваш за твоите деца, че има, че е научена да си играе сама и т.н. Просто ставането сутрин е ключов момент за децата (както лягането вечер, връщането от детска/училище и т.н.). В този момент нуждата е по-силна от детето (ние възрастните също имаме такива моменти, дори може би същите тези 10 минути са такъв момент за тебе) и според мене е рано да се иска на тази възраст, в такъв ключов момент, да се прояви търпение. Но пак казвам - всичко е до темперамент - може пък и да се научи.

    Винаги обяснявам и му показвам във всяка ситуация, как се чувстваме и защо сме направили едно или друго.
Ако съм прибързала с реакция или оценка, скарал съм се, защото просто не са ми издържали нервите, пак обяснявам и и обезателно се извинявам.
    Сутринта е един много чувсвителен период и у дома.Гледам да извадя някакви аргументи, които са приемливи и за него.
Например, че в градината ще имат плуване, или ще види приятелче. Иначе у дома сутринта е едно надбягване и обличането може да продължи до обяд.
   За прекъсването сме категорични, че трябва да се изчака този,който говори. Не че го изпълнява винаги, но пък се научи да го изисква от нас.
      
  

Не знам дали може да научим децата си да ни уважават.Децата обичат родителите си ,но уважаването на нуждите и желанията на родителите идва май доста по - късно.Човек е егоист по природа.Аз също до голяма възраст много мъчих майка си,(което сега разбирам),че въобще не съм уважавала нейните потребности и желания.Моя племенник е вече в гимназията и още и още не се съобразява,че родителите му не са длъжни да ходят по него и да удовлетворяват всяко негово желание.Почнах да разбирам майка си и да се съобразявам с нейните желания ,а не какво искам аз (дори и за нейно добро) едва когато аз станах майка и се сблъсках със същото.
Моя син Маро е на 8г.От бебе е много самостоятелен.Сам си намира игри да се забавлява,да си рисува.Докато беше бебе и бях в майчинство имах възможност и за надомна работа.За сметка на това малката е "огън и пламък".Обсебва всички със себе си и няма спокойствие от нея.Ето две деца гледани еднакво колко са различни.

Не знам до колко го е усвоила дъщеря ми, но май имаме добър напредък в това отношение.
Живеем двете /основно/ и всичко се дели между мен и нея.
Пример: Сутрин докато й помагам за обличане, аз се обличам и се оправям - аз гледан новини. Щом започна да си суша косата - тя гледа детско. - Закон.

В колата слушаме ту неща, които тя иска, ту такива, които аз искам.

В събота тя закусва и отива да си гледа филмчето или да си играе, аз си чета вестника и закусвам. Ако ми наруши по някакъв начин това 'свещено' за мен време вдигам олелия до небето. В смисъл - Аз имам свои желания и нужди, те не са по-малко значими от нейните. Както аз се съобразявам с нея, така тя трябва да се съобразява с мен и прочие и прочие.... повтаряла съм го 10000 пъти.

Обаче не мога да я науча ако някой ми се обади спешно по работа вечер и говоря по телефона, да не се опитва да ми привлече вниманието и да ме дърпа за нещо си... Обяснявам, сърдя се... не става и не става. За това излизам от стаята и се затварям някъде, да говоря на спокойствие.

Това е едно от нещата, дето едва ли някой го може Попадала съм на цели страници из нета (а и из книги разни) с препоръки как да си подсигурим спокоен разговор по телефона (в стил - оставете интересна играчка близо до телефона  ) и въпреки това - напредък никакъв. Телефонът е враг номер едно, освен ако не гледат филмче през това време

Аз пък се боря с друго.И двамата бързат да грабнат телефона и да говорят.Или ако не им дам да говорят се започва едно мрънкане ,дърпане на слушалката.Ако са близки и роднини - добре ама когато са служебни разговори..............малко неудобно се получава.Поне се преборих да не ми пипат мобилния,(че повечето служебни разговори са на него)а сега само се задоволяват да ми го носят ако съм в другата стая.И седят като мишоци пред мен и ме гледат в устата.Побеснявам,но и на това ще им намеря цаката.

Мисля, че чувство на уважение  може да изпитва един възрастен човек, а не дете. При това на такова чувство не можеш да го научиш - или си го заслужаваш чрез твоите лични качества, действия и умения, или никога не можеш да накараш околните да те уважават.
Заграждане на лично пространство е нещо, което трябва да се отстоява пред детето от най-ранната му възраст. Но започваш да се ползваш от тази привилегия доста по-късно. Може би чак след 4тата, 5тата година децата започват да разбират какво им се обяснява и да се съобразяват с околните.

Анет,
Не знам дали на тази възраст децата имат нужната "мозъчна зрялост", за да схванат твоята концепция, а и не знам дали въобще въпросът е до мозъчна зрялост. Този въпрос "Има ли смисъл да го уча на това и това или просто все още не вдява?", който родителите често си задават, в повечето случаи, според мен, няма точен отговор. Какъвто и да е отговорът, обаче, не мисля, че говоренето, повтарянето и опитите за вразумяване са излишни, даже смятам, че водят в посока към все по-голяма мозъчна зрялост Тъй че, бори се за своите 10 минути /не че много ще ти се усладят след като трябва да се бориш за тях/ и ще дойде един момент, в който ще ти бъдат признати без бой. Не че бих могла да дочакам този момент без да се изнервям...

Описаното от Иса е редът ни у дома-аз се къпя-ти закусваш; аз работя-вие обличате кукли, пазаруваме хляб-после отиваме да гледаме играчки и пр. Това обаче е наложена от мен схема,аз задавам какво правят те, и работи безотказно.
Питанката ми беше дали дете на 4.6 може да прескочи импулса си да ми разкаже лалалалалаллаааааааа в 6.30ам защото е многократно помолено да кротува до 7ам(познава часовника)  и да си самоизмисли занимание защото "уважава" желанието на майка си, или е все едно да уча 7м бебе на гърне и да реже аспержи с нож.Учат се като папагали,Ния вече знае и не дудне без спир по тъмно,но идва да ми наднича в чашата и сумти ако има още 2 капки кафе , искаше ми се да знам дали според вас може да проумее защо е този тормоз да не и се обръща внимание всяка сек от всяка минута,особено като тя  е решила. Май отговорът,като ви чета,е по-скоро "не"..

Моят за 4 г. и половина си беше категорично "не" още в първия ми пост, с тенденции към омекотяване на варианта пропорционално с увеличаването на възрастта.  На тази възраст и да ти схванат идеята след 5 минути са я забравили.

Според мен не може, освен ако не е някакво изключение. Децата уважават желанията на майките си според своите разбирания, при които десет минути са цяла вечност. Особено, ако са още в градинска възраст. Не е случайно, че в градината дейностите се редуват през 5-10 минути, защото децата не издържат повече на едно място с една дейност.

Мен и сега ме хващат бесовете понякога, въпреки че са ученици, защото са двама и, ако не е единият ми се влачи другият с някакви въпроси. Хем ми е неприятно, хем зная, че това е част от развитието им. Най-много обичат да ме питат за нещо по учебния материал като готвя в кухнята. Понякога се чудя дали не ме проверяват или идват за по някоя хапка доматче, морковче или месце.  :lol

Anette, щом редът ви е както е при Иса (и както го описваш), значи дъщеря ти прекрасно знае, че не може да и се обръща внимание всяка секунда на всяка минута. Въпросът е за конкретните 10 минути, с които явно не само тя има проблем, а и ТИ имаш проблем. Не разбирам защо генерализираш въпроса - наистина не разбирам - просто ми е в противоречие с останалото, което пишеш. Чисто и просто имате конфликт за едни конкретни десет минути - за тебе време за кафе и за спокойствие, за нея време да си излее енергията, събрана през нощта, да се види с тебе насаме, преди да е станала останалата част от семейството и т.н. Моят съвет е да поговориш с нея - може пък и заедно да измислите нещо за тези десет минути. Иначе, да, отговорът ми е по-скоро "не"...

Мария,примерът е с кафето ,но важи и за други "неструктурирани" моменти от деня ,които просто не са много (защото работя и от 4 часа на ден свободни,3.50 прекарвам в пряка интеракция с децата),затова и повтарям този конкретно.
Ако дам конкретна задача с начало и край(да решава лабиринти и пъзели с думи,да строи замък,да сметне 20 сметки,да си нагъне прането) мога чудесно и да се къпя,и да чета,и каквото искам да правя,исках да знам може ли без аз да кажа да се сети и да се самозанимае след като е обяснено многократно и би било демонстрация на "уважение" към мен.

Ясно, сега разбрах. Ами не, явно и е рано още, пак е въпрос на темперамент, на научаване. Но може би все пак е по-добре да тренирате извън тези проблемни десет минути. Тоест ти да и измислиш занимание за тези 10 минути, а в останалите 4 часа на пряка интеракция да я накараш 10 минути да си измисли сама занимание, докато ти правиш нещо друго. Така ти ще си свободна от напрежение, а и ще я хванеш в по-подходящ за нея момент.

Твоето дете на 4.7 г. ги прави тези неща?

Иначе по темата - трудно ги учим да ни уважават и да зачитат личното ни пространство. И дълго.
Като не трябва да се пренебрегва и характера, и темперамента на конкретното дете. Както има деца, които с часове не се чуват, така има и такива, от които въздух не можеш да си поемеш. През едни такива "10 мин. с кафе" след многократно идване и връщане, след неспирно "Мамооооо" Иван си счупи любима играчка /от яд, естествено/, разрева се с крокодилските сълзи и кафето отиде по ... По-често му обръщам внимание, за да миряса, отколкото той ме оставя да си почина. Но бавно и с натрупване ще стигнеме до истината. Надявам се.

Emiliika ,да ,защо?
*
благодаря на всички,помогнахте ми да изясня сама на мен си питанката си.
*
Мария,мисля че си много права,проблемни са ми тия 10мин защото самата аз съм чоглава,предстои корекция на моето поведение

anette1104, изненадах се просто. 
Едно момченце от групата в детската градина още миналата година решаваше кръстословици.
Замислям се дали аз не закъснявам с обучението и отговорностите на моето дете.

Както няколко други мами са казали, на тази възраст е трудно да се говори за съзнателно уважение към личността на другия.  Аз съм се примирила, че високо абстрактни дейности не мога да върша докато детето е с мене в къщи. Мога да свърша нещо дребно, като проверка на емайл, но дотолкова. 

За сутришните рутини: Къпя се преди тя да стане. Закусваме заедно, и това ни дава възможност да говорим. Сутрините са толкова забързани, че да седна да пия кафе сама е абсурд. Кафето е по време на общата закуска и след това в колата на път към работа. Телевизия в къщи е забранена, така че и тази дистракция не работи.  Вечер работя по сериозни неща изискващи концентрация след като детето е в леглото.  Детето е свикнало на много внимание от възрастни. Чела съм, а и специалисти, чието мнение уважавам са ми казвали, че дете се разглезва с играчки и с вещи, но не с внимание. Досега се ръководя от този принцип.

Другото е, че имам познати с деца на тийнеиджърска възраст, които имат нужда от мама и тате само за да бъдат возени някъде и си слагат табели на вратата "Влизането забранено!"  Много дълго чаках за дете, и сега ми иска да и се порадвам преди да я ударят хормоните    

Точно това си мислех и аз - да им се радвам докато са малки. КАто станат на 16 хич няма да ги свърта покрай мен. Затова сега гледам да им напълня "резервоара" с внимание.

anette, темата беше много полезна и за мене самата, благодаря. Просто пишейки на тебе, се видях отново и себе си. Даже при мене не са 10 минути сутрин, а между 10 минути и 2 часа след обед - от 2 месеца са ми само по половин ден на градина; разчитах, че ще си свършвам работата, докато ги няма и нощем, ама често се случва да има неща, които не търпят отлагане до вечерта. И аз така се надявах да проявят разбиране (още повече, че перспективата да са по цял ден на градина хич не им е приятна), надявах се да се заиграват и т.н., а в крайна сметка често пъти пусках филмче, че не издържах просто на напрежението... А не съм се сетила да пробвам ето това и мисля да си открадна идеята:

здрасти! да се включа и аз!съгласна съм с това че децата ни трябва да разберат че и ние сме хора и  имаме нужда от 5 минути само за себе си!аэ с голямата 5 год нямам проблем като й кажа да ме остави да си пия кафето няма проблем даже тя пие с мен чай!но на малката не мога да обясня тя е на 1 год и 5 мес и държи да види пони 5 пъти какво точно има в моята чаша!но пък е много мило когато детето ти прекъсне сутрешното кафе эа една целувка и прегръдка!   

И аз винаги съм се чудила точно това.Гледането на деца "по-книга" гласи точно това.Че детето започваш да наставляваш и учиш още от пеленаче.Майчиния инстинкт пък все си мисли - малко е още.
Също много се радвам на Pixie,която е успяла да направи синхрон и е много права ,че дете се разглезва с играчки и с вещи, но не с внимание.

Предпочитам инстинкта. Той поне е отработен в продължение на хиляди години и хиляди човешки поколения.
Колкото книги - толкова и препоръки. Зависи психологът на коя школа е фен.