Публикувана: 23 ноем. 2008, 15:37 ч.
Последно мнение: 28 ноем. 2008, 09:23 ч.

как учим децата си на уважение съм личността на родителя

2 667
49
1

# 30 27 ноем. 2008, 10:25 ч.

София
Мнения: 6 999

Не знам до колко го е усвоила дъщеря ми, но май имаме добър напредък в това отношение.
Живеем двете /основно/ и всичко се дели между мен и нея.
Пример: Сутрин докато й помагам за обличане, аз се обличам и се оправям - аз гледан новини. Щом започна да си суша косата - тя гледа детско. - Закон.

В колата слушаме ту неща, които тя иска, ту такива, които аз искам.

В събота тя закусва и отива да си гледа филмчето или да си играе, аз си чета вестника и закусвам. Ако ми наруши по някакъв начин това 'свещено' за мен време вдигам олелия до небето. В смисъл - Аз имам свои желания и нужди, те не са по-малко значими от нейните. Както аз се съобразявам с нея, така тя трябва да се съобразява с мен и прочие и прочие.... повтаряла съм го 10000 пъти.

Обаче не мога да я науча ако някой ми се обади спешно по работа вечер и говоря по телефона, да не се опитва да ми привлече вниманието и да ме дърпа за нещо си... Обяснявам, сърдя се... не става и не става. За това излизам от стаята и се затварям някъде, да говоря на спокойствие.

# 31 27 ноем. 2008, 10:41 ч.

Мнения: 3 506

Цитат на: Isa в чт, 27 ное 2008, 10:25

Обаче не мога да я науча ако някой ми се обади спешно по работа вечер и говоря по телефона, да не се опитва да ми привлече вниманието и да ме дърпа за нещо си... Обяснявам, сърдя се... не става и не става. За това излизам от стаята и се затварям някъде, да говоря на спокойствие.

Това е едно от нещата, дето едва ли някой го може Crazy

Попадала съм на цели страници из нета (а и из книги разни) с препоръки как да си подсигурим спокоен разговор по телефона (в стил - оставете интересна играчка близо до телефона Laughing

) и въпреки това - напредък никакъв. Телефонът е враг номер едно, освен ако не гледат филмче през това време Mr. Green

# 32 27 ноем. 2008, 11:02 ч.

София
Мнения: 395

Аз пък се боря с друго.И двамата бързат да грабнат телефона и да говорят.Или ако не им дам да говорят се започва едно мрънкане ,дърпане на слушалката.Ако са близки и роднини - добре ама когато са служебни разговори..............малко неудобно се получава.Поне се преборих да не ми пипат мобилния,(че повечето служебни разговори са на него)а сега само се задоволяват да ми го носят ако съм в другата стая.И седят като мишоци пред мен и ме гледат в устата.Побеснявам,но и на това ще им намеря цаката.

# 33 27 ноем. 2008, 11:04 ч.

Мнения: 8 999

Мисля, че чувство на уважение може да изпитва един възрастен човек, а не дете. При това на такова чувство не можеш да го научиш - или си го заслужаваш чрез твоите лични качества, действия и умения, или никога не можеш да накараш околните да те уважават.
Заграждане на лично пространство е нещо, което трябва да се отстоява пред детето от най-ранната му възраст. Но започваш да се ползваш от тази привилегия доста по-късно. Може би чак след 4тата, 5тата година децата започват да разбират какво им се обяснява и да се съобразяват с околните.

# 34 27 ноем. 2008, 13:30 ч.

Мнения: 636

Анет,
Не знам дали на тази възраст децата имат нужната "мозъчна зрялост", за да схванат твоята концепция, а и не знам дали въобще въпросът е до мозъчна зрялост. Този въпрос "Има ли смисъл да го уча на това и това или просто все още не вдява?", който родителите често си задават, в повечето случаи, според мен, няма точен отговор. Какъвто и да е отговорът, обаче, не мисля, че говоренето, повтарянето и опитите за вразумяване са излишни, даже смятам, че водят в посока към все по-голяма мозъчна зрялост Simple Smile

Тъй че, бори се за своите 10 минути /не че много ще ти се усладят след като трябва да се бориш за тях/ и ще дойде един момент, в който ще ти бъдат признати без бой. Не че бих могла да дочакам този момент без да се изнервям...

# 35 27 ноем. 2008, 14:25 ч.

Мнения: 3 367

Описаното от Иса е редът ни у дома-аз се къпя-ти закусваш; аз работя-вие обличате кукли, пазаруваме хляб-после отиваме да гледаме играчки и пр. Това обаче е наложена от мен схема,аз задавам какво правят те, и работи безотказно.
Питанката ми беше дали дете на 4.6 може да прескочи импулса си да ми разкаже лалалалалаллаааааааа в 6.30ам защото е многократно помолено да кротува до 7ам(познава часовника) и да си самоизмисли занимание защото "уважава" желанието на майка си, или е все едно да уча 7м бебе на гърне и да реже аспержи с нож.Учат се като папагали,Ния вече знае и не дудне без спир по тъмно,но идва да ми наднича в чашата и сумти ако има още 2 капки кафе Laughing

, искаше ми се да знам дали според вас може да проумее защо е този тормоз да не и се обръща внимание всяка сек от всяка минута,особено като тя е решила. Май отговорът,като ви чета,е по-скоро "не"..

# 36 27 ноем. 2008, 14:29 ч.

Мнения: 24 467

Моят за 4 г. и половина си беше категорично "не" още в първия ми пост, с тенденции към омекотяване на варианта пропорционално с увеличаването на възрастта. Laughing

На тази възраст и да ти схванат идеята след 5 минути са я забравили.

# 37 27 ноем. 2008, 14:31 ч.

София
Мнения: 62 595

Според мен не може, освен ако не е някакво изключение. Децата уважават желанията на майките си според своите разбирания, при които десет минути са цяла вечност. Особено, ако са още в градинска възраст. Не е случайно, че в градината дейностите се редуват през 5-10 минути, защото децата не издържат повече на едно място с една дейност.

Мен и сега ме хващат бесовете понякога, въпреки че са ученици, защото са двама и, ако не е единият ми се влачи другият с някакви въпроси. Хем ми е неприятно, хем зная, че това е част от развитието им. Най-много обичат да ме питат за нещо по учебния материал като готвя в кухнята. Понякога се чудя дали не ме проверяват или идват за по някоя хапка доматче, морковче или месце. :lol

# 38 27 ноем. 2008, 14:37 ч.

Мнения: 3 506

Цитат на: anette1104 в чт, 27 ное 2008, 14:25

Описаното от Иса е редът ни у дома-аз се къпя-ти закусваш; аз работя-вие обличате кукли, пазаруваме хляб-после отиваме да гледаме играчки и пр. Това обаче е наложена от мен схема,аз задавам какво правят те, и работи безотказно.
.... искаше ми се да знам дали според вас може да проумее защо е този тормоз да не и се обръща внимание всяка сек от всяка минута,особено като тя е решила. Май отговорът,като ви чета,е по-скоро "не"..

Anette, щом редът ви е както е при Иса (и както го описваш), значи дъщеря ти прекрасно знае, че не може да и се обръща внимание всяка секунда на всяка минута. Въпросът е за конкретните 10 минути, с които явно не само тя има проблем, а и ТИ имаш проблем. Не разбирам защо генерализираш въпроса - наистина не разбирам - просто ми е в противоречие с останалото, което пишеш. Чисто и просто имате конфликт за едни конкретни десет минути - за тебе време за кафе и за спокойствие, за нея време да си излее енергията, събрана през нощта, да се види с тебе насаме, преди да е станала останалата част от семейството и т.н. Моят съвет е да поговориш с нея - може пък и заедно да измислите нещо за тези десет минути. Иначе, да, отговорът ми е по-скоро "не"...

# 39 27 ноем. 2008, 14:49 ч.

Мнения: 3 367

Мария,примерът е с кафето ,но важи и за други "неструктурирани" моменти от деня ,които просто не са много (защото работя и от 4 часа на ден свободни,3.50 прекарвам в пряка интеракция с децата),затова и повтарям този конкретно.
Ако дам конкретна задача с начало и край(да решава лабиринти и пъзели с думи,да строи замък,да сметне 20 сметки,да си нагъне прането) мога чудесно и да се къпя,и да чета,и каквото искам да правя,исках да знам може ли без аз да кажа да се сети и да се самозанимае след като е обяснено многократно и би било демонстрация на "уважение" към мен.

# 40 27 ноем. 2008, 15:25 ч.

Мнения: 3 506

Ясно, сега разбрах. Ами не, явно и е рано още, пак е въпрос на темперамент, на научаване. Но може би все пак е по-добре да тренирате извън тези проблемни десет минути. Тоест ти да и измислиш занимание за тези 10 минути, а в останалите 4 часа на пряка интеракция да я накараш 10 минути да си измисли сама занимание, докато ти правиш нещо друго. Така ти ще си свободна от напрежение, а и ще я хванеш в по-подходящ за нея момент.

# 41 27 ноем. 2008, 17:05 ч.

Мнения: 214

Цитат на: anette1104 в чт, 27 ное 2008, 14:49

...да решава лабиринти и пъзели с думи,да сметне 20 сметки,да си нагъне прането...

Твоето дете на 4.7 г. ги прави тези неща?

Иначе по темата - трудно ги учим да ни уважават и да зачитат личното ни пространство. И дълго.
Като не трябва да се пренебрегва и характера, и темперамента на конкретното дете. Както има деца, които с часове не се чуват, така има и такива, от които въздух не можеш да си поемеш. През едни такива "10 мин. с кафе" след многократно идване и връщане, след неспирно "Мамооооо" Иван си счупи любима играчка /от яд, естествено/, разрева се с крокодилските сълзи и кафето отиде по ... По-често му обръщам внимание, за да миряса, отколкото той ме оставя да си почина. Но бавно и с натрупване ще стигнеме до истината. Надявам се.

# 42 27 ноем. 2008, 17:27 ч.

Мнения: 3 367

Emiliika ,да ,защо?
*
благодаря на всички,помогнахте ми да изясня сама на мен си питанката си.
*
Мария,мисля че си много права,проблемни са ми тия 10мин защото самата аз съм чоглава,предстои корекция на моето поведение

# 43 27 ноем. 2008, 17:55 ч.

Мнения: 214

anette1104, изненадах се просто. Peace

Едно момченце от групата в детската градина още миналата година решаваше кръстословици.
Замислям се дали аз не закъснявам с обучението и отговорностите на моето дете.

# 44 27 ноем. 2008, 19:03 ч.

Мнения: 868

Както няколко други мами са казали, на тази възраст е трудно да се говори за съзнателно уважение към личността на другия. Аз съм се примирила, че високо абстрактни дейности не мога да върша докато детето е с мене в къщи. Мога да свърша нещо дребно, като проверка на емайл, но дотолкова.

За сутришните рутини: Къпя се преди тя да стане. Закусваме заедно, и това ни дава възможност да говорим. Сутрините са толкова забързани, че да седна да пия кафе сама е абсурд. Кафето е по време на общата закуска и след това в колата на път към работа. Телевизия в къщи е забранена, така че и тази дистракция не работи. Вечер работя по сериозни неща изискващи концентрация след като детето е в леглото. Детето е свикнало на много внимание от възрастни. Чела съм, а и специалисти, чието мнение уважавам са ми казвали, че дете се разглезва с играчки и с вещи, но не с внимание. Досега се ръководя от този принцип.

Другото е, че имам познати с деца на тийнеиджърска възраст, които имат нужда от мама и тате само за да бъдат возени някъде и си слагат табели на вратата "Влизането забранено!" Много дълго чаках за дете, и сега ми иска да и се порадвам преди да я ударят хормоните Simple Smile

Препоръчани теми

Обича да върти всичко

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: