Приятел/к/и

Тайната женска завист (която дори и не осъзнава, но й променя отношението към теб), че ти имаш мъж до себе си, а тя не. Тоест, чувства се неоценена като жена.

А защо не я запиташ някой път по конкретен повод защо се държи сякаш ти е сърдита, кажи че усещаш някакво различно отношение и попитай да не би да си я обидила с нещо ?

Защото изхождам от характера на предните сърдения - не съм се обаждала, не съм я канила да се виждаме, а съм излизала с други приятелки през това време; докато учехме още - не съм й помогнала за решаването на едни задачи, когато тя не си беше научила теорията... и все такива... Някак си ми е непривично да се оправдавам като ученичка. В някакъв момент започнах да се питам и доколко всъщност това е нормално.... Вярно, че е доста изнервена по редица причини, но някак си почвам да се чувствам сякаш ми е дала 5 бона, а аз не съм й ги върнала...метаболизирано, разбира се.

Само недей да се чувстваш виновна за това, което имаш, а тя няма.

Имах подобен случай с приятелка, която я мързеше да учи, не излизаше да контактува с хора, нямаше други приятели освен мен, и веднъж в един разговор изнервена ми каза: "Да, тебе ще те приемат да следваш висше образование, винаги ти е вървяло", като си намерих гадже, дойде да ме моли да я запозная с някого и т.н. тя самата ми се извини после за тези нейни изблици, аз я разбирам, но отношенията ни не са такива, каквито бяха, тоест по някакъв начин тя ми падна в очите с това. Продължаваме да се виждаме и чуваме, но не е като преди.

Та исках с това да кажа, че ти си прави каквото смяташ, че трябва, не се чувствай виновна, а ако е дошъл момента да се раздалечите и да се прекъсне това приятелство, ами какво да направиш - приятелството не е насила или по навик.

Явно е тежък характер  Или пиатш направо какъв  е проблема , или се разсърди - отговаряй едносрично и студено  ........като в детската градина 

Когато имам проблем с приятелка се обръщам директно към нея, за изясняване на отношенията. Може да е дребно недоразумение, може да е сериозен въпрос, не искам да гадая, да обсъждам и да се чудя!
Като не можеш да се насилиш даже да я попиташ, преустановявай отношения. Тя явно си е такава, ти явно не го приемаш. Няма какво да се мъчите и двете.

Но не е уместно просто ей така да преустанови отношенията си, тоест наложително е да покаже, че има проблем, че нещо я дразни, пак трябва да се мине поне през един разговор между двете.

Явно няма да мина без разговор, ясно. Но е дразнещо все да се обяснявам с някой, който все обиден.от мен...Това имах предвид...Предното сърдене беше от пролетта и някак си започвам да се озадачавам аз ли съм най-черната...

Ако си "Най-черната", то всички ще се държат към теб така. Щом е само един човек, значи в него е проблемът.

Не ми е известно да има други оплаквания... Както споменах, аз съм доста непретенциозна в отношенията с приятелите и не ми се е случвало да изпадам в такива дилеми с други...Това беше и причината да искам мнение тук.

Ами някои хора просто са с тежък характер, а други с са злобни, завистливи или интриганти. Ако  приятелката ти е само с по-труден характер, по-добре намери начин да се разберете. Ако е от втория тип,няма да загубиш, ако прекратите отношенията си. Аз също съм имала такъв тип приятелки. Първата, с тежкия характер, не я заменям за нищо. Дори ще ми липсва, ако се промени. С другата, с която наистина сме били приятелки много дълго време, умишлено не контактувам от почти 3 години.

Хич не се учудвам. На мен приятелката, която смятах за най близка, отказа да се вижда с мен, в момента в който родих, защото тя има проблеми с това да забременее , а много иска, а аз забременях не планувано. За няколко години сме се видели 3-4- пъти и то по моя инициатива с много настояване, накрая се отказах, макар че още ми е мъчно. Та ние преди си знаехме и кътните зъби, тя дори се цупеше, ако не и се обадя един ден.
Така, че проблема със сигурност не е в теб, а в приятелката ти.

По същата причини загубихме много близко приятелско семейство.Те нямат деца и ходехме винаги на гости у тях без нашите деца,за да не се чувстват некомфортно.Само веднъж се наложи да отидем с каката преди мнооого години,малката не беше родена.Когато пък забременях с второто  и тя ме видя с коремче,не знам коя от двете ни се почувства по -кофти!Винаги ще си спомням тоя момент ,направо се почувствах като предателка,колкото и смешно да звучи.И не знам как ,но постепенно започнахме да се виждаме все по-рядко и по-рядко и накрая съвсем спряхме.И много съжалявам за това. Толкова приятно си изкарвахме заедно !
Та искам да кажа поговорете си двете.Според мен не трябва да се разваля истинско приятелство само заради това,че ти си семейна,а тя все още не е.Още повече,че истински приятели трудно се намират.

От приятелството по-хубаво  няма,а като знам в днешно време колко трудно се намират истински приятели.Не мисля,че ти си черната във вашите отношения.
Ти си постъпвала доста толерантно спрямо нея.Въпреки,че вече си омъжена не си я забравила,за това седни и поговори с нея.Кажи й какво те дразни в нейното поведение това,че се сърди за дребни работи и т.н ,ако нещо я дразни в теб нека и тя го сподели.Няма смисъл да си мълчите като ученички и да се сърдите за глупости.От проведен разговор между вас двете по-добро решение няма.

 Не бих поддържала приятелство с такъв тип човек. Остави я да се сърди колкото иска, ако държи на теб, сама ще ти звънне. Защо все ти да я търсиш и да се обясняваш? Нали вече си се пробвала, сега топката е у нея, а ти си пас.

Приятелството е за да се чувства човек по-добре,по-обичан и по-ценен ,а не за да бъде нараняван.
Нямам нужда от такива вечно цупещи се приятелки-все пак отдавна преминах пубертета.
Заобиколена съм с положително настроени хора,с които когато и да се видя се забавлявам и релаксирам.
А ако някой ми завижда,че имам семейство,ами значи просто не ми е приятел.Благодаря!

Напълно подкрепям.
Също така съм забелязала, че тези приятелства /дългогодишните/ често се разпадат един ден и то точно в такива моменти, когато единия има семейство, отиде в чужбина, смени работата и т.н. Просто в живота често пътищата и ангажиментите се разделят.
Аз съм имала подобни ситуации и процедирам по следния начин. Звъня веднъж, втори, трети, за да знам че съм направила всичко и ако от отсрещната страна няма ответна реакция, просто спирам да инициирам контакти. Може би прекратяването на приятелство, което носи негативни емоции ще е по-добре и за двете ви.
И все пак, дано се разберете някакси.

В нашия случай тези сърденици датират от преди аз да се омъжа...Тъй че не мисля, че причината е в моя брак, но може би малко или много се е почувствала "изоставена" или нещо подобно, не знам...Самата аз много държа човек да не забравя приятелите си, дори и след като се появи някой друг в живота му.
Това, което всъщност ме учудва, е че и двете сме на такава възраст, че не би трябвало да се занимаваме с такива щуротии. Изключително рядко съм попадала в такива дебати и такива отношения са ми крайно странни и непонятни. Понеже с нея сме много дългогодишни приятелки, заради това и се замислям изобщо над ситуацията... Ако беше някой друг, щях да кажа "Майната му!" и да не се обадя повече. Все пак откак е в сръдливото си настроение се виждахме веднъж, тя нищо не каза, само беше по-студена и лаконична от обичайносто, след това звънях аз веднъж, тя само ми каза, че не й е удобно да говори в момента, след което аз казах "Ок, ще се чуем после..." и така си и остана. В случая усещам опит за вменяване на вина за нещо, което не знам какво е, най-вече понеже не е за пръв път. За тези 15 години, че и отгоре, до сега не е имало случай, в който аз да съм се разсърдила за нещо, защото го считам за абсолютна детинщина... И заради тази повтаряемост вече започвам да се чудя защо все аз трябва да я търся...
Благодаря на всички, които изказаха мнение, бяха ми полезни различните гледни точки и мнения!

И аз имам такава постоянно сърдеща се приятелка. При нас проблема е в това, че аз си имам приятел, а тя не и това е причината за постоянно цупене от нейна страна. Не съм я пренебрегнала, старая се да се виждаме 2-3 пъти седмично- на кафе, клуб, гости, чуваме се всеки ден. С нея сме приятелки от малки, учехме в едно училище и бяхме постоянно заедно. Вече не е така, което според мен е нормално, все пак големи хора сме, всяка е ангажирана с нещо. Обаче тя се сърди за това, че не се виждаме всеки ден, натяква ми, че вечер стои сама. Когато с приятеля ми отидем за няколко дни някъде се почва "Ама недей да ходиш, аз какво ще правя тук сама" и др. такива. Също ми се сърди когато се виждам с други мои приятелки.
Милинка, не мисля, че трябва да изпитваш вина или да се извиняваш за нещо. Понеже аз не го правя, сега моята приятелка ми е отново сърдита.

Прилича ми на завист. Не е задължително да е осъзната. Имам подобен случай. Звънях, звънях, все заета... отказах се.

И аз така много съм дирекна.

Имала съм такива приятелки и съм прекъсвала приятелството си с тях, защото усещах тези сърдения като опит за манипулация към мен. Такива приятелства са отвратително обсебващи, ограничават ти личното пространство и те карат да изпитваш вина и да се чувстваш длъжен да даваш обяснения за неща, които са си лично твоя работа. Мразя такива хора и не общувам с тях!

И аз имах приятелка много близка преди да родя малкият си син, която се отдръпна постепенно .... докато спряхме всякакви контакти.
Доста мислих по въпроса - явно проблема беше в това, че 10 години се опитваха за бебе и неставаше.
Сега има малък син на няколко месеца. Сама ми се обади когато беше бременна, бях единственнтата й приятелка с деца, излизахме заедно, искаше съвети, обаждала ми се е да пита за кърменето, коликите, зъбките...
Подновихме отношенията си сякаш нищо не е било, явно тя е имала нужда да се дръпне от мен. Не се сърдя, беше ми обидно преди, но ... вее забравих.

Иначе сръдливи приятелки за щяло и нещяло - нямам. Аз много отсявам с кого се виждам. Имам много познати за кафе и ала-бала приказки, най-близка ми остава братовчедка ми - като сестри сме, дори едновременно си звъним по телефона, говорим с часове по скайп... Израснали сме заедно и си знаем всички детски и семейни истории.

Ами, постави се на нейно място.
Може би се чувства самотна,ревнува, от новото ти амплоа...
най малкото държи на теб и ти го показва, макар и по странен
за теб начин. Ако държиш на тази приятелка и я цениш ,като
такава е редно да простиш капризите.

Приятелството трябва да идва и от двете страни - доколкото разбирам от написаното, май само ти си приятелката, а тя един вид те използва хммм  Ако държиш на нея, тогава си поговорете, ако не - отдалечи се от нея.

И аз имам една такава дружка Просто е ревнива.Нищо,че и ние сме на по над 30г.В началото ужасно ме дразнеше това,че се цупи за щяло и нещяло и се държи като,че ми е любовница.С времето обаче свикнах с особеностите й.А и знам,че е добронамерена.

[/quote]
И ние сме над 30. И досега винаги съм прощавала капризите, но започнах да се замислям дали това е адекватно поведение, защото не е еднократна проява. Както казах и по-нагоре, виждахме се, но тя не спомена да има проблем, само беше резервирана. След това я търсих, беше изключително лаконична. При това положение ти би ли звъннала отново? Ясно ми е, че самото време, което отделям по темата, е чисто безумие, но приятелство, поставено при тия условия, приятелство ли е всъщност?

Факта,че отделаш толкова време по темата-значи,че не ти е безразлично и отговора дали е приятелство това,би следвало да е "Да".
А това,че е била лаконична,след като си я търсила би могло да е,поради това,че смята,че вината за отношенията ви носиш ти.
При мен се е получавало така/аз съм перманентно виновна/ .Но  съм упорита и ровя,докато не ми каже за какво се сърди.С разговор все се стига до някакво решение и помирение При това положение ти би ли звъннала отново?
[/quote]-да,бих

Манипулацията не е приятелство. Може да и кажеш в очите, когато се почувства наранена да си казва веднага, на игри "Познай какво ми е" си играя децата...
Покажи и че я обичаш, че разбираш колко и е тежко, но, че няма начин да я осиновиш и да я водиш на всякъде с теб. Обясни и, че ако тя те обича би се радвала за това, че си щастлива. Ако продължава да те кара да се чувстваш виновна, бегай...

Да. Само че задължително й кажи защо !

Аз имам две приятелки, с които се познаваме от много време. С едната сме заедно от 20 години, с другата 10-тина. С втората сме по-близки. И двете много си ги обичам. Засега не съм забелязала да се променяме към по-лоши взаимоотношения. Напротив, смятам че ставаме все по-добри.
От друга страна, държа на това да имам малко приятели като цяло.

Разбера ли, че някой е фалшив с мен и чувствата ми слагам край на общуването. 
 И аз имах "такава" приятелка, но след хилядите разочарования и нескрити злобни изблици я разкарах, колкото и грозно да звучи. 
Има хора с които ти е приятно да общуваш с лекота, без да те натоварват  и такива, дето ти изпиват енергийното поле и се чустваш смазан и натоварен. 

Може би е някаква ревност, че тя е сама, пък ти колкото и да се стараеш си се променила - има друг важен човек в живота ти. Хората се променят и приоритетите им също. Разговора е неизбежен особено, ако наистина държиш на нея. Понякога хората просто имат нужда от някакъв намек, че действително са важни за теб, че те вълнува това което вълнува и тях. Даже и това, което не биха споделили но им тежи.
Аз винаги (последните 15 години) съм имала само 2 приятелки. Разбираме се идеално, въпреки че сме различни по характер. Може би и точно затова така се разбираме - не се е случвало да харесаме даже на картинка един и същи мъж. В една и съща ситуация всяка реагира по абсолютно различен начин. Трите заедно се уравновесяваме взаимно. Почти няма ден, в които не се чуваме поне за 2-3 минути по телефона. Не мога да си представя как бих се чувствала в твоята ситуация. И когато плача, и когато се смея все съм с тях. Мъжете ни по случайност или по наш избор  също са приятели от много години. Една съседка все се майтапи, че сме 3 сестри със трима братя, ама четвъртия (4-тия е приятел на мъжа ми) е най-облагодетелстван.  щото е необвързан.

Аз живеех със съпруга ми 5-6 години преди това, а сме гаджета от 8 години....Мисълта ми е, че тоя мъж не се е появил от нищото в живота ми... В този период ми се е обаждала в малките часове, защото е разстроена от някой мъж или трябва някъде да я закарам и аз съм зарязвала всичко, за да съм с нея. Вместо нея съм ходила по изпити, пазарувала съм й, когато е била болна и това все в период, когато съм била с гаджето ми, понастоящем съпруг... Изпити, любови, лекари, прегледи, болести, мъка, винаги съм била до нея. Каквото и да ме е помолила и за нея, и за роднините й, стига да е било във физическата ми възможност, съм го правила. И пак бих го направила. От това по-голямо доказване на приятелство, здраве му кажи...
В частност заради това вече съм толкова раздразнена, защото не може да не оценяваш кога някой прави нещо за теб, а насреща му периодично да имаш претенции за честотата на обажданията, за това с кой друг излиза този човек и т.н. Някак си усещам, че започват да ме третират като с нещо длъжна, заради което и писах във форума.

Ами и аз да се изкажа по темата, тъй като и при ме не на дневен ред Имам приятели и приятелки от дългиии години, с които се чувам изключително рядко, но винаги мога да разчитам на тях, защото през годините са ми доказали, че са истински хора. Винаги можем да си кажем нещата, които ни тежат, въпреки времето, което не сме се виждали и чували. И всеки път, когато се видим, сякаш  не е минало чак толкова много време и сме били заедно постоянно. Това са истинските ми приятели!
Има обаче една друга категория, с които се виждам ежедневно, чуваме се, даже си говорим безплатно, но всъщност не мога за нищо да разчитам на тях, дори не мога да споделя нещо по-така. Днеска се обадих на едната госпожица и тя ми заяви, че видите ли понеже не съм й се обаждала не знам си откога, тя преценила, че няма да ми звъни. И аз й казвам: ами защо ти не ми се обади?, при което тя отговаря, че е решила вече да не ми се обажда тя! Е, питам аз, ами ако и аз съм изходила от същата позиция, или пък не съм имала физическото време да й звъня, или пък съм била болна, каква приятелка ми е тя!?Казах й, че щом така е решила така да бъде и й затворих телефона. Не смятам, че трябва постоянно да стоя на телефона и да звъня на всичките си приятели, за да ми останат такива. Не смятам, че приятелството се измерва на кантар - аз ти дадох 5кг и ти трябва да ми дадеш толкова.
И имам много такива случаи в живота си, така че мацки преценявайте и решавайте на време, за да не се налага да давате обяснения като ученички и да бъдете манипулирани от някви егоисти!
Бих направила много за някой и съм правила, като не съм очаквала нищо и много ясно не съм и получила, дори и едно благодаря. А хора, на които не съм си мръднала пръстта да помогна винаги са били до мен и знам, че и аз винаги ще им помагам, ако се наложи.

Милинка, това ми прилича на обсебване... Незнам какво да правиш, но и незнам как издържаш 

Мисля, че всеки е имал такива приятели.
И, аз съм на мнение, че ако някое такова не те прави щастлив, а те напряга , независимо какъв е повода, дори и неосъзнат /защото не сме длъжни да сме психоаналитици/, трябва да прекратиш приятелството.
Хората, положението им и приоритетите им се менят и то в различна степен и посоки и е напълно естествено и средата да се мени.
Поддържах 30 години едно приятелство, но накрая то започна да ме наранява и предпочетох да запазя добрият спомен, вместо да го превърна в мъчение и за двете ни.

Може и грубо да ти прозвучи, но съзирам в поведението на тази жена манталитета на стара мома, въпреки, че в никой случай не е престаряла на години. Познато ми е. Ти нямаш вина и не се кахъри за това. Няма да е голяма грешка или подлост от твоя страна, ако бавно, но окончателно приключиш отношенията си с такъв човек.

Опитай се съвсем добронамерено да поговориш с нея. Очи в очи. Проблема на всички ни е , че не говорим , че не разговаряме достатъчно. А, в диалога се ражда истината и така ще разберете кой кум, кой сват, кой на булката брат. Успех !

Приятелството в нужда се познава. То не зависи от честотата на обажданията и времето прекарано заедно. Това че ти си й приятелка не значи, че и тя е такава. Замисли се и не си губи времето да и доказваш приятелство. Успех! 

ох,на мен това ми е болна тема.доста се поопарих в близките години от разни уж приятели и приятелски семейства. и сега много мисля преди да направя нещо или кажа или да се сприятеля.незнам какво да те посъветвам,защото аз самата съм объркана вече от понятието-прител,приятелка- и начина по ,който хората го разбират.повечето дърпат "чергата " към себе си и.......започнах да вярвам,че няма истинско приятелство а само сметка.имах една приятелка,като твоята ,която остана сама и я утешавах и подкрепях дълго време. и незнайно защо и как в един момент тя  реши,че съм и завидяла/незнайна защо/и се обърна с/у мен.имаше наглоста да ми каже в очите,че съм била щастлива от факта,че тя останала сама. скарахме се и повече дума не й продумах.така и до днес.и ред такива предателства от други приятели ,и казах повече-не-. стига ми толкова. познати и толкова.

Милинка на времето имах приятелка, която правеше фасони и ревнуваше че съм говорела с мъжа си повече отколкото с нея. и това при положение, че гледах да я взимам често с нас за да не се чувства изолирана. След поредица от прояви на тази странна за мен ревност просто по пътя на логиката  контактите ни се разредиха.