Публикувана: 24 ноем. 2008, 15:14 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2008, 14:09 ч.

Приятел/к/и

4 073
43
1

# 15 24 ноем. 2008, 23:15 ч.

Мнения: 2 478

Приятелството е за да се чувства човек по-добре,по-обичан и по-ценен ,а не за да бъде нараняван.
Нямам нужда от такива вечно цупещи се приятелки-все пак отдавна преминах пубертета.
Заобиколена съм с положително настроени хора,с които когато и да се видя се забавлявам и релаксирам.
А ако някой ми завижда,че имам семейство,ами значи просто не ми е приятел.Благодаря!

# 16 25 ноем. 2008, 01:24 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Цитат на: Le Soleil в пн, 24 ное 2008, 23:15

Приятелството е за да се чувства човек по-добре,по-обичан и по-ценен ,а не за да бъде нараняван.

Напълно подкрепям.
Също така съм забелязала, че тези приятелства /дългогодишните/ често се разпадат един ден и то точно в такива моменти, когато единия има семейство, отиде в чужбина, смени работата и т.н. Просто в живота често пътищата и ангажиментите се разделят.
Аз съм имала подобни ситуации и процедирам по следния начин. Звъня веднъж, втори, трети, за да знам че съм направила всичко и ако от отсрещната страна няма ответна реакция, просто спирам да инициирам контакти. Може би прекратяването на приятелство, което носи негативни емоции ще е по-добре и за двете ви.
И все пак, дано се разберете някакси.

# 17 25 ноем. 2008, 11:25 ч.

София
Мнения: 8 000

В нашия случай тези сърденици датират от преди аз да се омъжа...Тъй че не мисля, че причината е в моя брак, но може би малко или много се е почувствала "изоставена" или нещо подобно, не знам...Самата аз много държа човек да не забравя приятелите си, дори и след като се появи някой друг в живота му.
Това, което всъщност ме учудва, е че и двете сме на такава възраст, че не би трябвало да се занимаваме с такива щуротии. Изключително рядко съм попадала в такива дебати и такива отношения са ми крайно странни и непонятни. Понеже с нея сме много дългогодишни приятелки, заради това и се замислям изобщо над ситуацията... Ако беше някой друг, щях да кажа "Майната му!" и да не се обадя повече. Все пак откак е в сръдливото си настроение се виждахме веднъж, тя нищо не каза, само беше по-студена и лаконична от обичайносто, след това звънях аз веднъж, тя само ми каза, че не й е удобно да говори в момента, след което аз казах "Ок, ще се чуем после..." и така си и остана. В случая усещам опит за вменяване на вина за нещо, което не знам какво е, най-вече понеже не е за пръв път. За тези 15 години, че и отгоре, до сега не е имало случай, в който аз да съм се разсърдила за нещо, защото го считам за абсолютна детинщина... И заради тази повтаряемост вече започвам да се чудя защо все аз трябва да я търся...
Благодаря на всички, които изказаха мнение, бяха ми полезни различните гледни точки и мнения!

# 18 25 ноем. 2008, 12:48 ч.

Мнения: 13

И аз имам такава постоянно сърдеща се приятелка. При нас проблема е в това, че аз си имам приятел, а тя не и това е причината за постоянно цупене от нейна страна. Не съм я пренебрегнала, старая се да се виждаме 2-3 пъти седмично- на кафе, клуб, гости, чуваме се всеки ден. С нея сме приятелки от малки, учехме в едно училище и бяхме постоянно заедно. Вече не е така, което според мен е нормално, все пак големи хора сме, всяка е ангажирана с нещо. Обаче тя се сърди за това, че не се виждаме всеки ден, натяква ми, че вечер стои сама. Когато с приятеля ми отидем за няколко дни някъде се почва "Ама недей да ходиш, аз какво ще правя тук сама" и др. такива. Също ми се сърди когато се виждам с други мои приятелки.
Милинка, не мисля, че трябва да изпитваш вина или да се извиняваш за нещо. Понеже аз не го правя, сега моята приятелка ми е отново сърдита.

# 19 25 ноем. 2008, 14:27 ч.

София
Мнения: 3 064

Прилича ми на завист. Не е задължително да е осъзната. Имам подобен случай. Звънях, звънях, все заета... отказах се.

# 20 25 ноем. 2008, 14:38 ч.

Мнения: 378

Цитат на: star в пн, 24 ное 2008, 16:21

Когато имам проблем с приятелка се обръщам директно към нея, за изясняване на отношенията. Може да е дребно недоразумение, може да е сериозен въпрос, не искам да гадая, да обсъждам и да се чудя!
Като не можеш да се насилиш даже да я попиташ, преустановявай отношения. Тя явно си е такава, ти явно не го приемаш. Няма какво да се мъчите и двете.

И аз така много съм дирекна. Peace

# 21 25 ноем. 2008, 17:01 ч.

Мнения: 473

Имала съм такива приятелки и съм прекъсвала приятелството си с тях, защото усещах тези сърдения като опит за манипулация към мен. Такива приятелства са отвратително обсебващи, ограничават ти личното пространство и те карат да изпитваш вина и да се чувстваш длъжен да даваш обяснения за неща, които са си лично твоя работа. Мразя такива хора и не общувам с тях!

# 22 25 ноем. 2008, 17:07 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 398

И аз имах приятелка много близка преди да родя малкият си син, която се отдръпна постепенно .... докато спряхме всякакви контакти.
Доста мислих по въпроса - явно проблема беше в това, че 10 години се опитваха за бебе и неставаше.
Сега има малък син на няколко месеца. Сама ми се обади когато беше бременна, бях единственнтата й приятелка с деца, излизахме заедно, искаше съвети, обаждала ми се е да пита за кърменето, коликите, зъбките...
Подновихме отношенията си сякаш нищо не е било, явно тя е имала нужда да се дръпне от мен. Не се сърдя, беше ми обидно преди, но ... вее забравих.

Иначе сръдливи приятелки за щяло и нещяло - нямам. Аз много отсявам с кого се виждам. Имам много познати за кафе и ала-бала приказки, най-близка ми остава братовчедка ми - като сестри сме, дори едновременно си звъним по телефона, говорим с часове по скайп... Израснали сме заедно и си знаем всички детски и семейни истории.

# 23 25 ноем. 2008, 19:04 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Ами, постави се на нейно място.
Може би се чувства самотна,ревнува, от новото ти амплоа...
най малкото държи на теб и ти го показва, макар и по странен
за теб начин. Ако държиш на тази приятелка и я цениш ,като
такава е редно да простиш капризите.

# 24 25 ноем. 2008, 19:46 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Приятелството трябва да идва и от двете страни - доколкото разбирам от написаното, май само ти си приятелката, а тя един вид те използва хммм newsm78

Ако държиш на нея, тогава си поговорете, ако не - отдалечи се от нея.

# 25 25 ноем. 2008, 21:47 ч.

Мнения: 400

И аз имам една такава дружка Grinning

Просто е ревнива.Нищо,че и ние сме на по над 30г.В началото ужасно ме дразнеше това,че се цупи за щяло и нещяло и се държи като,че ми е любовница.С времето обаче свикнах с особеностите й.А и знам,че е добронамерена.

Цитат на: evil в вт, 25 ное 2008, 19:04

Ако държиш на тази приятелка и я цениш ,като
такава е редно да простиш капризите.

# 26 25 ноем. 2008, 21:55 ч.

София
Мнения: 8 000

Цитат на: uanda в вт, 25 ное 2008, 21:47

И аз имам една такава дружка Grinning

Просто е ревнива.Нищо,че и ние сме на по над 30г.

[/quote]
И ние сме над 30. И досега винаги съм прощавала капризите, но започнах да се замислям дали това е адекватно поведение, защото не е еднократна проява. Както казах и по-нагоре, виждахме се, но тя не спомена да има проблем, само беше резервирана. След това я търсих, беше изключително лаконична. При това положение ти би ли звъннала отново? Ясно ми е, че самото време, което отделям по темата, е чисто безумие, но приятелство, поставено при тия условия, приятелство ли е всъщност?

# 27 25 ноем. 2008, 22:15 ч.

Мнения: 400

Факта,че отделаш толкова време по темата-значи,че не ти е безразлично и отговора дали е приятелство това,би следвало да е "Да". Wink

А това,че е била лаконична,след като си я търсила би могло да е,поради това,че смята,че вината за отношенията ви носиш ти.
При мен се е получавало така/аз съм перманентно виновна/ .Но съм упорита и ровя,докато не ми каже за какво се сърди.С разговор все се стига до някакво решение и помирение Laughing

Цитат на: милинка в вт, 25 ное 2008, 21:55

Цитат на: uanda в вт, 25 ное 2008, 21:47

И аз имам една такава дружка Grinning

Просто е ревнива.Нищо,че и ние сме на по над 30г.

При това положение ти би ли звъннала отново?
[/quote]-да,бих Wink

# 28 25 ноем. 2008, 22:36 ч.

Мнения: 1 849

Манипулацията не е приятелство. Може да и кажеш в очите, когато се почувства наранена да си казва веднага, на игри "Познай какво ми е" си играя децата...
Покажи и че я обичаш, че разбираш колко и е тежко, но, че няма начин да я осиновиш и да я водиш на всякъде с теб. Обясни и, че ако тя те обича би се радвала за това, че си щастлива. Ако продължава да те кара да се чувстваш виновна, бегай...

Последна редакция: вт, 25 ное 2008, 22:45 от migito