Каква е процедурата, за да се остави дете за осиновяване

Всъщност я насочи към отдел Закрила на детето към местната дирекция Социално подпомагане. Трябва да говори със социален работник. В болниците, когато се изостави дете, това правят - викат социалните работници и те си поемат случая. Ако тя не може да го гледа, детето ще бъде настанено в дом за деца до три години. Ако твърдо е решила, след 14тия ден от раждането ще отиде да подпише пред нотариус съгласие за осиновяване, социалните ще й укажат какво как.
Личният ми съвет към нея, ако избере този път, независимо, че е подписала съгласие за осиновяване, независимо, че й е сложно с другите деца и въобще, да намира време и за това бебе, да го посещава в дома, докато е там - от огромно значение за детето е! Ще мине време все пак докато го осиновят и ще е само там. Вярно е, че ще й е тежко, но на нея така и така й е тежко, а и тя е възрастният, така ще е поне от малко полезна на бебето.

Алтернативният вариант 100% ще й го предложат в болницата, може би и още тук на лични. Няма да го дискутирам тук.

И оттук нататък жената следва да е по-стриктна с предпазните средства, защото за няколко минутен кеф и тя, и децата плащат голяма цена!

Стискам палци на бебето да е късметлия, какъвто и да е пътят му!

пу за мен

ужасна тема...........

аз няма да съм толкова мека като меримаруун, а направо ще ти го рекна.
жена, българка, неомъжена, четвърто раждане.
в този момент, в който отиде на първата консултация, ще я наобиколят хиените.

ще стане това, за което всички знаем, но никой не говори. роденото от нея дете ще намери родители. или мъчители.
ако има късмет, ще и дадат някой лев за алкохол или нов джиесем.

няма да се впускам в сърцераздиращи излияния. но, пътища извън ужаса винаги има. където са три деца, там са и четири.
не една жена е отгледала дете с помоща на този форум. финансова и морална.

на мен не ми е безралично. и не само това. намесвам се активно. става дума за съдбата на едно дете. независимо дали тази тема е поредният кьорфишек или голата истина. предлагам своята помощ. доколкото и както мога.

и дори с риск да ме изядат, има и друг вариант. едно непълно осиновяване. 

кой режим са затегнали. този за милионерите ли, този за тези с връзките ли, или този за тези с предпочитанията.
никакъв режим никъде не е затегнат. всеки се спасява както може.
БЕЛИ деца, с доказан БЪЛГАРСКИ произход,  се пазят за хора, желаещи такива.
без връзки.

Натъжих се! Вярвам, че понякога хората са поставени в ситуации, изглеждащи безизходни… но изход винаги има!
Прочети първо в посочените линкове и разпечети информацията за жената и й  я предостави....
По проекта работят добри специалисти избрани след висококритерийна селекция. След 6месеца светът за жената може да изглежда различен, а децата растат, дори и в недоимък и нейните 4 ще се поткрепят и отглеждат и взаимно…
Първо майката трябва да се подкрепи за да добие увереност и после сама ще види алтернативи…
Успех!
Понякога оставянето на децата , за да попаднат в по-добра житейска ситуация е химера!...


http://izostaveni.detebg.org/content/blogcategory/17/27/

ИЛИ

http://www.detebg.org/?cat=10&scat=23&news=260

сиска 77, ще ти дам телефона си, засега имам и свободно време. дай да видим къде е тази майка и какво можем да направим за нея.
детето си винаги може да остави, но нека първо да опитаме други алтернативи.
дай повече информация.
в кой месец е бременна, къде е бащата на това дете. от какво имат нужда.
в благотворителния форум можем също да пуснем тема.
предполагам, че много от майките тук биха оказали помощ. най-лесното е да остави детето си. въпросът е, доколко е наясно, че това е завинаги.
домовете са пълни с деца, отглеждани временно. заради майки, нерешаващи се след раждането по една или друга причина да подпишат заветната декларация. 
сега е решила да остави детето, но после може да и дойде друг акъл. за много жени алтернативата ДЪРЖАВНО ГЛЕДАНЕ е приемлива, така хем им е чиста съвестта, хем не им се налага да се борят.
при днешните възможности за предпазване от забременяване и предвид това, че въпросната жена има вече три деца, стигам до извода че определено е емоционално нестабилна и с липсващо чувство за реалност.
станалото, станало. но не можем да забравим факта, че още едно дете е на път да се появи. и за да му спестим незавидната съдба да бъде зарязано някъде, можем да вложим малко усилия.

Предварително се извинявам, ако греша, но дали не става въпрос за теб самата и твоето дете?!

Много се извинявам на авторката,че използвам темата и, но аз имам също подобни въпроси. Става въпрос за две деца- на 2 м. и на  2 г. Майката е настанена засега в звено Майка и бебе, което се занимава с превенция от изоставяне. Но майката има психични проблеми. Сега голямото дете ходи на ясла, но  тя не сика да ходи да си го взима от там. Няколко срещи имам с нея, положението е зле. Пълно неглиужиране на двете деца. Сега повтаря- по-добре някой да ги осинови, че да се грижи за тях. Тя няма нито средства, ниото квартира.... Колко време ще продължи престоя на децата в институция, докато бъдат осиновени? Голяма дилема ..виждам, че няма резултат нито от разговори с психолог, нито соц. работник, нито  с хора като мен. Тя дори може да е опасна за децата.

Не искам да съдя никой, но незнам как самотна социално слаба майка с 3 деца може да си позвали да забременее отново.

нарича се секс 

мдам, от това наистина се забременява в случая е безотговорен секс. първо веселбата, пък после ще му мислим.
какво няма да искаш да съдиш. за съдене си е, ама кел файда. станалото-станало. може пък жената да е искала да намери баща за останалите деца и по този начин да се е опитала да му представи доводите си.

човешката безотговорност и простотия са необятни като вселената.

Не знам доколко е вярно това, което казваш, но имам позната (по - скоро далечна позната - на свекърва ми колежка), която преди няколко години роди детенце и го остави....
Никъде не е ходила и с никого не е говорила...
Още преди да я изпишат от болницата (за Тина Киркова става въпрос), я накараха да подпише, че се отказва от родителските  права и дава съгласие за осиновяване.
След това служителката, която се е занимавала с процедурата й пожелала "Късмет в живота оттук нататък" и това беше...
Нищо повече....

не зная как е било преди няколко години, но сега съгласие за осиновяване се подписва след 14 ден от раждането. и няма нищо, което може да промени това.
хехе, тина киркова. много любима болница  май оттам доста хора биха могли да си правят компания в затвора.

Нямам идея дали нещата са се променили, преди беше така.
А що се отнася до въпросната болница - винаги съм изпитвала някакви резерви към нея... 

ами поне от две години и половина нещата със сигурност са променени и срокът от 14 дена е непреодолим.
колкото до болницата, не е само тя, където има родилно отделение, има и любезни лелки, които убеждават жени без брак да дават децата си. цяла институция е изградена.
да не говорим, че още на консултацията се започва с обработката.

С мафията в родилните домове и аз съм се сблъсквала.
Докато бях студентка на една колежка, която отиде да направи аборт, й бяха предложили да износи и роди бебето, срещу определена сума, разбира се, а те да го "уредят" при "много добри хора".

На мен преди 5 години ми бе предложено срещу определена сума да ме уредят с новородено бебе от "младо, хубаво и умно момиче", защото по домовете имало само "мръсни циганета" и "деца на прости жени".

Преди десетина години пък имаше една лекарка в Света София (Тина Киркова), която три месеца подред все в събота и неделя ми изчисляваше овулацията, за да ходя да й плащам процедурите в частния кабинет (тогава в болниците все още беше безплатно).

даде, обаче интересното е, че абсолютно никойникоганищо не предприема. аз не съм чула досега за осъден лекар или санитарка.
няма и да чуем.
достатъчно е една бременна журналистка без брак да влезе там и да направи филмче, ама на кой ли му стиска

matakosmata, много си права за съжаление
Хм ако се приеме новия семеен кодекс, там ако не се лъжа срока от 14 дневен за подписване на декларация става 30 дневен

Добре де, през тези дни къде е бебето? в болницата ли?

Не. 
В дом... 

Извинявам се, ако звуча глупаво и профански, ама за какво да ги осъдят? Може би за неплатени данъци по недекларирани доходи? Сигурна съм, че в схемата участват и много опитни юристи, които перфектно са си свършили работата - така че на практика да не се нарушава нито един закон. Само моралния. Ама него зачита ли го някой въобще?

Всички участващи в такива сделки са печеливши и доволни от тях - едни получават пари, други точно такова дете, каквото са искали. Никой от тях няма да тръгне да съди другите.
Аз лично не мисля, че нещата стават насила при никого, просто има едни, които раждат за пари и други, които са готови да платят, за да получат това, което искат. Персоналът в болниците просто им посредничи за да се срещнат, не ги превръща той в такива.

Според мен, ако въобще някога се изнамери нарушен закон, всички "съзаклятници" трябва да бъдат съдени, не само медицинските лица.

В крайна сметка децата, обект на тези сделки, са със съдба не много по-различна от тази на децата, минали по каналния ред за осиновяване. Даже печелят от това, че не попадат в институции.

Много тъжно, но факт! В такъв свят живеем! 

добре де, това ми се струва доста странно..  ами майката ако отлага подписването или зачезне детето не е ли обречено да седи в тази институция доста време?

Ами точно за това някои дечица стоят с години по домовете...
За съжаление... 

еlito  детето наистина ще остава в дом през това време, просто си права, че майката в много случаи няма да даде съгласие, новата процедура обаче предвижда в този случай служебното вписване в регистъра на децата да става от страна на Съвета или РДСПто /да не излъжа кой точно/ , това означава че няма да върви процедура по съдебно вписване на детето в регистъра, а след изтичане на 6 месеца, в които детето не е потърсено. Така ще се избегне едната съдебна процедура в тези случаи, а ще остане съдебната процедура при осиновяване.

Не знам, на мен ми се струват и 6 месеца много....

естествено, че е много, но поне е нещо, макар че докато влезе това в сила, сигурно ще побелеем.

6 месеца не са малко  но пък сегашната процедура продължава много повече във времето - чакат се 6 м. след това се отнемат  родителски права по съдебен ред, което също отнема доста време, после вписване в регистъра и след това евентуална порцедура по осиновяване и то детето вече е пораснало през това време

ох, то и с тия дела... според мен би трябвало делата да се насрочват в най-кратък срок. Аз чаках 7 седмици за дело, което траеше 10 минути и ми зададоха 2 въпроса  и като си представя за самото дете, че това не е първото дело и ми става лошо. Според мен би трябвало да закрият домовете и децата да отиват в приемни семейства, докато минат делата. Както и че би следвало в родилния дом да се подписва тази декларация за отказ. Защо трябва да се чака? Жена, решила да остави детето си едва ли взима това решение след раждането му, нали? Ако е имало начин да и се помогне да го задържи, то това е следвало да бъде по време на бременността.
Може и да ме оплюете, но системана, в която са замесени акушерките, за да не попада дете в детски дом ми допада повече... Лошото е, че е направена с комерсиална цел..

Всъщност много често решението наистина се взима след раждането. Повечето майки по време на бременността и в началото след раждането нямат майчински чувства. В много случаи бушуващите хормони през бременността са лош съветник и майките не откриват друга алтернатива, освен да го оставят в дом, но след раждането решават да се борят и да направят всичко възможно да си отгледат детето.

Защо всички се втурнаха да търсят варианти как детето да остане при майка си. За мен майка е жената която се грижи за детето, а не някоя която си вдига краката без да мисли. По-добре някое семейство да купи детето отколкото, то да стане курва, наркоман или....  Сигурно съм много остра, но минавам покрай един дом за деца и все се чудя при толкова бездетни и желаещи да осиновят дете, какво правят тези деца там 

не си остра... изказването ти е тъпо...

Няколко пъти започвах да пиша отговор на изказването на madchen, но се отказах.......

Малко по - нагоре казах, че едно време тази декларация се подписваше именно там, в болницата.
Това, обаче не означава, че процедурата тогава беше светкавична.... 
Напротив - същата тромава, а понякога и дългогодишна процедура по осиновяването на едно детенце... 

Извинявам се, че съм реалист. Нека всички направим нещо за жената решила да ражда на конвеир. Сега дори да задържи детето след 2-3 години ще има още поне едно и това автоматично ще отиде в дом. Тогава ще се включим в някоя коледна акция и ще му изпратим дрешки.
Докато процедурата по осиновяване е толкова тромава и недомислена, не виждам нищо лошо в купуването на деца от бездетни семейства, които ще си ги отгледат като техни. Не мога да съм лицемерна и да подкрепям това безумие на държавата - Домовете за изоставени деца.

Лошо няма, но позицията ти е нереална наистина.
Смея да го заявя като човек минал два пъти през тази процедура. Ами, по-леко и лесно от това, остава наистина да ги раздават срещу снимка и подпис. Виж, за недомислена... да.
А купуването на деца, за жалост, не винаги се случва с такива възвишени мотиви. Кой и как ще проверява мотивацията на склонните да платят, за да заобиколят една смехотворна на фона на другите европейски и задокеански държави процедури???

По темата, няма какво да кажа. Съжалявам.

Аз пък си мисля, че си добронамерена, но незапозната с много неща. Тук няма нито един пишещ, който да иска да има дори едно дете в Дом. Но... няма как да стане толкова бързо и с магическа пръчица.

Например, ако детето на тази жена е с недоказан български произход или се роди нездраво, тогава няма да се задейства на процедурата с "купуването на деца от бездетни семейства". Бебето автоматично отива в Дом и може да разчита само на късмета си.

За това, че не е сигурно с каква цел се извършва "сделката" Дар е писала. Особено когато се задейства канал за извеждане на бременни да раждат извън пределите на България.

Повече от 70% от децата по домовете са болни, от доказан малцинствен произход или с неуредени документи. Все още в България много хора предпочитат да чакат 3 - 4 - 5 години, но не биха осиновили дете с недоказан български произход или болно дори от напълно лечимо у нас заболяване. Тези с неуредените документи са също в безнадеждно положение. Аз съм много скептично настроена и към промените в закона. Така или иначе ще има дело, на което ще се призовава рождената майка, доколкото разбирам, а това си е повод да се проточва съдебния процес във времето, доколкото познавам българското съдопроизводство.

И още нещо - процедурата може да е тромава, но все пак създава някакъв ред. Защото има много "бездетни семейства", които си имат морални задръжки за такъв род "сделки".

За "цената" не искам дори да коментирам...

Раната, отворена при загубата на биологичната майка, децата носят цял живот. За нея също можеш да прочетеш, ако желаеш...

Кандидатите за приемни родители в България са отчайващо малко, особено за проблемни деца, каквито са повечето по институциите.

За съжаление реалността е, че Домове в България ще има още много години напред. Ако с общи усилия успеем да направим условията в тях по-добри, това ще бъде голям успех. С тази цел са дарителските кампании, провеждани от хора запознати с реалността.

Купуването на деца, освен че се преследва от закона, е отвратително. Защо - ами защото поощрява продаването. Ако ме разбираш. Гнус - ако не го усещаш, значи просто не си майка. Или не осъзнаваш какви неземни глупости плещиш.

еди.

ДарЗаМен, Ганката, наистина никога не съм минавала през процедурите по осиновяване.  Истина е, че не всички хора готови да платят за дете го правят с най-добри намерения. Вярно е, че пиша от позицията на човек гледащ от страни. И то реално имам поглед само върху домовете, като съм влизала само в два. И в двата поне на пръв поглед дечицата бяха здравички. Повечето бяха от малцинствата. Това се случи преди 7 и 5 години. От тогава не искам да вляза на подобно място по никакъв повод. Искам да забравя всички тези изоставени деца, защото аз и до ден днешен не виждам обяснение, защо те са там, освен защото ония които са ги родили са .... Вече само участвам в кампании, като нося дрешки, пращам SMS-и и др., но ако нещо не ме принуди не бих влязла отново в дом. Затова и никога няма да подкрепя майка, която ражда на конвейр. Това не е майка всъщност, а животно. Не, сега обидих животните, те не правят така с малките си. Има центрове за семейно планиране където раздават безплатни противозачатъчни. Жалко, че не подлежат на скопявани тези "родители".
От както видях темата рових в нета и попаднах на много чужди материали за купуване на деца с цел - органи; порно и вякакви други ужасии. Явно и купуването не е вариант  Не знам какво е решението, но пак газвам, че е грях да подкрепяте жените, които пълнят домовете с нещастни души.

Е точно там е работата.... и с най-добри намерения да го правиш - постъпката е една: купуваш си дете, заобикаляйки закона.

madchen, помисли си само - проектът "не ме изоставяй" ( http://izostaveni.detebg.org/ ) има следната успеваемост - от 100 колебаещи се майки, след работа с психолог, 70 от тях са задържали дечицата си.
Жените по родилните домове,които се колебаят редовно са нападани от кандърдисващи ги прекупвачи на бебета, да изоставят децата си.

Уф - повдига ми се

.

Ако не беше регистриран потребител, щях да реша, че едва ли не си измисляш. Наистина ли това се случва и тук в България?   Имам чувството, че падам от Марс   Направо...   Май, не трябваше да изказвам мнение, така нямаше да разбера това и щях да си живея с моите си заблуди, които обаче бяха много по-приятни от това което ти пишеш  

А за проекта... Щом хората са убедени, че тези 70% няма да метнат децата в домовете след максимум половин година нека помагат. Мога да разбера само майка, която изоставя тежко увредено дете - малко са хората които могат да гледат такова дете. Щом дори си помислил да изоставиш здраво дете, за мен няма обяснение. И тези инкубатори се нуждаят от някой който да премахне детеродните им органи, а не от подкрепа.

В какъв смисъл тенденцията е положителна? Имаш предвид, че "купувачите" наистина искат дете и ще си го гледат?
Преди време имаше тема за "сурогатните" майки - дали може да се износи чуждо бебе (оплодена яйцеклетка на майката с материал на бащата) и после биологичните родители да си го вземат. Оказа се, че това е незаконно.

.

Aльо, Мато, спри се!

Не си. Защото:

1. Го казваш открито.
2. Другите не знаят, аз знам как, какво преживя и кой, как го използва.
3. Ако беше гьон и не ти пукаше, и не те беше донякъде... срам от случилото се (макар че, по резултата няма от какво да се срамуваш!), нямаше да реагираш така.
4. Понякога... понякога всички грешим. Как беше? Безгрешните... първи да хвърлят камъка! Стига, иде реч за други злоупотреби, спекулации и неглижиране на човешкия живот!

Не знам, но моралът е странно понятие. Аз не се наемам да го тълкувам. Но се наемам да застана до хората, които познавам, обичам и знам, че добрите им намерения не са голи приказки.

Та, какво стана с майката и детето, всъщност?
Защото аз наистина не виждам с какво мога да й помогна в момента. 5-10 лева на месец, ако вършат работа... мога. За жалост, само това мога да дам засега.  Времето пък ми е най-кът...

Мата, няма да ти отговарям юридически обосновано, може - за огромно съжаление, ако закона позволява, както е в някои щати в Америка, да се заплаща износването на бебето на биологичната майка, в смисъл разходите на жена, решила да се откаже от детето си е друг въпрос ,ако има възможност да се осъществява сурогатно майчинство също е различно, проблемът е че у нас е възприет един подход - добър , лош - такъв е. Мисля си че и ние като хора сме по-различни и за това не върви много и приемната грижа. Колко от нас биха взели да гледат дете, в условията на приемна грижа и после да трябва това дете при определени условия да се върне имам предвид, че когато детето дойде в къщи - за мен то си е моето дете. Навлизам в друга тема, която не е момента да обсъждам, просто идеята ми е че у нас законодателят е възприел един подход, който дали ни харесва или не сме длъжни да спазваме, а защо се допуска купуването на деца - ми просто - детето е на майката, но и на този, който е упоменат като баща в акта за раждане и ето ти майката се отказва и то си остава на "бащата" - вратичка.  и не си мълчим ама няма кой да ни чуе пък и доказването на нещо такова е доста трудно. Не помня кой беше писал но ако влезе да ражда журналистка неомъжена и заснеме нещо такова, ето това би довело до нещо повече, поне ще се сезира прокуратурата, но така знаем че е станало - но им редица пречки  първо кой има право да оспори бащинство, очевидно е че двете страни няма да имат интерес от това. Дано не съм те обидила, просто като се сетя че това се случва

 madchen, преди не исках да те засягам по някакъв начин, мислех си че си добронамерена, но доста неща не знаеш, бях разстроена по друг повод и не исках да напиша нещо, за което после ще съжалявам. "Купувачите" явно искат дете, може би ще обичат това дете, казвам може би, защото това не е нещо което мога да знам, но след като се дават пари за дете, какво остава после - всичко ли ще трябва да купуваме. Пак казвам, ако закона позволява да се плаща ще е друго, или поне ще е законно, а дали е морално, ами всеки има собствени критерии за морал.

В личен и професионален план правя, каквото е по силите ми за да се предотврати този тип осиновявания.Така не се допуснаха две осиновявания, а едно е под въпрос/ако Мата, питаш за това дело, още е във ВС/Не е кой знае какво, но все е нещо.
Някои от тези процеси се разчуха чрез пресата и сега две семейства да се замислят, пак е от полза.
Вероятно има региони в които се увеличават случаите на купуване на деца чрез три популярни форми на заобикаляне на закона.Но е факт, че има региони, в които този тип осиновявания са непознати.Може и да не ви се вярва, но е факт.
Истината е, че процедурата по осиновявания от 2003 г. е в голяма степен недомислена, тъй като регламентира един начин да не се избират деца, а допуска триста-да се избират.Е, така си е думата, не са 300.Докато няма законодателна воля да се променят редът за припознаване на деца и  законовата привилегия да се осиновява припознато дете от съпругата на "припозналия", противодействието срещу "купуване на деца" е много трудно.Но все пак, не е невъзможно.

И още нещо- за тези, които случайно само четат и избират този път.Това, че е неморално, вероятно ще трогне малцина.Но осиновяване по този ред/ч/з заобикаляне на закона/ е такава бомба със закъснител, че свят да ти се завие.Правните и социални последици, отложени във времето могат да ви съсипят живота и този на детето.Поне върху това се замислете!"Услужливите " адвокати, които ви сдобиват с новородено бебе ви спестяват доста истини за вероятни въжможни ситуации в бъдеще.

И друго- помислете си един ден какво уважение към родителите може да има дете, което узнае, че е "купено".Защото все ще се намери кой да му каже.
Не си мислете, че по този ред се осиновяват само деца от български етнос, в случая манията е да се осинови новородено.

Хайде, че стана много дълго.

Светкавица мисля, че точно в това е проблема - манията  да се осинови новородено, може би и да се скрие факта на осиновяването. Съгласна съм с теб че процедурата е недомислена и то доста толкова неща куцат но пък и май няма воля за промяна на най- наболелите проблеми.

Това, че си платил процедурата, няма нищо общо с покупката и продажбата на деца. Както и това, че има вратичка, не значи, че е достойно.

Не си играйте с думите - независимо дали сте наясно или не за какво точно плещите. Наясно ли сте, че с някои от приказките може да сте пряко виновни за нечии страдания - скоро или по-натам в бъдещето? Само за да ви олекне от едно публично споделяне?

Сега делово: Това не е добитък и аз лично няма да толерирам каквото и да е възпяване, дори на майтап или по погрешка.

И друго, само защото щеше да ти е по-евтино и за да не се пълнела (по твоите думи така излиза) гушата на адвокати, дай да разрешим робството? Защото НЯМА да са само чистички хорица които ще си напазаруват, и така ще свърши.

Имало го, видите ли. И к'во?. Ако го разрешим, цените ще паднат и ще стане масово явление. Гадно ли звучи?

Изясни ли се за какво говоря и ще спрете ли да викате дявола?

еди.
ПС не ми отговаряйте, но изрично и много точно моля, НЕ говорете дори теоретично такива работи. Освен това мисля, че отклонението от темата беше предостатъчно. Баста, черта, спрете с покупко-продажбата.
ПС/2 е, не мога да кажа всичко, което ми идва на душата. 100 пъти да го оправя няма да стане. Със сигурност ще ме разберете криво, но не ми пука - само спрете.

хм. добре де, как уважават родителите си деца, които са износени от друга жена. на нея и е платено. говорим за щатите.
това се случва там от сума ти години. със или без заплащане.
така че този довод, Светкавица е единствено актуален за сегашните, тукашни, български закони.
нищо не се знае. може след 10 години да се приеме подобен закон и у нас. моралът е явно относително понятие. всеки си го крои и шие както му е удобно.
неморално е да платиш, ама е морално да избираш. щото законът го допуска, пък другото не.
рових, мислих..........къде аджеба пише, че един баща може да припознае само свое биологично дете.........

борбата срещу купуването на деца май не се случва там, където би трябвало, а последствията са единствено за хората, които и без това носят торби с мъка от години.
гворихме си, варна не е българия. нито пък софия.
и е факт, че много често има припознаване и след това осиновяване от съпругата.
не говорим за отделни единични случаи, а за практика.
демек, законите за осиновяването не са читави.
и тъй като не съм юрист, не мога просто да махна с ръка и да кажа, ми това са законите.

не съм чувала никога, че с едно зло трябва да се бориш, като му отрежеш опашката. май главата трябваше.

в държавата на моралистите се случват наистина особени неща.
децата се избират по кожа, цвят и произход.
при далеч не толкова моралните гадни капиталисти в европа, подобно нещо би предизвикало фурор.
споделих, че в един немски осиновителски форум, щяха да ме изядат, когато попитах дали бих могла да имам претенции за произход и пол.
германия е държава, в която заплащането за осиновяване е напълно легитимно. чрез ауторизирани агенции.
чужденците, които идват да осиновят у нас, също плащат. но не избират. не съм чула някой да ги заклейми като неморални.
имаме и ауторизирани агенции. които работят за пари. те са напълно законни.

ако един българин иска да осинови дете примерно от тайланд, пак трябва да се обърне към подобна агенция и да плати петцифрена сума.

и последно, в този ред на мисли. защо, когато прокурорът оспорва едно припознаване, няма последици за адвоката. недоказуемо било.
докато не подгоните търговците, купувачи винаги ще има.
борбата с криминални престъпления не става с наказване на жертвите, а на извършителите.


Еди, извини ме много, ама става въпрос за децата. и докато не го дискутираме, пък макар и грозно, тези неща ще стават.
това, че няма да говорим за тях няма да промени нищо.

Само да допълня, че нямам желание за непродуктивни спорове. Достатъчно ги имам там, от където си изкарвам хляба.Исках само да споделя неща от собствения си личен и професионален опит. Факт е, че правото е динамична система и "догонва" социалните взаимоотношения. Но пък, така, както във всяка човешка дейност е напълно реалистична прогностика с , да речем предвидимост 10-20- 30 години.Да сме живи и здрави, както и децата ни!

П.С.Еди, имам притеснения от друг характер, поради което не те разбрах много, ако с моя пост съм засегнала правила или форумни нрави, моля за извинение!Обаче, като юрист и то доказано добър юрист /няма да се изтъквам тук, във форума/ съм на мнение, че за "такива работи" следва да се говори , не ами дори да се крещи!Най малкото поради всеобщото неразбиране и изкривяване на проблема! Пак моля за извинение!

продуктивен или не, дискусия е

аз например се чудя, защо да речем не се направят образователни материали. за вредите от подобни занимания, за наказателната отговорност, за рисковете, които крие едно подобно осиновяване.
вечно има недомлъвки. опасно било, рисковано било. и дотам. не е ли редно да се закове една тема по този въпрос. тук четат доста хора.
ЗАЩО е рисковано.

адвокатите, както знаеш могат да омайват и да правят нещата розови. това им е и работата. и те деца хранят.
само че, законодателната власт би трябвало да е по ангажирана. за мен една професия трябва да е призвание, което ще рече, че и след работно време съществува.
ако съм лекар и не съм вече в болницата, а на път за дома, също няма да подмина припаднал човек.
законът не свършва в съдебната зала.
може предложенията ми да са лаишки, но знам едно. нещата определено не са наред.

Мата,    За мен човек, който отглежда дете, което биологично не е негово е светец. Имам трима познати, които имат проблеми със зачеването. Ще правят опити в клиники до края на света, но няма да осиновят дете. Аз също не знам дали мога.  Не съм се изправяла пред такъв проблем. Затова оправдавам всякакъв начи на осиновители да се сдобият с дете. За тази кауза бих пускала всеки ден SMS-и.
Това е моята позиция. Спирам да пиша в темата. Весели празници на всички!

ок, и аз за последно.
не в осиновителите е проблемът, те са водени от истински и искрени чувства. лошото е, че до деца могат да се докопат по този начин педофили, търговци на органи и всякаква паплач. именно затова законите трябва да се изменят в насока, служеща на добрите намерения и недопускаща произвол. защото поантата е само - да не се плащат пари.
в други държави всички тези неща са по-гъвкаво регламентирани и именно там подобни престъпления са доста по-редки.
но всичко това ще се развива с времето, няма как. мисля, че ние няма да доживеем наистина големи промени в тази област.
децата в домовете са все още толкова, че май и повече.

никъде не може да се намери статистика колко деца са припознати и след това осиновени от съпругата на припозналия.
именно това е цифрата на полузаконните осиновявания, но никога няма да я научим.
аз се отказвам да воювам с вятърни мелници. няма никакъв смисъл. лично аз познавам две двойки, които през последната година припознаха и осиновиха. и никога няма да тръгна да ги съдя и да спекулирам дали е морално или не.
не и след като моралът е наистина относително понятие и се ръководи от юридически закони, а не от човешки такива.

меренето с два аршина не ми е комфортно занимание.

мадхен, лъжеш се. няма нищо свято в цялата работа. това са си нашите деца, но човек го усеща само когато го преживява. кръвните връзки са второстепенно нещо. и не ние правим добро на тях, а те на нас.
всеки е на този свят за да се учи, каква е целта, не съм напълно наясно. но така приемам нещата. и гледам да направя възможно най-доброто от това.

matakosmata 
madchen, аз също не се имам за светец, напротив ако трябва да съм честна, много се чудих какво да напиша на един от въпросите в заявлението "защо искате да осиновите дете" ми това в никакъв случай не е благороден някакъв акт за мен, просто страшно много исках дете и в никакъв случай не съм "спасила" моето дете, по-скоро то спаси мен. А твоите познати може би не са стигнали до такова решение, някои хора никога може и да не вземат такова решение за осиновяване и аз не мога да ги съдя по никакъв начин, макар че отстрани погледнато изглежда различно.  Весели празници ти пожелавам на теб и на семейството ти 
Светкавица, аз също си мисля че това е проблем, който не бива да бъде подминаван.  А къде е истината, кой знае.
 извинявам се  ако съм засегнала някого с изказванията си, може би доста изместихме първоначалната тема
Еди може да не съм се изказала правилно  имах предвид, че в чужбина законодателството е друго, но това не е законно у нас, мисля си дори че в някаква степен е неприложимо

Кали 7, просто трябва да се съобразявате, че това място е публично, с всичките произтичащи от това плюсове и минуси. Мислите, личният разговор са едно - дискусията на публично място в нета - друго.

А в тази тема се изрекоха и доста опасни неща, формално и неформално забранени, а също така и някои глупости. Ще ме прощавате, но така злепоставяте и поставяте под риск себе си, мястото, а със сигурност и невинните зрители. И не ми хареса, че когато го намекнах, сякаш напук последваха вече откровените излияния. Не ми е ясно 'за чий', не виждам никаква положителна идея да се прави така.

еди.

верно много глупости се изписаха, аз изтрих част от моите.
но все пак съм убедена, че някои закони могат да бъдат взаимствани и приложени и у нас.
подскачаме винаги, когато става дума за пари, само че живеем вече в капитализъм и се налага да го приемем. строят, при който човек за човека е вълк
няма начин да няма начин долнопробната търговия с деца да не може да бъде пресечена.
само намирам борбата срещу нея малко изместена и констатирам липса на по-глобално мислене.

нейсе, надявам се някой ден да има положителни промени. такива теми просто много ме натъжават, минавам през болезнени спомени и тъй като не съм заслепена от собственото си величие, просто знам че съм направила грешки. и го отчитам.
не знам дали съжалявам. май не. защото виждам джуджето, което щъка насам натам и душата ми се стопля.
така е трябвало да стане......а и все пак не преодолях някои свои принципи и намерих задоволителен за мен вариант, за да не се пържа непрекъснато в угризения.

не знам кое е по-добре. едно дете да расте при биологичната си майка в мизерия и болка, или да отиде при хора, които му предлагат обич и сигурност. най-ужасното е, че не можем да го попитаме какво иска..........
не се наемам да давам акъл по този въпрос. всеки си носи кръста. лошото е, когато има невинни жертви.

Извинете, че се включвам като "последна инстанция" или... като черна станция.
Мисля, че принципно Т3-М4 е прав, но относно възможността някой да се възползва неправомерно от "нечии" писания и още повече - себезлепоставянето, държа да подчертая "малък" детайл.

Другарката заявила на всеослушание хонорара заплатен на адвокат, е осиновила непълно по абсолютно законен начин.
Заплащането си е чиста проба спекулация от страна на професионалист, напипал лабилно място в емоциите на човек, тръгнал по този път.
Същата другарка би могла да извърши непълното осиновяване и без така посочената сума. Както и всеки друг, стига да знае за този вид осиновяване.

Повечето от нас, обаче не са и чували, че съществува подобна форма на осиновяване.

дами доста неща "натворихме", макар че се старах да  не излизам от добрия тон и да не казвам нещо, което да засегне някого, явно не съм намерила правилните думички....., за това се извинявавам, а за протокола - това че споменах че има "вратичка" не значи че не съм против

там е работата, че не е вратичка. а си е закон.
вратичката е припознаването. защото там нещата са неясни.
не мога да отида да осиновя детето на съседката по процедурата на пълното осиновяване, но мога без проблем да го осиновя непълно. и да осиновя именно това дете.
това са два напълно различни закона. и е добре, че ги има. след като има регисър за децата с пълно осиновяване и той се води по съвсем други критерии.
защото едно е да осиновиш едно дете непълно и то да има доста живи роднини, друго е да го осиновиш пълно и да се криеш зад тайната на осиновяването. тогава можеш да си правиш каквото искаш с детето.
или взимаш просто дете, или ако имаш претенции, плащаш за тях. и то не с пари, а с доста неудобства.
за мен това е справедливо.

мата, имах предвид това Чл. 35.  от СК (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи,  а вратичката е възможността да се припознае не от биологичният баща, всъщност и това което ти си казала

опс, сори. нали съм наежена, та...........
извинявай.

ами колко му е таз вратичка да се хлопне. защото точно оттам минава всичко. или пък да се сложи ограничение на пълното осиновяване от съпругата на бащата. нека може да се осиновява само непълно по този начин. и гарантирам, интересът тутакси ще спадне драстично.

ами  струва си да се помисли, сигурно биха се намерили механизми

ДНК?

тц. там е малко сложно, а и пак се иска промяна на закона. а и той никъде не казва, че може да се припознае само биологично дете.
свое дете е разтегливо понятие. да не говорим, че има и действителни случаи на припознаване от биологични бащи, а това би усложнило и оскъпило много процедурата.
другото, което е, че бащата може да е наистина биологичния и просто друга жена да е износила детето.

за мен пътят е по-скоро в условията за осиновяване от съпругата. там трябва а се сложат ограниченията.
но съм пълен лаик.........
а, и може би подобни осиновявания да минават задължително през ауторизирани агенции, които работят и с психолози и социални работници. проучването да е в пъти по-детайлирано, срокът за наблюдение удължен.
едно пълно осиновяване дава възможност за запазване на тайната, а това неимоверно улеснява. биологичната майка губи всякакви права и все едно никога не я е имало. така всеки, на когото му хрумне, може да си прави каквото си иска.
трябва да има разлика, защото при сегашното положение подобни осиновявания са еквивалетни на тези, които са чрез регистъра и много хора се изкушават.

всичко иска промяна. така обаче, промяната ще е малко по-финална, а не само да се надграждат грешките.

с всичките си неточности ще е ясно, че ако не друго е роднина на детето. за парите не знам - както тук си говорите, те така и така са много, просто ще отидат по-пряко по предназначение.

еди.
ПС 300-350 евро.

е да, ама не.
защото има много припознавания. хората напоследък живеят без брак, когато се ражда дете, бащата само го припознава. това ще рече, че при всички тези случаи трябва да се прави ДНК тест. неприемливо е.
освен да се въведе само като придружаващо осиновявания от съпруга на припознал баща.
но Кали 7 е цитирала закона. никъде не се казва, че някой може да припознае само биологично свое дете, а СВОЕ дете. може просто да го усеща свое. подобно припознаване, дори на небиологично дете, не противоречи на закона.
да каже Кали 7 дали предположенията ми са правилни

ох, много умуване, много нещо. но все пак е явно, че трябва да има някакви промени. в проекта за нов семеен кодекс не са предвидени подобни, което ще рече, в близките десет години надали ще ги има.
да не говорим, че мое лично мнение е, че всички закони, звързани с осиновяването и приемната грижа, трябва да бъдат основно преразгледани и пооправени. след като имаме толкова много домове, единствени в европа, токова много деца там, толкова много съмнителни осиновявания, значи нещо не е наред. поне това е факт.

а писах после ме изхвърли нета, като първо ми каза че не съм регистрирана, после уж копирах пък не ми дава да си поставя поста    за това понеже много писах  сега ще кажа само
Мата права си, а ще пиша после пак защото нета нещо 

Ето това е проблемът според мене.
Много се изписа за "метода на припознаването" за да се осинови новородено, обаче аз лично си мисля, че той е най-малкото зло от всички. В повечето случаи детето наистина отива в семейство и живее нормален живот. Това не означава, че оправдавам покупко-продажбата и че според мен това не е една отвратителна сделка. Не мога и да си представя как ще се почувства дете когато разбере, че рождената му майка е взела пари за да се отърве от него, защото винаги се намира кой да разкаже.

Ама нали знаем, че не е само този метод. Гледаме предавания за жени, които разказват как са извеждани да раждат в съседни страни, как влизат да раждат с чужди лични карти и т.н. И какво от това? Някой от "каналджиите" да е пострадал? Да знаем поне едно име, изключая нещастните, бедни и полуграмотни родилки? А къде са тези деца и какво е станало с тях един Господ знае...

Но аз за домовете си мисля... и за тези програми колебаещите се майки да задържат децата си. 70 % са ги задържали в момента на раждането. А колко продължават да ги гледат и 1 - 2 години след това без да ги оставят в Дом? Преди 3 години аз погледнах в очичките на едно дете от Дом, което не беше виждало майка си 2 години. . Това дете беше точно толкова само на света, колкото и моите деца докато бяха в институциите, въпреки че 1 г и половина майка му се беше грижила за него. Същото дете имаше 6 братя и сестри, пръснати по Домовете, живеещи и те сами на света, обаче водещи се по документи, че имат майка и баща.

Не знам как е точно в другите страни и защо няма домове, но си мисля, че не е нормално да се води дете по документи на някого, а той да не знае как изглежда. Не може дела за отнемане на родителски права да се проточват с години, защото това са човешки съдби. Юристите да се изкажат, но поне според мен именно заради възможността да оставиш детето си на безсрочно държавно отглеждане имаме толкова много Домове.

Gankata  точно в тази насока са промените в новия СК аз по -нагоре писах ,че ще спести двойната съдебна процедура - по отнемане на родителски права и после втората по осиновяване, разбира се и това си има своите рискове и не е домислено всичко но все пак е стъпка напред.

Кали, четох и аз за това, обаче съдебна процедура със задължително призоваване и изслушване на майката, евентуално бащата, си остава. Ако не бъде регламентиран някакъв задължителен срок за приключване на такова дело, проблемите не се решават ни най-малко.

Представи си казус - дете без отказ е вписано в регистрите след 6-месечно непотърсване, намерени са кандидат-осиновители, стартира се дело и хоп! - майката заявява, че си го иска или неявил се по уважителни причини някой, нередовно призован, не може да бъде намерен и т.н. Тогава какво става? Кандидат-осиновителите тръпват в очакване и не знаят къде се намират, тайната на осиновяването вече я няма и делото може да продължи пак неопределен срок. Или майката си го взима, след половин година пак намира причини да го остави в Дом и пак всичко отначало...

Gankata точно това си мислех като рискове и аз, спестява се двойната съдебна процедура но рискът е вече при самото осиновяване, от друга страна при съдобната процедура по отнемане на родителските грижи сега става същото - дълга и тромава съдебна процедура, после при осиновяването - втора, а както виждаме в различните съдилища се насрочват делата в различно време. А относно тайната при осиновяване, ами когат аз осиновявах - нямах достъп до решението или трябваше да се заличат имената на майката евентуално, решението бе изпратено директно в дома и в РДСП-то, след време започнаха срещу съдебна такса да дават копие и на осиновителите , а тайната тя остава някъде ........ Та това ми беше мисълта недомислено е всичко има и още много пропуски, пък и вижда се че тази система не работи добре и пак няма воля за промяна

"Хонорара" е заплатен за посредничеството/запознанството на БМ с осиновителите. Не за самото осиновяване...

Недейте спекулира....

Закона НЕ изисква биологична връзка между припознаващия и детето.

И по схемата с припознаването се плаща посредничеството...

явно ще го нищим още.
първо да изясним, за моя конкретен случай ли говорим или принципно, защото ако е принципно, няма практика бъдещите осиновители да познават биологичната майка, точно обратното.............
второ, ако нямаше адвокат-посредник, но припознаването се извършваше пак от небиологичен баща и следваше осиновяване от съпруга, без да се плащат каквито и да било суми, това по-морална ли прави цялата история
и трето, след като пак нищим точно моя случай, бих казала следното.

за мен петцифрени адвокатски хонорари са нормално нещо. с оглед на това, че процесите, които съм водила не са били в българия. един обикновен развод ми струваше над пет хиляди евро.
за имотни дела, на територията на българия сме плащали и доста по-високи суми. и то не за подкупи, а заради това, че сме наели престижен адвокат.
не се оправдавам, просто гледам на нещата според тогавашната ми позиция и опит. с времето човек поумнява и отчита грешките си.

и има още една малка подробност. АЗ говоря за всичко, което е било открито, дискутирам го и съм склонна да приемам критика.
защото в крайна сметка знам, че съм допуснала грешки. считам се длъжна спрямо околните да давам информация за мислите и усещанията си и доводите си. не че това променя фактите.
нямам два аршина за морал. един специално за мен, за да оправдае постъпките ми и един за околните, за да порицавам техните.

и в крайна сметка не става дума за миналото, а за бъдещето.
надявам се тази тема да не става обект на разчистване на лични сметки, а просто да е ползотворна за общата кауза.
поне аз ще се постарая за себе си да се водя от тази цел.

за другите незнам - аз лично говоря принципно и не визирам никого конкретно

Аз също говоря принципно. И аз си имам своите грехове и не смея да съдя никого, особено когато е направил нещо наистина в името на щастието на детето.


И аз мислих по този въпрос.... Може би всички пълни осиновявания трябва да минават през Съвета по осиновяванията, дори когато се ползва предимството съпруг/а да осинови детето/децата на на съпруг/а си? И в този случай пак задължително да има социален доклад за причините, поради които единият родител е лишен (се е отказал) от родителски права и задължително становище от Съвета, за да се допусне осиновяването... Предимството си остава, естествено...
Ама то и сега в закона се предвижда, че без вписване в регистрите пълно осиновяване се допуска само когато "съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг" (чл. 53, ал. 2). Така че поне според мен при добро желание съдът може да поиска доказателства, че детето наистина е рождено. Та май не само в несъвършенствата на закона е проблемът...

Просто си разсъждавам, юристите да се изкажат....

вие тая тема съвсем я изкилиферчихте бе! какво значение има дали детето е родено и заченето от някого?????? я се поспрете малко и помислете..

няма значение. законът не го забранява. биологично или не, не е там поантата.
и непълното осиновяване е напълно законно.
и пълното чрез регистъра.
и осиновяване от съпругата на припознал баща.
впрочем, Ганката и при този случай си има социален доклад и проучване. би трябвало да бъде същото, както при осиновяване чрез регистъра, това, че в повечето случаи не е, е вече от компетенцията на социалните служби. иначе редът би трябвало да е същият, разликата е само в това, че детето не се вписва в регистъра и осиновителката също. изискваните документи са също идентични.
всички тези осиновявания са напълно законни.

става дума за посредничествата. и докато там не се променят нещата, ще има проблеми. където има регламент и правила, има и поне малко ред, където обаче тези неща липсват, има хаос и произвол. посредничеството е криминално престъпление. но и там има едни особени тънкости.

дори и няколко подобни осиновявания чрез припознаване да не са се случили, това не означава, че проблемът се решава.
напротив. ако във вулуяк подобно осиновяване се оспорва, това няма да стресне мария и гошо от перник, защото те просто не са в течение.
а в перник примерно вуйчото на гошо работи цар.........

образователни материали за широката общественост липсват. даже и елементарното разяснение какви са аджеба начините да оставиш рожденото си дете за осиновяване, било то пълно или непълно.
какви са рисковете, също не е ясно. един човек, който е решил да се обогати по тези пътища си има винаги стратегия и доводите му са повече от убедителни. да не говорим, за това, че подобен човек не би си сложил главата в торбата, ако имаше и най-малка вероятност деянията му да бъдат доказани.

прекалено е сложно за моята лаишка шишарка. но знам едно. даже в румъния вече няма домове. хората си решиха проблемите.
и, простете ми за черния хумор, ама не ми се вярва да са телепортирали децата на марс.
една видна съфорумка, непищеща в нашия подфорум, веднъж каза. в домовете и без това са само циганета, да ги дават на чужденците и да ги затварят. ще оставя изказването без коментар........

ние сме държавата с най-меки и благожелателни закони спрямо осиновителите, тоест, май по-скоро са правила, или възможности.
няма ограничение за възраст, за имотно състояние, за предпочитания. всичко е морално и безплатно, всички са равни, някои повече.
всеки получава това, което иска.
от всички тези неща печелившите са осиновителите, а губещите са децата. те биват избирани, както и да го въртим и сучем.

липсата на силна обществена ангажираност, на желание нещата да се наричат с истинските им имена, на групи за взаимопомощ, са все дефицити.

темата наистина много се измести, казаха се много глупости, много умности. дано да е била обаче от полза. най-вече за децата.
всеки е с греховете си, да съдим не е конструктивно. минало е. важно е бъдещето.

Има, разбира се, когато се използва за заобикаляне на всякакви норми и проверки. Опасно е, и елементарно разсъждение би трябвало да ти подскаже с какво.

(И не сме луди, по-кротко. Лудост е да се оставят вратички и порти за безразборно раздаване на деца. Осиновяване без никакъв контрол си е живо раздаване на деца, и няма никаква гаранция на какъв човек ще попадне малчуганчето.)

Абсолютно съм съгласна, че безразборното раздаване е лудост...
За съжаление, обаче никога няма гаранция при какви хора ще попадне човечето... 
Даже и при досегашният "контрол"...

Спекула ли?
Ти ме смая!
Спекула с кое? Съвсем взехме да си играем с думите. То закон и красноречие на моменти определено се размиват, особено, когато добре подковани с членове, параграфи, алинеи ечч. вземат да тълкуват... И аз говоря по принцип.

Нещо като открито заявеното  и аплодирано осиновяване на конкретно дете със съмнение за заболяване, без хонорар на другарят Тити (което в последствие, естествено, се оказва здраво, за щастие!), но небрежно подминавайки факта, че законът не позволява бъдещите осиновители да избират децата.

Ей, разберете, да се съди е лесно.
Да му се не види, колко е лесно. А, как да наречем възможността предвидена от закона да отказваме н-пъти на брой, предложените ни деца? Какво друго, освен избор е това?
Да сочим пол, възраст, етнос?

В тази държава е крайно време някой да се погрижи законите да не позволяват неофициалната покупко-продажба на хора. Има врати, има и кой да ги използва.
Нека регламентират лицензирани агенции, както навън, които съвсем законно да получават хонорар за извършената услуга - връзка между биологични родители и кандидат - осиновители, психологически тестове, проучване и т.н., както си му е реда и тогава все си мисля, че нещата ще станат по-контролируеми, без да излагат, както е в момента, на опасност децата.
Поне не на такава голяма опасност.
Риск винаги ще има, както го има и в биологичните семейства.

Ама, е редно и ние да знаем какво говорим и за какво се борим.
Защото и сега чувам ежедневно басни, колко е тежка процедурата по проучването, колко е тромава (цели 3-4 месеца!). Как чакаме с години!!! Ние си знаем защо, нали?

Ми нека като говорим за спекула и за избор, да бъде така:
1. Бедните и непретенциозните, през социалните.
2. По-заможните и по-изискани спрямо претенциите - през лицензирани агенции.
И двете възможности - надлежно законово регламентирани, контролирани и проследявани.
По-добро от това в интерес на децата... не знам!

Съжалявам и се извинявам за по-приповдигнатия ми тон.    Но все още работя по някои качества като търпение и смирение.  Далеч съм пълната хармония.

За мен, не бива да има каквато и да е директна връзка между биологичните родители и  осиновителите. Оставя се вратичка по този начин.

еди.

световният опит е доказал, че ползите са повече от вредите.
ако човек иска да изнудва, ще намери винаги начини.

не ми се изнасят пак лекции, каква ще е ползата за доста деца, ако родителите, неподписващи декларации, защото имат морални задръжки, но оставящи децата си в домове с години, се запознаят с бъдещите осиновители и сами се убедят, че детето им ще бъде отглеждано на добро място, от добри хора. предполагам много от тях биха се съгласили на компромис. и биха подписали.

помнете винаги, в домовете има по официални данни 8000 деца. броят им расте.

тайната на осиновяването е отживелица. да не говорим, че съдът не я спазва вече........срещу известна сума един злонамерен човек може винаги да намери данните, които му трябват. все пак живеем в 21 век.

и кой точно световен опит и как го е доказал? това са, извинявай, предположения и мечти, които разчитат само на човешката доброта. хубави, но само мечти.

свинщината тепърва ще става в световен мащаб. и местата с 'либерални' закони ще станат... туристически атракции. както сме туристическа атракция за 'бой-лавърите', донорни програми и подобни.

тенкз, ама мерси казвам.

еди

Че тя и сега не е директна... инак, как... туй-онуй?

Нещата са прости, Еди.
Много хора искат бебета. Дори само това е достатъчно като желание.
Не иде реч за коментари защо, ама редно ли е, ама честно ли е... пък и от опит вече, не бих ги съдила много строго за това желание.

Но осиновяването на бебе, минало по регламентираната процедура, с готови документи, подписана декларация, вписано в Регистъра, минало на съвет и т.н., е такава рядкост, че граничи с фантастика.

Ето защо, докато е така, ще има и ниша.

от прекомерна либерализация ще се извадят очи, вместо да се изпишат вежди.

мисля, че почваме да циклим и да повтаряме - или поне аз съм на път да го сторя.

еди.
ПС не искаш да кажеш, че смятам сегашното положение за чудесно и прекрасно, нали?

Сакън!
Че циклим, циклим. Но фактите са тези.
И същите сме ги отнесли в писмен вид до съответните компетентни органи и инстанции. Не веднъж, не дваж.
Говорили сме с разни другари и другарки.
Те от своя страна бяха много любезни, естествено - несведущи по въпроса, разбиращи, но... В същия дух са и писмата им. Любезни. И цитиращи членове, алинеи, точки.

С една дума: какво тук значи някаква си личност?
Е, в случая хиляди личности.

Истината е, че колкото по-дълбоко се зарови човек в тази история, толкова в по-голям батак попада. Няма либеризация. Само интереси. Или безинтереси.

с пяна на устата хич няма да стане, вЕрвай ми. това е принципно положение. с твърде радикално звучащи мерки и ядливи думи - също. трябва да се търси простото, да се търси елементарно-логичното решение. да се тъпче тъпче докато се претъпче. да се тормозят, културно, всички които могат да променят закони или да предлагат промени.

а за адвокатите има запазен отделен казан в пъкъла. не че децата ги грее това, де.

еди.

Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.    текста е от Конституцията на Република България

Директно и формално - да. Но за мнение се търсят и други хора.

еди.