Каква е процедурата, за да се остави дете за осиновяване

Аз също говоря принципно. И аз си имам своите грехове и не смея да съдя никого, особено когато е направил нещо наистина в името на щастието на детето.


И аз мислих по този въпрос.... Може би всички пълни осиновявания трябва да минават през Съвета по осиновяванията, дори когато се ползва предимството съпруг/а да осинови детето/децата на на съпруг/а си? И в този случай пак задължително да има социален доклад за причините, поради които единият родител е лишен (се е отказал) от родителски права и задължително становище от Съвета, за да се допусне осиновяването... Предимството си остава, естествено...
Ама то и сега в закона се предвижда, че без вписване в регистрите пълно осиновяване се допуска само когато "съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг" (чл. 53, ал. 2). Така че поне според мен при добро желание съдът може да поиска доказателства, че детето наистина е рождено. Та май не само в несъвършенствата на закона е проблемът...

Просто си разсъждавам, юристите да се изкажат....

вие тая тема съвсем я изкилиферчихте бе! какво значение има дали детето е родено и заченето от някого?????? я се поспрете малко и помислете..

няма значение. законът не го забранява. биологично или не, не е там поантата.
и непълното осиновяване е напълно законно.
и пълното чрез регистъра.
и осиновяване от съпругата на припознал баща.
впрочем, Ганката и при този случай си има социален доклад и проучване. би трябвало да бъде същото, както при осиновяване чрез регистъра, това, че в повечето случаи не е, е вече от компетенцията на социалните служби. иначе редът би трябвало да е същият, разликата е само в това, че детето не се вписва в регистъра и осиновителката също. изискваните документи са също идентични.
всички тези осиновявания са напълно законни.

става дума за посредничествата. и докато там не се променят нещата, ще има проблеми. където има регламент и правила, има и поне малко ред, където обаче тези неща липсват, има хаос и произвол. посредничеството е криминално престъпление. но и там има едни особени тънкости.

дори и няколко подобни осиновявания чрез припознаване да не са се случили, това не означава, че проблемът се решава.
напротив. ако във вулуяк подобно осиновяване се оспорва, това няма да стресне мария и гошо от перник, защото те просто не са в течение.
а в перник примерно вуйчото на гошо работи цар.........

образователни материали за широката общественост липсват. даже и елементарното разяснение какви са аджеба начините да оставиш рожденото си дете за осиновяване, било то пълно или непълно.
какви са рисковете, също не е ясно. един човек, който е решил да се обогати по тези пътища си има винаги стратегия и доводите му са повече от убедителни. да не говорим, за това, че подобен човек не би си сложил главата в торбата, ако имаше и най-малка вероятност деянията му да бъдат доказани.

прекалено е сложно за моята лаишка шишарка. но знам едно. даже в румъния вече няма домове. хората си решиха проблемите.
и, простете ми за черния хумор, ама не ми се вярва да са телепортирали децата на марс.
една видна съфорумка, непищеща в нашия подфорум, веднъж каза. в домовете и без това са само циганета, да ги дават на чужденците и да ги затварят. ще оставя изказването без коментар........

ние сме държавата с най-меки и благожелателни закони спрямо осиновителите, тоест, май по-скоро са правила, или възможности.
няма ограничение за възраст, за имотно състояние, за предпочитания. всичко е морално и безплатно, всички са равни, някои повече.
всеки получава това, което иска.
от всички тези неща печелившите са осиновителите, а губещите са децата. те биват избирани, както и да го въртим и сучем.

липсата на силна обществена ангажираност, на желание нещата да се наричат с истинските им имена, на групи за взаимопомощ, са все дефицити.

темата наистина много се измести, казаха се много глупости, много умности. дано да е била обаче от полза. най-вече за децата.
всеки е с греховете си, да съдим не е конструктивно. минало е. важно е бъдещето.

Има, разбира се, когато се използва за заобикаляне на всякакви норми и проверки. Опасно е, и елементарно разсъждение би трябвало да ти подскаже с какво.

(И не сме луди, по-кротко. Лудост е да се оставят вратички и порти за безразборно раздаване на деца. Осиновяване без никакъв контрол си е живо раздаване на деца, и няма никаква гаранция на какъв човек ще попадне малчуганчето.)

Абсолютно съм съгласна, че безразборното раздаване е лудост...
За съжаление, обаче никога няма гаранция при какви хора ще попадне човечето... 
Даже и при досегашният "контрол"...

Спекула ли?
Ти ме смая!
Спекула с кое? Съвсем взехме да си играем с думите. То закон и красноречие на моменти определено се размиват, особено, когато добре подковани с членове, параграфи, алинеи ечч. вземат да тълкуват... И аз говоря по принцип.

Нещо като открито заявеното  и аплодирано осиновяване на конкретно дете със съмнение за заболяване, без хонорар на другарят Тити (което в последствие, естествено, се оказва здраво, за щастие!), но небрежно подминавайки факта, че законът не позволява бъдещите осиновители да избират децата.

Ей, разберете, да се съди е лесно.
Да му се не види, колко е лесно. А, как да наречем възможността предвидена от закона да отказваме н-пъти на брой, предложените ни деца? Какво друго, освен избор е това?
Да сочим пол, възраст, етнос?

В тази държава е крайно време някой да се погрижи законите да не позволяват неофициалната покупко-продажба на хора. Има врати, има и кой да ги използва.
Нека регламентират лицензирани агенции, както навън, които съвсем законно да получават хонорар за извършената услуга - връзка между биологични родители и кандидат - осиновители, психологически тестове, проучване и т.н., както си му е реда и тогава все си мисля, че нещата ще станат по-контролируеми, без да излагат, както е в момента, на опасност децата.
Поне не на такава голяма опасност.
Риск винаги ще има, както го има и в биологичните семейства.

Ама, е редно и ние да знаем какво говорим и за какво се борим.
Защото и сега чувам ежедневно басни, колко е тежка процедурата по проучването, колко е тромава (цели 3-4 месеца!). Как чакаме с години!!! Ние си знаем защо, нали?

Ми нека като говорим за спекула и за избор, да бъде така:
1. Бедните и непретенциозните, през социалните.
2. По-заможните и по-изискани спрямо претенциите - през лицензирани агенции.
И двете възможности - надлежно законово регламентирани, контролирани и проследявани.
По-добро от това в интерес на децата... не знам!

Съжалявам и се извинявам за по-приповдигнатия ми тон.    Но все още работя по някои качества като търпение и смирение.  Далеч съм пълната хармония.

За мен, не бива да има каквато и да е директна връзка между биологичните родители и  осиновителите. Оставя се вратичка по този начин.

еди.

световният опит е доказал, че ползите са повече от вредите.
ако човек иска да изнудва, ще намери винаги начини.

не ми се изнасят пак лекции, каква ще е ползата за доста деца, ако родителите, неподписващи декларации, защото имат морални задръжки, но оставящи децата си в домове с години, се запознаят с бъдещите осиновители и сами се убедят, че детето им ще бъде отглеждано на добро място, от добри хора. предполагам много от тях биха се съгласили на компромис. и биха подписали.

помнете винаги, в домовете има по официални данни 8000 деца. броят им расте.

тайната на осиновяването е отживелица. да не говорим, че съдът не я спазва вече........срещу известна сума един злонамерен човек може винаги да намери данните, които му трябват. все пак живеем в 21 век.

и кой точно световен опит и как го е доказал? това са, извинявай, предположения и мечти, които разчитат само на човешката доброта. хубави, но само мечти.

свинщината тепърва ще става в световен мащаб. и местата с 'либерални' закони ще станат... туристически атракции. както сме туристическа атракция за 'бой-лавърите', донорни програми и подобни.

тенкз, ама мерси казвам.

еди

Че тя и сега не е директна... инак, как... туй-онуй?

Нещата са прости, Еди.
Много хора искат бебета. Дори само това е достатъчно като желание.
Не иде реч за коментари защо, ама редно ли е, ама честно ли е... пък и от опит вече, не бих ги съдила много строго за това желание.

Но осиновяването на бебе, минало по регламентираната процедура, с готови документи, подписана декларация, вписано в Регистъра, минало на съвет и т.н., е такава рядкост, че граничи с фантастика.

Ето защо, докато е така, ще има и ниша.

от прекомерна либерализация ще се извадят очи, вместо да се изпишат вежди.

мисля, че почваме да циклим и да повтаряме - или поне аз съм на път да го сторя.

еди.
ПС не искаш да кажеш, че смятам сегашното положение за чудесно и прекрасно, нали?

Сакън!
Че циклим, циклим. Но фактите са тези.
И същите сме ги отнесли в писмен вид до съответните компетентни органи и инстанции. Не веднъж, не дваж.
Говорили сме с разни другари и другарки.
Те от своя страна бяха много любезни, естествено - несведущи по въпроса, разбиращи, но... В същия дух са и писмата им. Любезни. И цитиращи членове, алинеи, точки.

С една дума: какво тук значи някаква си личност?
Е, в случая хиляди личности.

Истината е, че колкото по-дълбоко се зарови човек в тази история, толкова в по-голям батак попада. Няма либеризация. Само интереси. Или безинтереси.

с пяна на устата хич няма да стане, вЕрвай ми. това е принципно положение. с твърде радикално звучащи мерки и ядливи думи - също. трябва да се търси простото, да се търси елементарно-логичното решение. да се тъпче тъпче докато се претъпче. да се тормозят, културно, всички които могат да променят закони или да предлагат промени.

а за адвокатите има запазен отделен казан в пъкъла. не че децата ги грее това, де.

еди.

Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.    текста е от Конституцията на Република България

Директно и формално - да. Но за мнение се търсят и други хора.

еди.