С приятеля ми сме от 2 години заедно. С бившия бях 6 години ( и все още много го обичам но реших да се разделим ). Аз съм на 24, а приятелят ми на 27. Откакто сме се запознали в мен се породи чувството,че не само съм готова но искам детенце.Вече то напира в мен неимоверно.Много искам дете.Приятелят ми също.Дилемата ми обаче,объркването ми идва от там,че той е много ревнив и има още някои дребни кусури,с които не знам дали мога да живея цял живот.С две думи-не съм сигурна,че той е човека.В същото време често изпдам в депресии,спомням си за миналото ми,за бившия ми,много го нараних и още не мога да си го простя.Много емоционална личност съм и много много мисля над нещата,над всяко нещо дребно от живота ми. Имам чувството,че много болка ми се е събрала и най-важното,не мога да я споделя вкъщи- с приятеля ми не сме на една вълна и той не би ме разбрал.Объркана съм.
Това беше интродукцията.А сега към въпроса. След всичко,което ви описах и на фона на всичко единственото,което в момента искам е бебе.Дълго мислих,че е против всякаква логика и че трябва да изчакам . И след дълго мислене установих каква е причината да го искам точно сега.....вярвам,че бебето ще запълни празнината в душата ми,ще ме излекува,ще ме накара да се усмихвам по-често,да знам ,че си имам някои,......и още куп други неща.Но дали е така ? Дали наистина то ще запълни празнината и самотата,която усещам или само ще влоши нещата.......
Надявам се да сте ме разбрали правилно....И просто да споделите мнение а ако имате подобен опит и него.
Благодаря ви,че сте тук и че ви има!!!