операция от дискова херния - 3

ОК, а може ли да вземем и 2-3 млади булки да копат- ей, така за цвят.....! Макар,че те по-скоро биха се хванали за друго, от колкото за мотика ! Къде ще ги търсим????  Да ме извинят младите съфорумки,присъстващите винаги са изключение!
ОК,къде ми пускаш фитили-умирам за 50г старо малцово-ако не го сънувам тая вечер! Айде и умната тая вечер-ако не умната-русата !

Е, ако не умираш за 50годишно малцово, ще умираш явно за 20 годишно едрогърдесто, но какво да се прави! Вземаме и мацките тогава
Пак от едно никакво копане до  къде стигнахме 

Дзупо, забележи девиза в профила ми! В твоя чест е !


Е, пак наздраве!            

Еее, къде сте всички тази вечер? То няма с кого човек едно "наздраве" да си каже! 

Ехееее за два дена много сте писали. Ха наздраве и от мен. Аз малко като лудите посред нощ. 

Дзупо, с мавруд ли ще го засееш лозето.

Привет и от мен  Ако имате възможност пробвайте виното "Телиш " - много интересна комбинация между Каберне и Мерло  ммммм . Снощи само на такова бях . Бяхме с мъжо ми на нещо като коктейл , ама завършихме в кръчма и цяла вечер се наслаждавах на това червено винце .

Привет.
От много време чета темите операция от дискова херния, отначало чрез мъжа ми, а след това и лично, дори си писах на лични с момичета писали в тема 1. Реших да се включа и лично, да се представя.
От години страдам от болки в кръста, отначало търпими, но последните години ходех доста поизкривена по време на криза, не си обръщах внимание, не се спирах и движението ми помагаше да ми мине по - бързо. Не отивах и на лекар.
През януари при едно усукване на кръста в клекнало положение се "довърших", мислех, че няма да мога да се изправя, но успях да стана и въпреки болката отидох дори на работа. Но на следващия ден за първи път получих изтръпване на десния крак и се купих хапчета диклак и витамини. Но за лекар не исках и да чуя.
Постепенно ме напускаха силите и не можех да си командвам краката, стъпалата ми висяха, спъвах се и повечето време лежах. Накрая реших, че положението е сериозно и отидох на лекар - познайте диагнозата  - дискова херния л4-л5 медианна или нещо такова, назначиха ми лекарства, но едва се прибрах в нас и вечерта всичко ми изтръпна и вече не можех въобще да си стоя на краката - имах пареза. За операция не исках да чуя и така се надявах около месец, но уви лекарствата не помагаха. Така открих и темата във форума, първо ми четяха мъжа ми и сина, защото аз не можех да стигна до компа. Четях повече мненията на хора, които са се оперирали и които звучат оптимистично.
Това наистина много ми помогна при вземането на решение - вече знаех, че единствено операцията ще ми помогне и до 1 седмица бях вече оперирана. Тук искам да вмъкна, че съм много благодарна на целия екип, който се грижеше за мен и който извърши операцията, да им пожелая да са живи и здрави и да помагат на още много нуждаещи се.
Започна рехабилитация още в болницата, първо в леглото упражнения, след това първото ми изправяне на собствените ми крака, първи крачки и т.н. Това е направо цяла наука.
И така след 6 месеца упорита рехабилитация и витамини се върнах на работа, е разбира се работата ми е седнала, използвах бастун, той ми беше добър помощник, а сега са изминали 9 месеца от операцията и вече не го използвам. Изкачвам се спокойно по стъпала, ходя по 1 км без почивка и така.
В момента ми "виси" дясното стъпало, но провеждам физиотерапия и се надявам скоро да мога да го "командвам" и него, защото сега се налага да си вдигам малко повече крака за да не се спъвам.
Реших да напиша това, защото скоро се включи някой, който има пареза и звучеше много отчаяно. Искам да му кажа, че трябва много търпение и вяра, че оправянето става много много много БАВНО, но пък времето е вече на наша страна и работи за нас и, че подобрение се вижда всеки ден и не трябва да се отчайва, отчаянието може само да го забави. Щом причината е отстранена, всичко ще си дойде на мястото, но не става като с магическа пръчка.
Като ме изписваха ми казаха - кураж и търпение, а аз успях да продължа да вярвам, че ще ходя, въпреки че се прибрах от болницата в инвалидна количка. Дори използвайки бастун, аз не се срамувах, а упорито увеличавах изминатото разстояние и знаех, че ще дойде момента, в който той няма да ми е нужен.
Благодаря също така и на близките си и на колегите ми, които ме подкрепяха и ми помагаха непрекъснато, за да успея да се преборя.

Съжалявам, че стана дълго, но се опитах накратко да споделя и моята история.
Късмет на всички.

miracle, не пишеш в коя болница са пложили толкова големи грижи за теб, но това даже е по-добре. Станахме подозрителни на всеки опит за реклама. Развам се, че имаш положителен изход от операцията. При мен операцията мина добре, даже се прибрах на свободен ход, но никой нищо не  ми каза и направи като рехабилитация и т.н. Но за съжаление след година отново се върна всичко...
Както и да е , днес отивам да ми правят блокада. Най-сетне намерих човек в този град, който прави блокади, въпреки, че не съм сигурна дали ще го одобря. Преди  8 години са ми правили и знам как се родих . Но сега дали...Стискайте ми палци! Ще пиша (ако все още съм със всичския си). Пък ако ми направи блокада и ми олекне ме чакат манджи, уиски и винце...и салатка...и готина компания. И пак "наздраве" до откат!

Miracle, 
 много се радвам, че вече си по- добре.
Моята херния е тоно като твоята, на L4- L5 - медианна, съответно с изтръпване в двата крака, даже вече не споделям с никой, не понасям съжалителните им погледи.
За сега не ми препоръчват операция, защото била малка.   Аз това лято като, я получих, беше след навеждане, не можах  да се изправя, имах силни болки по опашната кост, от дясно до дебелото черво, но не и кръста. Съответно  моята джипка, бе убеждаваше 1 месец , че не  е ДХ,    съпруга ми ноември миналата година  също получи ДХ, и тоя сладур си мислеше , че преигравам.  Това ми костваше  4 месеца - ту болки по ръба на таза, ту изтръпвания,  сега от 20 дни се чуствам добре и не смея да се зарадвам .
И аз много се шашках с тези изстръпвания, но дискусията тук ми давеше кураж.

Сега наблягам на виното,  и си мечтая за предстоящите празници.

ОК,
писала си докъто и аз се тутках.  Дано се отървеш по-скоро от болките, че празниците и наздравиците нас чакат.

Лек ден.

Miracle, браво за куража и оптимизма!   

ОК, чакаме те да кажеш и стискаме силно палци! 

Присъединявам се към Софи.И макар,че ОК е права за нескопосаните реклами напоследък,бих искал да разбера от Мирикъл, къде в БГ правят тези "чудеса" с операцията и рехабилитацията!Ако това е вярно,тези медици заслужават адмирациите ни!    ОК,надявам се блокадата да е била успешна-ако,не /не дай Боже/ пробвай с изпитаните "блокади"!Наздраве......
 и безболкова вечер на компанията!   

Привет отново,
знаете ли, при мен се получи така, че от лекарствата болките ми минаха, а изтръпването не се оправи и не можех да ходя, нямах тазово-резервоарни смущения, но бях започнала да ги очаквам. Казаха ми щом не те боли, а дори и малко не стоиш на крака нерва заминава и трябва да се вземат спешни мерки. На скенера хернията се виждаше малка, но напраивх ЯМР и се оказа огромна.
Оперираха ме в Пирогов, във форума много хора са писали за там и то с добър изход и за това реших, че това е моята болница, отидох с нагласата, че точно там ще ми помогнат и те го направиха   
Там си има задължителна рехабилитация, а като ме изписваха, понеже съм от провинцията ми казаха след това да се консултирам с невролог и физиотерапевт - за лечение и рехабилитация.
Ходих и на санаториум в Търговище.
Знам също, че никой не дава 100% гаранция, че ДХ няма повече да се появи, дори от кихване, но ако не бях се оперирала нямаше да мога да ходя.
За това си мисля, че ЯМР е най-доброто изследване, при което се вижда всичко, а от там лекарите решават дали да оперират.
Аз само им повярвах и не загубих вяра и кураж.
И оставаше времето и природата да си свършат работата, с помощта на лечението.
Още веднъж казвам, че се включих единствено заради san4ita, за да й дам кураж, че всичко ще се оправи просто трябва време, а и има едно момиче, което също се е оперирало там малко след мен, което скоро започна работа (марина димова 72 следя темата) и мисля, че има също голям напредък.
Включвайки се в темата ще ми е по - лесно да ви намирам, има много информация за профилактика, която занапред ще е задължителна и за мен, а и виждам добра компания се е заформила    Сега съм на лекарства, но като приключат бих изпила чаша червено домашно с вас.
НАЗДРАВЕ!

Miracle,  кажи нещо за физиотерапията какви процедури, колко често и т.н. и аз правих Йонофореза и фонофореза ама не мога да кажа че се чувствам много добре. Аз бях като теб не ме болеше вече кръста ама не можех да стоя повече от 5 минути права или седнала и имах пареза (не можех да се вдигна на пръсти). Сега 3 месеца след операцията вече ходя на пръсти но имам още нечуствинелни места по петичките, изморявам се бързо, подръпва ме тук там отзад на краката и т.н.

ОК, много лошо че пак си се стегнала,  дано да се оправиш бързо 

РоссиБ, правих почти всеки месец физиотерапия - веднага селд първия месец започнах с магнит и електростимулация на кръста, след това няколко йонофорези с нивалин и магнит, електростимулации по различни начини и аз не им разбирам.
Започнах с проходилка и гимнастика в легнало положение, а след това с ходене с бастун и увеличаване на разстоянието, голяма мъка и тренинг ми бяха стъпалата. Едва на втория месец успях да се върна в нас, т.к. съм на 4 етаж и нямаме асансьор.
Аз си влачех много десния крак, ходех на една страна и го вдигах чак от кръста, както се казва и ушите ми помагаха  Сега съм вече изправена, постепенно десния ми крак заяква. Мога да ходя на пръсти и с двата крака, а на пети само с левия, десния още не "работи", но се надявам и това да стане.  Преди като легнех на страни не можех да си повдигна нито един крак, но първо се оправи левия, а месеци след това и десния.
Преди като излизах някъде първо си мислех къде има пейки за да си почивам и колко сили ще имам за да се върна обратно, отначало излизах с придружител и инвалидна количка, за да мога веднага да седна и ми трябваше минимум 30 мин. за възстановяване, в края на деня можех много по - малко отколкото в началото.
Сега това всичко е зад гърба ми и през почивките на работа си правя бавни разходки по около 1 км, окло 3 на ден + 4 - я етаж. Бавно, но славно.
Истината е в движението - убедих се за сетен път. Измислях си упражнения за да си вдигам крака в страни когато съм легнала и накрая се получи, първо по веднъж, после по 3 пъти и така.
На третия месец започнах и да клякам като се държа стигнах едва до 10, скоро не съм броила колко мога, но вече почти не разчитам на ръцете си, а те много ми помагаха.
Ако се сетя и друго ще пиша пак, ако има въпроси ще ви отговоря.

Забравих да пиша, че изтръпнали места все още имам, но те не ми пречат, постепенно и те намаляват. Усещане за допир, топло, студено, болка имам навсякъде, но изтръпванията са си друг въпрос.
Нямам ахилови рефлекси все още и на двата крака, но ги очаквам, а коленните се "завърнаха". Електромиограмата показва вече и сигнал отпред на десния крак и за това сега съм на лекарства и електростимулация точно там. Аз усещам и размърдване.