Изненадани ли сте от новите разкрития за агенти на ДС?

Освен всичко друго по това, което си казала, това вече ме разсмя с глас. Аз работех в книжарница и единственото, което беше без връзки /из под щанда/ бяха томовете на Т. Живков, партизанската литература и тем подобни. Всичко останало беше под бройка. Дори за нас беше трудно да си купим, защото /спомням си/ от Екатерина Велика ни дадоха 10 бройки, а ние бяхме 12. Дори хубавите книги /имаше и такива/ на руски автори бяха кът. Клиентите знаеха в кой ден ни докарват стока и се редяха по опашки от преди да сме отишли на работа.

Спомням си и една случка от детските ми години. Аз с баща ми до книжарницата - гледам по витрината томовете на Т Живков и казвам на баща ми. "Тате, ти да не си мислиш, че Тодор Живков ги е писал всичките тези книги?". А той - "Тихо, тихо. По-тихо говори."
Интересно защо ли?

Абе, вие дето сте нямали проблеми и всичко ви е било наред, що не вземете да се позамислите малко.

Не че искам да те обиждам, но очевидно родителите ти не са били агентурно интересни - т.е. е нямало какво ценно да кажат
Идеята на постинга ми беше, че никой 20 години след промяната не прави разлика между разузнаване и контразузнаване (т.нар. първо и второ главно) и шести отдел на шесто управление - съответно и затова е абсолютно нелепо всички "агенти" да се слагат под един знаменател

А, изобщо не се чудя:)))

Всеки път като се отвори тази тема, установявам, че в различни Българии сме живели. То в това беше и още е най-голямата сила на системата - промиване на мозъци.

Тогава живеехме в различни Българии /а и вероятно повечето хора са живели и продължават да живеят на принципа "Те такова животно нЕма. Щом не съм го виждАл, значи не съществува./ и сега живеем в различни. За някои от нас 1989 год. донесе свобода, колкото и патетично и изтъркано да звучи. Докато другите продължават да въжделеят, ходенето на море в бунгала без топла вода, "Байкалчетата" и блаженото неведение.
А последното го плащаме всички заедно, обаче.

Аз не знам за кого е предназначено цялото това мазало от измислици и от глупости за "онова време".
Сякаш историята не е наука, а е подхвърлен любовен тефтер на някоя палава стрина.


Тия, дето са живели тогава, имат спомените си.
Колкото единични оратори в нета, по медии или пред друг "микрофон" да ги кандърдисват, че "са живели" в "друга България", пък в истинската било ад, тези хора знаят дали са измирали като кучета по над 110 000 на година в държавните болници, които тогава са се строели, а не са се рушали, за да се разпродадат.

Знаят ходили ли са в училища, които тогава са се строели, а не са се закривали, за да се разпродадат (за складове или дори за жилища на новоизлюпени първенюта).

Знаят имала ли е държавата им собствена икономика, която тогава се е градила, а не рушала, за да се разпродаде (за стотинки на всеки дрислив "инвеститор", пожелал да ошушка докрай или да препродаде цели отрасли, строени от поколения).

По-вероятно е друго - освен за терапия на малка група хора, мазалото е важно и за "по-висша" цел.
Много е нужно на някой то да се инжектира в главите на хора без спомени, с по-новото ЕГН.

Само така не изглеждат странно цикличните взривове от пропаганда за "кошмара на 80-те" и "на онова време" въобще.
Явно има още работа и по образователната риформа - по заместване на историята, на  българската литература, на нАуките въобще с по-прости неща - с "религия", с "майчин език", с "чужд език"  и с идеологически директиви тип "ние сме в Европа и тя е в нас".
Както е известно ние сме и в единствения военен блок. Гол терен за логистика сме на чужди страни, които, естествено, също желаят да са ни вътре в нас.
Ето, че има логика.
Децата ни трябва да знаят кой следва на ни е вътре и къде ние да сме, че като порастат да не се чудят въобще.


ПП Дълбоко уважавам и съчувствам на всеки, пострадал от тъпотията, завистта или криминалната склонност на който и да е овластен скудоумен тип - висш или нисш.
Това го е имало във всички времена - с толкова по-голяма жестокост, колкото по-назад във времето решим да го търсим.
Кофти е, че днес, точно тук, точно при нас, за много неща времето просто тича назад.

Ами хайде тогава да си говорим с исторически документи:

“…през последните години страната навлезе в период на сериозна криза… стагнация в икономическото ни развитие – застрашително изоставане на икономиката – застрашително нарастване на външния дълг – увеличаване на инфлацията – тежки трудности на вътрешния пазар – влошаване на жизненото равнище – наличие на широко разпространена корупция – много преди да стигнем до сегашния кризисен етап – неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението – обстановка сходна с феодално управление..."

“Не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад…Особено опасна е нарастващата пропаст между паричните средства на населението и наличието на стоки и услуги…То разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки които може да купи….Големите бюджетни дефицити на държавата и непризнаването на инфлацията ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна сила..."

“През последните години, нашата политика може да бъде наречена “след мене – потоп”… От традиционен износител, станахме ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук,фураж – защото създаването на аграрно-промишлени комплекси в началото на 70-те години отслаби връзката на селяните с земята… Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост…"

“Работническо дело” год. 38-а, бр. 346  от 12-и декември 1989 г.
Из: Доклад на Петър Младенов, изнесен на 11 декември 1989 год. пред пленум на ЦК на БКП

Холи, има една страна, която може да удовлетвори твоите изисквания - Куба. Верно, и там разрешиха мобилните телефони, но много от твоите ценности са в сила. Китай не го брой - промениха се.
Какъв ли интерес имат хората да лъжат - то да не е като да стават АБПФК.

Именно.
Точно за този маниер говорим.
Точно този филм гледаме в момента при много "репресирани" от "системата", заради който обикновените хора виждат по един "онеправдан" танкист във всякакви подобни приказки.

(За останалите казах в по-горе. Изобщо не се съмнявам в разказите на много свестни хора, пострадали от овластени педали. Това не означава, че трябва да се пренапише историята.)


ПП Мадам, какъв ли е бил интересът на танкиста Младенов да ги говори такива. Или той е твоят поруган идеал?

Много добре ме разбирате. Опитвате се да вкарате нелеп хумор за неща, които никак не са смешни. Не са били смешни, напротив - отвратителни, унизителни, гнусни.
Разгеле безвъзвратно си отидоха. Колкото и изречения да се напишат, тези неща остават само история, която се надявам да не се повтори никога.

Много ясно, нали си взеха Хонг Конг, да не са кьорави, кво като са китайци.
Комунизъм и социализъм в Китай има, колкото има марсианци на Луната.
Направо си е за Куба, мда!

Тъй като явно много хора се чудят и си мислят, че е било много лесно и слагат всички под един знаменател. Пускам тук три истории за три различни съдби. Ако искате да научите нещо ги прочетете. Ако иската само да си чешете езиците недейте.
Първа, втора и трета.
Ще видите че за някои не е било толкова лесно, че лесно човек може да попадне в мрежите на лъжците. За други пък е било начин да спасят хората около себе си.

"Броят на жертвите на комунизма в България е приблизително 222 хиляди. В световен мащаб броят е приблизително 150 милиона"

Може и да не са точни, но са приблизителни. Нима смятате, че техните палачи, не трябва да бъдат наказани?
Тогава, защо все още се издирват нацистите по целия свят? Минало..., да забравим?!?

опитва се да каже, че все пак не сме живели в концлагер на масови гонения, убийства, кървища, глад, мор и всенародно изнасилване на духа и тялото, както излиза от постингите на някои хора тук. това се опитва да каже. имало е такъв период в следдеветосептемврийската история, но той е приключил преди родителите на някои от мемоаристите тук да навлязат в детеродна възраст.
последващите истории с доносници, ДС-та и подобни са бира от съвсем друг тип.

ако ви харесва да мислите, че сме живели в някаква кръстоска между Северна Корея и Етиопия - това е друг въпрос.

По-добре не мога да го кажа

Вуйчо ми бяга през 72-ра. (Точно за това писам преди малко в темата за акцентите) В този миг забраняват на майка ми да излиза където и да било, вкл. Полша. Телефона вкъщи се подслушва. Те се виждат за първи път 10г. по-късно. С баба ми - 8. Аз видях вуйчо си на 14 години. Видях и Западна Германия - видя ми се като друг свят. Повечето от нещата, които се говореха вкъщи, бяха "за домашна употреба".

Темата се измести, наистина. Ама като почна да слушам колко било хубаво тогава и се изприщвам, не мога да го подмина спокойно. Да, за някои наистина е било хубаво. Аз също имах хубаво детство, но ВЪПРЕКИ системата, а не заради нея.

Като заговорих за детство, да спомена също, че бях предупредена много-много да не разправям, че си получавам подаръците на Коледа и че празнуваме. А самата Коледа беше работен ден. До 1990 г. За който не помни, де...