Като чета тук всички май вече са разбрали кога се е случило...
аз не съм .Ако ще ми изневерява,дано го направи хитро и аз да не разбера.
- Публикувана: 27 ноем. 2008, 09:14 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2009, 14:07 ч.
кога ви изневери?
Като чета тук всички май вече са разбрали кога се е случило...
аз не съм .Ако ще ми изневерява,дано го направи хитро и аз да не разбера.
Айде стига сте се самообвинявали, пъпки,килограми т.н. Те мъжете ви все така перфектно ли са изглеждали.Решат ли да кръшкат, все някакъв кусур ще намерят за оправдание. Моят кръшна няколко месеца след раждането, когато бях отслабнала, имах огромни ци*и и винаги бях усмихната и сияеща. Виждахме се само за уикендите (беше в командировка в друг град за няколко месеца), разкъсвах се между бебето и него, угаждах му всячески, сексът най-сетне отново беше ОК (имах малко усложнения след раждането), мислех си че съм най-щастливата жена на света...Е да ама не!
Моята теория, че мъжете изтрещяват в този момент понеже вече са на заден план за жената (след бебето) и си търсят друга, при която да са на по-преден план.
Моята теория, че мъжете изтрещяват в този момент понеже вече са на заден план за жената (след бебето) и си търсят друга, при която да са на по-преден план.
...Моята теория, че мъжете изтрещяват в този момент понеже вече са на заден план за жената (след бебето) и си търсят друга, при която да са на по-преден план.
Ако ще ми изневерява,дано го направи хитро и аз да не разбера.
Да, ама за това се иска акъл.
А един акъл в две глави... За коя по-напред?
ПП И аз искам снимки!
Когато и да се случи изневярата, тя си е изневяра. Въпросът опира, наистина както казва kofa какво се случва след това. До колко сме склонни да простим или забравим. Как приемаме изневярата - като един чисто физически акт, без емоции, или огромно предателство, водещо до дълбока душевна драма. Светът наистина ли е за двама? По-скоро не, поне според мен.
Лично аз не си бутам носа там, където може да ми замирише на нещо. Може би ще кажете, че съм глупава, но така се предпазвам от евентуален срив. Просто не искам да знам. Преживяла съм го веднъж, сега семейството ни е слино, сплотено и красиво. Въпрос на разбирания и възможност за прощаване. Много е сложна душата на човека, какво бушува в нея. Всеки преценя според своят си мироглед. Успех!
Лично аз не си бутам носа там, където може да ми замирише на нещо. Може би ще кажете, че съм глупава, но така се предпазвам от евентуален срив. Просто не искам да знам. Преживяла съм го веднъж, сега семейството ни е слино, сплотено и красиво. Въпрос на разбирания и възможност за прощаване. Много е сложна душата на човека, какво бушува в нея. Всеки преценя според своят си мироглед. Успех!
Да чакаме ли тема с КОЯ ми изневери, моля снимки! 
[/quote]
ПП И аз искам снимки!
[/quote]
Ако знаете мен как ме сърбят ръчичките да кача снимки
току виж съм получила най-накрая отговорите, които чакам 
Кофти, че е извън правилата тук. Ако смятате, че е разрешено аз с удоволствие ще започна с темата 
Не знам дали искам да разбера коя е? Единственото което искам да разбера е, дали не е нашата работничка. Имаме общ бизнес и сме взели едно момиче да ни помага. СМС-ите бяха от нея. той се оправда, че нарочно е сложил другата с това име, за да нямам съмнения, че го търси изгората.. С работничката говорят често през деня и не бих имала никакви съмнения. Само, че не знам дали да му вярвам. казва, че се е запознал с изгорота в интернет сайт за запознанства. Само, че вече като вързах две и две знам, че ме лъже. в сайта за запознанства е регистриран като жена. Или поне в този, който ми показа.
Вече не мога да спра да плача. Първия ден бях много добре. Една сълза не пророних. На втория леко се сдухах. Стигнах даже до унижението да ходя да го следя отстрани какво правят с помощничката. Излъгах го, че ще се видя с една приятелка да говорим, за да видя какво ще направи. Вече съвсем се побърках. Вечерта говорихме, и като че ли леко се поуспокоих. каза, че е изтрил всичко от сайта и повече няма да влиза. Щял да стане нов човек. Само, че на сутринта в просъницата го чух да влиза в хола и да включва компа. Полудях, знаех, че ще влезе в сайта. Изчаках малко, станах и го питах какво прави. Каза, че проверявал нещо в е-пей. В 8 сутринта 
естествено, че не му повярвах. Легнах си и след като излезе проверих хисторито. Беше влизал в сайта. Не издържах отидох в работата. питах го защо е влизал. Оправданиато му беше, че профила му нещо не се бил изтрил искал да го доизтрие. Казах му, че ако е искал да го направи да го е направил пред мен, а не даже да ме лъже, че не е влизал в сайта. Побърках се тотално, не знаех какво да мисля, правя. реших да седя цял ден с него. Да не му дам възможност да се види с изгората, стига да не е нащата работничка де. Пък, ако е да и покажа, че вече стриктно сиго пазя. Обичам го ужасно много. Не искам да го загубя. Не мога и да си представя да прекарам живота си без него. Заради мен, заради двете ни деца. Заради всичко което сме преживяли дотук. Както каза една жена като мен в по предните теми, та ние пораснахме заедно. Нямах и 20 години, когато се събрахме. Искам си го само за мен. Няма да понеса мисълта, че той прегръща друга. Неговия смс към нея с обичам те и те целувам постояно звъни като камбана в глават ми. Толкова много плача, че вече не знам дали ще имам сили да родя това дете. Надявам се да доизчака до дормин, да посъбера малко сили, да се посъвзема поне мъничко.
естествено, че не му повярвах. Легнах си и след като излезе проверих хисторито. Беше влизал в сайта. Не издържах отидох в работата. питах го защо е влизал. Оправданиато му беше, че профила му нещо не се бил изтрил искал да го доизтрие. Казах му, че ако е искал да го направи да го е направил пред мен, а не даже да ме лъже, че не е влизал в сайта. Побърках се тотално, не знаех какво да мисля, правя. реших да седя цял ден с него. Да не му дам възможност да се види с изгората, стига да не е нащата работничка де. Пък, ако е да и покажа, че вече стриктно сиго пазя. Обичам го ужасно много. Не искам да го загубя. Не мога и да си представя да прекарам живота си без него. Заради мен, заради двете ни деца. Заради всичко което сме преживяли дотук. Както каза една жена като мен в по предните теми, та ние пораснахме заедно. Нямах и 20 години, когато се събрахме. Искам си го само за мен. Няма да понеса мисълта, че той прегръща друга. Неговия смс към нея с обичам те и те целувам постояно звъни като камбана в глават ми. Толкова много плача, че вече не знам дали ще имам сили да родя това дете. Надявам се да доизчака до дормин, да посъбера малко сили, да се посъвзема поне мъничко. То снимките едва ли имат значение, ама ако решиш давай.
е ако решиш да правиш мръсно са си доста подходящи. Все още се колебая 
май съм прекалено добра душа , че и търпелива....... За себе си съм решила,че ако не ми се обади до 1-2 месеца да ми обясни нейната истина ще я........... може и да си получите снимките засега ще почакам 
Вече не мога да спра да плача. Първия ден бях много добре. Една сълза не пророних. На втория леко се сдухах. Стигнах даже до унижението да ходя да го следя отстрани какво правят с помощничката. Излъгах го, че ще се видя с една приятелка да говорим, за да видя какво ще направи. Вече съвсем се побърках.
Продължавам да пиша, защото, ако не кажа на някой съвсем ще се смахна. Усещам, че с всеки час се побърквам все повече и повече.
най-големия ни проблем или поне моя проблем, -преди да разбера за изгората- беше, че вкъщи нищо не е готово за бебето. Първо едвам го накарах да купим леглото за бебето. термина ми е другата седмица. И другото, което е че вкъщи има неотложни козметични ремонти, които трябва да се напрят. Те са в нашата стая и кухната. Точно двете стаи, които ще обитавам през следващите месеци. Постоянно го питах, кога ще ги свърши тези работи. постоянно го подсещах, че термина ми е след 6, след 5, след 3, след 2 седмици. но той постояннно имаше работа, не можеше да се измъкне и за час. Та вчера след, като се смахнах и реших да остана целия ден с него видях. Работата свърши в 16:00ч. Започна да се чуди какво да прави. Да знам, че няма ден с ден еднакъв, но значи все пак е могъл да отдели по един-два или три часа на ден, за да постегне малко къщата за бебето. Единия ден да купи материалите на втория да замаже една дупка, на третия друга и така, леко по леко ще стане. Просто не е имал желание. постоянно ми повтаря, че има време ще го направи. Кога, та аз още днес мога да родя и понеделник да съм си вкъщи. Кога, нощно време ли що го прави? И като се прибера с детето цялата къща да мирише на боя, латекс и цимент ли? А кой ще изчисти цялята мизерия след това. И денонощно да работи в следващите три дни няма как да се справи с всичко. Искал той да реши, кога да започне, не аз да съм му казвала. Вчера след като го гледах как се мота три часа чудейки се какво до прави не издържах, разплаках се. Казах му всичко отново, как се чуствам, колко ми е било тежко и без изгорота. В началото на седмицата го помолих да ми отдели половин час време да отидем до пазара да купим картофи, моркови, лук и такива работи все. От два месеца му обяснявам, че сложа ли повече от три кила в ръцете и целия път от пазара до вкъщи го вървя с корем на камък. В същия ден ми каза, че не можел имал си достатъчно работа. Днес е петък, картофи още няма. Последната седмица ми беше толкова тежко, че не съм му искала никакви пари. не ми е и давал. не ме питал има ли нещо да се пазарува за вкъщи. В шкафа има пакет леща и боб. мога да ги сготвя, само че няма лук, няма моркови. Сега ми дойде идея довечера ще сготвя любимото му ядене. Само, че ще бъде гол боб без нищо. Боб, вода и сол.
Обидно е някакси, колкото повече връщам назад последните два месеца, толкова повече виждам безинтереса му към мен и идването на бебето. Сякаш сме от друга галактика. Съвсем различен свят, който по някакъв начин му пречи и го тормози за все неприятни неща за вършене.
Обясних му вчера през сълзи, че не ме боли толкова от хлътването, а от това, че е написал обичам те. Правела съм от мухата слон. Просто се опитвал да я впечатли. А бе аз да не съм малоумна. Желая те, Красива си, секси си. Това е впечатляване. Обичам те е нещо сериозно. Другия смс, който ужасно ме нарани беше получен от нея. точно на рождения ми ден. Тогава аз останах да работя, а той отиде да свърши някои служебни задачи. - Знаеш, че днес не мога, мама се прибира Значи аз бременна в 9 месец остава да работя, за да помагам на милото да не му е толкова тежко, а той е искал през това време да се види с нея. При това на рождения ми ден. Какво получих за подарък ли? Домакински уред. Ами да. Аз съм домакинята да не съм някоя любовница, че да заслужа нещо лично. нищо, че поне пет пъти този месец споменах, колко красиви камъни на сваровски продават в съседния блок. Онзи ден, като му го споменах каза, че сигурно били скъпи. Да, скъпи са. Струват точно толкова, колкото смотания домакински уред.
най-големия ни проблем или поне моя проблем, -преди да разбера за изгората- беше, че вкъщи нищо не е готово за бебето. Първо едвам го накарах да купим леглото за бебето. термина ми е другата седмица. И другото, което е че вкъщи има неотложни козметични ремонти, които трябва да се напрят. Те са в нашата стая и кухната. Точно двете стаи, които ще обитавам през следващите месеци. Постоянно го питах, кога ще ги свърши тези работи. постоянно го подсещах, че термина ми е след 6, след 5, след 3, след 2 седмици. но той постояннно имаше работа, не можеше да се измъкне и за час. Та вчера след, като се смахнах и реших да остана целия ден с него видях. Работата свърши в 16:00ч. Започна да се чуди какво да прави. Да знам, че няма ден с ден еднакъв, но значи все пак е могъл да отдели по един-два или три часа на ден, за да постегне малко къщата за бебето. Единия ден да купи материалите на втория да замаже една дупка, на третия друга и така, леко по леко ще стане. Просто не е имал желание. постоянно ми повтаря, че има време ще го направи. Кога, та аз още днес мога да родя и понеделник да съм си вкъщи. Кога, нощно време ли що го прави? И като се прибера с детето цялата къща да мирише на боя, латекс и цимент ли? А кой ще изчисти цялята мизерия след това. И денонощно да работи в следващите три дни няма как да се справи с всичко. Искал той да реши, кога да започне, не аз да съм му казвала.
Вчера след като го гледах как се мота три часа чудейки се какво до прави не издържах, разплаках се. Казах му всичко отново, как се чуствам, колко ми е било тежко и без изгорота. В началото на седмицата го помолих да ми отдели половин час време да отидем до пазара да купим картофи, моркови, лук и такива работи все. От два месеца му обяснявам, че сложа ли повече от три кила в ръцете и целия път от пазара до вкъщи го вървя с корем на камък. В същия ден ми каза, че не можел имал си достатъчно работа. Днес е петък, картофи още няма. Последната седмица ми беше толкова тежко, че не съм му искала никакви пари. не ми е и давал. не ме питал има ли нещо да се пазарува за вкъщи. В шкафа има пакет леща и боб. мога да ги сготвя, само че няма лук, няма моркови. Сега ми дойде идея довечера ще сготвя любимото му ядене. Само, че ще бъде гол боб без нищо. Боб, вода и сол. Обидно е някакси, колкото повече връщам назад последните два месеца, толкова повече виждам безинтереса му към мен и идването на бебето. Сякаш сме от друга галактика. Съвсем различен свят, който по някакъв начин му пречи и го тормози за все неприятни неща за вършене.
Обясних му вчера през сълзи, че не ме боли толкова от хлътването, а от това, че е написал обичам те. Правела съм от мухата слон. Просто се опитвал да я впечатли. А бе аз да не съм малоумна. Желая те, Красива си, секси си. Това е впечатляване. Обичам те е нещо сериозно. Другия смс, който ужасно ме нарани беше получен от нея. точно на рождения ми ден. Тогава аз останах да работя, а той отиде да свърши някои служебни задачи. - Знаеш, че днес не мога, мама се прибира Значи аз бременна в 9 месец остава да работя, за да помагам на милото да не му е толкова тежко, а той е искал през това време да се види с нея. При това на рождения ми ден. Какво получих за подарък ли? Домакински уред. Ами да. Аз съм домакинята да не съм някоя любовница, че да заслужа нещо лично. нищо, че поне пет пъти този месец споменах, колко красиви камъни на сваровски продават в съседния блок. Онзи ден, като му го споменах каза, че сигурно били скъпи. Да, скъпи са. Струват точно толкова, колкото смотания домакински уред.
Продължавам историята.
Та след като не издържах вчера разказах му всичките си тревоги и обиди и плаках поне час. Реших, че няма смисъл повече да седя там. Тръгнах си вкъщи. Опитвах се да не плача, но сълзите сами падаха. Прибрах се, легнах си стана още по зле. Можеще поне до вкъщи да ме изпрати, ако му пукаше. реших да го накажа, исках да го боли. Исках да бъде наранен, уплашен. Той се прибира в 21:00. Излезнах в 20:30 и реших да се прибера някъде към 24:00. Исках да усетя някакво внимание към мен, да ме търси, да се притеснява. Обикалях градинките около блока. Преди години играехме тази игра. караме се, аз излизам ядосана и за да се успокоя на спокойствие отивам в някоя градинка около нашия блок. Той излиза, намира ме, говорим си, гушкаме се и се прибираме щастливи. Към 22:00 го видях да се прибира от някъде с колата. После ми каза, че ходил да ме търси в кафето където обикновенно ходим с приятелката ми. Тъй като съвсем измръзнах от студа навън, реших да се скрия във входа. И без това като тръгне да ме търси, аз да съм седнала на стълбите и да не го карам, да се притеснява да обикаля нощно време по болницие. А бе идиотска работа и аз като децата. Да, ама не. висях до 23:30 на площадката. реших най-накрая да се прибера. милото ме чакаше пред телевизора. не беше звънял на приятелката ми да пита дали съм с нея, не беше звънял по болниците да пита, дали не са приемали бременна в 9 месец. Нищо. Чака ме пред телевизора. Вчера следобед, в яда си когато му споделях чуствата си му казах, че е сматоняк и мухльо. веднага ми се закани - Е сега заради тези думи Какво заради тези думи. Днес все още го мисля. Ако аз бях мъж и мойта жена бремена я няма за един час щях да съм обиколила всички болници в града. Боли ме много. боли ме заради това, че последните три дни откакто знам за изгората му се държи още по грубо и нахално. Няма го огромния букет от рози от мечтите ми и красивото сърце на сваровски да блещука на гърдитеми. няма извинявай, че те нараних. Няма. Имаше само едно трябва да се извиним един на друг. Аз не разбрах точно в тази ситуация за какво аз да се извинявам. Знам, че той чете тук. Знам, че може би (стига да не бях написала следващите редове) или така би ми се искало, щеше да купи огромния букет от рози и сърцето. Не си мислете, че не може да си ги позволи може.
Но след вчерашните ми луди изпълнения аз реших. вече нищо няма значение. Прибрах се и му казах, че знам, че ме лъже за абсолютно всичко. За сайта, за впечатляването за всичко. Отсега нататък аз съм само майка на децата му. Нищо повече. Ще остана да живея с него още няколко месеца. Просто, защото в противен случай трябва да отида на село при мама. Лошото,е че там няма течаща вода. Точно посред зима ще ми бъде трудно да се справям при такива условия. Смятам, че след като съм му родила едно дете и ще раждам второ не заслужавам да мъча и себе си и детето при такива условия. пък нататък каквота сабя покаже. Пък и още някъде в едно малко местенце в сърцето се надявам, че с тези няколко месеца му давам шанс. Шанс да ме напрви щастлива и да забравя за всичко това. работата е, че хем искам, хем си знам, че няма да стане. И друг път сме го правили това упражнение. не в такъв мащаб разбира се, но нещо подобно. Има обещания, има поправяне за два-три дни и после всичко продължава по старому. този път, ако въобще стане ще трае да нова година. Давам му шанс. Последна искрица надежда. работата е,че от мен няма да види никакво старание. не и след тези три дни на арогантно държане. не и след като ми каза, че няма за какво да съжалявал, защото нищо не бил направил. За мен обичам те, казано за друга жена е много. Все още не мога да спра сълзите, но ще се оправя два-три дни и ще се оправя.
Та след като не издържах вчера разказах му всичките си тревоги и обиди и плаках поне час. Реших, че няма смисъл повече да седя там. Тръгнах си вкъщи. Опитвах се да не плача, но сълзите сами падаха. Прибрах се, легнах си стана още по зле. Можеще поне до вкъщи да ме изпрати, ако му пукаше. реших да го накажа, исках да го боли. Исках да бъде наранен, уплашен. Той се прибира в 21:00. Излезнах в 20:30 и реших да се прибера някъде към 24:00. Исках да усетя някакво внимание към мен, да ме търси, да се притеснява. Обикалях градинките около блока. Преди години играехме тази игра. караме се, аз излизам ядосана и за да се успокоя на спокойствие отивам в някоя градинка около нашия блок. Той излиза, намира ме, говорим си, гушкаме се и се прибираме щастливи. Към 22:00 го видях да се прибира от някъде с колата. После ми каза, че ходил да ме търси в кафето където обикновенно ходим с приятелката ми. Тъй като съвсем измръзнах от студа навън, реших да се скрия във входа. И без това като тръгне да ме търси, аз да съм седнала на стълбите и да не го карам, да се притеснява да обикаля нощно време по болницие. А бе идиотска работа и аз като децата.
Да, ама не. висях до 23:30 на площадката. реших най-накрая да се прибера. милото ме чакаше пред телевизора. не беше звънял на приятелката ми да пита дали съм с нея, не беше звънял по болниците да пита, дали не са приемали бременна в 9 месец. Нищо. Чака ме пред телевизора. Вчера следобед, в яда си когато му споделях чуствата си му казах, че е сматоняк и мухльо. веднага ми се закани - Е сега заради тези думи Какво заради тези думи. Днес все още го мисля. Ако аз бях мъж и мойта жена бремена я няма за един час щях да съм обиколила всички болници в града. Боли ме много. боли ме заради това, че последните три дни откакто знам за изгората му се държи още по грубо и нахално. Няма го огромния букет от рози от мечтите ми и красивото сърце на сваровски да блещука на гърдитеми. няма извинявай, че те нараних. Няма. Имаше само едно трябва да се извиним един на друг. Аз не разбрах точно в тази ситуация за какво аз да се извинявам. Знам, че той чете тук. Знам, че може би (стига да не бях написала следващите редове) или така би ми се искало, щеше да купи огромния букет от рози и сърцето. Не си мислете, че не може да си ги позволи може. Но след вчерашните ми луди изпълнения аз реших. вече нищо няма значение. Прибрах се и му казах, че знам, че ме лъже за абсолютно всичко. За сайта, за впечатляването за всичко. Отсега нататък аз съм само майка на децата му. Нищо повече. Ще остана да живея с него още няколко месеца. Просто, защото в противен случай трябва да отида на село при мама. Лошото,е че там няма течаща вода. Точно посред зима ще ми бъде трудно да се справям при такива условия. Смятам, че след като съм му родила едно дете и ще раждам второ не заслужавам да мъча и себе си и детето при такива условия. пък нататък каквота сабя покаже. Пък и още някъде в едно малко местенце в сърцето се надявам, че с тези няколко месеца му давам шанс. Шанс да ме напрви щастлива и да забравя за всичко това. работата е, че хем искам, хем си знам, че няма да стане. И друг път сме го правили това упражнение. не в такъв мащаб разбира се, но нещо подобно. Има обещания, има поправяне за два-три дни и после всичко продължава по старому. този път, ако въобще стане ще трае да нова година. Давам му шанс. Последна искрица надежда. работата е,че от мен няма да види никакво старание. не и след тези три дни на арогантно държане. не и след като ми каза, че няма за какво да съжалявал, защото нищо не бил направил. За мен обичам те, казано за друга жена е много. Все още не мога да спра сълзите, но ще се оправя два-три дни и ще се оправя.