Публикувана: 27 ноем. 2008, 11:19 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2008, 01:50 ч.

Любовните истории винаги свършват

6 199
80
1

Гост

# 45 28 ноем. 2008, 12:52 ч.

Мнения: 17 546

Четох, чудих се какво да пиша, пак четох...

Цитат на: КаЛей в пт, 28 ное 2008, 12:44

Остане ли в теб тази тръпка, тоя огън ще ти бъде доста трудно, при всяка случайна среща, или пък смс за някой празник ще те обливат топли вълни и сърцето ти ще прескача лудо. Определено си мисля, че не сте се доизяснили все още, това не е края.

И аз мисля така. Когато една такава емоция не е изживяна до край, (като под край нямам предвид раздяла, а преминаването на прегорелите вече страсти в спокойна обич) тя остава да тлее като жив въглен и след време се разгаря с нова сила. Разбирам колко ти е трудно. Нямам съвет как да приключиш завинаги с всичко това.
Hug

# 46 28 ноем. 2008, 14:04 ч.

Мнения: 4 668

Много е тъжно да откриеш половинката си , когато вече е късно ... Разбирам те ...
Но трябва да знаеш , че така е трябвало да стане . Не съжалявай за това , което си имала с него , но вече го забравяй .
Очевидно е , че няма да напуснеш мъжа си . А и не трябва .
Ако имаш нужда от отговори се срещнете , поговорете и ще ти олекне . Не е нужно още години наред да се измъчваш с въпроси без отговори .
Радвай се , че си изживяла такава любов , въпреки че много боли Confused

... на някой хора не им се е случвало никога

# 47 28 ноем. 2008, 14:21 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Pipinka в пт, 28 ное 2008, 14:04

Много е тъжно да откриеш половинката си , когато вече е късно ... Разбирам те ...

Ако това е Половинката защо да е късно?

# 48 28 ноем. 2008, 15:31 ч.

Мнения: 4 668

Цитат на: РЕНИ в пт, 28 ное 2008, 14:21

Цитат на: Pipinka в пт, 28 ное 2008, 14:04

Много е тъжно да откриеш половинката си , когато вече е късно ... Разбирам те ...

Ако това е Половинката защо да е късно?

Защото вече е омъжена . Защо човек няма право да нарани скъпи за него хора - съпруг , детенце , близки , заради това , че иска да бъде с някой ... просто избираш кой да пожертваш , ако мога така да се изразя ... и си поемаш отговорностите ... и болката Sad

# 49 28 ноем. 2008, 15:33 ч.

Мнения: 4 753

Пипи, това последното наистина ли го мислиш? Shocked

Какви жертви ooooh!

Че то, в този безумно кратък живот човек ако не е щастлив какъв изобщо е смисъла?
Омъжил си се/оженил, щастлив-нещастен няма значение, натискаш си парцалите. Тъй ли? Shocked

# 50 28 ноем. 2008, 15:42 ч.

Мнения: 4 668

Каси , мисля го наистина ...
Не съм нещастна с мъжа си ...наистина . Той е мъжът мечта - грижлив , хубав , добър ... Затова и чувството не е точно , че си налягам парцалите .
Просто аз наистина намерих истинската си половинка след това ... но не мога да бъда с него , нямам право .
Да не говорим колко сме еднакви и колко ще е трудно да живеем заедно ...
И наистина мисля , че нямам право . Не е честно и към двамата мъже .
За мен историята приключи ...
Приех , че мъжът ми е идеалният съпруг , а другият е идеалната любов и точка. Ще си ближа раните известно време и ще ми мине .

# 51 28 ноем. 2008, 16:26 ч.

Точно в този момент и след всичката тази мъка, която ми се стовари на главата, съм склона да си мисля, че Голямата Любов съществува само във филмите. Двамата герои се намират след 10 години перипетии и заживяват заедно, после филмът свършва.

Днес не бих зарязала мъжа си, той нито е глупав, нито е бил сляп през тези години и сигурно много е страдал.
Обаче противно на всичко, винаги съм усещала подкрепата му.
Да, съжалявам, че съм срещнала момчето от мечтите доста късно, но това е съдба, така е трябвало да стане. Имала съм нужда от тези преживявания за да оценя този, който уж не е от мечтите ми.
Всъщност ние винаги си мислим, че този, който си тръгва е правилният, голямата тръпка, единственият.

Така ли е? Никой не може да каже, ама хората обичат да мечтаят и да си изграждат образи и митове.

# 52 28 ноем. 2008, 17:14 ч.

Бургас
Мнения: 6 113

Цитат на: КаЛей в пт, 28 ное 2008, 12:44

Защо наистина не се срещнете, не поговорите съвсем открито за всички чувства, които напират във вас, пък дори и този разговор да е последен. Остане ли в теб тази тръпка, тоя огън ще ти бъде доста трудно, при всяка случайна среща, или пък смс за някой празник ще те обливат топли вълни и сърцето ти ще прескача лудо. Определено си мисля, че не сте се доизяснили все още, това не е края.

Добре, ще се срещнат, ще поговорят. И какво от това? Авторката ще продължи да страда, любовта ще се разгори отново, болката от утихнала ще стане по-голяма...
Тръпката ще остане независимо от това дали разговорът ще бъде проведен. Защото на сърцето няма как да заповядаш. Разговорът временно ще тушира болката. Но после? Ще анализираш и миналото, и разговора и ще стане... мазало.
И да се разделите, и да не го виждаш никога повече - това ще си стои в теб. Не звуча никак окуражаващо, но с големите любови е така. Всичко зависи от твоя тренинг - ще се дадеш ли на мислите, или отчаяно ще се бориш да мислиш за нещо друго.

Голямата любов наистина съществува, да. Не само във филмите. Но не винаги прераства в съвместно съжителство, в брак, дори в спокойна връзка.
И не винаги си мислим, че този, който си тръгва е правилният. Понякога си мислим, че си тръгва неправилният.
Всъщност ти отлично разбираш всичко със сърцето си bouquet

Чела ли си "Мостовете на Медисън"?

# 53 28 ноем. 2008, 17:30 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Цитат на: 2003 в пт, 28 ное 2008, 16:26

ние си мислим, че този, който си тръгва е правилният, голямата тръпка, единственият.
Така ли е? Никой не може да каже, ама хората обичат да мечтаят и да си изграждат образи и митове.

Така е , недостижимото винаги е идеално Sunglasses

# 54 28 ноем. 2008, 17:30 ч.

Мнения: 10

Да, любовните истории винаги свършват, много правилно си озаглавила темата! Или приключват с брак, или с огромно разочарование! Има една поговорка: Не смесвай любовта с брака, тълкувай си сама за себе си нещата
ПС: Подкрепям силната ти воля да прекратиш тази връзка! Сложи край сега, че после ще е късно и ще страдаш пъти повече от сега!

# 55 28 ноем. 2008, 18:40 ч.

Мнения: 543

последните мнения обърнаха темата в посока "Истинската половинка - мит или реалност?"

и всъщност кое е по-истинско стабилна връзка в семейството или силни емоции извън него?

# 56 28 ноем. 2008, 18:44 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ghost в пт, 28 ное 2008, 18:40

и всъщност кое е по-истинско стабилна връзка в семейството или силни емоции извън него?

Всичко, от което ни боли щом усетим, че го губим е истинско.

# 57 28 ноем. 2008, 18:57 ч.

Мнения: 1 849

Цитат на: pasinet в пт, 28 ное 2008, 18:44

Цитат на: Ghost в пт, 28 ное 2008, 18:40

и всъщност кое е по-истинско стабилна връзка в семейството или силни емоции извън него?

Всичко, от което ни боли щом усетим, че го губим е истинско.

понякога ни били от наранено его, чувство за собственост... (случая обаче не такъв)

За мен авторката е една от малкото разумни жени пускали подобни теми. Вярвам, че си взела правилното решение и колкото повече успееш да контролираш мислите си, толкова пъ-бързо ще си стъпиш на краката! Успех!