Посъветвайте ме!

Разхождаща се моме, ти нещо не си съвсем в ред..
Не видях някой да дава такива крайни съвети като твоя Повечето съветващи тук предполагам, се надяваме, че мъжлето по някое време ще изтрезнее и ще се радва, че не е сторено непоправимото.. Явно в момента е под сериозен стрес, в такива моменти наистина в главата на човек се раждат какви ли не безумия. Щом вече има диалог, значи има надежда, нещата ще се оправят.

Какъв аборт бе хора?  Те са се разбрали да запазят детето.
Има го още на 7ма страница, моля четете и развитието на историята преди да давате съвети.

Анонимната разхождаща се и т.н. може да се регистрирате, не боли.

Изчетох всички мнения, повечето от вас дадоха много ценни съвети на авторката, които със сигурност са повлияли да поговорят разумно със съпруга и, но от последните, които я съветват да направи аборт съм толкова възмутена/ако изобщо това са го писали жени, които са вече майки/. Затова искам и аз да изкажа мнение и да дам своя пример.
Към авторката:
Мило момиче, никога, никога не си и помислай, че ще съжаляваш и ще се обвиняваш, че сте решили да станете за втори път родители! Защото вие вече сте такива - това дете живее в теб!
Когато аз забременях първия път бях на 20 г.-студентка, бъдещият ми съпруг токущо беше се уволнил от казарма. Родих в кризата на 1997г., когато нямаше аптеки, за да купя мляко за бебето, за да отида на изпити в друг град. Беше ни много, ужасно трудно, добре, че бяха родителите ни. Дипломирах се, предложиха ми хубава работа и оставих детенцето на майка ми/беше на 1г. тогава./ Но след 6 мес. отново забременях. Признавам, помислих си и за момент, че е по-добре да абортирам, но с мъжът ми решихме, че нямаме това право да "убием" детенцето си, което даже не беше планирано. Крихме до като не ми пролича от родителите ни, защото те не бяха съгласни. И както бяхме зле финансово - той със сезонна работа, след като родих сякаш всичко се обърна. Започнахме малък сем.бизнес, вече бяхме добре с паричките - второто дете си го отгледахме без никакви лишения. Даже сега се майтапим, че той е глезанчо- хапваше Хип пюренца, а на на батко му приготвях само домашни  и памперсите му бяха само за разходка и вечер. Е пораснаха и двамата здрави и силни, с малка разлика са и се разбират, няма ревност м/у тях, защото баткото даже и не помни кога е бил самичък без брат си.
Така че, мога да ви пожелая на теб и съпругът ти късмет и здраве, не мислете за лоши неща, че няма да може да отгледате това дете, а напротив. Никой не знае какво ще му се случи след време, животът е непредвидим, вие сигурно сте млади, нормално е да се страхувате, но само да сте здрави всичко ще се нареди!

Elinor75 точно на твоето мнение съм и аз ............още веднъж ми потвърждава, това което ни каза нашета позната от Русия , че когато Бог праща дете , помага да се изгледа.
Това имах пред аз със своя пост малко по нагоре, дано авторката да му е обърнала внимание и да не се подава на временни и моментни страхове. Не казвам, че ще бъде лесно, но наистина не се знае как може да им се преобърне живота и да се справят още по добре.
Просто бъдете по позитивни....

Поздравления, че сте решили да запазите бебчето! Лека и безпроблемна бременност!
До онази, която се подигра с поста ми за парите - ало, скъпа, нямам идея колко струва един аборт и не мисля да узнавам (живот и здраве де), но колкото и малко да са парите, ти как мислиш, няма ли да е по-добре да ги запази за момент, в които наистина се налага, вместо да бъдат похарчени за вече излишна "манипулация"?
А предните постове за "аборт, щом се налага" просто няма да коментирам  ... Изгледах в youtube.com достатъчно клипчета за аборти и мисля, че авторите на постовете трябва да ги видят, преди да дрънкат много много. Айде със здраве.

Какво значи .."щом така иска мъжа й" ???
Само това искам да те попитам.
Другите глупости въобще няма да ги коментирам, защото този миличък, загрижен за бъдещето човечец (душичка, жив да го ожалиш) преди да стане факт бебето, го е планувал и съвсем съзнателно сътворил!!!
Ти това прочете ли го или беше заета да вееш лозунги "Да живеят абортите" ???
Само едно ще ти кажа - не мъжете са тези, които ги дерат там, в болницата....
Не тях ги стържат и осакатяват (както става в безброй случаи)...
А за това, че някой е решил да си направи кефа (не говоря само за мъжът на авторката, а по принцип) и после аз (примерно) ще трябва да отида да ме чегъртат, да рискувам да нямам никога повече възможността да нося детенце под сърцето си и най - важното - да убия това, което Бог ми е дал......
Айде моля ти се.....
Ако обичаш без такива крайни съвети....
Като си "ЗА" абортите, прави си ги, но не ги препоръчвай на други !!!

ало,скапа...на някоя циганка на  сергия на пазара  може да е кажеш...
sorry за ОФФ-а

Джуличка, пламенна и сърцата си ти!

Абортите са ужасни. Освен по медцински показания. И пак са ужасни.

Това си беше комплимент.... 
Благодаря ти  , ама не съм ли права, кажи ???
Дори и по медицински показания един аборт си е аборт...
И това, че не си го направил по желание, не означава, че няма цял живот да страдаш и да преживяваш всичко отново и отново... 
И все да се питаш :"Къде сгреших?" или "Ами ако не беше станало така, а ...еди как си ...?"
Ужасно е...
За тези по желание изобщо няма да коментирам... 

Хем си права, хем не си.
Когато родих голямата дъщеря се запознах в родилното
с друга майка, която ми сподели, че предишната й 5-месечна
бременност е прекъсната, защото бебето нямало кости отзад
на главичката. Няма начин да не бъде абортиран такъв плод.
Изобщо абортите са тъжна работа.
Най-потискащо за мен е това, че се решава кое детете да се
роди и кое не. Много труден избор.

Точно това имах предвид, когато казах, че цял живот ще се питаш:"Ами ако не беше станало така, а еди как си ?"
Винаги търсиш вина, няма начин...
И все се питаш дали ти не си виновната, с какво толкова си прегрешила, че Господ те наказва така..... 
И още много други въпроси, които те будят посред нощ...
Разбираш ли ме ?
Може и да не можеш, което е нормално...
Само човек, който е минал през този ад, може да разбере какво означават думите ми...  
Дано никога, ама никога не го разбереш... 

Ееееее, моето момиче, къде е тук твоята вина?
Защо си толкова склонна да се самообвиняваш?
Това е голям товар в душата!

Отпусни се. 

Няма начин да го разбера, защото съм на възраст, при която
някои неща са в миналото 

Аз съм четвърто дете на майка си, Бог да я прости.
Първото й дете е родено, проплакало и починало.
Следват два тежки спонтанни аборта в 5 и 7 месец.
Цял живот тъгуваше за тях, аз не разбирах това - за мен това
си бяха деца, които тя нито е видяла, нито гушкала, нито хранила.
Не е имала  дълъг контакт. Дори малко преди да почине пак заплака за тях и
се видях в чудо как да я утеша и й казах: Не плачи, маме, сигурно са се преродили
в други тела и сега са големи мъже. Ходят някъде по земята и са живи и здрави,
но ние не ги познаваме. Но и това е достатъчно, нали?
Е, като грейна онова личице, като се усмихна...
В този момент си мисля, че това е може би най-добрата постъпка в моя живот.

Ето, виждаш ли, че не можеш да ме разбереш...
А аз много добре я разбирам защо е плакала женицата, лека й пръст.... 


Както и да е - доста се отклонихме от темата....
Искрено се надявам авторката да е взела правилното решение... 

При мен беше същото  Мъжът ми виеше от кеф, а аз исках да го махна. Даже 2 седмици мислех - да го бъде ли този плод или да не го бъде    Изобщо не ми беше да второ дете, но го родих в крайна сметка. Обичам си го лапето, но виж ако зачена с трето със сигурност няма да бъда майка на 3-ма  Всъщност зависи - ако моя твърде много скача да направя аборт ще го родя и ще го кръстя на него