подсъзнанието може всичко 4

  • 48 744
  • 500
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 3 376
Махнах го аз,вярно е че не е за тази тема.

Слуайно го открих,когато преглеждах линковете си в Любими,преди време ми служеше отрезвително когато се усещах,че прекалявам в нещо или материализма ме поглъща.

 di_ защо се е разстроила твоята малка кукла?

darena много хубава история с още по-хубав край Hug

# 466
  • Мнения: 1 171
Kлемче, много съжалявам миличка! Cry
Наистина трябва да се успокоиш и да не мислиш само за това! Правете опити с мъжът ти, не само, когато е най-подходящото време за това, а когато на вас ви се иска Simple Smile. Не забравяй, че психиката играе огромна роля. Успокойте се и двамата и се наслаждавайте един на друг. Знам, че отстрани е лесно, предполагам какво ти е на душата Sad.
И пак ще ти кажа, довери се на добър, КЛАСИЧЕСКИ ХОМЕОПАТ, не го казвам случайно!    bouquet

# 467
  • Мнения: 1 171
Darena, да ти е жив и здрав малкият рожденник! Hug

# 468
  • Мнения: 957
darena , да ти е винаги здрав и весел, жизнен! Hug

# 469
  • Мнения: 957
Момичета, искам с вас да споделя огромната ми благодарност към човека, който ми даде и дава полета във вечността, съвършенството и вездесъщото; щастието на изпълването. И тъй като на мен не ми достигат думи, ще използвам откъс от книгата "Джонатан Ливингстън ЧАЙКАТА". Аз знам, че моята благодарност ще достигне до него Hug Тя вече е там! Heart Eyes

Джонатан беше изумен. Той забрави да пита повече за небето.
 - Как правиш това? Какво е като усещане? Колко далеч можеш да отидеш по този начин?
 - Можеш да отидеш до всяко място и до всяко време, които си избереш - каза Старейшината. - Аз съм бил навсякъде и във всяко време, за което ми е хрумвало.
 Той погледна към морето.
 - Странно нещо. Чайките, които пренебрегват съвършенството заради пътуването, не стигат кой знае къде, при това - бавно. А тези, които не обръщат внимание на пътуването, в името на съвършенството, стигат навсякъде и то мигновено. Запомни, Джонатан, небето не е нито място, нито време, защото мястото и времето са нещо толкова безсмислено... Небето е...
 - Можеш ли да ме научиш да летя така? - Джонатан Чайката тръпнеше от желание да овладее нещо друго, непознато.
 - Разбира се, щом искаш.
 - Искам. Кога можем да започнем?
 - Още сега, ако искаш.
 - Искам да се науча да летя по този начин - каза Джонатан и някаква особена светлина засия в очите му. - Кажи ми какво трябва да правя.
 Чанг заговори бавно, като гледаше внимателно по-младата чайка.
 - За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било - каза той, - трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал...
 Според Чанг разковничето бе в това Джонатан да престане да се възприема като пленник на едно ограничено тяло, с размах на крилете един метър и предварително програмирани възможности. Важното беше да осъзнае, че неговата истинска природа, съвършена като ненаписано число, живее едновременно навсякъде в пространството и времето.

 - ПОЛУЧИ СЕ! - изпищя от възторг Джонатан.
 - Разбира се, че се получи, Джон - каза Чанг. - Винаги се получава, когато знаеш какво правиш. Сега обърни внимание на контрола...
 Когато се върнаха, вече беше тъмно. Другите чайки изгледаха Джонатан със страхопочитание в златистите си очи, защото бяха видели как той изчезва от мястото, с което сякаш се бе сраснал от толкова време.
 - Можем да започнем работа над времето, ако искаш - каза Чанг, - докато се научиш да летиш в миналото и бъдещето. Тогава ще бъдеш готов да започнеш най-трудното, най-дръзновеното, най-забавното от всичко. Ще бъдеш готов да започнеш да летиш по-високо и да разбереш значението на добротата и любовта...

 - Съли, аз трябва да се върна на Земята - каза накрая той. - Твоите ученици напредват добре. Те ще ти помагат за новаците.
 Съливан въздъхна, но не възрази.
 - Сигурно ще ми бъде мъчно за теб, Джонатан.
 - Съли, засрами се! - упрекна го Джонатан. - И не ставай глупав! В какво се упражняваме двамата всеки ден? Ако приятелството ни зависи от такива неща като пространство и време, значи, когато един ден преодолеем пространството и времето, ние ще разрушим нашето братство, така ли? Но нали като преодолеем пространството, едничкото, което всъщност ни остава, е Тук. А преодолеем ли времето, едничкото, което ни остава, е Сега! И не мислиш ли, че насред това Тук и Сега не бихме могли да се виждаме от време на време?

# 470
  • Мнения: 1 351
darena , да ти е жив и здрав рожденника, много радост да ти донесе и да се гордееш с него ! nbirthday
благодаря ви момичета за подкрепата - прегръщам ви всичките , но сълзите не мога да ги спра - сами си знаят пътя ,ще се оправя но чувствам че изливайки мъката си ми олеква . Извинете ме , ако ви товаря и развалям темата.
Един въпрос ме тормози - защо дребните желание винаги се сбъдват , а съществените не , къде бъркам , какво не ми стига ? Тази главоблъсканица стой пред мен сега. Weary
Ще гледам да не пиша известно време , защото няма да са ми позитивни постовете- само ще ви чета !

Лек и спорен ден ! Ще се върна при вас .

# 471
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Добро утро момичета  Grinning


klem4e , никъде не  бъркаш  остани тук с нас  Hug




Да се поФаля  Wink най-накрая вчера намерих временце и посетих един китайски магазин  Grinning .... така се прехласнах ...има толкова интересни неща най-вече свързани с кит.култура , сувенири , фън шуй символи , даже за любителите на кит.храна има раздел със спицифични подправки , храни , .....Има даже огромен усмихнат Буда почти в човешки ръст  Laughing е ,аз не пропуснах да го погаля по кормчето с намислено желание  Laughing





# 472
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Клемче, сигурно ти е много тежко. Съжалявам!
.....
За това и за много други важни неща, понякога човек трябва да спре да ги иска.
Става дума за неща, които желаеш изключително силно и може би дори прекалено. Когато не се фиксираш върху тях и не ги желаеш така неистово, те сами идват. Има много обяснения за този механизъм. Аз само ще ти кажа, че при мен повечето важни неща дойдоха, когато се отказах от тях /като се зaмисля почти всички/. .....

Гушни се, усмихни се, наконти се и се виж с някой който те обича да се порадвате на живота!

Пак чета последните 2-3 поста, но видях че има рожден ден.
Да е живо и здраво детето, весело и щастливо!

Последна редакция: пн, 15 дек 2008, 23:55 от арт мама

# 473
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Когато не се фиксираш върху тях и не ги желаеш така неистово, те сами идват. Има много обяснения за този механизъм. Аз само ще ти кажа, че при мен повечето важни неща дойдоха, когато се отказах от тях /като се змаисля почти всички/.  А детето без никакви опити.


.....и при мен стана така (споменавала съм го тук) Rolling Eyesпросто спрях да го "мисля" не се бях отказала просто ...го оставих така да се каже ... желението де.....



Прегръдка от мен към всички ви  Hug

 newsm76 klem4e

# 474
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Да, за някой неща може просто да оставиш на заден план, да оставиш на Божията воля. Но ключовия момент за най-силните е да осъзнаеш ясно, че не твоите усилия и пристрастност ще ти ги донесат, а ще дойдат когато им е времето, ако им дойде.  А това за един фиксиран върху нещо човек си е отказване Simple Smile. Най-лесно става със стабилно съзнателно  расейване Grinning

# 475
  • Мнения: 121
 арт мама, нямаше как да бъде по точно казано!   bouquet

# 476
  • Мнения: 957
klem4e , присъединявам се и аз към последните постове.

Цитат
защо дребните желание винаги се сбъдват , а съществените не , къде бъркам , какво не ми стига ?

Грешката ти е, че мислиш така и точно това ти идва. За по-големите желания понякога се иска повече време. Имай търпение и не пропускай да се радваш на това, което ти се случва, докато си в очакване на това, което искаш! Hug

# 477
  • Мнения: 10 703
И друг път съм го казвала и сега пак ще го повторя - За Вселената няма големи и малки желания  Мащабите ни ги определяме и често те са илюзорни  Peace
klem4e , никъде не бъркаш! Просто не е дошло времето още...  Hug

# 478
  • Мнения: 1 351
благодаря  Hug

# 479
  • Русе
  • Мнения: 11 922
tonimar , благодаря за приказката. Чудесна е

klem4e , преживяла съм това. 7 години чакахме и всеки месец беше изпитание.
Чудото стана, но за съжаление, се радвах само 2 месеца. След това отново, този път за по кратко.
Решихме, че много искаме детенце и не можем повече да чакаме. Така срещнах най прекрасното дете.


Беше на 10 месеца, когато го видяхме за първи път. Той имаше моя поглед.И мисля, че той е нашето чудо.

Щом искаш толкова много, ще се срещнете, пожелавам ти да го родиш, за да изживееш още по пълноценно тези 9 месеца, когато то ще се оформя и ти ще можеш да го дариш с най хубавите си мисли  Hug

Общи условия

Активация на акаунт