Неблагодарност или какво...

Хммм, не би трябвало да реагира така, особено като се има предвид, че е гостоприемен (и той защо да кани гости, а ти не, още повече изненада за рождения му ден!) и тези хора са му близки и често ви гостуват (пък и сама казваш, че по принцип се радва на изненадите ти). Дори това, че е уморен, не е оправдание. Може и да е бил ошашкан, но в крайна сметка си се постарала да го зарадваш и си искала да му е хубаво и дори нещо да не му е било до изненадата ти, трябвало е да отчете факта, че си се постарала ЗАРАДИ НЕГО! Ако все пак в крайна сметка счита, че не си постъпила добре, трябвало е в НЕприсъствието на гостите (ти всъщност не уточняваш дали са били у вас, когато ти се е нахокал) да ти благодари, че си направила това за него и да ти каже по-меко защо дадената вечер не го е искал, че не иска да те засегне и се радва, че все пак си го направила (разбира се, ако мисли тези неща).
Не знам, аз поне си мисля, че ако наистина не му е било до гости и е държал да ти го каже, това поведение, което описах, би било нормалното, а не да ти се кара. Наистина е лошо и неприятно, ако в действителност се държи като "мъж" и мисли като такъв.
Мама пък веднъж, като направи такава изненада на татко, той много се зарадва! Аз на моя още не съм му правила подобна, просто защото той сам предварително си планира рождения ден (след броени дни ни предстои първият му рожден ден като семейство , а и моят също ), но съм сигурна, че също би се зарадвал! 

С най-добри чувства - по-добре да си казвате, когато сте ядосани (всичко с границите си, разбира се), но да се обичате и да сте семейство, вместо изобщо да не сте се обиждали и да се разведете.

Не знам как да вмъкна цитат във вече публикувано мнение, та:


 

И аз съм стрелец и си обожавам празника!!! Мъжът ми също! Сестра ми също е стрелец и много харесва Коледа, аз също я обожавам! Така че (без лоши чувства) да не говорим глупости. Който си е като мъжа й, си е такъв и толкова.
А сексът не мисля, че трябва да сдобрява, той е удоволствие и даже да "загаси" проблема, не го решава и го оставя да тлее.

И, zuki10, не е редно той да прави каквото си иска, а ако тя направи така, още повече ЗА НЕГО, да й се кара. Най-малкото може да не я хока час-два, сякаш е извършила едва ли не непростим грях.

  Според възпитанието, морала, любовта и отношението към отсрещния.

Значи той като кани така, не е проблем, а щом тя реши, е ужас? Той по принцип харесва гостите и тя затова е искала да му достави удоволствие.

За 11 години браспонякога ни доскучава заедно 

Павлина Николова:   

къде отиде онова нещо-да си казваме истината? Не е въпрос на възпитание ами просто на мъжете не им се отдават тези игрички -аз ще се направя че ми харесва ,но ще търся ;удобен случай ; да си кажа че не ми е харесало . И ако ти го каже след 1-2 месеца че му е било неприятно ,пак ли ще е невъзпитан?По-малко ли ще те боли ,отколкото сега?Вие като заживяхте като семеиство и ти пр: му наготвиш за първи път нащо което си се старала и чакаш одобрението му (нормално е в началото)и тои е откровен ,че не му е харесало  просто защото не иска да яде отново  същия буламач (който ,колкото и да си се старала не му харесва) Ако излъже ще яде буламач и др. път но ако ти каже истината е ще те заболи ама ще се амбицираш да го направиш по-добре .Sorry за тъпия пример който дадох  Наистина е трудно да убедиш който и да е че истината боли но е за предпочитане .А това,че няма подходящо време за неудобната истина-верно е ,но не е липса на възпитание

Аз, като си познавам стоката, не бих и тръгнала да правя изненади. Моят мъж е много добричък, ама само да не го изненадваш.  Особено пък, като е бил на работа цял ден. Не че ще каже нещо, ама рискувам да си стоя с гостите цяла вечер сама, докато той спи в съседната стая или просто темерутски седи на компютъра. 

Иначе Делтовице - кажи си му каквото имаш за казване и преосмисли идеите-изненади. От 11 години сте заедно ти най-добре си го знаеш. Явно няма тепърва да стане по дипломатичен   

                 МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

              Българска народна приказка


В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едно мече излязло из пещерата, закачило се в едни храсти и не могло да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло. Той отишъл, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.

Не щеш ли, мечката видяла това, приближила се до човека и му рекла:

- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!

Човекът го било страх, ала какво да прави? Престрашил се и малко по-малко се приближил до мечката и поговорил с нея. Когато да си тръгва човекът, уговорили се с мечката да се срещат и виждат в гората.

Като се разделяли веднъж, мечката и човекът се целунали в уста, пък човекът не се стърпял и рекъл:

- Тю бе, посестримо, всичко ти е много хубаво, само това не струва, че ти бие дъхът на лошо.

Той не се сетил, какво казва и не разбрал колко ще я заболи мечката от това. Домъчняло много на мечката, ала нищо не рекла, ами само навела врат и се примолила:

- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно; ако не щеш, ще те изям.

Човекът се сбъркал и се мъчил всякак да измоли да не я удари. Най-сетне видял, че няма как, та
я ударил с брадвата и й сторил дълбока рана. После се разделили.

Минало се време, човекът отишъл пак в гората на онова място, но мечката не могъл да види. Не я видял дълго време. След години, веднъж срещнал на друго място мечката. Те се познали и здрависали. Когато да си тръгне човекът, мечката му рекла:

- Огледай ме, побратиме, има ли я още раната от оная година, когато те накарах да ме удариш?

Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало. Рекъл човекът на мечката:

- А бре, посестримо, то дори не се познава, че е имало рана!

- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя; ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива. - Тя - лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.

Колко пъти да повтарям: нямам нищо против, че моето старание не му е харесало!!! Не е за сефте  Аз също съм откровена в такива моменти. Норрмално е. Яд ме хвана от прекалената му грубост.

Би ми станало страшно криво от грубото отношение . Сигурно известно време ще се сърдя, после сръднята ми ще премине в капризи, ще го побъркам и накрая ще ми благодари и за пилето с ориз на вечеря.

wow, виж някои хора не си падат по такъв род изненади, или пък не във всеки момент са в настроение за такива. Аз също не обичам изненади, защото съм свикнала сама да си планирам нещата.
Иначе за прекалената грубост - лошо, разбира се, защото в крайна сметка си опитала да го зарадваш. Странното е, че не си предвидила това, пък би трябвало да го познаваш за 11г. Т.е. явно не си очаквала подобно развитие.