Всеки сам преценява кога да се върне на работа, въпрос на личен избор. За сега мисля да се върна на работа, когато ми свърши майчинството- след 2 години, но до тогава нищо не се знае.
- Публикувана: 2 дек. 2008, 10:31 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2008, 13:10 ч.
Връщане на работа- кога е най-удачно?
Аз лично почти не съм спирала да работя. С баткото - изобщи, с малкия - за два месеца след раждането му. Такава ми е работата, че ако се откъсна за по-дълго време изоставам тотално. Но аз съм намерила компромисен вариант за себе си - ходя почасово, работя от къщи и имам баби да ми помагат.
Всеки сам преценява според ситуацията, детето, финансовия натиск и т.н. Но децата ни наистина никога повече няма да са така малки и толкова да се нуждаят от нас, затова аз подкрепям по-късното връщане на работа. Все пак цял живот ще работим. Но това си е мое мнение и не задължавам никого с него.
Всеки сам преценява според ситуацията, детето, финансовия натиск и т.н. Но децата ни наистина никога повече няма да са така малки и толкова да се нуждаят от нас, затова аз подкрепям по-късното връщане на работа. Все пак цял живот ще работим. Но това си е мое мнение и не задължавам никого с него.
Това е въпрос на личен избор.
Аз ако можех да си позволя, бих си изгледала детето до 3 г. възраст. Ама няма да станеее. На 2 г. смятам да се завърна към работата. Освен ако до тогава не излезе някакво примамливо предложение, което не е за изтърване.
Иначе после смятам баба му да ме замести, доколкото е възможно. Мога да и гласувам доверие.
Колкото повече детето е с майката, толкова по-добре. Това е един неповторим и много важен период./ 1 до 3 г/
Аз ако можех да си позволя, бих си изгледала детето до 3 г. възраст. Ама няма да станеее. На 2 г. смятам да се завърна към работата. Освен ако до тогава не излезе някакво примамливо предложение, което не е за изтърване.
Иначе после смятам баба му да ме замести, доколкото е възможно. Мога да и гласувам доверие.
Колкото повече детето е с майката, толкова по-добре. Това е един неповторим и много важен период./ 1 до 3 г/
Аз започнах вече да ходя по половин ден на работа и въпреки че се изморявам се чувствам много добре. Много по-пълноцена и щастлива. Стоенето вкъщи мен специално ме убива. В същото време успявам да прекерарвам не малко време с детето си. Между другото аз когато съм по цял ден вкъщи нямам време да му обръщам 100% внимание - все имам да готвя, пера, или нещо друго. Така че не смятам, че половин ден работа го ощетява по някакъв начин. Въпрос на личен избор.
Това е личен избор както са казали повечето. Зависи от много фактори. Никой не би гледал по добре детето, отколкото майка му. Когато беше по-малък не можехме да се забавляваме толкова, не разбираше почти нищо, комуникацията беше много ограничена. Много пъти копнеех да се върна на работа, да съм сред хора...Но колкото по голям става, толкова повече се занимаваме един друг, много по интересно ни е, усеща се привързаността, нуждата от мама 
Съответно сега са много по малко моментите, в които искам да се върна на работа. Дори напоследък подхвърлям на мъжа ми, че не искам да го даваме на ясла..не искам да го давам никъде 
Отплеснах се май 
Но мисля, че трябва да се гледа кое е най-добре за детето, после за майката. Детенце трябва да е сред връстници, трябва да свиква да не е 24ч. до мама...В ДЗ ще научи много повече, ще му е по интересно
Съответно сега са много по малко моментите, в които искам да се върна на работа. Дори напоследък подхвърлям на мъжа ми, че не искам да го даваме на ясла..не искам да го давам никъде Отплеснах се май Но мисля, че трябва да се гледа кое е най-добре за детето, после за майката. Детенце трябва да е сред връстници, трябва да свиква да не е 24ч. до мама...В ДЗ ще научи много повече, ще му е по интересно
Още не съм. По-скоро напуснах работа, за да съм със синът ми.
Ще се върна когато тръгне на градина и се адаптира.. (тогава ще е на 3,5 г. някъде)..
Не сме цветущо финансово, но се справяме .. Предпочитам да се лиша от някои неща, но не и от времето с детето.. Никога няма да бъде толкова малък и да иска да е с мама..
Ще се върна когато тръгне на градина и се адаптира.. (тогава ще е на 3,5 г. някъде)..
Не сме цветущо финансово, но се справяме .. Предпочитам да се лиша от някои неща, но не и от времето с детето.. Никога няма да бъде толкова малък и да иска да е с мама..
И аз мисля,че зависи от ситуацията,особено от факта-има ли кой да гледа детето.
Аз се върнах,когато малкия беше на 7 месеца и половина.Но го гледа баба ми,беше си свикнал
с нея и нямахме никакви проблеми,не плачеше за мен.А и всяка свободна минута съм с него.Естествено,че много ми писва на моменти,нервите ми се опъват и вкъщи и на работа,но когато започнах работа имах страхотна нужда от социални контакти,бях изпаднала в някаква дупка след раждането,беше зима,не излизах много с бебето и се бях затворила.
Но ако имам второ дете мисля,че ще го погледам по-дълго,те тогава и децата ще са ми 2
Аз се върнах,когато малкия беше на 7 месеца и половина.Но го гледа баба ми,беше си свикнал
с нея и нямахме никакви проблеми,не плачеше за мен.А и всяка свободна минута съм с него.Естествено,че много ми писва на моменти,нервите ми се опъват и вкъщи и на работа,но когато започнах работа имах страхотна нужда от социални контакти,бях изпаднала в някаква дупка след раждането,беше зима,не излизах много с бебето и се бях затворила.
Но ако имам второ дете мисля,че ще го погледам по-дълго,те тогава и децата ще са ми 2
Започнах работа когато малката беше на 1г и 4м,поради финансови причини.Но и аз като Maphia бях на половин ден,така че имах достатъчно време за детето си и аз имах социални контакти и малко разнообразие,така че това за мен беше идеален вариант.Тя започна ясла на 1г и 9м и когато стана на 2г,започнах вече и на цял ден.Детето свикна бързо и много й харесва да е сред децата.
И аз като всички смятам,че това е въпрос на личен избор.
И аз като всички смятам,че това е въпрос на личен избор.