Да си спомним за прехода или за началото на 90те.

Не е президент -
Тодор Христов Живков е български политик от годините на социализма. През 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП (и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния ѝ секретар Вълко Червенков. През април 1956 г.,след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП (Българска комунистическа партия), той оглавява БКП. През 1981 г.длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т. е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.

Както и да е. Помня много от тези времена. Бях спортистка, но уви спорта умря през гладната зима на 1991г.
Реденето за хляб и мляко, първо баща ми милия киснеше по тъмно , после аз и сестра ми. Понякога направо от купон отивах да го сменям. Големите купони петък и събота из квартала или дори на другия край на София.
Помня как майка ми с 2 висши образования остана без работа. Как сестра ми започнала работа само на 18 си даваше заплатата в къщи да има какво да ядем всичките.
Когато запалиха партийния дом, дядо ми плака. 20 години е отделял пари за да плаща да се построи тази сграда а сега палят.
Първия път когато гласувах. Много присърце го взех, чувствах се адски отговорна и голяма.
После помня Янчулево време началото на 95г. аз гледам бебе, а вода има само за 12 часа, после 2 дни няма. Няма памперси или ако има те са безбожно скъпи. Голямо пране падаше на акани пелени и досега ми се повдига като си спомня. Татко носеше всяка сутрин по две 20 литрови туби с минерална вода, да има поне да го мия това бебе. Имаше вече АМ по аптеките ама цените му бяха адски. Затова като стана на 4 месеца направо на кисело мляко минахме.
И други неща си спомням, хем беше весело , хем някак си много тъжно особено като гледах родители ми.

Двете десетилетия 80-те и 90-те просто толкова много се различават,че сега направо имам чувството,че съм живяла два живата.Единият преди,другият след 90-та година.

УФСЪ,като спомена Янчулев се сетих,че никога не съм виждала София толкова мръсна,както по времето,когато той беше кмет.Дори сега,когато градът е толкова пренаселен и се задъхва,няма такава мръсотия.Ринехме се в мръсотия по Витошка,нямаше вода,ужас....

Даже три. Преди - спокоен, уреден, макар и не точно мечтан живот. След това - много объркано, нищо не е като преди, не знаеш какво ще стане утре. И сега - горе-долу пак уредено, но не по предишния начин, който на много хора липсва, и хм, не точно мечтания живот

Спомням си, че бях безкрайно щастлива, когато настъпи, бях осъзната, независимо от възрастта. Спомням си всичко съвсем избистрено. Заслужен преход. Радвам се, че преминахме през него, приемам настоящето, надявам се за бъдещето. С носталгия си спомням за прехода, въпреки тежките години. Спомените от преди прехода са ми неприятни.

Сегашното десетилетие си го бива.Свободата,която има всеки от нас да иде,където иска и да види каквото иска е най-ценното,което ми е дала демокрацията и членството ни в Европейския съюз.В средата на 90-те години работих във фирма,която уреждаше шенгенски визи и няма да забравя унижението на което се подлагаха хората,за да получат заветната виза и парите,които плащаха за нея.

Не искам да си спомням висенето пред някой посолства и отношението на работещите вътре .След едно вдигане на  телефона , отношението се промени на 180градуса.

Помня много неща,забравил съм други, но преходът всъщност не е свършил!
За наше съжаление.

И аз си спомням как съобщиха по новините за свалянето на Т. Живков. Бях на 14 и не обърнах много внимание, не си давах сметка какво става и за това реакцията на майка ми, която беше до мен ме очуди.
Спомням си как се кефех на Куин и колко ме натъжи вестта за болестта на Фреди Меркюри, а после и смъртта му.
Анархията в училище.
Празните щандове и километричните опашки.
Големите надежди.
Най-хубавите ми години.

Бях в 11 клас,когато свалиха Тодор Живков.Предстоеше ми абитуриенстки бал.
Помня митингите,особено онзи,по време на който беше затворено Цариградското шосе.
Всички бяхме с огромни надежди...
Помня след това опашките за мляко и празните щандове  в хранителните магазини.
Помня и режима на тока,помня и режима на водата.
Станах студентка.Винаги съм казвала това бяха едни от най-хубавите ми години,макар по време на прехода.
За съжаление преходът все още продължава и не му се вижда края.................

Помня как пишех домашно по математика на свещи, а восъкът капеше или по учебника, или по тетрадката - избодох си очите. В същото време на отсрещната страна на улицата има ток /защото в онова каре имаше посолства/ и как изведнъж ми просветна колко несправедлив е животът и все по-зле щеше да става. Помня как се сменяхме с баща ми по опашките за хляб или мляко, трите ката дрехи, болките в краката и как мразех да виждам умората в очите на баща ми. Помня как донесе вкъщи първите купони и как ги режехме с ножица, а щандовете в магазина стояха празни. Помня първите просяци по улиците, а малко по-късно как в магазина хванаха една баба с откраднато пакетче кайма и унижението в позата и, точно като в стихотворение на Смирненски. Помня как приятели ме навиваха да ходя на митинга след училище, а аз още тогава предусещах, че всичко това е лъжа и само проформа. Помня как свърши детството ми, как редувах учене с работа, работа с учене, и пак учене, работа, учене, работа и никога нямахме пари. Помня и въодушевяващото чувство на тържествуване, когато си купих първото кафе, платено с пари от първата заплата.
Сега, като направя равносметката, целият период ми е обвит в тъга.

Спомням си опашките за хляб и мляко,купонната система,празните рафтове на магазините,корекомите.
Още,че винаги хладилника ни беше пълен/сега не мога да се похваля с такова нещо/,как ходихме на море и на балкан за по 20 дена.
В един момент се замислям кое е по-добре ?Тогава имахме пари,а нямаше тази стока,която има в момента,а сега може всичко да си купиш,
но често парите не стигат.Онова време си има своите плюсове и минуси.