За да е пълноценен обаче един човек в развитието, той има нужда не от една, а от много такива специални връзки - с баща си, с баба, с дядо, с роднини, братовчеди, приятели, дори и с учителките в детската градина.
Чистото "гледане" - грижата да е облечен според сезона, нахранен и защитен - всеки може да го направи.
Общуването, емоционалния обмен - незаменимо е, затова се опитвам да предлагам на детето си разнообразни контакти.
Възпитанието, формирането на ценности и основни понятия за нещата от живота са основна грижа на СЕМЕЙСТВОТО.
Всичко това, което пиша, обаче, е валидно за сега - когато синът ми е на пет.
Когато беше малък, и през ум не ми е минавало, че може някой друг освен мен и баща му да се грижи за него. Не че е имало и желаещи, де, но така си бяхме организирали нещата, че разчитахме само на себе си.