Бащата в родилната зала?

  • 8 374
  • 165
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 034
ами аз имах нужда да бъде там. даже не бих го нарекла нужда, то се подразбира къде трябва да е. раждах секцио и беше до главата ми през цялото време. той първи пое бебето. тук (Канада) е меко казано ненормално да го няма таткото, ако двойката е в нормални отношения. и на никой мъж нищо не му е станало от присъствието. още от класовете за родители акушерките обучават бащите наравно с майките - имат си роля, има техники з аоблекчаване на родилката, които трябва да научат и т.н.
както и след раждането мястото му е при майката и бебето. от самото начало да си поеме отговорностите. мъжът ми не е спал при нас в болницата, защото трябваше да се грижи за други членове на семейството вкъщи, но по цял ден беше при нас и заедно си гледахме бебето от първия ден.

Последна редакция: чт, 04 дек 2008, 07:03 от simplyaven

# 31
  • Мнения: 212
Разбира се, че трябва да присъства, ако можете да го уредите там, където ще раждаш. Аз раждах секцио и мъжът ми беше до мен, уж не можеше ама като си платиш на лекаря може. Докато бях в реанимацията постоянно течаха естестени раждания на същия етаж, съвсем до нас, наслушахме се на грубости от персонала към раждащите майки, така им крещяха, даже ги заплашваха"Ще те ударя", понеже много викаха. Мисля, че те бяха от ромски произход, но какво от това...Това е нечовешко!

# 32
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Според мен е хубаво мъжът да присъства на раждането,стига той да има желание за това

# 33
  • Мнения: 512
Според мен не е по силите на всеки мъж да присъства по време на раждането на детето му.Аз съм против това да настояваме мъжете ни да бъдат там без да се съобразим с тяхното желание и нагласа.

Напълно съм съгласна. Аз лично не желаех мъжа ми да присъства, но ако той беше проявил желание сигурно щях да се съглася.

# 34
  • Мнения: 641
Според мен не е по силите на всеки мъж да присъства по време на раждането на детето му.Аз съм против това да настояваме мъжете ни да бъдат там без да се съобразим с тяхното желание и нагласа.

Напълно съм съгласна. Аз лично не желаех мъжа ми да присъства, но ако той беше проявил желание сигурно щях да се съглася.


Подкрепям Ви напълно.
Това беше и моето мнение и много се радвам като прочета,че има и други който мислят така.
 newsm10

# 35
  • Разград
  • Мнения: 2 102
На мен не ми допада идеята съпруга ми да е с мен когато раждам. Но ако и на двамата не ви пречи защо да не дойде с теб?
Моят съпруг не желаеше, аз и не настоявах.
Доволна съм от болниците къето родих и двете си деца, държаха се мило с мен.

# 36
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Въпросът опира до вътрешния мироглед и отношението на човек към родителството, и въобще живота. Ако жената усеща, че няма нужда от бащата в този момент, явно наистина е така и няма защо да си криви душата, и да се опитва да разбира "другите". Аз имах нужда от него, от рано беше решено, че в родилната зала ще сме двамата. Уговорката беше, че ако аз пожелая, или той не се почуства комфортно, ще излезе. В крайна сметка ще запомня ражденето на сина ни като един особено специален и мил момент.
Имаш конкретно питане, относно отношението на екипа - да, предполагам, че присъствието на бащата по някакъв начин респектира и оказва влияние в/у отношението на екипа към родилката. В моя случай всички се държаха чудесно, но по-скоро попаднах на добри професионалисти.
Пожелавам ти леко раждане!

# 37
  • София
  • Мнения: 44 133
Грубо отношение не съм видяла, пи все , че не плащах нищо....ти щом се си платила...явно не малка сума, надали ще има и при теб такова.
Аз лично не бих искала мъжа си по време на раждането - но ако чувстваш нужда и той доброволно приветства идеята - нека дойде...както си решите...все едно....

# 38
  • Мнения: 9 443
Цитат
Да, мастото му е в кръчмата, незнаейки на кой свят се намира.
Е,това е много грубо! ShockedНормално е след като ти се е родило дете да отидеш да се почерпиш.Ако съдиш по твоя мъж е друго нещо,но не слагай всички под един знаменател ooooh!

Последна редакция: чт, 04 дек 2008, 11:10 от cecii

# 39
  • Мнения: 4 434
хубаво е да присъства,моя не беше с мен Crossing Arms

# 40
  • гр.София
  • Мнения: 380
Моето мнение е, че първо майката трябва да си изясни как ще й се отрази присъствието на таткото в родилната зала. Ако ще се чувства притеснена, е по-добре таткото да не присъства. Въпреки че в такъв момент чувството за свян изчезва. Моят мъж присъства и двамата не съжаляваме. Това е уникален момент в живота на едно семейство и най-естественото е да бъде споделен. Не съм имала притеснения как изглеждам в този момент, в крайна сметка партньорите се оценяват именно в такива трудни ситуации. По никакъв начин присъствието на таткото не ни се е отразило на интимния живот.

# 41
  • под кривата круша
  • Мнения: 294
Категорично съм убедена, че мястото на мъжа не е в родилната зала. Не мисля, че присъствието му ще спомага за психическия ми комфорт, да не говорим, че само ще се пречка. Знам, че в Щатите например гледат да осигурят домашен уют на родилката, в т.ч. и като присъства цялата фамилия, но не мога да го приема за нормално.

# 42
  • Мнения: 2 950
Да си кажа и аз мнението. Аз съм ЗА присъствието на таткото, естствено ако и двамата го желаете - излишно напрежение в този момент не ти трябва.  Naughty Първият път като раждах, дойде сестра ми, защото мъжът ми "закъсня" и влезе при мен веднага след като родих и ме зашиха. Това е хубав вариант, ако ти искаш близък човек до себе си, а мъжът ти се дърпа.  Peace Бях много уплашена, но сестра ми ме успокояваше супер. И наистина ми подейства положително присъствието й. Тя беше раждала наскоро и напътствията й наистина много ми помогнаха.  smile3521

Вторият път с мен беше мъжът ми. Беше супер преживяване. Изобщо не е показвал притеснение, говорехме си, чудехме се как ще изглеждат момчетата, държахме се за ръце между контракциите и беше супер готино като му видях ухилената физиономия веднага след излизането на бебетата.  newsm10 Докато ме шиеха също се държахме за ръце и за някой може това да  е лигаво, но на мен ми даде много сила. Когато докторите и акушерките си тръгнаха, в залата си останахме само двамата. 2 часа си приказвахме, той ме галеше, целуваше, даваше по малко вода и беше много приятно. Определено не може да става и дума за пречкане. Може да има жени, които се разсейват и притесняват в присъствие на мъжете си, но аз напротив - чувствах се по-силна, отпусната и уверена. И сега ни е супер интересно да си спомняме какво преживяхме.  newsm10

# 43
  • София
  • Мнения: 23 098
Аз страшно много съжалявам, че мъжът ми не присъстваше на раждането!
Раждах в частна болница и въпреки това отношението на лекарите беше отвратително... Объркаха много неща, не зачетоха мои желания. Надали това щеше да стане, ако таткото присъстваше, просто всичко щеше да е по-различно  Peace

# 44
  • Мнения: 5 183
Съпругът ми присъства и това е най-незабравимия миг от съвместния ни живот!
Интересното е, че месеци преди термина, аз бях на мнение, че няма да ми е комфортно да е с мен там. Но когато настъпи момента, изобщо не се и замислихме - нито за миг. Всичко си тръгна по естествения ход и той си стоя до мен през цялото време, а като родих и му казаха да си ходи ... му стана мъчно, че аз и бебо сме си двамката, а той сам ще си ходи в празната къща.
Акушерките му опънаха походно легло в стаята с нас и спахме тримата заедно.
Беше незабравимо преживяване.
Той, милия, беше толкова развълнуван и превъзбуден, че не спираше да говори, та му се "поскарах" за млъква и да заспива, защото имам нужда от сън. За малко да го изгоня  Crazy Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт