Това с второто дете е явно много деликатна работа. Споделяйте, моля и аз имам какво да кажа по темата, но съм по-малката с осем години, а сега закъснявам за работа.
- Публикувана: 4 дек. 2008, 09:08 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2008, 15:46 ч.
Споделете 87
Аз съм малката сестра (5 години ни е разликата), така че не мога да споделя за какината ревност. Не помня, обаче, да е имало такава. Още от деца сме в прекрасни отношения; винаги съм я чуствала много близка и съм търсила първо нея за съвет и помощ.
И за моите деца да споделя - никога баткото не е показвал ревност. Даже винаги отстъпва всичко на сестра си. Може и от голямата разлика да е или пък е до дете, не знам. Няма да забравя как първите дни след изписването, когато бебето ревнеше, Дани се скриваше някъде и тайно проронваше по някоя сълза - мъчно му било, че не знае какво й е и как да й помогне.
И за моите деца да споделя - никога баткото не е показвал ревност. Даже винаги отстъпва всичко на сестра си. Може и от голямата разлика да е или пък е до дете, не знам. Няма да забравя как първите дни след изписването, когато бебето ревнеше, Дани се скриваше някъде и тайно проронваше по някоя сълза - мъчно му било, че не знае какво й е и как да й помогне.
Нищо не си спомням - била съм на година и седем месеца като се е родила сестра ми. За мен винаги е било даденост да имам сестра, а после и брат. Това ревността към тях е непознато чувство за мен.
Вече в пубертета се дразнех, че навсякъде се влачеше с мен и все трябваше да гледам брат ми. После нещата пак си дойдоха на мястото. Не си спомням някога да съм мразела нашите.
Вече в пубертета се дразнех, че навсякъде се влачеше с мен и все трябваше да гледам брат ми. После нещата пак си дойдоха на мястото. Не си спомням някога да съм мразела нашите.
Аз пък няма да се снимам....нищо не сте ми напраили чак толкоз 
Ти пък защо?!?!?! Аз съм те виждал и трябва да призная, че изглеждаш прекрасно.
Аз също станах кака на две години/точно/. Хич не го исках това бебе тогаз, даже предлагах да го върнем обратно в болницата да си го гледат там 
. Сега не мога без систъра, ама тогаваааа... Много ми беше мъчно, че нея постоянно я гушкаха и лигавеха, а на мен ми повтаряха, че съм голяма вече. Аз затова изчаквам с второто. Не искам Мишо да се чувства като мен тогава.
. Сега не мога без систъра, ама тогаваааа... Много ми беше мъчно, че нея постоянно я гушкаха и лигавеха, а на мен ми повтаряха, че съм голяма вече. Аз затова изчаквам с второто. Не искам Мишо да се чувства като мен тогава.
Няма "подходяща" възраст за второ дете, според мен.
Ето - моите са с пет години разлика, абсолютно идентичен случай с това, което разказват и Рокси и ДеЩо, че до някъде и с разказа на Ел.
Голямата хем бута фитили за глупости (тайно според нея), после обаче реве, че е онеправдана. Малкото тарикатче пък прекрасно усеща ситуацията и преиграва... или иначе казано, история стара като света.
Ето - моите са с пет години разлика, абсолютно идентичен случай с това, което разказват и Рокси и ДеЩо, че до някъде и с разказа на Ел.
Голямата хем бута фитили за глупости (тайно според нея), после обаче реве, че е онеправдана. Малкото тарикатче пък прекрасно усеща ситуацията и преиграва...
или иначе казано, история стара като света. 
Появата на брат ми не съм я разбрала. Разликата ни е 2 год. и 5 мес. На тримесечна възраст са ме пратили при баба в Казанлък, защото точно тогава са дали ведомствен апартамент на нашите и се сещате каква хамалогия по пренасяне, оправяне и нареждане е била. Повечето от най-ранните ми спомени са свързани с това, че брат ми имаше трета сливица и а се разревеше за нещо, почваше да посинява от задух. Естествено го пазеха и ми се караха, ако аз съм била причината да рони сълзи.
В по-осъзнатите ни години сме се били много. Аз като по-голяма го насмотавах, но това не трая дълго. Не съм усещала делене или превилегировано отношение към някой от нас.
За споделенския календар няма да се вредя. Гола са ме виждали само родителите и бабите в крехката ми възраст. Сега друг ми се радва. Той и само той.
В по-осъзнатите ни години сме се били много. Аз като по-голяма го насмотавах, но това не трая дълго. Не съм усещала делене или превилегировано отношение към някой от нас.
За споделенския календар няма да се вредя. Гола са ме виждали само родителите и бабите в крехката ми възраст. Сега друг ми се радва. Той и само той.
Нашият син като видим някъде бебе, с хитра усмивка ми предлага да го откраднем, щял той да се грижи за него.
От сестра ми съм по-малка с 15 години, спомените ми са как всичките й приятели и приятелки ме гушкат и целуват, и все съм по разни такива готини, фенски места, не като бебетата.
От сестра ми съм по-малка с 15 години, спомените ми са как всичките й приятели и приятелки ме гушкат и целуват, и все съм по разни такива готини, фенски места, не като бебетата.
ЛимоненоДеси, чак ти завидях! 
Аз съм по-малката с 8 години и детските ми спомени са повече свързани със сестра ми, отколкото с родителите ми, които бяха на работа. Тя ме записа в първи клас, тя ми ходеше по тържествата, тя ме влачеше със себе си на плаж и сигурно й писваше да съм наоколо, защото влизаше навътре с приятелите си, а аз вървях на пръсти и само носът ми се подаваше над водата, но се опитвах да ги стигна.
Играла си е с мен, дресирала ме е, възпитавала ме е, веднъж ми хлопна главата в стената (реши да ме бие). Но пък знаех, че като я изклюкаря, ще й се накарат.
Беше на бригада в Германия, когато даваха "Седморката на Блейк". Седях с лист и химикал пред телевизора да си водя записки и после да й преразказвам в писмен вид сериите, че да ги прочете, като се върне. Не можех да я оставя да изтърве такъв филм! Трябва да я питам дали си спомня за тия ми преразкази.
Аз съм по-малката с 8 години и детските ми спомени са повече свързани със сестра ми, отколкото с родителите ми, които бяха на работа. Тя ме записа в първи клас, тя ми ходеше по тържествата, тя ме влачеше със себе си на плаж и сигурно й писваше да съм наоколо, защото влизаше навътре с приятелите си, а аз вървях на пръсти и само носът ми се подаваше над водата, но се опитвах да ги стигна.
Играла си е с мен, дресирала ме е, възпитавала ме е, веднъж ми хлопна главата в стената (реши да ме бие). Но пък знаех, че като я изклюкаря, ще й се накарат.
Беше на бригада в Германия, когато даваха "Седморката на Блейк". Седях с лист и химикал пред телевизора да си водя записки и после да й преразказвам в писмен вид сериите, че да ги прочете, като се върне. Не можех да я оставя да изтърве такъв филм! Трябва да я питам дали си спомня за тия ми преразкази.
Имаме година и десет месеца разлика със сестра ми - аз съм по-малката. Не сме били нито в една компания, нито сме си делили куклите и парцалките. Точната дума за нас двете е "подкрепа", защото може да сме се карали и да сме се били /като деца/, но винаги сме си помагали в беда. Освен това винаги сме били синдикат спрямо родителите си. Ако имаше още едно дете в семейството /както трябваше да бъде/, щяхме да сме мнозинство...
Ех, това са такива топли спомени 
Лилибон, като каза за басейна - имам един най-любим братовчед (най, защото всичките ги обичам, ама той е НАЙ, а пък те са много, да знаете - можем да спретнем един солиден клас от първи братовчеди), та, моя батко Сашо правеше следния номер - влиза в басейна, и се потопява. Всеки път бях сигурна, че това е, край, удави се. Ревях сърцераздирателно, и не можех да проумея, как другите се смеят на тая трагедия. С него се опитвахме да послъгваме баба
- тя казва - "Деската няма да влиза днес в басейна." Влизам аз, щото той е добър, и после ми сплита наново дългата плитка. Баба, разбира се, разкрива диверсията. А уж имаше фризьорски умения - като е бил в детската градина, подстригал всичките момичета - под заплахата, че ако не му се подчинят, нещо най-страшно ще се случи на майките и татковците им. Къде са били другарките по време на офанзивата, не ме питайте, незнам, аз тогава не беше 
Лилибон, като каза за басейна - имам един най-любим братовчед (най, защото всичките ги обичам, ама той е НАЙ, а пък те са много, да знаете - можем да спретнем един солиден клас от първи братовчеди), та, моя батко Сашо правеше следния номер - влиза в басейна, и се потопява. Всеки път бях сигурна, че това е, край, удави се. Ревях сърцераздирателно, и не можех да проумея, как другите се смеят на тая трагедия. С него се опитвахме да послъгваме баба
- тя казва - "Деската няма да влиза днес в басейна." Влизам аз, щото той е добър, и после ми сплита наново дългата плитка. Баба, разбира се, разкрива диверсията. А уж имаше фризьорски умения - като е бил в детската градина, подстригал всичките момичета - под заплахата, че ако не му се подчинят, нещо най-страшно ще се случи на майките и татковците им. Къде са били другарките по време на офанзивата, не ме питайте, незнам, аз тогава не беше
Завиждам ви за сестрите ви·Съкровената ми мечта бе да имам сестра, така и не се сбъдна·От брат ми съм с три години по-голяма и помня че много го биех·Докато той порастна и аз разбрах че трябва да спра, за да не ме набие той·Според мен е хубава малката разлика между децата, за да си имат другарче в игрите, но пък от друга страна голямата разлика е в помощ на майката·Едно нещо знам със сигурност, че е хубаво да имаме поне две дечица·
Аз пък съм най-малката.Имам двама братя с разлика 7 и 5 години.
Майка ми е казвала, че като се родил втория ми брат, по-големия викал, че не го иска, защото ще му взима играчките.
А мен много са ме обичали, даже майка ги е плашила, че ако не слушат, ще ме върне в болницата и така въдворявала ред вкъщи.
Никой в квартала и у-ще не смееше да ме закача, щото ще яде бой от батковците ми.
Майка ми е казвала, че като се родил втория ми брат, по-големия викал, че не го иска, защото ще му взима играчките.
А мен много са ме обичали, даже майка ги е плашила, че ако не слушат, ще ме върне в болницата и така въдворявала ред вкъщи.
Никой в квартала и у-ще не смееше да ме закача, щото ще яде бой от батковците ми.
