Публикувана: 4 дек. 2008, 14:13 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2008, 16:55 ч.

Бабиероси елха красят, курабии в печката пекат.

2 618
43
1

# 30 8 дек. 2008, 22:54 ч.

Мнения: 4 585

Дон Волф най добре знаеше как се краде младо агне, но никой не искаше консултантските му услуги.
Пък и накъде на острова млади агнета, тук за предпочитане са едни прасета. То пък едни прасета - дребни и пъргави като жокейчета.
На коледа се пости. За нова година ще му мислим. Една добра доня подари златен нерез, за случая е по-добре да е само позлатен.
Донът предвидливо бе пуснал в бутилките ром по едно фиденце, досущ приличащо на червейче. Може някоя доня да се върже, че от престояване ромът е червясал, да се погнуси.
Досега донът бе пекъл курабии, доните предвидливо бяха му гласували доверие, впредвид чувствителния му чувствен нос. Сега курабиите стояха на масата, да изстиват. Донът преброи дузина и после екстраполира. Така стигна до извода, че са две гроси - напълно достатъчно.

# 31 9 дек. 2008, 04:03 ч.

Мнения: 2 386

Доня Еванилия се усмихна. Не си спомняше кога запоследно е наблюдавала изумрудения залез с чаша Маргарита в ръка, но и се струваше цяла вечност. Времето летеше, а тя не можеше да се примири с това, че не разполага с достатъчно подаръци за предстоящите празници. Сега бе моментът да помисли кой бе важен за нея и къде и с кого да прекара времето си. Отпи отново и чашата ненадейно пресъхна. Доня Ксалирия, сестрата, която се приближи, докато бе унесена в мислите си, и доля от питието и двете се закискаха, че най-добре биха отпразнували празника някъде далеч, само двете. Бяха пияни, или може би просто щастливи.
Няма значение. В този момент Еванилия разбра, че щастието е в усмивката, Маргаритата и хасиендата. Не в подаръците и елхите. Донята бе щастлива. Само донът липсваше..

# 32 9 дек. 2008, 09:13 ч.

Мнения: 2 018

Кой ми е пил от чайчето? – каза първата,
кой ми пипал лъжичката? - пита втората,
кой ми ял от паничката? – промълвила третата
.........
Бориндрела, като видя хубавия напет момък в леглото си и каза:
- Айдеееее, кой к`во правил. Гасете лампите и да си лягаме.

# 33 9 дек. 2008, 21:32 ч.

Мнения: 4 585

Дон Волф беше разгърнал старателно накиснатия от океанска вода афиш на брега и
едри сълзи се стичаха по лицето му и попиваха в брадата.
Какъв ташак на съдбата - донът е в Куба, а Буена виста сошъл клуб - в НДК.

# 34 10 дек. 2008, 09:06 ч.

Мнения: 3 405

Доня Анхелина най- сетне извади кифличките от фурната. Колко дни се пекоха? Пет? Фурната плачеше за нова, ясно е.
Кифличките бяха превъзходни, меки, с мая и с малиново сладко, което донята сви от едно стадо мравки. Тя не знаеше, че преди нея мравките го бяха свили от Силия, а Силия го издирваше под кол и въже, под дърво и камък, под паркета даже ...

# 35 10 дек. 2008, 12:08 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Василиндра подуши божествена миризма и веднага забрави за Джонидепио. Ухаеше на кифлички с... Това малиново сладко ли е? Shocked

Атлетичната Василиндра направи три скока и вече беше на покрива. Надзърна в комина и какво да види? Кифлички! Анхелина беше оставила тавата да изстива, а тя се беше запиляла някъде.
- Хе! Хе! - рече Василиндра и пусна мрежата в комина.
Къса беше, пущината!
А кифличките ухаеха ли, ухаеха...
Василиндра почеса къде каквото намери. Помагаше й да мисли по-добре. И нали беше изключително умна (ама умна, умна!), измисли план. Закачи мрежата на края на комина и скок! Метна се в комина, стиснала другия мрежов край.
Бам! Падна в огнището и разпръска жар навсякъде.
- Ау! - изпищя Анхелина (която се беше крила под масата, за да си варди кифлите) - Дядо Коледа дойде!
- Хе! Хе! - каза Василиндра, изскочи от огнището и въпреки, че фустите й горяха, метна се като тигър към тавата. Награби колкото можа и бегом навън.
- Крадла! Крадла - врещеше Анхелина, която бе прозряла коварния Василиндрин план.
Забравила старото приятелство, тя подгони пламтящата Василиндра с ей такава метла.

# 36 10 дек. 2008, 12:28 ч.

Мнения: 25 669

Как'Силия тъкмо се измъкваше от един гъст храсталак, все още пълзейки след мравките по следите на мистериозно изчезналото си малиново сладко. Изправи с труд едрата си снага и отърси полите си от полепналите листа и паяжини. Потри сълзящите си от взиране очи и тъкмо понечи да продължи разследването си, когато от близката хасиенда дочу силен крясък: "Дядо Коледа!", а след него писък и още нещо.
Силно заинтригувана, тя остави за малко мравчата пътека и отиде да види дали наистина оня червенонос пияндурник пак се е довлякъл под претекст, че уж носи подаръци. Ха! Коравото каменно сърце на Как'Силия трепна издайнически. Плаха надежда - лек повей от забравеното детство побутна душата ѝ и тя си промърмори тихичко: "Пък кой знае, може този път да не се е домъкнал да дири пиене, а да е донесъл, кой знае...".
Внезапно профучала край нея огромна огнена топка за малко не я отнесе, само мълниеносната ѝ реакция я спаси - тя се метна отново в храстите и залегна зад един дънер.
- Какво беше това чудо? - запита се тя. - Приличаше на огромна кълбовидна мълния! Ха! А това там не е ли доня Анхелина? Защо ли търчи с тази метла? Сега ще я попитам какво става тук!

# 37 10 дек. 2008, 12:49 ч.

Мнения: 166

... А отвън, пред вратата, се беше скиприла Люсилоза, очакваща най-сладкия малинов момент, в който две дони се гонят, а третата взима кифличките. Този план тя бе кроила дълго време, в множество безсъни нощи на анализи и неуспешни опити да включи фурната на точната предавка за печене на кифлички. Толкова листовки омаза тя с маслено-маяно тесто, шупнало под боя на сръчните й ръце, навито на масурени кифлички, наредени и цъфнали като майски рози на тенекиена поляна. И отново, поредният неуспешен опит фурната да запали. И поредната късна вечеря за гладните котки отвън. Всъщност остана само една. Тези неуспехи тласнаха Люсилоза към престъплението. Тя на един дъх проведе няколко часа кормуване /не за да вземе книжка, а за да може да кара/, прибра се вкъщи, сложи си от любимия си парфюм Drive, Rose, attack! /все пак държеше да е стилна, не само хубава/, седна зад черния волан на розовата си кола и я пришпори по Варненското. Нямаше как да сбърка адреса, миризмата на печени кифлички с малиново сладко не можеше да сбърка с друга. Пристигна. От далече видя златната каляска. Разбира се, изчисленията й отново бяха перфектни! Винаги умножаваше вероятността по пи-пи или ко-ко. Слезе от колата. Дори не й се наложи да е тиха. Никой не видя спъването й в бордюра, падането й по стълбите за нагоре и удара на бронирана й глава в желязната врата при заемането на изчаквателната позиция. Ха, хааа! Ето ги. Най-после. Ммммм, бяха прекрасни кифлички!

# 38 10 дек. 2008, 13:08 ч.

Мнения: 742

-Мамка му и прасе! - изхъхри предколедно Мамзел. Докато си довлече 120-те кг. благородническа тлен, курабиите и сладкото вече бяха изядени. С въздишката на интелектуалец пред чаша с бучиниш се тръсна на някакъв стол. С покъртително скърцане стола се тръшна на трески.

Елеонор дьо Безкюлот беше нещастна. Тая коледна суматоха взе да й писва. Всички наоколо се надпреварваха да пекат сладка и кураби, а на нея родословното й дърво не позволяваше дори да помисля за подобни дейности. Всеизвестно е, че nobbles oblige, затова тя твърдо бе решила да пази семейната чест и единствените усилия, които смяташе да полага, са тези по изяждането и изпиването на всичко, до което се докопа. Гордостта на осем поколения Безкюлот и светлия пример на умрелите от подагра, апоплексия и преяждане предшественици не можеше да бъде зачеркната с лека ръка. За да продължи традицията обаче изискваше впрягането на целия й мозъчен запас, за да измисли начин да се добере до курабиите.

Поради което Мамзел се замисли. Това, че мисли, се виждаше отдалеч. Погледа й се зарея над главите на търчащите наоколо дони и донове, долната й челюст се разлюля свободно, веждите й щръкнаха напрегнато и изобщо тя цялата доби вид на интелектуалка в действие.

# 39 10 дек. 2008, 13:23 ч.

Мнения: 3 405

- Помощ! Пожар! Коледа! Кифлите! Сладкото! Кифкото! - пелтечеше доня Анхелина и размахваше метлата.
- Силия, ох, сърцето ми ще изскочи! Бързо да я хванем! - тя забърса тъкмо дошлата Как'Силия за буфан-ръкава и я повлече към храсталака. Там тихо догаряше фустата василиндрина.
- Ти какво се офлянкваш? Бързо с нас да ловим Василиндра - изсъскаха и двете на Мамзел Безкюлот и забърсаха и нея за безкюлотите (опс).
Мамзел не разбра много добре какво се случва, ама бягаше заедно с тях към храстите. Нямаше избор, яко я баха сгащили ...

Василиндра, ни лук яла, ни чесън мирисала ги изгледа пренебрежително, после вдигна взор към небесата и промълви:
- Люсилоза!
Никой не забеляза как тайно облиза крайчеца на устата си, където бе останала капчица малиново сладко и една троха.

# 40 10 дек. 2008, 13:54 ч.

Мнения: 166

Истина ти казвам, доня Анхелина, Люсилоза може да е зла, но е милозлива. Съвсем невинно и, разбира се, напълно нарочно остави една драгоценна кифличка залепена за подноса, от който тя следваше да се отърве мигновено, за да не оставя в себе си уличаващи я доказателства. Връчи с бавни и отмерени движения /за да не го повреди/ доказателството в ръцете на Василиндра. Все пак нея всички я видяха, видяха гладния блясък във влажните й очи, видяха златния блясък на каляската-ейце, видяха матричния блясък на скока й. Всички са свидетели. Защо да им отнемам това право и удоволствие!
Всъщност кифличката беше малко загоряла в единия край, а малиновото сладко бе леко изтекло и карамелизирало се. Пустият леплив карамел!

# 41 10 дек. 2008, 14:29 ч.

Мнения: 3 091

В мразовита Лапландия на дядо ви Коледа хич не му беше празнично и весело. Бяха го обзели тежки размисли как да свали 15-18 килограма. Цяло лято джуджетата търчаха по земното кълбо да мерят комините на хората и се оказа, че в 79,8% от случаите тумбакът на дядо ви Коледа няма да мине. Той, милият, загуби 2 месеца в изнурителни тренировки по най-точно-хвърляне-на-подаръци-през-комин, обаче си сецна кръста, т.е. и този резервен план се провали.
Дядо Коледа хич не обичаше посните манджи на баба Коледа, но и само на мръвки не можеше да изкара. Май беше време да се включи в клуба на Дюканките, че време не остана.
Струва ли си за една пържола 4пъти дневно да се разтройват всички деца в световен мащаб?
newsm78

не си струва, шъ знаете...
* * *
Добре, че кифличкояденето в кампуса на бабиеросите остана незабелязано от Дюканстващия санта Клаус, иначе от яд щеше да ги остави без подаръци... Дано само еленски Рудолфио да си мълчи. Я му затворете устата с една кифличка!

# 42 10 дек. 2008, 16:28 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Адарита Несъмнита сбърчи нос и го раздвижи наляво-надясно.
- Тука някъде е! Моят нос никога не лъже, нищо, че е толкоз дълъг!
От някъде се вдигаше страшна врява, някой крещеше нещо несвързано, но се долавяха думите Коледа, пожар и поради незнайни за нея причини кифкото, каквото и да значеше това. Адарита обаче не обърна внимание, имаше много по-важна мисия - трябваше да намери заровения ром. Все пак си имаше чаша, щеше да е кощунство и непростим грях да я остави празна. Адарита Несъмнита запретна избелели, шарени поли със затъкнато отзад палмово листо и достолепно се надупи в поза куче лисичар пред дупка.
- Мамака му и ром - ще го надуша! - а чашата предизвикателно се разлюля притисната от висящата гръд на донята.

# 43 10 дек. 2008, 16:55 ч.

София
Мнения: 38 590

Доня Доллорес тихо се доближи до хасиендата с пушка в едната ръка и бутилка червено вино с другата.
Винцето беше за да почерпи останалите дони.
А пушката - лично за дядо Коледа. Всяка година декември месец се заяждаше, че бил по-млад от нея, а тя си знаеше своето. Завързваха се люти спорове особено след третата бутилка ром с кола.
Куба либре демек.
Падаха ченета и задръжки.
Затова тази година тя бе решила да реши спора веднъж завинаги.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

С какво ви дразнят хората?

ХАМАС нападна Израел

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: