....ейййййййй, разгеле! 
Най- после дойдоха и мъжете тука?
...и квооооо...?
Най- после дойдоха и мъжете тука?
...и квооооо...?
- Публикувана: 6 дек. 2008, 11:17 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2009, 20:35 ч.
бихте ли се обвързали сериозно с жена с дете?
Четох някъде едно изследване,че жените с деца намират по-лесно партньори,отколкото момите на тяхната възраст.Тези жени подсъзнателно се смята,че са фертилни и могат да имат деца/това беше обяснението в изследването/.Имам и факти под ръка-едната ми приятелка е с 2 деца и изживява нова любовна история/мъжа мн. се кефи на децата и/,а имам 2 приятелки моми-красиви,интелигентни,с имоти и никой не се завърта около тях.Според мен всичко е химия.Децата не могат да бъдат пречка,ако я има любовта! 
Не, не бих казал, че ще ревнувам - кой може да съди майка, че обръща внимание на детето си ?!
Като е обикновено семейство и съпругът е и бащата, нима не е същото ?!
Детето си има нужда от внимание и всеки трябва да се съобразява с това - при това внимание от двамата родители(без значение, че единия или другия може да не е биологичен родител).
Не мога да приема, че детето се разглежда като чужд елемент в тази връзка, че да се ревнува и т.н., няма начин.
Като е обикновено семейство и съпругът е и бащата, нима не е същото ?!
Детето си има нужда от внимание и всеки трябва да се съобразява с това - при това внимание от двамата родители(без значение, че единия или другия може да не е биологичен родител).
Не мога да приема, че детето се разглежда като чужд елемент в тази връзка, че да се ревнува и т.н., няма начин.
Не мога да приема, че детето се разглежда като чужд елемент в тази връзка, че да се ревнува и т.н., няма начин.
за съжаление моя приятелка -разведена с дете има втори брак и мъжът й не може да се каже,че приема като свое детето,колкото и да се надява тя,че с времето това ще се промени.а за мен лично-май трябва да се ориентирам към мъже с твоето мислене,само че ги няма под път и над път 
...трябва да се клонираш в повечко бройки,че да стигнат за всички в моето положение 
п.с. а как ще реагираш,ако жената до теб те ревнува от твоето дете (примерно ако живее детето при теб)?това повод ли е да я оставиш?или ще намериш някакъв баланс?
Хм, това е труден въпрос..Стоях пред тази дилема скоро, въпреки че ситуацията беше доста по-сложна.... Отговорът ми е категорично ДА (че бих), но колкото и цинично да звучи , при дадени условия....И то не свързани с детето, а с майката..... А въпросът за ревността въобще не би трябвало да съществува,ако човека е сериозен и готов да прави компромиси, които са част от всяка връзка с бъдеще... Само да вметна че за българския мъж думички като компромиси, разбиране, търпение и уважение на жената до себе си са табу, неразбираеми и трудноизпълними.... Започнах да се отклонявам от темата, затова до тук.
ама май от теб получавам само отговорите,които искам да чуя,БРАВО за съжаление моя приятелка -разведена с дете има втори брак и мъжът й не може да се каже,че приема като свое детето,колкото и да се надява тя,че с времето това ще се промени.а за мен лично-май трябва да се ориентирам към мъже с твоето мислене,само че ги няма под път и над път ...трябва да се клонираш в повечко бройки,че да стигнат за всички в моето положение
п.с. а как ще реагираш,ако жената до теб те ревнува от твоето дете (примерно ако живее детето при теб)?това повод ли е да я оставиш?или ще намериш някакъв баланс?
за съжаление моя приятелка -разведена с дете има втори брак и мъжът й не може да се каже,че приема като свое детето,колкото и да се надява тя,че с времето това ще се промени.а за мен лично-май трябва да се ориентирам към мъже с твоето мислене,само че ги няма под път и над път ...трябва да се клонираш в повечко бройки,че да стигнат за всички в моето положение п.с. а как ще реагираш,ако жената до теб те ревнува от твоето дете (примерно ако живее детето при теб)?това повод ли е да я оставиш?или ще намериш някакъв баланс?
Това нещо като интервю се получи май. Не ме хвали много, че ще взема да се възгордея.
Кой ме знае и мен какви други кусури пък имам, идеални хора няма.
По отношение на въпроса ти - не е повод да я оставя разбира се, но е повод да си поговорим директно и открито и да обсъдим къде точно е проблема. Когато ме е взела с дете, е знаела, че това е отговорност, с която винаги ще се съобразяваме, знаела е, че детето е неделима част от мен и винаги ще е много важно за мен детето да е добре, не вярвам това изведнъж да го е осъзнала в един по-късен етап на връзката, та да е недоволна нещо.
Баланс е нужен - да, но е добре двамата да се грижим заедно за детето - никой да не ревнува и всички да се чувстват добре.
Освен това нали все пак вечер детето си ляга и заспива - след това жената може да се радва на цялото ми внимание, както се казва - всичко с времето си.
при дадени условия....И то не свързани с детето, а с майката.....
Логиката си е логика. И аз за много неща бих казала за това "да" за това "не', но в живота определени ситуации са ме карали да постъпвам точно обратното. Та не е речено, че мъж с разбирания, че не би се обвързал няма да го направи, ако е толкова запленен от някоя жена (пък била тя и с дете), както и друг, който на теория няма нищо против , в конкретна ситуация, някакви други странични неща свързани с въпроса да наклонят везните на обратно.
Щом е да се изясни логиката винаги готов. 
Конкретно при мен се получи следното: имал съм само 2 връзки (а съм на 33), като с първата ми любов цели 5 години... Въпреки че разликата ни беше много голяма се разбирахме прекрасно (може би защото по мислене а и на визия за добро или лошо съм си все още хлапак)... Единственото с което не можах да свикна е че тя не можеше да контролира чара си (голям недостатък понякога когато човек има красива приятелка). И след няколко залитания (нямам предвид секс) на мен ми писна да прощавам... После тя забременя от друг, случайно (как звучи само), ожениха се и така.....До преди 8 месеца когато на нея и беше писнало от обещания и беше решила да го напуска и да се върне при мен..с детето..И общо взето всичко зависеше от мен... Не го направих не заради детето, а защото не бях сигурен дали се е променила достатъчно за да си заслужава риска... Детето я промени доста,да,но аз не си падам по мимолетни връзки, а единственият начин да разбереш дали някой се е променил е да скочиш.... Е, аз не скочих, въпреки че се обичаме..Не мисля че съм страхливец, но все пак животът е един... Много хора може да не се съгласят с мен, но съм твърдо убеден, че силната любов не е достатъчна за една връзка, тя е само основата...Съжалявам за романа но трябваше да се обоснова. Това е от мен. 
Конкретно при мен се получи следното: имал съм само 2 връзки (а съм на 33), като с първата ми любов цели 5 години... Въпреки че разликата ни беше много голяма се разбирахме прекрасно (може би защото по мислене а и на визия за добро или лошо съм си все още хлапак)... Единственото с което не можах да свикна е че тя не можеше да контролира чара си (голям недостатък понякога когато човек има красива приятелка). И след няколко залитания (нямам предвид секс) на мен ми писна да прощавам... После тя забременя от друг, случайно (как звучи само), ожениха се и така.....До преди 8 месеца когато на нея и беше писнало от обещания и беше решила да го напуска и да се върне при мен..с детето..И общо взето всичко зависеше от мен... Не го направих не заради детето, а защото не бях сигурен дали се е променила достатъчно за да си заслужава риска... Детето я промени доста,да,но аз не си падам по мимолетни връзки, а единственият начин да разбереш дали някой се е променил е да скочиш.... Е, аз не скочих, въпреки че се обичаме..Не мисля че съм страхливец, но все пак животът е един... Много хора може да не се съгласят с мен, но съм твърдо убеден, че силната любов не е достатъчна за една връзка, тя е само основата...Съжалявам за романа но трябваше да се обоснова. Това е от мен. Смятам за жалки мъжете, които отказват връзка с жена само защото имала дете, мноооого тъпо ми е това.