Така ли е при всички с деца?

  • 7 253
  • 108
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 7 194
Абе аз имам една такава позната: говори непрекъснато за детето си.
Само че при нас цялата работа взе, че се превърна в театър на абсурда, понеже тяхното и нашето дете са с 2 месеца разлика.
Ами страшно ми писна да се сравняват децата - кое скочило по-високо, кое било по-здраво.
И в един момент вече не издържаш да гледаш аристократично на нещата.
Така че, честно казано, напълно я разбирам авторката. Особено след като писа за редовния "осведомителен бюлетин", разпращан на познати и приятели.
Успокоителното е, че това със сигурност не е единственият такъв случай.

# 31
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Според мен, изпитваш цялостна неудолетвореност. Не само от случката, но и по принцип.

# 32
  • Мнения: 1 942
Те са млади, увлечени и очаровани от детето и родителството. Целия им живот се върти около бебето и за сега това им е достатъчно. Ти защо не промениш темата? Упорито, тактично и находчиво. Макар да смятам накрая да те обвинят я че не харесваш бебето я нещо друго, но имаш право поне да ПРОБВАШ да направиш нещата така както ги чустваш.

# 33
  • Мнения: 4 068
Според мен, изпитваш цялостна неудолетвореност. Не само от случката, но и по принцип.

И аз така мисля. И до този извод стигнах като гледам как е при нас. При нас точно бабите и дядовците са тия дето непрекъснато за детето говорят и вес около него завъртат всичко. И при нас трудно дойде бебето/след 5 години чакане/, но не съм забелязала тези разговори да притесняват някого. В нашия случай май ние с таткото певече се дразним от такова вторачване, но то няма общо с ревността, а по-скоро с неизменната досадност на бабите.

# 34
Според мен, изпитваш цялостна неудолетвореност. Не само от случката, но и по принцип.

И аз така мисля. И до този извод стигнах като гледам как е при нас. При нас точно бабите и дядовците са тия дето непрекъснато за детето говорят и вес около него завъртат всичко. И при нас трудно дойде бебето/след 5 години чакане/, но не съм забелязала тези разговори да притесняват някого. В нашия случай май ние с таткото певече се дразним от такова вторачване, но то няма общо с ревността, а по-скоро с неизменната досадност на бабите.

За каква неудолетвореност става дума?  Rolling Eyes
Какво виждам от последният постинг, вторачването докарва леко дразнене ( и в двете страни) и това няма нищо общо с ревността. Независимо дали се отнася до майка / баща или други роднини.

Мислех си къде мога аз да греша / къде те. Реших, че тази седмица ще взема детето при нас, а след празниците ще гледам да поговорим по този въпрос.

Разбирам мнението на всички, които приемат за о.к. непрекъснатото насочено внимание към детето, породено от щастието, че детето го има. Работя с ученици и тези семена, посяти от родителите, във възрастта на моите ученици вече са порастнали и ....има доста проблеми. Това е също тема за размисъл.....

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, ти сега какво искаш? Всички да ти пригласят как си права? Не можеш да съдиш родителите за отношението им. Ако биеха детето или не се грижеха за него или не го обичаха, както и да е, щях да разбера да си възмутена. Но няма угодия - ако детето е центъра на вселената на родителите е лошо, иначе - пак лошо. Тук има нещо друго, което не казваш. Родителите не грешат, защото правят най-доброто, което могат. Не можеш да сравняваш твоите ученици с това дете, защото ти не знаеш какво и как е в онези семейства. Проблеми винаги има, независимо от степента на обгрижване и отношение към детето. Ако нещата бяха ясни взаимоотношенията щяха да са като математиката.

# 36
  • Мнения: 4 068
А ти защо очакваш вниманието да е насочено към теб? Защото си нова съпруга или поради друга причина? Ето тук съсирам някаква неудовлетвореност аз. Сякаш ти се съревноваваш с детето за вниманието на близките. Смешно е. Ти си си ти, а детето си е детето и няма нищо странно, че всички се радват на новия живот и се впечатляват от постиженията му колкото и минимални на този етап да са те. А ти, между другото имаш ли собствени деца?

# 37
  • Мнения: 387
има всякакви...аз бременна в края на четвърти месец на рожден ден на моя близка прителка с вече личащ корем и на партито и нейна приятелка с бебе на пет месеца...тази жена не спря да ми обяснява за бебето си и бременността си...на мен на края ми стана неудобно от приятелите на рожденичката, щото хора са дошли на рожден ден, не да слушат една изкуфяла майка, която няма други теми за разговор, освен за бебето си...така че има много такива хора...остава ми още малко, но някой път мие много тъпо, когато се видим с някакви познати и неспират да ме разпитват за бременността ми...в крайна сметка, аз не съм само бременна...не съм си оставила заниманията и интересите с килера, докато бременея...

Затова не се впрягай...

# 38

1. Не желая всички да ми казват, че съм права.
2. Не съм ВЪЗМУТЕНА, а наранена и леко отегчена от "Ау, пиленцето протяга ръчички. Ау, пиленцето се прозява толкова сладко ( в продължение на 6-7 часа)."
3. Няма нищо, което не казвам.
4. В съвременните общества се забелязва, че много деца ( не 100%) изискват от най-малка възраст вниманието на родителите, без да знаят границата между "мама говори с тази жена, после време за мен". Та много често се наблюдава как детето дърпа майката за ръката и изисква внимание, докато тя е заета с друго. Това е само един пример. Другият, примерно, е с безбройните подаръци, които пак са вид внимание.

renci,
 НЕ искам вниманието да е насочено към мен. Просто ми се иска 6-7 часа да не са само "АУ", ами и "Вчера стана това. Гледах интересен филм и т.н." Толкова ли е трудно?
 Да, имам дете. И не съм го отгледала само с "Ау". Разбира се е имало моменти, когато  съм се възхищавала на постиженията, усмивките и т.н. , но винаги съм се старала да не изолирам приятелите / семейството си с приказките си, хобита съм имала / имам, интерес към какво става около мен и най-вече баланс. И мисля, че не съм се справила толкова зле.

lorini,
опитвам се да не се впрягам....Дойде ми малко в повече....

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Въпрос,

Животът ни предлага всякакви комични и трагични ситуации. Много хора като видят нещо или някого отстрани си казват "аз не съм такъв", "аз никога не съм се държал така". Обаче, ако можеше да се видят отстрани като на скрита камера нямаше да повярват на очите и ушите си. Та, ти самата не знаеш как си изглеждала отстрани.

Ти какво очакваш от дете на 9 месеца? Да гледа кротко някой филм ли, докато майката нареже салатата и ти обръща внимание? Разбира се, че ще дърпа майка си за ръката като иска внимание! Това му е в природата. Не зная като учител какво си учила за детското развитие, но май си пропуснала особеностите на бебешката възраст. Децата на 10 години не винаги могат да разберат какво означава "мама говори с тази жена и трябва да изчакам", а какво остава за едно бебе.

# 40
  • Мнения: 4 068
Ще отмине предполагам. Иска се търпение. Аз ти казах, че мен примерно ме дразни това, че бабите и непрекъснато я карат да направи нещо, което е научила само и само да я видят всичките им познати. Хора разни обаче.

# 41
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 246

Май детето не е момченце   smile3532 smile3532 smile3532

Въпрос, това не беше насочено към теб  newsm08

Изядохте жената само защото не е издържала и е споделила нещо. Не е редно да й се "говори" така - нито е в къщите ви, нито е седнала на масите ви.
Иска само да изпусне напрежението.
Доволни ли сте сега?
Замислихте ли се какво чувства тя?
Вижда ми се доста овладян човек, браво! smile3525

# 42
RadostinaHZ,
  Още веднъж да потретя....НЕ искам на мен да се обръща внимание. По ми е важно да го прави към баща си. Да седнат, да си поговорят, да го попита как е. Докато той го храни, да не се вика през цялото време "Ау, как дъвче. АУ, как иска да бърка в паничката. Мама е тук. Кажи мама, погали мама и т.н. " Да има малко пространство да си създадат връзка.
 Може би е добре да правя като баща й, да не чувам всичко, ама пусто явно е въпрос на тренировка.


# 43
  • Мнения: 1 341
И аз мисля, че е период който ще отмине.
Авторкта, разбирам те, нужно е повече търпение от твоя страна. Опитай се да завържеш друг вид разговор когато сте заедно.

Аз друго си мисля... след като майката има това заболяване, явно не излиза често и няма много социални контакти. Може би от тук идва и голямото вторачване към разговорите да са около детето. Просто няма за какво друго да говори майчето.
И тук се сещам за майките от градинките, които говорят само и единствено за детето, какво, как, защо.....въпреки и многото други теми и свят заобикалящ ни.

Защо не й предложиш да влиза във форума, в отчетните се разнищват именно тези неща които я вълнуват. А в други подфоруми може да открие доста интересни неща и от там нови теми за разговор. Wink

# 44
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 246
Въпрос, зарежи...


Ще отмине предполагам. Иска се търпение. Аз ти казах, че мен примерно ме дразни това, че бабите и непрекъснато я карат да направи нещо, което е научила само и само да я видят всичките им познати. Хора разни обаче.

На мен ми звучи мило. Особено по-малките са толкова сладки и трогателни, когато се опитват да повтарят думи или жестове на големите

Общи условия

Активация на акаунт