Има в нашите една кутия с няколко медала и трика, заедно с доста снимки, запечатали моментите. Обаче това по-скоро е кутията със спомени на баща ми ,нещо не я чуствам като моя. 
- Публикувана: 8 дек. 2008, 10:11 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2008, 19:20 ч.
Кутия със спомени
Кутия не точно. Всеки спомен е пръснат на коренно различни неща. Няма логика в местоположението, просто на момента съм изпитала потребност да го скрия от себе си точно на това място. безкрайно ми е мило, когато разтребва и откривам на невероятни места по нещо от живота си преди, но тук и сега.
Тъжните спомени съм ги укрила така, че и два дни да тръся нищо няма да намеря
Тъжните спомени съм ги укрила така, че и два дни да тръся нищо няма да намеря
Заобиколена съм с хиляди предмети, със сантиментални спомени за мен... Но нищо не е прибрано в кутия. Пък обичам реда... Въй 
О, знам защо е така... просто една кутия не би ги побрала, нито пък искам да ги виждам само понякога...
О, знам защо е така... просто една кутия не би ги побрала, нито пък искам да ги виждам само понякога...
Имам ужасно много албуми със снимки обаче
А това не е никак сантиментално . 
Писма пазя аз. Дано не ги напипат троловете един ден, че... Особено либовните. То са любовни излияния, то са стихове, то са мисли, стенания и танталови мъки. Има за няколко романа а ла Алиенде-Маркес-Амаду, че и Борхес даже. 
Да взема да им ги пратя ли, какво... 
От време на време ги чета. Много лоша съм била на младини, брей.
То са любовни излияния, то са стихове, то са мисли, стенания и танталови мъки. Има за няколко романа а ла Алиенде-Маркес-Амаду, че и Борхес даже. Да взема да им ги пратя ли, какво... От време на време ги чета. Много лоша съм била на младини, брей.
Кутия не точно. Всеки спомен е пръснат на коренно различни неща. Няма логика в местоположението, просто на момента съм изпитала потребност да го скрия от себе си точно на това място. безкрайно ми е мило, когато разтребва и откривам на невероятни места по нещо от живота си преди, но тук и сега.
Тъжните спомени съм ги укрила така, че и два дни да тръся нищо няма да намеря
Тъжните спомени съм ги укрила така, че и два дни да тръся нищо няма да намеря
Сещам се колко съм щастлива и доволна като съм забравила някой лев по дрехите.Ако не съм слагала известно време палтото например и съм забравила нещо по джобовете - страхотно.
Това в кръга на майтапа,но си мисля колко е хубаво точно,когато не очакваш (а не в момент в който го търсиш или отваряш кутия за да си спомниш)да видиш нещо което ти навява
нещо топло и красиво.
Събирала съм спомени, правила съм опити да ги изхвърля, оставяла съм успешно пространство за нови.
Оцеля едно затворено материално пространство на спомените, не кутия, а цял шкаф -пазя писма с неизтрити в паметта ми податели, наивни стихове. Талантливи рисунки на хвърчащи листове от тетрадки, набързо надраскано послание върху записките от някаква лекция. Едно нарочно изпокъсано дънково елече, което помни много вечери на паметник, вечерите със звездите и нахалните мечти.
Сертификат, че съм посетила най-западната точка на Европа. Камъни и снимки от там. Един шал, който пасваше на безкрайното шарено на мястото . Празно шише от водка със специално значение.
Положителният тест за бременност, картинката от първия видеозон, гривничката на сина ми от родилния дом.
Много от нещата в този шкаф са били махани, заменяни с други. Пазя тези, които остават с непроменено важни послания.
Оцеля едно затворено материално пространство на спомените, не кутия, а цял шкаф -пазя писма с неизтрити в паметта ми податели, наивни стихове. Талантливи рисунки на хвърчащи листове от тетрадки, набързо надраскано послание върху записките от някаква лекция. Едно нарочно изпокъсано дънково елече, което помни много вечери на паметник, вечерите със звездите и нахалните мечти.
Сертификат, че съм посетила най-западната точка на Европа. Камъни и снимки от там. Един шал, който пасваше на безкрайното шарено на мястото . Празно шише от водка със специално значение.
Положителният тест за бременност, картинката от първия видеозон, гривничката на сина ми от родилния дом.
Много от нещата в този шкаф са били махани, заменяни с други. Пазя тези, които остават с непроменено важни послания.
Не е кутия - цял шкаф е.. В него си пазя лексиконите от съседчетата, треперушките и сребърното пръстенче, химикалите от Германия, всички писма, получени през живота ми от приятелки, войници, гаджета и други животни, лентите от скина-та, монетите от баща ми, снимки на бивши гаджета, два дневника, тетрадка със спомени и пожелания от бала на мама и от моя бал, няколко патрончета с отдавна изпит алкохол, билетите за най-важните концерти в живота ми (Металика, Рок Предел, Бакаджика, Дет Фетс-а в Бургас и т.н.), тениска от концерта на БТР антидрога, първият ми разказ за списания Его и Пътеки, първата кутия цигари, тетрадката -речник по английски с над 30 000 думи в нея, КСК листчетата, сексикона на откровения студент, студенските книжки и карти.. Зелената карта..
Пазя си и абсолютно всички картички, получени през живота ми. Те, със снимките, са с мен, тук. Имам над 500.. Най-ранната е от 4 клас.
Има любов, поздравления, тъга, раздели и много смях.
''За момичето, което ще умра''
ми е любимо. Извинявай, Асъмче, трябваше да го кажа.
Никога няма да ги изхвърля. Те са моят живот, обичам си го/ги и си ги чета.
Следва продължение.
Пазя си и абсолютно всички картички, получени през живота ми. Те, със снимките, са с мен, тук. Имам над 500.. Най-ранната е от 4 клас.
Има любов, поздравления, тъга, раздели и много смях. ''За момичето, което ще умра''
ми е любимо. Извинявай, Асъмче, трябваше да го кажа.Никога няма да ги изхвърля. Те са моят живот, обичам си го/ги и си ги чета.
Следва продължение.
