Публикувана: 8 дек. 2008, 23:00 ч.
Последно мнение: 28 окт. 2010, 20:31 ч.

Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - IV

37 144
831
1

# 30 21 дек. 2008, 16:18 ч.

Мнения: 37

Относно С14 - чел съм за доста сериозни грешки - кости в гробове с надгробен камък с дата на смърт от преди не помня точно, но приблизително 160 години и го датират на няколко хиляди години...
Има слабости поне доколкото аз знам.

Потърсих и...

http://www.pravoslavie.bg/content/view/2183/162/

Цитат

Има изразено мнение, според което дори и Земята да е на 5 млрд години, то радиоактивният стронций-87 би бил само 5 % от стронция, наличен в скалите. 4. радиокарбон (С-14)- периодът му на полуразпад е 5730 години. През последните 3000 години има връзка между датираните находки и този метод. Тук пак може да се спомене един парадокс- при датиране на черупка на молюска се оказва, че тя е на 2300 години. Проблемът е, че тя е била жива (4;63)!

А за "мъжествеността" ...

Последна редакция: нд, 21 дек 2008, 16:56 от БориСе

# 31 21 дек. 2008, 20:28 ч.

Мнения: 28

Цитат

Аз прочетох какво съм написала, трябва да престана да пиша през ноща:). Съжелявам. С14 е за органични остатъци, това е идеята на метода. Понякога има грешки, зависи от големината на материала: мидата е нещо малко. Т.е. той може да се използва за кораба, а за неща направени от човек от неорганични материали има куп други методи. Специално за тези базирани на радиоактивност действително трябва да се знае какво може да е повлияло, затова се калибрират данните. За много голяма възраст методът не е толкова сигурен, но за кораб от предо 2 или 10 000 години е доста точен.

# 32 22 дек. 2008, 14:27 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

набързо да пусна една новинка
http://lenta.ru/news/2008/12/22/righthanded/
във вселената има повече галактики завили се надясно отколкото на ляво ....

# 33 22 дек. 2008, 18:13 ч.

София
Мнения: 17 592

Страааннно... Thinking

# 34 22 дек. 2008, 19:16 ч.

Мнения: 28

Цитат на: Labrador в пн, 22 дек 2008, 14:27

Те са изследвали под 16 хил галактики: http://arxiv.org/abs/0812.3437 с метод, който поне първия път е предполагал субективен фактор. Статията не е приета за печат!, което е много добър показател.

Бележка: Във вселената са около 10^11, стандартната девиация ще трябва да се умножи 10^11/16000 пъти.

+ на мен лично ми е интересно как третират времето в астрономията, та те ги виждат галактикитe в различно време, доколко е хомогенно?

# 35 22 дек. 2008, 23:43 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: eli* в пн, 22 дек 2008, 19:16

Цитат на: Labrador в пн, 22 дек 2008, 14:27

Съгласна с първите забележки - да, статистиката е... ами, навярно недостатъчна и сигурно има причина да не е приета за печат статията. И идеята противоречи на здравия смисъл.
Но Вселената (и галактиките) са пример за ергодична система - т.е., средно по ансамбъл = средно по време, т.е., това, което се вижда ( с изкл., може би, на мн. далечни галактики) е добро.

# 36 23 дек. 2008, 00:49 ч.

Мнения: 28

Цитат на: katiABV в пн, 22 дек 2008, 23:43

Но Вселената (и галактиките) са пример за ергодична система - т.е., средно по ансамбъл = средно по време, т.е., това, което се вижда ( с изкл., може би, на мн. далечни галактики) е добро.

Тази забележка беше по принцип просто ми стана интересно, какво правят с времето в астрономията на практика: тази нощ ще прегледам интернет за това ....

Отнотно ергодичната система: това не беше ли състоянието, което достига една система, не зависимо от началните условия, т.е. след определено време като ги "забрави". Мисля, че вселенната още не ги е "забравила" Laughing

. А, и вселната не е термодинамична система, не отговаря на всички условия: голяма е ...

Аз почти сам забравила ТСМ .. трябва да си я припомня.

# 37 23 дек. 2008, 09:18 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

ако гледаш един часовник в гръб той се върти на обратно .... същото е и с галактиката. посоката е относително нещо май ...

# 38 23 дек. 2008, 12:44 ч.

Мнения: 335

Дайте да го дадем по-занимателно за пред празниците.

68 молекулярни "тухлички" са отговорни за болестите
Проф. Джейми Март от Калифорнийския университет - Сан Диего твърди, че само 68 молекулярни "тухлички" на живота са отговорни за всички болести на човечеството, съобщи Nature Cell Biology.

Проф. Март е анализирал голям брой изследвания, които са били извършени в различни области на науката, и е установил, че само 68 молекулярни "тухлички" на живота "изграждат" четирите фундаментални компонента в клетката (нуклеинови киселини, протеини, полизахариди и мазнини).
Самият той е специалист по клетъчна и молекулярна биология. "Тези 68 молекулярни "тухлички" на живота съставляват структурната основа на всички живи клетки" казва Март.
Той отбелязва, че два компонента (полизахаридите и мазнините) се произвеждат в процеси, които не се кодират от гените.
Съответно именно те могат да са отговорни за произхода на редица тежки заболявания, които са неразгадани досега.
Някои учени сравняват откритието със създаването на периодичната система на химичните елементи от Дмитрий Иванович Менделеев, твърди Мембрана.ру. БТА
http://health.actualno.com/news_180675.html

Седем все още необясними загадки на медицината/21.12.2008

Списание "Ню сайънтист" предлага списък на заболявания, които науката все още не може да обясни
1. Алергия към водата
Звучи абсурдно...
2. Хора химери
Представете си...
3. Синдром на чуждестранния акцент
Ако се събудите със силен ямайски акцент, въпреки че никога през живата си не сте...
4. Болестта на Моргелонс
Нейните симптоми са изключително странни: растежът на космите...
5. Безумието на крал Джордж
Британският крал Джордж III е страдал от...
6. Смърдящ пръст
В един от броевете на престижното списание "Дъ Лансит" (The Lancet) за 1996 г. е описан необичаен случай...
7. Човек дърво
Ръцете и краката на Деде, жител на Западна Ява (Индонезия), приличат на клони, а самият той изглежда като полудърво-получовек. Загадката на тази болест...

http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1261165

# 39 23 дек. 2008, 14:34 ч.

Мнения: 836

Цитат на: БориСе в нд, 21 дек 2008, 16:18

... А за "мъжествеността" ...

Дефинирай, де Laughing

Аз не мога. Но, пък определено мога да разпозная мъжката идентичност, дори когато е умело прикрита зад привидно ''женски'' ник. Отличавате се, но не мога да установя как.

Моля, eli* или Холограмата да преведат и да резюмират съдържанието на тази статия, че нещо не съм сигурна дали правилно го разбирам постижението:

http://www.membrana.ru/articles/inventions/2008/12/18/163300.html
Чёрная дыра смоделирована в треугольной капле воды

# 40 23 дек. 2008, 21:05 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Холограма в вт, 23 дек 2008, 12:44

Дайте да го дадем по-занимателно за пред празниците.

Холи

Много сериозно стана тук напоследък.

Някой чел ли е нещо от Нийл Тайсън (автор на книги за Вселената)?... Чудя се за една книга заслужава ли си.

# 41 23 дек. 2008, 22:26 ч.

Мнения: 37

Цитат на: Силви_ в вт, 23 дек 2008, 14:34

Цитат на: БориСе в нд, 21 дек 2008, 16:18

... А за "мъжествеността" ...

Дефинирай, де Laughing

Аз не мога. Но, пък определено мога да разпозная мъжката идентичност, дори когато е умело прикрита зад привидно ''женски'' ник. Отличавате се, но не мога да установя как.

...

Сигурно звуча смешно, но съм си задавал същите въпроси за външните анатомични разлики - виждаш само око, ръка (пръст) или дори чуваш покашляне и определяш - това е мъжко, това е женско. Естествено, че има изключения, но все пак те са рядкост. Питал съм художници, но не могат да ми го обяснят така, че да го разбера - или аз трудно схващам или те не могат да обясняват. Стигнахме до извода, че белезите са комплексни, но в случаите когато говорим за малки части от тялото ...
Естествено разсъждавам на глас. Това не е дори хипотенуза.

# 42 24 дек. 2008, 00:41 ч.

Мнения: 335

Цитат на: Силви_ в вт, 23 дек 2008, 14:34

... Моля, eli* или Холограмата да преведат и да резюмират съдържанието на тази статия, че нещо не съм сигурна дали правилно го разбирам постижението:
http://www.membrana.ru/articles/inventions/2008/12/18/163300.html
Чёрная дыра смоделирована в треугольной капле воды

Силви, за по-бързо само ще ти я преведа:

Направиха модел на черна дупка в триъгълна капка вода.

Необичайното поведение на гигантски водни капки, закачени в специално „антигравитационно” устройство, както предполагат британските учени, ще им помогне по нов начин да погледнат на свойствата на черните дупки.
Екзотичният опит е бил проведен от изследователи от университета в Нотингам.

Физиците провесили капка вода в силно магнитно поле, създадено от свръхпроводяща бубина. Благодарение на диамагнетизма във водата се създавало поле, противоположно на външното и, съответно, сила, компенсираща тежестта на капката.

Всъщност, интересът на учените е бил не самият факт на „провесването”, а по-сетнешният опит с левитиращата течност. В нея потопяли два тънки електрода и пускали електрически ток. Взаимодействието на тока с полето довеждало до завихряне на водата. „Фактически ние превърнахме капката в електрически двигател”, - заявил един от авторите на разработката Richard Hill.
При провесването на капка с напречен разрез един сантиметър (в такава изкуствена безтегловност това е било възможно) и достигане от нея на скорост на въртене от три оборота в секунда, експериментаторите наблюдавали ефект, не отбелязван никога по-рано: гледана отгоре капката ставала триъгълна и, което е принципно важно, оставала стабилна, докато не се променят условията.

При други скорости се наблюдавали двустранна (нещо като колба, въртяща се лежейки на една страна), квадратна (разбира се, със заоблени ъгли), петоъгълна и други форми на капката, предсказвани от теорията.

Причината – взаимодествието на силите на повърхностното напрежение и центробежните сили, сложната динамика на водата в капката, която при всяка фиксирана честота на завъртане се стреми да заеме най-изгодната форма, от гледна точка на изразходване на най-малко енергия за заемането на това състояние.

В предишни подобни опити, при които капките „увисвали” под акустично въздействие, не се е удавало да се наблюдават стабилни форми при въртенето.
А ето в този експеримент важни елементи се оказали електродите и прокарвания през тях ток – около електродите се образували микроскопични потоци вода, генериращи на повърхността на капката миниатюрни вълни, очевидно помагащи за стабилизирането на формата.
Vitor Cardoso от University of Mississippi коментира постижението на англичаните така: Пробивът в тази разработка се изразява във възпроизвеждането чрез прост настолен експеримент 100-годишна теоретична работа по хидродинамика”.

Физиците от Нотингам обясняват, че опитът с капките е крачка към разбирането на силите, действащи както в мащаба на атомното ядро, така и в космически мащаби.
Нали по своя хараткер силите на гравитацията и силите на адреното взаимодействие в голяма степен напомнят силите на повърхностното напрежение, т.е. държат се по сходен начин.
Някои учени смятат за правилна следната аналогия: хоризонтът на събитието черна дупка - това е някаква повърхност или мембрана, в която действат сили на повърхностно напрежение (за това говори Хил).

Затова изучаването на стабилизирането на въртящата се капка, приемаща една или друга форма, ще помогне да се разбере по-добре за свойствата на бързовъртящите се черни дупки.

Любопитно е, че други аспекти на „работата” на черните дупки (излъчването на Хоукинг в частност) физиците също са успели да моделират с помощта на вода, че и в цял басейн. Ние вече проследихме и опити с други левитиращи капки – само че, те бяха разтопен метал и стъкло.

ПП Нямах време и затова е съвсем буквално.
Не схванах на първи прочит онова за "хоризонта" при "събитието" или случването (?) на черната дупка... Thinking

# 43 24 дек. 2008, 09:16 ч.

Мнения: 28

Цитат на: Холограма в ср, 24 дек 2008, 00:41

ПП Нямах време и затова е съвсем буквално.
Не схванах на първи прочит онова за "хоризонта" при "събитието" или случването (?) на черната дупка... Thinking

Хоризонт на събитията е място в пространството около черната дупка, откъдето вече нищо не може да се върне назад след като веднъж се мине, т.е. всичко вътре е скрито за нас. Някои учени смятат, че този хоризонт е повърхност или мембрана за самата черна дупка. В цитираната работа от Силви_ учените при определени вътрешни условия на капката получават определена стабилна форма на повърхността й. И ако първите учени са прави, че the event horizon е повърхност за черната дупка "ние" може да съдим за нея по този хоризонт в някаква степен.

# 44 24 дек. 2008, 10:16 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: eli* в вт, 23 дек 2008, 00:49

[Отнотно ергодичната система: това не беше ли състоянието, което достига една система, не зависимо от началните условия, т.е. след определено време като ги "забрави". Мисля, че вселенната още не ги е "забравила" Laughing

. А, и вселната не е термодинамична система, не отговаря на всички условия: голяма е ...

Вселената не е ТД система, понеже няма заобикаляща среда. Няма "вън". Но въпреки това галактиките са ергодични - това означава, че средното по време е равно на средното по ансамбъл. С други думи казано, че е все едно дали ще гледаш развитието на един отделен човек от утробата до смъртта, или на едно отделно дърво, или на една отделна галактика, или ще гледаш множество хора - примерно населението / популацията/ на една държава, една гора или множество галактики и усредявайки по ансамбъл да се опише поведението. (Примерно 20 % (произволна цифра) от населението са деца = човек прекарва средно 20 % от живота си в детство.)

Препоръчани теми

Декорация – за повече красота и уют в нашия дом

Електронна цигара - алтернатива на тютюнопушенето тема 9

Самоделни бижута 5

ЛЮБИМИ РУСКИ песни, филми, вицове... 3

Причина:

Причина: