Според мен душата се преражда в друго тяло при самото раждане,затова се твърди,че най голямата болка която човек изпитва е именно момента на раждането,просто никой не си го спомня.Има доста книги написани от хора които по един или друг повод са започнали да си спомнят и сънуват неща от миналия си живот.Например една американка Мери която е намерила децата си от предишния си живот,когата е била на 28години,тогава нейните деца били на 70-80г двама сина,първо започнала да сънува и после чрез хипноза си спомнила всичко.Съжелявам само,че не си спомням името на книгата,но я четох много отдавна.
- Публикувана: 9 дек. 2008, 00:07 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2009, 21:49 ч.
Случи ми се нещо странно.. IV part
Според мен душата се преражда в друго тяло при самото раждане,затова се твърди,че най голямата болка която човек изпитва е именно момента на раждането,просто никой не си го спомня.Има доста книги написани от хора които по един или друг повод са започнали да си спомнят и сънуват неща от миналия си живот.Например една американка Мери която е намерила децата си от предишния си живот,когата е била на 28години,тогава нейните деца били на 70-80г двама сина,първо започнала да сънува и после чрез хипноза си спомнила всичко.Съжелявам само,че не си спомням името на книгата,но я четох много отдавна.
това много ми хареса, ако се сетиш за името на книгата моля те пиши 
Според мен душата се преражда в друго тяло при самото раждане,затова се твърди,че най голямата болка която човек изпитва е именно момента на раждането,просто никой не си го спомня.Има доста книги написани от хора които по един или друг повод са започнали да си спомнят и сънуват неща от миналия си живот.Например една американка Мери която е намерила децата си от предишния си живот,когата е била на 28години,тогава нейните деца били на 70-80г двама сина,първо започнала да сънува и после чрез хипноза си спомнила всичко.Съжелявам само,че не си спомням името на книгата,но я четох много отдавна.
Тази тема за живота след смърта не веднъж сме я дъвкали. В темата за сънуването на починалите близки има много интересни разкази за сънища, които разказват за отвъдния свят. Въпрос на личен избор е вече кой в какво вярва и дали го приема за истина или не.
Спомените получени чрез регресивна хипноза не могат да се смятат за 100% доказателство -има хора, които твърдят, че е възможно човек да си "спомни" чужди преживявания.
Аз вярвам, че не всички хора се прераждат, същестуват и други светове, където можем да живеем и да се развиваме.
С. Гроф има цяла наука, свързана с холотропното дишане, посредством което можеш да си припомниш травмата от раждането и вътреутробния период даже. Успенски също е писал за това.
И на мен това ми се струва, но веднъж като се запали човек по езотеричното, много трудно може да се върне към реалната действителност.
Ама вие защо дълбаете в тези неща?
Какво правите в "езотеричното"? И съществува ли реална действителност?
И на мен това ми се струва, но веднъж като се запали човек по езотеричното, много трудно може да се върне към реалната действителност.
Какво правите в "езотеричното"? И съществува ли реална действителност?
ше ме извините, ама тия теории дето все клонят към 40те дни са ми много смешни 
как точно са изчислени тия термини?
как точно са изчислени тия термини?
Нямам представа,не съм го измислила аз,нито видяла а просто чула...
На мен онзи ден ми се случи нещо странно, по-скоро смешно 
Ставам сутринта и търся тубата с вода. Търся в хладилника - няма я. Търся под масата - няма я...търся в другата стая - няма я...Търся в печката - няма я...търся около кухненското обзавеждане, даже в шкафовете рових тая туба потънала в земята...става брат ми и го питам къде снощи е оставил тубата с вода и той ми вика в хладилника. отварям пак аз - няма я...той още сънен вика - ти знаеш ли, че някой ни е откраднал водата Отварям хладилника сигурно за десети път и отдолу нещо синьо стърчи... дръжката на тубата... къде ли не рових и тая туба, чак накрая я видях
Ставам сутринта и търся тубата с вода. Търся в хладилника - няма я. Търся под масата - няма я...търся в другата стая - няма я...Търся в печката - няма я...търся около кухненското обзавеждане, даже в шкафовете рових
тая туба потънала в земята...става брат ми и го питам къде снощи е оставил тубата с вода и той ми вика в хладилника. отварям пак аз - няма я...той още сънен вика - ти знаеш ли, че някой ни е откраднал водата Отварям хладилника сигурно за десети път и отдолу нещо синьо стърчи... дръжката на тубата... къде ли не рових и тая туба, чак накрая я видях Според мен душата се преражда в друго тяло при самото раждане,затова се твърди,че най голямата болка която човек изпитва е именно момента на раждането,просто никой не си го спомня.Има доста книги написани от хора които по един или друг повод са започнали да си спомнят и сънуват неща от миналия си живот.Например една американка Мери която е намерила децата си от предишния си живот,когата е била на 28години,тогава нейните деца били на 70-80г двама сина,първо започнала да сънува и после чрез хипноза си спомнила всичко.Съжелявам само,че не си спомням името на книгата,но я четох много отдавна.
Тази тема за живота след смърта не веднъж сме я дъвкали. В темата за сънуването на починалите близки има много интересни разкази за сънища, които разказват за отвъдния свят. Въпрос на личен избор е вече кой в какво вярва и дали го приема за истина или не.
Спомените получени чрез регресивна хипноза не могат да се смятат за 100% доказателство -има хора, които твърдят, че е възможно човек да си "спомни" чужди преживявания.
Аз вярвам, че не всички хора се прераждат, същестуват и други светове, където можем да живеем и да се развиваме.
отиването в друг свят не е ли прераждане?! 
ше ме извините, ама тия теории дето все клонят към 40те дни са ми много смешни
как точно са изчислени тия термини?
как точно са изчислени тия термини?
Нямам представа,не съм го измислила аз,нито видяла а просто чула...
не те обвинявам, просто си е смешно защото всичко е с този срок
Нещо замряхте със странните случки.. аз ще споделя една моя фантазия,която малко ме плаши...знам ,че няма как да е истина,но понякога въображението ми се развихря с пълна сила!
Наскоро почина един приятел,погребахме го,всичко мина както си му е реда,на следващата сутрин се събрахме няколко човека да опушим гроба...След като си тръгнахме ,понеже ми беше за пръв път да бъда на погребение и въобще не бях запозната с нищо в тази сфера... та ми казаха,че ковчега се чупел,защото много пръст има принципно върху него и капака не издържа и се чупи... Та приятеля ми каза как докато седял до гроба усетил сякаш някой удря по земята,само че отдолу
едното което си представих как капака точно тогава се е счупил ... а другия е как момчето което погребахме се събужда и разбира къде е и тропа по капака за да го чуем и да го извадим.. знам че второто няма как да стане,но просто понякога и такива неща ми идват на ум.. може би защото много филми на ужасите гледам,знам ли..
Наскоро почина един приятел,погребахме го,всичко мина както си му е реда,на следващата сутрин се събрахме няколко човека да опушим гроба...След като си тръгнахме ,понеже ми беше за пръв път да бъда на погребение и въобще не бях запозната с нищо в тази сфера... та ми казаха,че ковчега се чупел,защото много пръст има принципно върху него и капака не издържа и се чупи... Та приятеля ми каза как докато седял до гроба усетил сякаш някой удря по земята,само че отдолу
едното което си представих как капака точно тогава се е счупил ... а другия е как момчето което погребахме се събужда и разбира къде е и тропа по капака за да го чуем и да го извадим.. знам че второто няма как да стане,но просто понякога и такива неща ми идват на ум.. може би защото много филми на ужасите гледам,знам ли.. 
Нещо замряхте със странните случки.. аз ще споделя една моя фантазия,която малко ме плаши...знам ,че няма как да е истина,но понякога въображението ми се развихря с пълна сила!
Наскоро почина един приятел,погребахме го,всичко мина както си му е реда,на следващата сутрин се събрахме няколко човека да опушим гроба...След като си тръгнахме ,понеже ми беше за пръв път да бъда на погребение и въобще не бях запозната с нищо в тази сфера... та ми казаха,че ковчега се чупел,защото много пръст има принципно върху него и капака не издържа и се чупи... Та приятеля ми каза как докато седял до гроба усетил сякаш някой удря по земята,само че отдолу едното което си представих как капака точно тогава се е счупил ... а другия е как момчето което погребахме се събужда и разбира къде е и тропа по капака за да го чуем и да го извадим.. знам че второто няма как да стане,но просто понякога и такива неща ми идват на ум.. може би защото много филми на ужасите гледам,знам ли..
Наскоро почина един приятел,погребахме го,всичко мина както си му е реда,на следващата сутрин се събрахме няколко човека да опушим гроба...След като си тръгнахме ,понеже ми беше за пръв път да бъда на погребение и въобще не бях запозната с нищо в тази сфера... та ми казаха,че ковчега се чупел,защото много пръст има принципно върху него и капака не издържа и се чупи... Та приятеля ми каза как докато седял до гроба усетил сякаш някой удря по земята,само че отдолу
едното което си представих как капака точно тогава се е счупил ... а другия е как момчето което погребахме се събужда и разбира къде е и тропа по капака за да го чуем и да го извадим.. знам че второто няма как да стане,но просто понякога и такива неща ми идват на ум.. може би защото много филми на ужасите гледам,знам ли..