- Публикувана: 9 дек. 2008, 21:33 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2008, 14:17 ч.
относно Синдром на Даун
И аз се чудя защо сме се вторачили в Даун, като в много страни дори не е диагноза вече. Думите на Кременски бяха, че за 36 години в България нито една жена, сигурна, че детето и е с Даун не го е родила. За мен това е шокиращо, но това съм си аз.
В Америка децата, с Даун които се отглеждат в семейството се отличават по това, че по-трудно се социализират, но като цяло могат да имат нормален живот.
В Америка децата, с Даун които се отглеждат в семейството се отличават по това, че по-трудно се социализират, но като цяло могат да имат нормален живот.
Ооо, в много страни си е все още диагноза!
А за твърдението на Кременски може да се поспори защото аз лично знам за една, а не ми се вярва да съм уцелила единствената...
Да правила съм,много е важно да се направи и фетална морфология.
И аз съм на това мнение
При първата правих БХС и амниоцентеза. При втората, въпреки напредналата си възраст - нищо. БХС е бошаф, според мен, феталната е малко по-надеждна, а най-надеждна е амниоцентезата. По-важно от това кое изследване е надеждно, обаче, е за какво точно са ви тези резултати? Ще абортирате ли, ако бебебто ви има аномалия? Ако не, за какво ви е да знаете?
Нямам нищо против това изследване, но не мисля, че помага особено.
Дори и рискът да е малък, каква е гаранцията, че няма да съм точно тази, която е изтеглила късата клечка?
Спомням си няколко мнения на майки по същата тема от преди около година и половина, когато за мен това беше актуално. Едното беше, че майките, които не са в рискова възраст, подценяват риска от Даун. И съответно не си правят изследвания. За тези над 35 /аз съм една от тях/ нещата са канализирани в повечето случаи.
Освен феталната морфология мисля, че трябва да се говори повече и за феталната ехокардиография. До тук прочетох само едно мнение на жена, която го е правила. И като цяло май не е много популярно изследване.
И последно - много често мненията против амниоцентезата са на хора, които не са я правили. Лично за мен мина леко и без никакъв проблем. Чела съм за хора с леки неразположения. И тогава обсъждахме - има ли наистина някой, който да е направил аборт след процедурата? Спореше се за един случай, но там имаше и други влияния.
Не че амниоцентезата е панацея, разбира се. Всеки сам си взема решението. А и когато сме решили да имаме деца, рисковете стават част от ежедневието ни.
Дори и рискът да е малък, каква е гаранцията, че няма да съм точно тази, която е изтеглила късата клечка?
Спомням си няколко мнения на майки по същата тема от преди около година и половина, когато за мен това беше актуално. Едното беше, че майките, които не са в рискова възраст, подценяват риска от Даун. И съответно не си правят изследвания. За тези над 35 /аз съм една от тях/ нещата са канализирани в повечето случаи.
Освен феталната морфология мисля, че трябва да се говори повече и за феталната ехокардиография. До тук прочетох само едно мнение на жена, която го е правила. И като цяло май не е много популярно изследване.
И последно - много често мненията против амниоцентезата са на хора, които не са я правили. Лично за мен мина леко и без никакъв проблем. Чела съм за хора с леки неразположения. И тогава обсъждахме - има ли наистина някой, който да е направил аборт след процедурата? Спореше се за един случай, но там имаше и други влияния.
Не че амниоцентезата е панацея, разбира се. Всеки сам си взема решението. А и когато сме решили да имаме деца, рисковете стават част от ежедневието ни.
При първата правих БХС и амниоцентеза. При втората, въпреки напредналата си възраст - нищо. БХС е бошаф, според мен, феталната е малко по-надеждна, а най-надеждна е амниоцентезата. По-важно от това кое изследване е надеждно, обаче, е за какво точно са ви тези резултати? Ще абортирате ли, ако бебебто ви има аномалия? Ако не, за какво ви е да знаете?
Понеже медицината се променя, новият и по-сигурен скринингов метод е да се комбинират БХС и фетална морфология заедно с преценка на рисковите фактори.
Амниоцентезата е диагноза и се прави след показания от предишните две изследвания.
Хубавото на комбинирания метод е, че може да се направи в 11-13 седмица от бременността, когато прекъсването е по-малко рисково.
На въпроса- да, бях готова да прекъсна бременността, ако изследванията покажеха Даун. По ред причини не бих родила съзнателно дете с такова увреждане. Не съм Сара Пейлин.