Публикувана: 10 дек. 2008, 11:22 ч.
Последно мнение: 11 фев. 2009, 00:01 ч.

Мами, как реагирате в такава ситуация

5 218
86
1

# 60 13 дек. 2008, 00:49 ч.

Мнения: 1 195

Цитат на: mari_eta в ср, 10 дек 2008, 11:52

Зависи от възрастта на детето.
На 2 годишно каквото и да обясняваш - едва ли ще проумее, затова просто избягваш пазаруването с него.
На по-големия син винаги съм действала с "предварителния избор" - отиваме на покупки и ти можеш да си избереш какво да ти купя между това и това /например дъвка и бонбони/ и т.н.
Винаги действа.
Сега, когато разбира стойността на парите и покупките определям цената или вида - до 2-3 лв. или десерт, мляко, плодове.
За книги обикновено никога не налагам ограничения. Играчки без повод - рядко и то пак като предварително сме прокоментирали цената.

много често ставам свидетел на такива драми в магазина и винаги ми е ставало неприятно. Сега от както и аз имам дете гледам на нещата от друг ъгъл.

МАриета много ми хареса тактиката ти Peace

отределено ще влезе в употреба и при нас Hug

# 61 13 дек. 2008, 01:02 ч.

Мнения: 418

На този етап детето ми на 2.4г. иска от магазина единствено шоколадово яйце и нищо друго.И той е от тези,които се тръшкат доста често и разбеснее ли се по никакъв начин не мога да го успокоя.Оставям го да се тръшка и това е.Дори не ме чува какво му говоря.Който има такова дете само той знае за какво става въпрос.

# 62 13 дек. 2008, 09:30 ч.

Мнения: 1 121

Не съм съгласна, че това е резултат от глезене. Моят син много често се тръшка за щяло и нещяло от около 6 месеца насам и въпреки, че досега нито веднъж не е получил това, което иска с рев, продължава да си се тръшка човека и да се пробва, явно не се отказва лесно Wink

или просто се ядосва, че не става неговото и така си отдушва емоциите. И аз нямам точно обяснение защо се тръшка и реве истерично. В случая как да го възпитам да не се тръшка? С говорене не става. Единственото, което мога да направя в такава ситуация е да напусна сцената по възможно най-бързия начин, защото никой не е длъжен да го слуша.

# 63 13 дек. 2008, 10:51 ч.

Мнения: 1 640

За съжаление,не успявам вече да й отвлека вниманието,нито да я успокоя,нито да я убедя ,че дадена вещ,играчка или книга не мога и не искам да купя.Изтъквам ред причини,увещавам,моля ... и въпреки това не успявам,затова накрая отскубвам желаното от ръцете й и я извеждам принудително от магазина.Баща й и баба й също не успяват да се справят,затова вече избягваме влизането във всякакви магазини ,иначе стават панаири.
До 3-годишна възраст ставаше номера с отвличането на вниманието,но на 4г.-не!Тежи ми...,но няма друг начин,пробвахме различни методи и похвати,но не би-детето ми смята ,че трябва да купуваме всичко и това е.

Само да поясня,че имам предвид покупки за по 5-10 и доста повече лева,които си ги иска във всеки магазин,за дребни лакомства не отказвам,но пак гледам да е нещо що-годе полезно и да избягвам боклуците.

Последна редакция: сб, 13 дек 2008, 10:57 от ФЕЯТА

# 64 28 ян. 2009, 21:48 ч.

Мнения: 21

И аз да депозирам в банката с идеи (ексцентрични/налудничави)... Случая не е от БГ, но на който му стиска да опита. В хипермаркет дете ляга на земята и почва да рита и пр. (стандартната програма). Бабата (явно по-спортна личност и освен това die hard непукист) ляга до него и почва да го имитира. Това е бил последния подобен инцидент с въпросното дете.
Според мен е имало ефект, щото дете използва поведението си, за да "изнуди" потърпевшия към определено действие, когато потърпевшия започне да го имитира, вероятно решава, че този похват може да бъде разбран погрешно и ... така де ... разбрахте ме... Rolling Eyes

Опитвайте на своя отговорност - ако ви изведе охраната от някой супермаркет или записа от камерите се появи в някой сайт за видеосподеляне Whistling

# 65 28 ян. 2009, 21:56 ч.

През девет земи в десета
Мнения: 2 001

Аз имам три деца и за щастие не ми се е случвало с нито едно от тях подобно нещо.Обикновено просто казвам,че няма да купя нещото и въпроса приключва Peace

# 66 29 ян. 2009, 00:36 ч.

Мнения: 5 877

Абсолютно желязно правило е на ден да се изпълнява само едно желание. И то- ако всичко е наред. Могат да са бонбони (от по-приличните), може да е плодово мляко, може да са солети. Но едно.
Ако иска второ, отиваме да върнем първото. Задължително. Свикнала е и си прави сметката.

Ако нещо поиска, а не мога или не ща да й го купя в момента, предлагам "да го запомним". Ако е дребно, за утре, ако е по-голямо, за някой повод. Никога не отказвам да поговорим за желаната вещ; твърде често това изчерпва интереса на детето. Не отказвам и да поразгледаме играчката (ако за това става въпрос) в магазина, да я пипнем, да помислим как се играе и струва ли си наистина. Твърде често това внимание стига.

# 67 31 ян. 2009, 21:16 ч.

София
Мнения: 2 298

Ако преценя, че има нужда от това, което иска, купувам. Ако не - опитвам се да й обясня защо не трябва да го купуваме.

Понякога правя опити да й покажа, че парите имат стойност и че не 'растат по дърветата', като й казвам, че не мога да го купя, защото нямам пари - тя обаче отговаря или "аааа, знам, че са ти в попмонето" или 'ами да ходим да си взема моите от касичката". А нейната касичка никога не е празна, от около двегодишна има навика като види оставени някъде у дома пари да ги прибира в касичката си, или направо да ми иска за да си пълни касичката, дори още от тогава се беше изхитрила като й дам стотинки да недоволства и да иска "лепчета".

Та искам да кажа, че използвам един от двата похода да обяснявам и в крайна сметка не купувам неща, когато не е необходимо. Сега вече ми се удава, но имаше период в който не можеше да се излезе с нея на глава и съзнателно избягвах да я водя с мене по магазини. Вече дори предварително се спазаряваме какво и кога може да се купува.
А имаше и период, в който всяка вечер баща й като я доведеше от градина тя започваше да си иска дневната награда, но за това аз си бях виновна, и както я бях научила, така я отучих.

# 68 31 ян. 2009, 21:28 ч.

Мнения: 8 999

Първата дума на дъщеря ми беше "Дай!", а на сина ми "Искам!". Някак им е вкоренено да пожелават всичко, което видят. Но това не означава, че получават всичко винаги и веднага. Много по-често ги отклонявам. Първо пробвам с отвличане на вниманието /докато бяха съвсем малки, това помагаше/, но като пораснаха достатъчно, за да помнят повече от 2 минути, вече вкарах тежката артилерия: обяснявам за парите, да, понякога и шамаросвам, по-често ги увещавам и убеждавам, че това, което са си харесали е пълен боклук. Или се започва изнудване - хайде да е за рождения ден, хайде да е за именния ден...
Откакто притежават собствени финанси /сурвакарските парички/, които сами управляват, вече добре си правят сметката за цените, качеството и количеството. Бяха на по 4г., когато осъзнаха пазарните механизми.

# 69 31 ян. 2009, 22:01 ч.

На дивана, под юргана
Мнения: 563

Прочетох доста от мненията (признавам си, не всички!), но според мен е тотално грешно да се обяснява на детето, че "сега няма парички"...

Много хора биха протестирали, но замислете се, бихте ли искали след време първата асоциация на детето ви за вас да бъде "той/тя постоянно нямаше пари"? По-важно е, разбира се не просто да се купи нещо, а да се даде на детето възможност да действа активно и осъзнато за да го получи или постигне по начин, който и вие одобрявате.

Не става дума за обикновен пазарлък (макар, че рано или късно и през това се минава), а за система при която да се опитате да възлагате цели на детето си, при достигането на които да си получава наградите. От вас зависи колко големи или малки ще бъдат целите, колко начесто ще бъдат наградите и от какъв калибър също така... А, и контролът по изпълнението си остава в ръцете ви - вие определяте (разбира се, честно!) дали е изпълнено всичко както трябва.

И да, на всеки може да му се случи детето му да се затръшка в магазина. Но това не е някаква велика трагедия и по никакъв начин не трябва да смущава околните, нито пък потърпевшите. Просто е още едно представление...

# 70 1 фев. 2009, 09:59 ч.

Мнения: 476

Моят син все още не се е тръшкал в магазин, но се случва да протяга ръчички към нещо и да мрънка (не може да говори още).
Обаче не смятам, че тръшкането е въпрос на възпитание или глезене. По-скоро е свързано с темперамента на детето. Също така не смятам, че ако кажа на детето си, че няма да му купя нещо, защото нямам парички, това ще му предизвиква кофти асоциации за вбъдеще. Когато детето стане достатъчно голямо, за да разбира и осъзнава, само ще си даде сметка, че не може да му се купува всичко, което си е пожелало и също така ще осъзнае, че това е бил начина на мама да се справи с положението, а не че е някаква беднячка дето все няма пари (това по повод поста на tigar-migar). Не зная точно как ще постъпвам в такава ситуация, детето само ще ми подскаже, но ако начина е да кажа, че нямам парички - така ще е. Peace

# 71 1 фев. 2009, 10:32 ч.

Мнения: 299

Когато големият ми син беше някъде към 3 г имахме една случка в която той си хареса една кола . Аз бях пазарувала и нямах много пари, казах му че тази кола е по скъпа и нямам толкова пари. Той почна да се тръшка и въргаля по улицата. Не помогнаха нито приказки нито убеждения , че като имам пари ще му взема колата. Буквално го до влачих до вкъщи и го наказах. От тогава като видеше кола в магазините сочеше и викаше „ Скъпа кола“ . Научих си урока и вече не казвам, че нещо е скъпо и за това не го купувам, а отлагам казвам: друг път ще ти купя . Децата много бързо забравят и си насочват вниманието към други неща.

# 72 1 фев. 2009, 10:58 ч.

София
Мнения: 44 230

Цитат на: цвети77 в нд, 01 фев 2009, 10:32

аз не бих казала, че забравят бързо....за последната кола която му купих например - видя я в магазина, но му казах, че днес няма да я купя, защото вече съм му взела...едикакво си...не помня.. от този момент 3 дни под ред на всеки 5 мин чувах - искам червената кола, мамо ще ми купиш ли червената кола, айде до магазина за червената кола....и т.н.... накрая ест му я взех....излизайки от магазина каза - искам жълтата кола(защото такава сложиха на витрината на мястото на червената) за радост тази не се превърна в такава мания....но не забравят....
А аз не виждам лошо децата да знаея, че някои неща са скъпи или че в момента майката не може да си ги позволи и че не всеки ден е ден за подаръци....което естествено не е нужнода стане постоянно извинение - нямам пари.....
но да моят разбира като му кажа - току що купихме това, това, това и т.н. и за тебе еди какво си, в мен нямам повече пари.....или нещо от сорта....но го казвам само когато наистина е така....а не го ползвам за оправдание.....

# 73 2 фев. 2009, 00:44 ч.

Oslo
Мнения: 659

Цитат на: Анда в чт, 29 яну 2009, 00:36

И с двете си момчета постъпвам по този начин.... не ми се е случвало да се тръшкат за нещо. Вече са големи, но правилата са същите.

# 74 9 фев. 2009, 20:13 ч.

Бургас
Мнения: 1 411

Не прочетох всички мнения, но да се изкажа и аз. Никога детето ми не се е тръшкало за нещо, дори като се замисля рядко съм чувала думата "искам". Това да ми се дърпа зада пипа или да си взима нещо в магазинааа, абсурд. Виждала съм такива деца, не винаги са неконтролируеми, но е нормано една малко дете до към 3 години да се заглежда и да му се пипа, толкова са интересни все пак нещата. Имахме период между 3 и 4 години, в който като видеше нещо за ядене питаше "Може ли?" В началото купувах, но не ги хапваше и така на едно излизане сме купували дюнер, пуканки, баничка, сок, солети, шоколад и тн. От където минем всичко й се прияждаше, а нищо не хапваше като го купя. Тогава наложих правилото "по едно нещо на ден" - по неин избор. За около месец се отучи и много бързо престана с прищевките. От тогава нямам никави проблеми от такова естество. Сега вече е почти на 12 години и харчи много разумно, като си прави сметка за всичко, без да е лишавана никога от нищо. Скромно си ми е детето.
Относно мнението на тигар - мигар, аз съм съгласна с това да не се набиват на детето разни идеи, за нямане на парички и т.н. Детската психика е много ранима, имам познати, на които им е останало от дете травмата за намяне на средства.
Хайде че много дълго стана. bowuu

Препоръчани теми

Детето ми е на 2 г и още не ходи самостоятелно

Бързи въпроси и отговори деца -6

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Много предпазливо дете

Причина:

Причина: