gergandy, имам чувството, че си подвижна енциклопедия. Възхищавам ти се, напълно искрено 
- Публикувана: 10 дек. 2008, 11:43 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2008, 10:27 ч.
За идващите празници и нежеланието на мъжете да спазват традициите
Ми да, Павка. Или да речем има някакъв смисъл, ако имаш идеята да го направиш по този начин и всички от семейството са съгласни, ей така за адета да го направят, но ако ще тормозиш някой да яде боб и орехи само и само защото тъй трябвало и да си разваляте празника, няма нужда...
въпросът изобщо не е в това кога, защо и как се пости, какви са традициите, какви са причините за желанието на авторката.
аз виждам нещата така - тя иска от мъжа си да направи за нея нещо, което по същество е дребно (да не яде месо една единствена вечер, какво толкова страшно има в това?!), но за нея е важно.
един мъж, който обича и уважава жена си, би направил това за нея и заради нея. както и тя би направила за него и заради него някои неща. би го направил не защото е религиозен, не защото му пука за постенето и Бъдни вечер, а за да достави радост на жена си, вместо да хвърля душата й в смут, та чак да пуска теми и да търси съвети от непознати хора.
аз виждам нещата така - тя иска от мъжа си да направи за нея нещо, което по същество е дребно (да не яде месо една единствена вечер, какво толкова страшно има в това?!), но за нея е важно.
един мъж, който обича и уважава жена си, би направил това за нея и заради нея. както и тя би направила за него и заради него някои неща. би го направил не защото е религиозен, не защото му пука за постенето и Бъдни вечер, а за да достави радост на жена си, вместо да хвърля душата й в смут, та чак да пуска теми и да търси съвети от непознати хора.
Хайде сега всички, които на Бъдни вечер си хапват сладко сладко месце и поне в една вечер от годината да се лишат от него, да се хванат дружно и да отидат да си проверат холестерола! А после се чудим защо българина е толкова болен?!
Що, щото се грижи само и единствено за задника си. Неможе дори в името на българската традиция, на нещо предавано от поколения на поколения, на нещо което ни отличава сред другите на планетата да не се прави разбирач и да разсъждава кое е важното на този празник.
Мисля си, че не е задължително на да се спазват българските традиции навсяка цена, но поне трябва да се уважават!
Що, щото се грижи само и единствено за задника си. Неможе дори в името на българската традиция, на нещо предавано от поколения на поколения, на нещо което ни отличава сред другите на планетата да не се прави разбирач и да разсъждава кое е важното на този празник.
Мисля си, че не е задължително на да се спазват българските традиции навсяка цена, но поне трябва да се уважават!
Традициите са хубаво нещо. Но още по-хубаво е в едно семейство да са на едно мнение относно тях.
Не мога да се съглася, че е традиция нещо, което започва да се прави от средата на някакъв период. Или си го правите още от начало, или не си налагате един на друг различните разбирания.
У нас е обратно - мъжът ми е по традициите, а на мен ми е все тая. Но още в началото на брака ни си изградихме наши си приемливи и за двамата неща за празници и не си налагаме един на друг. А децата ни са свободни да си харесат това, което им е приятно. Не робуваме на мисли от типа "другите така правят", "при другите така е прието".
Не мога да се съглася, че е традиция нещо, което започва да се прави от средата на някакъв период. Или си го правите още от начало, или не си налагате един на друг различните разбирания.
У нас е обратно - мъжът ми е по традициите, а на мен ми е все тая. Но още в началото на брака ни си изградихме наши си приемливи и за двамата неща за празници и не си налагаме един на друг. А децата ни са свободни да си харесат това, което им е приятно. Не робуваме на мисли от типа "другите така правят", "при другите така е прието".
jam споделям вижданията ти за това какво трябва да прави един мъж, който обича и уважава жена си. Сигурна съм, че ако поискам от мъжа ми в прав текст да пости на Бъдни вечер, той ще се съгласи, но няма да му е приятно, ще пуфти и ще се "измъчва". Досега не съм повдигала въпроса по категоричен начин, а само всяка година "подхвърлям" идеята и все удрям на камък. Съзнателно съм приготвяла само постни ястия, той си хапва, но в един момент примъква от хладилника разни салами и кренвирши. Не е голям проблем, но е имало моменти, в които това ме дразни.
Аз мисля, че щом си вярващ, кел файда, ако си си прочистил стомаха, в случай че главата ти е пълна с бръмбари а делата ти кучета ги яли. Тогава ,дали пост или клизма, почти няма значение.
Дразнеща е понякога тази показна религиозност с белене на очи и сочене на пръст,заучени жестове и лицемерно смирен поглед, дразнеща и много модерна. За мен това няма нищо общо с вярата, а много повече с езичеството.
Дразнеща е понякога тази показна религиозност с белене на очи и сочене на пръст,заучени жестове и лицемерно смирен поглед, дразнеща и много модерна. За мен това няма нищо общо с вярата, а много повече с езичеството.
Напълно подкрепям! 
Лола, въпросният Дядо Коледа като Дядо Коледа очевидно е красива (или недотам) илюзия, но не забравяй, че всъщност само ние го наричаме така. Санта Клауз, за който слушаме в англоезичните филми, е всъщност умалително на Николаус (Никълъс). Става дума за истински светец - Св. Никола. Нукулден въпросният всъщност е посветен на това.
Ето преводна статийка по въпроса:
http://www.pravoslavie.bg/content/view/5225/62/
Тъй че, никаква илюзия не е, ами си е просто преместване и смесване на празцини. Ама в БГ е върхът- нито Св. Николай си е Св. Николай, нито Рождеството си е на датата, нито някой е наясно за какво иде реч.
НАли zа това говорим, не е толкова важно колко и какво е смесено. Важнотот е , чЕ е красива семейсна традиция, децата я обичат и се радват
Аz имам толквоа красиви спомени именно от коледа. Когато ми zамирише на портокали и мандарини и веднага се сещам zа Коледа (едно време май само по Коледа се снабдявахме ) Мириzмата на елхав ъгъла на Хола, подреждането на играчките , седенето по до късно около трапеzата и бърzането сутринта да проверим какво има под елхата Ако някой беше седял с нацупен вид да раzвива философии относно яденето и смесиците на праzници какво ли не надали щях даимам толкова красиви спомени 
Ми да, Павка. Или да речем има някакъв смисъл, ако имаш идеята да го направиш по този начин и всички от семейството са съгласни, ей така за адета да го направят, но ако ще тормозиш някой да яде боб и орехи само и само защото тъй трябвало и да си разваляте празника, няма нужда...
Това имах предвид! Каквато и да е Бъдни вечер, важното е семейството да е спотено, щастливо и атмосферата да добра. Весели празници на всички!
Аз мисля, че щом си вярващ, кел файда, ако си си прочистил стомаха, в случай че главата ти е пълна с бръмбари а делата ти кучета ги яли. Тогава ,дали пост или клизма, почти няма значение.
Дразнеща е понякога тази показна религиозност с белене на очи и сочене на пръст,заучени жестове и лицемерно смирен поглед, дразнеща и много модерна. За мен това няма нищо общо с вярата, а много повече с езичеството.
Дразнеща е понякога тази показна религиозност с белене на очи и сочене на пръст,заучени жестове и лицемерно смирен поглед, дразнеща и много модерна. За мен това няма нищо общо с вярата, а много повече с езичеството.
Напълно подкрепям! Лола, въпросният Дядо Коледа като Дядо Коледа очевидно е красива (или недотам) илюзия, но не забравяй, че всъщност само ние го наричаме така. Санта Клауз, за който слушаме в англоезичните филми, е всъщност умалително на Николаус (Никълъс). Става дума за истински светец - Св. Никола. Нукулден въпросният всъщност е посветен на това.
Ето преводна статийка по въпроса:
http://www.pravoslavie.bg/content/view/5225/62/
Тъй че, никаква илюзия не е, ами си е просто преместване и смесване на празцини. Ама в БГ е върхът- нито Св. Николай си е Св. Николай, нито Рождеството си е на датата, нито някой е наясно за какво иде реч.
Абсолютно подкрепам за Св. Никола!!! Тъкмо това обясних снощи и на мъжа ми, който не знаеше.
Ама си е супер мъжлето ми и много го обичам. въпросът изобщо не е в това кога, защо и как се пости, какви са традициите, какви са причините за желанието на авторката.
аз виждам нещата така - тя иска от мъжа си да направи за нея нещо, което по същество е дребно (да не яде месо една единствена вечер, какво толкова страшно има в това?!), но за нея е важно.
един мъж, който обича и уважава жена си, би направил това за нея и заради нея. както и тя би направила за него и заради него някои неща. би го направил не защото е религиозен, не защото му пука за постенето и Бъдни вечер, а за да достави радост на жена си, вместо да хвърля душата й в смут, та чак да пуска теми и да търси съвети от непознати хора.
аз виждам нещата така - тя иска от мъжа си да направи за нея нещо, което по същество е дребно (да не яде месо една единствена вечер, какво толкова страшно има в това?!), но за нея е важно.
един мъж, който обича и уважава жена си, би направил това за нея и заради нея. както и тя би направила за него и заради него някои неща. би го направил не защото е религиозен, не защото му пука за постенето и Бъдни вечер, а за да достави радост на жена си, вместо да хвърля душата й в смут, та чак да пуска теми и да търси съвети от непознати хора.
И това е вярно, но и тя май е готова на компромис. Важното е да са щастливи!
Традициите са хубаво нещо. Но още по-хубаво е в едно семейство да са на едно мнение относно тях.
Не мога да се съглася, че е традиция нещо, което започва да се прави от средата на някакъв период. Или си го правите още от начало, или не си налагате един на друг различните разбирания.
У нас е обратно - мъжът ми е по традициите, а на мен ми е все тая. Но още в началото на брака ни си изградихме наши си приемливи и за двамата неща за празници и не си налагаме един на друг. А децата ни са свободни да си харесат това, което им е приятно. Не робуваме на мисли от типа "другите така правят", "при другите така е прието".
Не мога да се съглася, че е традиция нещо, което започва да се прави от средата на някакъв период. Или си го правите още от начало, или не си налагате един на друг различните разбирания.
У нас е обратно - мъжът ми е по традициите, а на мен ми е все тая. Но още в началото на брака ни си изградихме наши си приемливи и за двамата неща за празници и не си налагаме един на друг. А децата ни са свободни да си харесат това, което им е приятно. Не робуваме на мисли от типа "другите така правят", "при другите така е прието".
Ако някой беше седял с нацупен вид да раzвива философии относно яденето и смесиците на праzници какво ли не надали щях даимам толкова красиви спомени
Аз на детето ми съм го обяснила и радостта му не е намаляла и с грам. Ще си купим елха и т.н, но заради Рождество. Казала съм му, че "дядо Коледа" е измислен, а истинският човек е помагал на бедните и е християнин, както и са Христос. Няма проблем - важното е християнското отношение, подаряването, отдаването на другия, семейното събиране. Това е християнско, не е традиционно. Радостта е истинска, когато вярваш в това, което правиш, а не когато се насилваш да повтаряш някакви неща, само защото баба ти и нейната баба са ги правили. Вътрешното се губи, или поне смисълът му. А няма нито религиозен празник, нито традиция без вътрешен и религиозен смисъл (защото така наречените традиции са изцяло подплатени с религиозни вярвания и фактически са религиозни практики, но по соц-време на някой му хрумнало да ги нарича единствено традиционни, защото религията е опиум за народите!)
Весело изкарване на всички - и на постещите, и на непостещите
